Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 07.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2523 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на ЕТ
“М.– И.М.”, ЕИК *******, за откриване
на производство по несъстоятелност на “МИ - 1” ООД, ЕИК *******, поради неплатежоспособност и при условията
на евентуалност поради свръхзадълженост. Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество във връзка с предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 03.08.2016 г. между ответното
дружество като продавач и ЕТ “М.– И.М.” като купувач, и допълнително споразумение
№ 1 от 28.03.2017 г. към предварителния договор. Твърди, че по предварителния
договор е превел на ответното дружество общата сума от 60 000 лева, от
които на 26.08.2016 г. – 30 000 лева и на 09.09.2016 г. – 30 000
лева. Твърди, че със сключеното между страните допълнително споразумение
ответното дружество се е задължило да му върне сумата от 60 000 лева в
срок до пет работни дни от подписване на споразумението, което не е сторено от
ответното дружество до подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ. Молителят
твърди, че по отношение на имуществото на ответното дружество има вписани
множество възбрани и образувани изпълнителни производства. Твърди, че ответното
дружество е спряло плащанията и се намирало в състояние на неплатежоспособност.
Твърди, че ответното дружество не е заявявало за обявяване в Търговския
регистър годишните си финансови отчети за четири последователни години – 2012
г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., и се позовава на презумпцията по чл. 608, ал. 2
от ТЗ. Твърди, че активите на ответното дружество не са достатъчни, за да
покрият текущите му задължения, и поради това ответното дружество било в
състояние на свръхзадълженост. Молителят
претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника и при условията
на евентуалност - свръхзадължеността на ответника, да бъде определена началната й дата – 01.01.2015 г., да
бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното
дружество, да бъде обявено ответното дружество в несъстоятелност, да бъде
постановено налагането на обща възбрана и запор върху имуществото на
дружеството, да бъде постановено прекратяване на правомощията на органите на
същото, да бъде лишен длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, да бъде постановено да
започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и
разпределение на осребреното имущество. Молителят претендира разноски по
делото.
Предвид законните последици по
искането по чл. 630, ал. 2 от ТЗ и етапите, през които се развива
производството по несъстоятелност, съдът не приема за разглеждане предявените
от молителя с молбата по чл. 625 от ТЗ искания за постановяване да започне
осребряване на имуществото на ответника, включено в масата на
несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество, едновременно с
произнасянето с решение за откриване на производство по несъстоятелност.
Ответникът “МИ - 1” ООД оспорва подадената молба по чл. 625 от ТЗ. Не оспорва, че между страните са сключени предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и допълнително споразумение № 1 към него, както и платените суми по предварителния договор от молителя към ответното дружество. Въвежда твърдения, че били помолили молителя ЕТ “М.– И.М.” да им предостави временна финансова помощ, която същият е предоставил с посочената сума от 60 000 лева. За да предостави временната финансова помощ, едноличният търговец поискал да се подпише между страните гореописаният предварителн договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Сочи, че са имали доверие на едноличния търговец и са подписали този договор, но заявява, че действителната воля на страните не била да се продават имотите, които били на много по-висока стойност и са придобити за много по-голяма сума от посочената продажна цена – 690 243 лева, а волята на страните била да се гарантира молителя, че ще му бъде върната временната финансова помощ. Сочи, че следва да се приеме на основание чл. 20 от ЗЗД, че между страните е налице договор за временна финансова помощ, а не предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Оспорва твърдението на молителя, че е налице презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ, като сочи, че преди подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ ответното дружество е заявило за обявяване в Търговския регистър годишния си финансов отчет за 2016 г. Оспорва твърденията на молителя за свръхзадълженост на ответното дружество, доколкото наличното имущество на последното било достатъчно да покрие задължението му към молителя. Претендира да бъде отхвърлена молбата по чл. 625 от ТЗ като неоснователна и недоказана.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е от
молителя ЕТ “М.– И.М.” и
приет като доказателство по делото Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имоти, сключен на 03.08.2016 г. между “МИ - 1” ООД като продавач и ЕТ “М.– И.М.” като купувач, съгласно който
страните се задължават да сключат в срок до 12 месеца от подписването му
окончателен договор за покупко-продажба на правото на собственост върху
следните собствени на продавача недвижими имоти: поземлен имот с пл.сн. № 46,
за който е отреден УПИ (парцел) VІІ в кв. 19 по плана на гр. Ардино, с площ от
1 400 кв. метра, ведно с построените в него – магазин № 1 със застроена
площ 22,02 кв. метра, магазин № 2 със застроена площ 22,02 кв. метра, магазин №
3 със застроена площ 22,02 кв. метра, магазин № 4 със застроена площ 22,12 кв.
