РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. В. 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С
Членове:В.Д.С.
Г.П.Й.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20241300500216 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №38/27.05.2024 г. по гр.д.№20241330100112 на Районен
съдК. по описа за 2024 г. е задължен Т. С. Г. ЕГН: ********** от с Р. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. П. с ЛНЧ:
********** от с. Р.
Забранено е на Т. С. Г. ЕГН: ********** от с Р. да приближава Н. П. с
ЛНЧ: ********** от с. Р. както и жилището, в което живее, където и да е то, и
местата за социални контакти и отдих, на разстояние не по-малко от 50 метра
за срок от осемнадесет месеца.
Предупреден е Т. С. Г. ЕГН: ********** от с Р., че при неизпълнение на
заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Осъден е Т. С. Г. ЕГН: ********** от с Р. да заплати глоба в размер от
1
200 лева в полза на държавата по сметка на Районен съд К.
Осъден е Т. С. Г. ЕГН: ********** от с Р. да заплати на Районен съд
К.сумата от 25 лева държавна такса по делото.
Осъден е Т. С. Г. ЕГН: ********** от с Р. да заплати на Н. П. с ЛНЧ:
********** от с. Р. разноските по делото в размер на 300 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
Т. С. Г. чрез упълномощен процесуален представител - адв. Л. М. от АК-В.
съдебен адрес: гр.В..
Поддържа се ,че първоинстанционното решение е изцяло
незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и в противоречие с практиката на ЕСПЧ. Изводите на съда
не само били неправилни, но и не кореспондирали с установената фактическа
обстановка и със събраните по делото доказателства. Иска се да бъде
отменено изцяло решението и да се постанови друго по същество, с което да
се остави без уважение молбата за защита от домашно насилие изцяло.
Поддържа се ,че е налице подадена от молителя молба с искане за
защита с изискуемата по закон декларация и че е бил разпитан свидетел,
посочен от молителя, който не е очевидец на случилото се. В молбата се
твърдяло, че страните по делото са имали връзка, която е прекратена през 2022
г. Посочена е една дата, която попада в обсега на изискуемия от ЗЗДН период -
18.04.2024 г. Твърди се, че на тази дата ответникът е бил пред квартирата и е
отказал да си тръгне. Разпитаният свидетел М.Л. не била очевидец и
преразказала факти, станали й известни от молителката. Твърди, че е видяла
молителката на следващия ден след инцидента и че последната имала синини
по раменете и ръцете.
Съдът бил приел, че щом е налице декларация от молителката и
свидетелски показания в подкрепа на твърденията в тази декларация, е налице
основание за издаване на исканата заповед за защита.
Тези изводи на съда не кореспондирали със събраните доказателства.
Декларацията индивидуализирала актовете на насилие и трябвало да
съдържа описание на акта, дата, точен час, място и начин на извършване на
съответния акт. В настоящия случай изложеното в декларацията описвало
минали събития отпреди 2022 г. За тримесечния период отпреди подаването на
молбата (съгласно изискването на закона) било посочено единствено, че на
2
18.04.2024 г. ответникът се е появил пред квартирата й и е отказал да се
тръгне. Не са посочени никакви други негови действия, които да попадат сред
посочените в ЗЗДН актове на домашно насилие.
Сочи ,че показанията на разпитания пред първоинстанционния съд
свидетел М.Л., доведен от молителката, не касаели обстоятелства, описани в
молбата по чл. 9 ЗЗДН актове на домашно насилие. Същата твърдяла, че
молителката й показала счупена брава на вратата и видяла синини по гърба и
ръцете на молителката. В последствие се поправила, че бравата била счупена
по-рано, а синините по твърденията на молителката били оставени от
ответника предходната вечер.
Съдът бил приел, че нахлуването в жилището на молителката е насилие,
а стоенето пред дома е заплаха и следователно насилие. Оказало се, че
нахлуване в жилището не е имало и че вратата не е била счупена на 18.04.2024
г. Отказ да си тръгне от квартирата на молителката също нямало. Явно било,
че ответникът не е нощувал там и бил тръгнал сам доброволно, че
молителката не е търсила помощ някой да й съдейства за отстраняване на
ответника.
В случая освен декларацията не били налице никакви други събрани
доказателства в подкрепа на твърденията на молителя - нямало медицинско
свидетелство за твърдените налични синини, сочещо на проявено физическо
насилие от страна на ответника за доказване на вида и времето на нанасянето
им, нямало обаждане на тел. 112 от молителката, нямало обаждане по
телефона или посещение в дома на свидетелката веднага след инцидента, а
разговор с нея едва на следващия ден .Молителката не била доказала
твърденията си за проявена агресия от страна на ответника,чиято вина не била
категорично доказана .
Постъпил е писмен отговор от Н. П. ,в който се оспорва
основателността на въззивната жалба.Иска се да се остави без уважение
въззивната жалба, подадена от ответника против първоинстанционното
решение, което се поддържа,че е правилно, законосъобразно, обективно и
мотивирано и се иска да бъде потвърдено,като се присъдят и направените
разноски по производството пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът и въззиваемата страна поддържат своите становища
чрез процесуалните си представители адв.Л. М. и адв.Д. Грозданова.