метра, магазин № 5 със застроена площ 22,12 кв. метра, магазин № 6 със
застроена площ 22,12 кв. метра, магазин № 7 със застроена площ 22,02 кв. метра,
магазин № 8 със застроена площ 22,02 кв. метра, апартамент № 3 със застроена
площ 46,34 кв. метра и 2680/4507 кв. метра от поземлен имот с идентификатор
40909.124.399 по каддастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали,
община Кърджали, област Кърджали, целия с площ от 4 507 кв. метра.
Съгласно чл. 2 от предварителния договор, продажната цена
на имотите е 90 000 лева, платима от купувача по банкова сметка ***телния
договор. Представените са от молителя доказателства, че е платил по
предварителния договор на ответното дружество общо 60 000 лева, от които
30 000 лева с платежно нареждане от 26.08.2016 г. и 30 000 лева с
платежно нареждане от 09.09.2016 г.
Представено е от молителя сключено между страните Допълнително
споразумение № 1 от 28.03.2017 г. към предварителния договор, с нотариално
удостоверяване на подписите на страните, с което страните прекратяват по
взаимно съгласие предварителния договор и “МИ - 1” ООД се задължава да
върне на ЕТ
“М.– И.М.” получената сума от 60 000 лева в срок от пет
работни дни, считано от датата на подписване на допълнителното споразумение,
т.е. до 04.04.2017 г.
Представени са от молителя заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документи по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. № 55437/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 144
състав, с които длъжникът “МИ - 1” ООД е осъден да заплати
на ЕТ
“М.– И.М.” сумата от 60 000 лева по допълнително споразумение
№ 1 към предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
03.08.2016 г., с нотариална заверка на подписите, ведно със законна лихва за
период от 11.08.2017 г. до изплащане на вземането, и 3 800 лева – разноски
по делото, а именно: 1 200 лева – държавна такса и 2 600 лева –
възнаграждение на адвокат.
Представена е покана, изпратена по електронна поща от
молителя до ответното дружество на 20.07.2017 г. и по пощата на 20.07.2017 г.,
като на ответника е даден допълнителен срок от пет работни дни от получаването
й, за връщане на дължимата сума.
Представени са от ответното дружество нотариални актове
за продажба на недвижим имот, както и справка от имотния регистър по партидата
на дружеството.
По делото са представени от ответника Счетоводен
баланс на ответното дружество към 31.12.2016 г. и отчет за приходите и
разходите за 2016 г., както и отчет за приходите и разходите и баланс на
ответното дружество за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и към 30.06.2017 г.,
и други счетоводни документи. Представен е също списък на кредиторите на
дружеството.
Представено е от
ответника споразумение за разсрочване на парично задължение, сключено на
16.05.2017 г. между кредитора “Ю.Б.” АД, кредитополучателя “МИ - 1” ООД и три други
лица като кредитополучатели. Представени са от ответника заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 145/2017 г. по описа на
Районен съд - Кърджали, 144 състав, с които длъжникът “МИ - 1” ООД и трети за делото
лица са осъдени солидарно да заплатят на “Ю.Б.”
АД сумата от 230 645,66 евро главница
за периода от 21.07.2015 г. до 31.01.2017 г., сумата от 1 926,34 евро –
договорна възнаградителна лихва за периода от 21.02.2016 г. до 15.08.2016 г.,
сумата от 7 278,16 евро – мораторна лихва (обезщетение за забава) за
периода от 21.02.2016 г. до 31.01.2017 г., които суми са дължими на основание
на договор за банков кредит продукт “Бизнес помещения” № BL12560/12.02.2008 г., ведно с прилежащите Приложение от 15.02.2008 г., Анекс № 1
от 26.06.2009 г., Анекс № 2/30.12.2009 г., Анекс № 3/17.06.2010 г., Анекс №
4/06.07.2012 г., Анекс № 5/30.07.2014 г. и Анекс № 6/06.11.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 03.02.2017 г., до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски от 9 382,12 лева – внесена държавна такса и 7 465,27
лева – адвокатско възнаграждение.
Представени са от страните удостоверения от изпълнителни дела, водени срещу ответното дружество.
Представени са от ответното дружество доказателства, че след образуване на настоящото дело е платило на молителя общата сума от 46 000 лева, с която е погасено част от вземането на молителя, претендирано в молбата по чл. 625 от ТЗ.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че на името на ответното дружество има регистрирани пътни превозни средства към 05.01.2018 г. От НАП е постъпила информация, че по отношение на ответното дружество има наложени обезпечителни мерки и няма започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК. От Агенцията по вписванията е постъпил отговор, че по наличната документация за съдебен район – гр. София за периода от 01.01.2006 г. до 10.01.2018 г. не се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на “МИ - 1” ООД.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника, по делото са изслушани и приети заключение на Съдебно-счетоводна експертиза и две допълнителни заключения на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2012 г. – 2017 г. вкл. Вещото лице е дало заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че най-голям относителен дял от нетекущите активи къв 31.12.2012 г. са дългосрочните финансови активи – 364 хил.лв., представляващи 98,1% от нетекущите активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи са материалните запаси на дружеството, като към 31.12.2012 г. са 870 хил.лв., представляващи 91,4% от стойността на краткотрайните активи, към 31.12.2013 г. са 870 хил.лв., представляващи 99,6% от стойността на краткотрайните активи, към 31.12.2014 г. са 870 хил.лв., представляващи 99,9% от стойността на краткотрайните активи, към 31.12.2015 г. са 870 хил.лв., представляващи 98,3% от стойността на краткотрайните активи, към 31.12.2016 г. са 870 хил.лв., представляващи 93,4% от стойността на краткотрайните активи и към 30.06.2017 г. са 870 хил.лв., представляващи 89,8% от стойността на краткотрайните активи.
Вещото лице дава заключение, че най-голям относителен дял от задълженията на дружеството са аздължения към финансови предприятия, които по години са, както следва: към 31.12.2012 г. са 1042 хил.лв., представляващи 65,5% от всички задължения, към 31.12.2013 г. са 1042 хил.лв. представляващи 92,3% от всички задължения, към 31.12.2014 г. са 1042 хил.лв. представляващи 93,7% от всички задължения, към 31.12.2015 г. са 1042 хил.лв. представляващи 93,7% от всички задължения, към 31.12.2016 г. са 1042 хил.лв. представляващи 88,9% от всички задължения и към 30.06.2017 г. са 1051 хил.лв. представляващи 89,0% от всички задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,7341 за 2012 г., 10,0115 за 2013 г., 12,4429 за 2014 г., 12,6429 за 2015 г., 7,1615 за 2016 г. и 0,8205 към 30.06.2017 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,1494 за 2012 г., 0,0115 за 2013 г., 0,0143 за 2014 г., 0,2143 за 2015 г., 0,4692 за 2016 г. и 0,0838 към 30.06.2017 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,0200 за 2012 г., 0,0115 за 2013 г., 0,0143 за 2014 г., 0,2143 за 2015 г., 0,4692 за 2016 г. и 0,0838 към 30.06.2017 г.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: -0,1565 за 2012 г., -0,2259 за 2013 г., -0,2167 за 2014 г., -0,2041 за 2015 г., -0,2056 за 2016 г. и -0,1795 към 30.06.2017 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: -6,3896 за 2012 г., -4,4275 за 2013 г., -4,6141 за 2014 г., -4,8987 за 2015 г., -4,8630 за 2016 г. и -5,5708 към 30.06.2017 г.
Вещото лице
дава заключение, че коефициентът на обща
ликвидност към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към
31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. е над единица. Коефициентите на бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности, поради малкия
размер на паричните средства и липса на вземания.
Вещото лице дава заключение, че към 30.06.2017 г. наличните активи на дружеството в размер на 969 хил. лева не са достатъчни за изплащане на краткосрочните му задължения, възлизащи на 1 181 хил. лева, както са осчетоводени в баланса.
Вещото лице дава заключение, че през целия изследван период коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност, дружеството няма собствен капитал и е зависимо от кредиторите си.