3
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството е по чл. 12-19 от Закона за защита от домашно насилие .
Делото пред Районен съдК. е образувано по молба вх.№640/22.04.2024
г. с правно основание чл.4 ал.1 от Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/ от Н. П. с ЛНЧ: ********** от с. Р. против Т. С. Г. ЕГН ********** от
с Р., в която се излага, че са имат връзка до 2022 г., продължила повече от
година и половина.Връзката била прекратена, тъй като Т. С. Г. счупил главата
на Н. П. със собствения и телефон след като и викал и я биел с часове. Т. С. Г.
я тормозил физически и психически почти една година. След приключване на
връзката Т. С. Г. продължил да я преследва и тормози месеци наред и на всеки
няколко месеца се опитвал да се свърже с нея.На 18.04.2024 г. Т. С. Г. се
появил пред нейната квартира и отказал да си тръгне.
Иска се да се наложат мерки спрямо ответника, като се задължи да не
извършва домашно насилие. Не иска да бъде отстранен от жилището им.
Ответникът чрез своя процесуален представител адв.Л. М. оспорва иска
с доводите, че е минало време откакто са преустановили връзката си,че
деянията са погасени по давност и че никъде не се излагат данни за насилие, а
едва в съдебно заседание се излагат твърдения, че е имало насилие.
От фактическа страна се установява ,че страните по делото Т. С. Г.
ЕГН: ********** и Н. П. с ЛНЧ: ********** живеят в с. Р. на указаните по
делото адреси и че се познават от няколко години, като са имали интимна
връзка до 2022 г., продължила повече от година и половина.Връзката била
прекратена, тъй като Т. С. Г. счупил главата на Н. П. със собствения и телефон
след като и викал и с биел с часове. Т. С. Г. тормозел Н. П. физически и
психически почти една година. След приключване на връзката Т. С. Г.
продължил да я преследва и тормози месеци наред и на всеки няколко месеца
се опитва да се свърже с нея.На 18.04.2024 г. Т. С. Г. се появил пред нейната
квартира и отказал да си тръгне.
Фактическата обстановка се установи от подадена декларация от
молителката, в която са изложени обстоятелствата ,установени по-горе. От
показанията на свидетелката М.Л., която живее в село Р. от 5 години и заедно
4
с молителката работят в приют за кучета, се установява, че Т. Г. и Н. П. имали
интимни отношения и че последните изглеждали хармонични.След това
отношенията се влошили и свидетелката М.Л. говорила с ответника Т. Г. и го
питала защо бие молителката, а той се извинявал за стореното и изразил
опасения да не загуби работата си. През 2022 г .молителката Н. П. искала на
свидетелката обезболяващи и имала рани по главата,от които течала много
кръв. След приключване на връзката Т. Г. се държал лошо с Н. П. и
свидетелката М.Л. се налагало да придружава Н. П. ,за да предотврати
насилие по отношение на нея.
Свидетелката сочи, че преди няколко седмици Т. се опитал да влезе
насила в дома на молителката ,като последната се противопоставяла. На
следващия ден след инцидента свидетелката М.Л. видяла молителката Н. П.
със синини по раменете и ръцете ,като последната била много изплашена.
Видно от писмо изх.№29100-1039/14.04.2024 г. на ОД МВР-В.РУК. към
тази дата няма регистриран акт на домашно насилие от Т. С. Г..
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
5
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Молителят Н. П. е от кръга на лицата по чл.3 т.2 от Закона за защита от
домашното насилие, които са правоимащи да търсят защита, поради което
искането е допустимо-касае се за лица,които са не намирали в интимна връзка
.
Производството по Закона за защита от домашното насилие
представлява съдебно администриране на граждански правоотношения, в
което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и изрично
посочените в чл. 13, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие -
протоколите, докладите, оценката на риска и други актове, издадени от
дирекциите "Социално подпомагане" от Министерството на вътрешните
работи, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице и
декларацията по чл. 9, ал. 3 Закона за защита от домашното насилие.
6
Чрез прилагането на мерки за защита по реда на Закона за защита от
домашното насилие на пострадалите лица се дава защита срещу всяко
агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или
имуществено тяхно благо, а извършителите понасят съответните санкции.
Тежестта на тези санкции обосновават необходимостта от преценка тежестта
на деянията.
С оглед обстоятелството, че от доказателствата по делото се установиха
твърденията, изложени в молбата за защита, в това число и обстоятелството,
че последната е подадена от лице, което лично е пострадало като лице ,което е
било в интимна връзка с извършителя , е налице валидно сезиране на съда от
процесуално легитимирано за това лице.
Молбата за защита е подадена в срока по чл. 10, ал.1 Закона за защита от
домашното насилие срещу лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3 от
Закона за защита от домашното насилие лица, поради което е и процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява и основателна, доколкото по
делото се установи акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от Закона
за защита от домашното насилие, от който е пострадала Н. П., както и
неговото авторство.