Вещото лице
дава заключение, че изчислените
показатели за обръщаемост на краткотрайните материални активи на “МИ - 1” ООД
за 2012 г. и 2014 г. сочат изключително големи стойности на показателя
“Времетраене на един оборот” , респ. ниски стойности на показателя “Брой на
обороти на КМА”, които определят краткотрайните материални активи като бавно
ликвидни. Вещото лице дава заключение, че за 2103 г., 2015 г., 2016 г. и към
30.06.2017 г. краткотрайните материални активи на ответното дружестов имат
нулева обръщаемост. Сочи, че общата баланксова стойност на всички
притежавани активи от “МИ - 1”
ООД не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения -текущи и нетекущи. Дружеството е
декапитализирано.
Вещото лице е изготвило алтернативен вариант, при който са включени в пасива на баланса на “МИ - 1” ООД към 30.06.2017 г. на задължението, представляващо съдебни вземания в размер на 291 хил.лева (съгласно Споразумение от 16.05.2017 г., сключено с кредитора “Ю.Б.” АД), и краткосрочните и непогасени задължения на дружеството по баланс към 30.06.2017 г. възлизат на 1342 хил.лева. При този вариант към 30.06.2017 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,7221, а коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са със стойнот от 0,0838, коефициентът на финансова автономност е -0,1580, коефицинетът на задлъжнялост е -6,3302.
Вещото лице дава заключение, че към 30.06.2017 г. е налице тенденция ответникът да
не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, поради
липса на достатъчно оборотни средства.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане от “МИ - 1” ООД е извършено на 06.02.2018 г., съгласно нареждане за кредитен превод по банковата сметка на ЕТ “М.- И.М.” в размер на 6 000 лева.
Вещото лице дава заключение, че по банковата
сметка на ЕТ “М.- И.М.” на 06.02.2018 г. е
постъпил превод от 6 000 лева и на 17.04.2018 г. –
превод от 40 000 лева, с основание: допълнително споразумение №
1/28.03.2017 г. към сключения между страните предварителен договор – връщане на
платена сума.
Съгласно задачите в допълнителното заключение на Съдебно-счетоводната експертиза, депозирано на 02.07.2018 г., вещото лице е изготвило алтернативен вариант, при който са приспаднати от задълженията платените суми към молителя от 46 000 лева и задълженията на ответното дружество в полза на “Ю.Б.” АД общо в размер на 569 189,03 лева. При този вариант към 31.12.2017 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,8687, а коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са със стойнот от 0,0773, коефициентът на финансова автономност е -0,2225, коефицинетът на задлъжнялост е -4,4937.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал.1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор (присъединени кредитори), който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “МИ - 1” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните
търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на
страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо
от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от
публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и съществува
към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е
настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.
В случая съдът е сезиран от молителя ЕТ “М.– И.М.”, който твърди, че има вземане към ответното
дружество “МИ
- 1” ООД, произтичащо от прекратяването
на търговска сделка – покупка и продажба на недвижими имоти по смисъла
на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ. Представените от
молителя доказателства не са оспорени от страна на ответното дружество. Не
се доказаха от ответника възраженията му, че в случая действителната воля на страните не била да се продават имотите, а
да се гарантира молителя, че ще му бъде
върната временната финансова помощ, която е предоставил на ответника, поради
което съдът не изследва наличието на заемни правоотношения между страните. Вземанията на молителя са изискуеми, а част от същите
са и платени от ответника в хода на процеса. Ответникът, който носи
доказателствена тежест за това, не представи доказателства за пълното погасяване
на вземането на молителя. В този случай е налице
активна процесуална
легитимация на ЕТ “М.–
И.М.” да поиска откриване на поризводство по
несъстоятелност за ответното дружество.
Коефициентът за обща ликвидност в периода 2012 г. – 2016 г. е над единица. Към 30.06.2017 г. и към 31.12.2017 г. при основния и при алтернативните варианти на заключението същият е под единица. Останалите коефициенти за ликвидност са са извън референтните стойности и силно влошени, поради малкия размер на паричните средства и липса на вземания. Според експертизата, към 30.06.2017 г. наличните активи на дружеството в размер на 969 хил. лева не са достатъчни за изплащане на краткосрочните му задължения, възлизащи на 1 181 хил. лева, както са осчетоводени в баланса. Като се съпостави коефициентът за обща ликвидност с останалите коефициенти за ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна) и анализиран заедно с тях, се налага изводът, че през изследвания период ответното дружество има сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.