Съгласно чл. 2, ал.1 Закона за защита от домашното насилие домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица,
които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Съдът намира, че ответникът Т. С. Г. е извършил вменените му във
вина актове на домашно насилие по смисъла на цитираната разпоредба /чл. 2,
ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /, които се установяват по
безспорен начин от представената по делото декларация от молителя Н. П. по
чл. 9, ал.3 Закона за защита от домашното насилие, която в тази хипотеза
съгласно чл. 13, ал.3 Закона за защита от домашното насилие е достатъчно
доказателство за извършеното домашно насилие и неговия автор. Нещо
повече, в конкретният случай , декларацията по чл. 9, ал.3 от Закона за защита
от домашното насилие не само че съдържа надлежно описание на
декларирания акт на домашно насилие, поради което и е годно
7
доказателствено средство , но последната се подкрепя и изцяло кореспондира
със свидетелските показания на свидетеля М.Л. .Последната , макар и да не е
пряк очевидец на инцидента , установява факти и обстоятелства ,последвали
извършеното от ответника Т. Г. неправомерно деяние над молителя Н. П.
.Свидетелят М.Л. свидетелства за интимната връзка между молителката Н. П.
и ответника Т. Г.,за влошаването на отношенията им и последвалата раздяла
,както и за упражняваното в течение на времето физическо и психическо
насилие от страна на ответника Т. Г. по отношение на молителя Н. П.
. Свидетелят М.Л. свидетелства ,че след упражненото домашно насилие над
Н. П. на 18.04.2024 г. по тялото и имало синини в областта на рамото,гърба и
ръката.Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че свидетелят М.Л. свидетелства за обстоятелства извън тези,описани в
молбата по Чл.9 Закона за защита от домашното насилие .Действително
свидетелят М.Л. свидетелства и за обстоятелства извън тримесечният срок
,визиран в Чл.10 ал.1 Закона за защита от домашното насилие,които безспорно
не могат да предмет на настоящото дело ,но съществена част от тези
показания визира акта на домашно насилие на 18.04.2024 г.
Неоснователни за развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че актът за домашно насилие не бил доказан ,тъй като нямало медицинско
свидетелство за твърдените налични синини, сочещо на проявено физическо
насилие от страна на ответника за доказване на вида и времето на нанасянето
им, нямало обаждане на тел. 112 от молителката, нямало обаждане по
телефона или посещение в дома на свидетелката веднага след инцидента, а
разговор с нея едва на следващия ден .Действително такива доказателства не
са събрани пред Районен съдК. ,но въззивната инстанция намира ,че и
събраните по делото доказателства са напълно достатъчни да обосноват извод
за упражнено домашно насилие.
Безспорно опитът за нахлуване в чуждо жилище с употребата на
физическа сила е акт на насилие, а стоенето пред дома е демонстрация на
заплаха .
Мерките за защита по чл. 5, ал.1 Закона за защита от домашното насилие
представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни
административни мерки по смисъла на чл. 22 Закона за защита от домашното
насилие, които имат за цел защита на пострадалите лица чрез отнемане
8
възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалия (чл. 5, ал.1, т.2 -4 Закона за защита от домашното насилие) и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице (чл. 5, ал.1, т.1, 5 и 6 Закона за защита от домашното
насилие).
При налагане на мерките по чл. 5 Закона за защита от домашното
насилие съдът не е обвързан от искането на молителите или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки (чл. 16, ал.1 Закона за защита от домашното насилие ).
За извършено домашно насилие, съгласно чл.5 ал.1 от Закона за защита
от домашното насилие следва да се наложат мерките, предвидени в закона, а
именно: да се задължи ответника да не извършва домашно насилие спрямо
молителя и да му се забрани да я приближава, жилището, в което живее,
където и да е то, местата за социален отдих и контакти на разстояние от 50
метра, като всички мерки според Районен съдК. следва да се наложат за срок
от осемнадесет месеца.Въззивната инстанция намира ,че наложените от
районния съд мерки съответстват на целта на целта на закона и на тежестта на
извършеното домашно насилие.
Съдът, при преценката си по чл. 27, ал.2 и 3 ЗАНН относно размера на
глобата съобрази тежестта на осъществения от ответника Т. Г. акт на
домашно насилие намира, че наложената от Районен съдК. глоба в
минимален размер 200,00 лв. ще може да осигури постигане целите на
административното наказание по чл. 12 ЗАНН.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.1 ГПК Т. С. Г. ЕГН:
********** от с Р. следва да бъде осъден да заплати на Н. П. с ЛНЧ:
********** от с. Р. разноските по делото в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение .
Водим от горното и на основание Чл. 17 ал.5 Закона за защита от
домашното насилие Съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/27.05.2024 г. по гр.д.№20241330100112
на Районен съдК. по описа за 2024 г.
ОСЪЖДА Т. С. Г. ЕГН: ********** от с Р. ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. с
ЛНЧ: ********** от с. Р. разноските по делото пред въззивната инстанция в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение .
Съгласно Чл.17 ал.6 Закона за защита от домашното насилие решението
е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10