В случая
следва да се обсъди и прецени характера на текущите (краткотрайни) активи на
ответното дружество, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността
с тях да се просрещнат краткосрочните му задължения. При
анализиране на счетоводните данни на ответното дружество прави впечатление, че с
най-голям относителен дял от краткотрайните активи са материалните запаси на
дружеството, които през целия изследван период остават непроменени от 870 хил.
лева и същите представляват от 89,8% до 99,9% от всички краткотрайните активи
на дружеството. Съгласно МСС 2 – Материални
запаси, материалните запаси са активи, които са държани за продажба в обичайния
ход на стопанска дейност, намиращи се в процес на производство за такава
продажба или под формата на материали или запаси, които се разходват в
производствения процес или при предоставянето на услуги.
Не се установява от ответника характера на тези материалните запаси, нито възможността същите да бъдат реализирани в дейността на търговеца в кратък срок, за да се погасят изискуемите краткосрочни задължения на дружеството. С оглед непроменената стойност на материалните запаси през целия изследван период – 870 хил. лева от 2012 г. до 2017 г., следва извода, че същите са трудно реализируеми или въобще не са реализируеми, поради което не могат да послужат реално за погасяване на задълженията на дружеството.
Ако тези краткотрайни активи не бъдат
отчетени при показателите за ликвидност на дружеството, то това води до
сериозно влошаване на финансовите показатели на ответното дружество. Единствено
счетоводно записване на един актив като текущ (краткотраен) актив, без зад
същия да стои възможност за реализацията му в кратък срок, не може да води до
стабилно финансово-икономическо състояние. При тези данни и като отчита
влошените показатели на коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, съдът намира, че е налице тенденцията за влошено икономическо
състояние на ответното дружество. С оглед на изложеното съдът намира, че
ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения
по търговски сделки от 05.04.2017 г. – датата, следваща датата на падеж на
задължението на ответното дружество за връщане на сумата към молителя съгласно
сключеното между страните допълнително споразумение № 1 от 28.03.2017 г. към
предварителния договор. Към този момент състоянието е трайно изразено, след като ответното
дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по
търговски сделки. Ответното дружество обективно не е в състояние да изпълни
изцяло изискуемите си парични задължения.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото основно и допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест за това, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите. Плащането от ответника към един кредитор или на част от задължение не може да промени този извод.
В случая молителят се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по търговска сделка, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Молбата по чл.625 от ТЗ е с вх. № 106567/11.08.2017 г., поради което следва да се установи дали ответното дружество е заявило за обявяване годишните си финансови отчети за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. При служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че със заявление с вх. № 20170712154313 е заявен за вписване ГФО за 2016 г. и същият е обявен на 13.02.2018 г. С оглед на това не са налице всички предпоставки на фактическия състав на презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.).
С оглед на горното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът има изискуеми парични задължения по търговски сделки и/или произтичащи от търговската му дейност, които не е платило - към съконтрагент, както и публични задължения. В тежест на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е сторено в производството. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
При така установеното, съдът намира, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност на “МИ
- 1” ООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 05.04.2017 г., към която датата, следваща датата на падеж на задължението на ответното дружество за връщане на сумата към молителя съгласно сключеното между страните допълнително споразумение № 1 от 28.03.2017 г. към предварителния договор, и към която дата се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения и е неплатежоспособно, както и че това състояние има траен и необратим характер.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначен В.Т.П., с адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 800 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да
съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл.
640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и
представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да
насрочи Първото събрание на кредиторите на 18.09.2018 г. от 9,30 часа, което ще
се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София,
бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане
на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл.
672, ал.1 от ТЗ.
По разноските:
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, молителят претендира разноски в общ размер на 4 150 лева, от които от които 250 лева – държавна такси, 900 лева – депозит за вещо лице и 3 000 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за което не са представени доказателства за плащането им съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено.
С оглед изхода на делото и предвид гореизложеното на молителя следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1 150 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “МИ - 1” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 05.04.2017 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “МИ - 1” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на длъжника В.Т.П., с
адрес: ***, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на
правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик В.Т.П. в
размер на 800 лева (осемстотин лева) месечно, считано от датата на встъпването
му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на
размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на
получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “МИ - 1” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 18.09.2018 г. от 9,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “МИ - 1” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на ЕТ “М.– И.М.”,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1150 лева (хиляда сто и петдесет лева)
- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :