Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.01.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на шести април 2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 12733 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 193227 от 08.09.2020 г.
СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 73251/2018 г. е осъдил на основание чл.128, т.2 КТ „С.“ ООД да заплати на З.С.З. сумата от 10 305,20
лв.-неизплатени трудови възнаграждения за периода от 30.08.2017 г. до
31.01.2018 г. включително по трудово правоотношение, възникнало от трудов
договор № 12 от 30.08.2017 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 33 198,80 лв.; осъдил е на основание чл.224 КТ „С.“ ООД
да заплати на З.С.З. сумата от 859,10 лв.-обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 30.08.2017 г.-31.01.2018 г., като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 2 600 лв. и за периода 01.02.2018
г.-21.09.2018 г.; осъдил е на основание чл.86, ал.1 ЗЗД „С.“ ООД да заплати на З.С.З.
сумата от 953,47 лв.-обезщетение за забава върху главницата от 10 350,20
лв. за периода 21.09.2017 г.-16.11.2018 г., като е отхвърлил иска за разликата
до пълния предявен размер от 2 026,65 лв.
С определение от 23.09.2020 г. СРС, 74
с-в е допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената в полза на З.С.З. сума в размер на 10 305,20 лв.-дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 30.08.2017 г. до 31.01.2018 г.
включително по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 12 от
30.08.2017 г., както и за сумата от 859,10 лв.-обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода 30.08.2017 г.-31.01.2018 г. със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба-16.11.2018 г. до окончателното
изплащане.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ответника „С.“ ООД в частта, с която са уважени
исковете.Жалбоподателят твърди, че в посочената част решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.Излага твърдения, че ищецът не е доказал да е
престирал работна сила за работодателя през процесния период, че е посещавал
мястото си на работа, посочено в трудовия договор и че е извършвал каквито и да
е действия в полза на предприятието, като липсват извинителни причини за
неявяването му на работа.Излага твърдения, че е изпълнил добросъвестно
задължението си по чл.62, ал.3 КТ да информира НАП, на основание чл.67, ал.1,
т.1 КТ във връзка с проект BG16RFOP002-0184 „Разработване
на иновативен продукт“ и в изпълнение на установените по програмата изисквания
за периода м.08.2017 г.-м.01.2018 г. е начислявал в счетоводството си трудови
възнаграждения на ищеца, които са неизплатени и депонирани, тъй като ищецът е
бил в самоотлъчка.Твърди, че независимо от недобросъвестното поведение на ищеца
е превел по сметките на НАП-ТД София осигурителни вноски и ДДФЛ за сметка на З.З.
сумата от 2 920,83 лв. /ДОО-1 061,59 лв., ДЗПО-универсален фонд-290,97
лв., здравно осигуряване-423,23 лв., ДДФЛ-1 145,04 лв./.Заявява, че
начисляването на трудовото възнаграждение на ищеца не представлява признание за
дължимостта му, а изпълнение на задължения във връзка със счетоводната
отчетност на проекта по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност
2014-2020 г.“, за изпълнението на която ищецът е бил назначен.Твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че изявлението на работодателя в
искането за изменение на трудовия договор за безвъзмездна финансова помощ за
замяна на ищеца занапред обуславя извод, че за предходния период същият е
полагал труд, като излага твърдения, че ако беше положен такъв труд,
бенефициентът е щял да получи финансиране за ищеца, което не е сторено поради
това, че предвидените за него суми не са му изплатени поради неполагане на труд
от негова страна.Като е приел за основателен иска по чл.128, т.2 КТ съдът
неправилно е уважил и акцесорните искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
исковете.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- З.С.З. оспорва същата.Твърди, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.Твърди,
че е доказал полагането на труд по трудовото правоотношение, като в тази насока
са показанията на свидетелите Д.З., както и представените платежни ведомости.Твърди,
че оценка за работата на ищеца е направена в подадения Междинен технически
отчет.Твърди, че работодателят е внасял своевременно данъците и осигуровките
върху начислените възнаграждения на ищеца, не го е уволнил дисциплинарно, което
е косвено доказателство, че ищецът е изпълнявал задълженията си по трудовото
правоотношение, и че показанията на другите свидетели не разколебават този
извод, тъй като нямат поглед върху изпълнението на процесния проект.Поддържа
становище, че работодателят не е доказал да е изплатил възнаграждение на
ищеца.Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 КТ възнаграждението е платимо
ежемесечно, поради което работодателят е изпаднал в забава, считано от първо
число на месеца, за който е дължимо възнаграждението, без да е необходима
покана.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- З.С.З. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника
по силата на трудов договор № 12/30.08.2017 г. за длъжността „експерт 4 iOS дивелъпър /разработчик/“, прекратено на 21.09.2018
г.Основното му трудово възнаграждение е определено на 2 600 лв. при пълно
работно време-40 часа седмично при подневно отчитане на работното време-по 8
часа дневно при петдневна работна седмица, платимо ежемесечно до 20-то число на
месеца, следващ този, в който е положен труда.Твърди, че за посочения период не
му е било платено трудово възнаграждение, въпреки че добросъвестно е изпълнявал
трудовите си задължения и е предоставял работната си сила.Не е получил и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни за
2017 г. и 15 работни дни за 2018 г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 31 200,00 лв.-брутно трудово възнаграждение за периода
м.септември 2017 г.-м.август 2018 г., неизплатено възнаграждение за дните
30-31.08.2017 г. в размер на 226,08 лв. и възнаграждение за периода
01.-21.09.2018 г. в размер на 1 772,72 лв.-мораторна лихва за периода
м.08.2017 г.-м.09.2018 г., сумата от 2 600 лв.-обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 6 дни
за 2017 г. и 15 дни за 2018 г. със законната лихва върху вземанията от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът-„С.“ ООД оспорва исковете, като твърди, че ищецът не е престирал
труд за него през процесния период.
Видно от трудов
договор № 12/30.08.2017 г. страните по делото са били в трудово правоотношение
за длъжността „експерт 4 iOS дивелъпър /разработчик/“ с място на работа-с.Мартиново,
област Монтана с основно трудово
възнаграждение в размер на 2 600 лв., платимо ежемесечно до 20-то число на
месеца, следващ този, в който е положен труда за 5-дневна работна седмица и
работно време по 8 часа дневно.
Видно от договор за наем от 01.08.2017 г. Д.Ж.В. е предоставила на „С.“ ООД
за временно ползване за срок от 13 месеца недвижим имот, находящ се в
с.Мартиново, обл. *******къща с квадратура от 350 кв.м. за офис.
Представени са
писма, с които работодателят е изисквал обяснения от ищеца за дисциплинарно
нарушение, изразяващо се в неявяване на работа, както и нотариални покани от ищеца
до ответното дружество с искане за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, евентуално на основание чл.326,
ал.1 КТ.Липсват данни за връчване на поканите на адресата.
Със заповед №
7/21.09.2018 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание-уволнение за
системно неявяване на работа на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.2 КТ.Липсват данни за датата на връчване на заповедта, но страните не спорят, че
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 21.09.2018 г.
Представено е
искане от 22.02.2018 г. на управителя на „С.“ ООД, адресирано до ръководителя
на управляващия орган на ОПИК, Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентноспособност“ към МИ за изменение на договор за безвъзмездна финансова
помощ, като в обосновката е посочено, че експерт З.З. ще бъде заменен от нов
член на екипа, тъй като през последния един месец не изпълнява коректно и
професионално работата и задълженията си по проекта.
Видно от писмо
изх.№ 26-С-267/02.03.2018 г. на и.д. Главен директор на Главна дирекция на
„Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО при
Министерство на икономиката искането на ответното дружество е уважено.
От заключенията на
основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи /ССЕ/ на вещото лице А.Т.
е установено, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 30.08.2017
г.-21.09.2018 г. е в размер на 33 246,09 лв., а чистата сума за
получаване-25 840,40 лв.Законната лихва за забава от момента на изпадане в
забава на всяко месечно трудово възнаграждение до предявяване на иска е
1 997,22 лв. върху БТВ и 1 553,30 лв. върху чистата сума за
получаване.Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
2017 г. и 2018 г. е 2 373,84 лв. /брутна сума/ и 2 136,46 лв. /чиста
сума/.След проверка на оригиналните ведомости за исковия период вещото лице е
установило, че на ищеца е начислено трудово възнаграждение в размер на
10 305,20 лв. /чиста сума за поучаване/.За всеки месец е съставян фиш за
начисления и удръжки.Начислените месечни трудови възнаграждения са неизплатени
и депонирани.След подаденото на 22.02.2018 г. искане за изменение на ДБФП на
основание промени в експертния състав на ищеца не е начислявано трудово
възнаграждение.От м.02.2018 г. до прекратяване на трудовия договор на
21.09.2018 г. в отчетните форми за отчитане на присъствените дни на служителите
срещу името на ищеца през работните дни са отбелязвани самоотлъчки.Ответникът е
подавал декларации до НАП-ТД София данъчна и осигурителна информация за ищеца
за периода м.08.2017 г.-м.01.2018 г., като всички начислени осигуровки и ДОД за
сметка на ищеца са преведени по сметка на НАП-ТД София, офис „Център“ за ДОД,
Социално осигуряване, Здравно осигуряване и ДЗПО-универсален фонд.За посочения
период ответникът е превел по сметките на НАП-ТД София осигурителни вноски и
ДДФЛ в общ размер на 2 920,83 лв.Ищецът е включен първоначално в екипа със
задачи по изработване на модул „Функционалности в приложението“ и модул
„Платформи“, разпределени в 13 месеца.Първоначалният план е променен и са
променени някои от експертите, сред които и ищеца /20.03.2018 г./.Ищецът не е
бил включен във втората таблица със задачи.В междинния технически отчет е
направена обосновка на изключването на експертите от проекта и причината за
замяна на експертите, като за ищеца е посочено, че „не е успял да реагира на
препоръките към него за подобряване на своя работен процес…Във времето, когато
е бил част от експертния екип, не е успявал да се справи с работните си цели,
неговите задачи по проекта са били изпълнявани от А.И., Н.С.и Й.Л.“.В Междинния
технически отчет не е отчетена дейност, изпълнена от ищеца и няма информация за
изпълнени задачи от ищеца по отчетените модули.Бенефициентът е поискал изменение
в бюджета на договора за безвъзмездна помощ на основание замяна на експерти в
екипа, утвърдено на 22.05.2019 г.За З.З. първоначално е предвиден разход в
размер на 33 800 лв. за 13 месеца работа при 2 600 лв. трудово
възнаграждение.В искането за изменение на бюджета разходът за него е намален с
15 600 лв. или на 18 200 лв. /7 месеца х 2 600 лв./, а сумата от
15 600 лв. е начислена на експерта, който е включен на негово място в
екипа след 20.03.2018 г., когато е одобрена замяната.Ответникът не е получавал
финансиране за ищеца, тъй като дружеството подава финансов отчет за
утвърждаване, в който има задължение да включва само изплатени суми, а
трудовото възнаграждение на ищеца е начислено по ведомост за периода м.08.2017
г.-м.01.2018 г., но реално не е изплатено.
По делото е приета
и съдебна компютърно-техническа експертиза /СКТЕ/, изготвена от вещото лице Д.С.,
от която е установено, че на З.З. не е бил предоставян работен лаптоп от „С.“
ООД.Технически е възможно да се копират файлове от проекта на всякакъв вид
носител.След прегледаните системи на дружеството вещото лице не е установило З.З.
да притежава профил в нито една от тях, което означава, че не е имал
потребителско име и парола за достъп до системите в дружеството, вещото лице не
може да провери и дали ищецът е ползвал акаунти на други потребители.
Разпитаният по
делото свидетел Д. З. /син на ищеца/ твърди, че баща му е започнал работа във
фирма „С.“ заедно с него и с останалите експерти в края на месец август 2017 г.Всички
одобрени от управителя на дружеството експерти са встъпили в длъжност и са
започнали работа.Баща му е вършил от вкъщи възложената му от управителя на
дружеството работа.Свидетелят няма информация някои от експертите освен
управителя да са били на местоработата, която по договор е в с.Мартиново, нито
там да е имало функциониращ офис с интернет.Работата е можела да се върши
отвсякъде при наличие на интернет и компютър.Работата е организирана така, че
всеки ходи по свое усмотрение.Твърди, че работодателят разбира дали свидетелят
е изработил възложените му задачи чрез комуникационни канали, в които той
„листва“ задачите, които той трябва да изпълнява.За да се видят задачите на
баща му, трябва да се видят тези комуникационни канали, свързани с него.Тези
комуникационни канали не са отчетна форма.Резултатът от задачите може да бъде
видян, когато е направен.Свидетелят твърди, че е работил с баща си по едно и
също време в ответната фирма-от м.08.2017 г. до м.09.2018 г., и че е съдружник
във фирмата с дял от 30%.Свидетелят има гражданско дело с ответника.
Свидетелят Н.Г.твърди,
че е съдружник в „С.“ ООД с управителя и с Д. З..Заявява, че З.З. е бил един от
десетте експерти, които е трябвало да изпълняват дейностите по „Проект за
разработване на иновации от стартиращи предприятия“, като свидетелят е
координатор на проекта и комуникира с хората, които са управляващия орган в
Министерство на икономиката.Твърди, че фирмата има офис на ул. „*******и на пл.
„*******в гр.София, както и офис в гр.Враца.Свидетелят твърди, че ищецът е
трябвало да работи в с.М.по трудов договор, където първоначално също е имало
офис.Ищецът е бил назначен като експерт програмист и е трябвало да изготвя нови
функционалности в мобилно приложение на софтуера.Свидетелят не е запознат той
да ги е разработвал.Твърди, че това е онлайн платформа, в която всеки си има
задачи, дава доклад на база свършената работа, а от фирмата има доклади към
всеки европроект.Твърди, че се попълват отчети, които представят пред
управителния орган кой какво е свършил по самия проект.Свидетелят не е виждал
отчети от извършена дейност от ищеца, имал е разговори с госпожа Ангелова, че
двама от експертите-Д. З. и З.З. не изпълняват задълженията си, и че трябва да
възложат тези задачи на другите експерти.Тогава е бил променен бюджета по
европроекта и са зачеркнати възнагражденията на З.З. и Д. З..Свидетелят
заявява, че офисът в с.М.е имал необходимото оборудване-бюра, компютри.Случвало
се е да се прави проверка на място в гр.Враца от представители на органа по
програмата през лятото на 2018 г., когато е пускан финалния отчет за първия
етап.З.З. не е бил на такава проверка, не е присъствал изобщо на това, което са
извършвали по европрограмата.Ищецът живее в гр.София и придвижването до офиса в
с.М.е около 2-3 часа в едната посока.Офисът от с.М.е бил преместен в гр.Враца
през 2018 г.Не всички служители са пътували до с.М.ежедневно, те са имали
„флексабилно“ работно време, т.е. могли са да бъдат там няколко дни в
седмицата.Свидетелят не е виждал З.З. в офиса в с.Мартиново, по време на
програмата го е виждал само веднъж в офиса в гр.София.Фирмата е софтуерна и има
колеги, които понякога искат да работят от вкъщи.Свидетелят не знае дали за
ищеца е имало такива условия, нито дали има хора, които постоянно са си
вкъщи.За всеки експерт, на който е платена заплата, фирмата изисква от
управляващия орган сумата да бъде възстановена по европроекта, като се изисква
всяка ведомост.В техническия отчет е посочвано какво е извършил екипа по всяка
от заложените дейности и кой от експертите я е изпълнил.В тази документация
фигурира З.З., като е посочено, че неговите задължения са били поети от други
експерти по проекта, и че за него не са били изисквани и заплащани суми.Това е
за периода от месец август 2017 г. до месец януари-февруари 2018 г.
По делото е
разпитана и свидетелката Д. В., която твърди, че със „С.“ ООД е имала договор
за отдаване на две стаи къщата й в с.М.от 01.08.2018 г. за офис на фирмата за
срок от една година, но договорът е бил прекратен по-рано-на 28.02.2019 г.Свидетелката
не знае какви вещи е имало вътре и не е виждала за какво се ползва
къщата.Свидетелката не е сигурна дали има прокаран интернет в къщата.
Свидетелката Р.И.твърди,
че е работила в ответното дружество от 28.08.2017 г. до м.септември 2018 г.
като „експерт по машиностроене, биомеханика и роботика“.Свидетелката не познава
ищеца.Твърди, че мястото на работа първоначално е било в къща в с.Мартиново, в
която е имало бюра с няколко компютри, имало е сървър и видеокамери.Стаите са
били 5-6, като във всяка стая е имало бюра.Там са разработвани прототипи на
видео бутон и са ги тествали.Свидетелката е ходила многократно там, но не всеки
ден.Когато не са ходили на място, са комуникирали онлайн.Имало е онлайн
система, в която са задавани задачи и комуникацията се е извършвала чрез нея.В
платформата е имало отчет, като в свободен текст се е описвало какви дейности
са извършили през определен период.Свидетелката твърди, че за З.З. е чувала
само негативни неща, че е завел дело срещу фирмата, без да е извършил някаква
дейност.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна следното:
За да уважи
исковете в обжалваната част първоинстанционният съд е приел, че през периода
30.08.2017 г.-31.01.2018 г. ищецът е полагал труд, тъй като начисляването на
трудовото възнаграждение от работодателя представлява признание на работодателя
за дължимостта му.Съдът се е позовал и на обстоятелството, че в изявлението за
изменение на договора за безвъзмездна финансова помощ ответникът е поискал
замяна занапред, което води до извод, че за периода преди замяната ищецът е
полагал труд.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно
разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.От събраните доказателства се установи, че през процесния
период страните са били в трудово правоотношение за длъжността „експерт 4 iOS дивелъпър /разработчик/“ с основно
трудово възнаграждение в размер на 2 600 лв., платимо ежемесечно до
20-то число на месеца, следващ този, в който е положен труда за 5-дневна
работна седмица и работно време по 8 часа дневно, както и че трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 7/21.09.2018 г. на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ.
Съдът счита, че
направеното от ответника оспорване, че през периода, предмет на въззивното
производство, ищецът не е полагал труд по трудовото правоотношение, е
неоснователно.Не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че през
посочения период на ищеца ежемесечно е начислявано трудово възнаграждение, и че
е отбелязана самоотлъчка в отчетните форми само за периода от м.02.2018 г. до
прекратяване на трудовия договор на 21.09.2018 г.Начисляването на трудово
възнаграждение за отработените дни, както и заплащането на осигурителни вноски
от ищеца представлява признание на работодателя, че през тези дни ищецът е
полагал труд.Като признание на работодателя следва да се тълкува и изявлението
от 22.02.2018 г. на управителя на ответното дружество, адресирано до Главна
дирекция на „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО
при Министерство на икономиката, в което е посочено, че „през последния един
месец не изпълнява коректно и професионално работата и задълженията си по
проекта“, което обуславя извод, че до посочения период ищецът е изпълнявал
коректно трудовите си задължения.Дори и да е имал пропуски в работата си, данни
за което се съдържат в междинния доклад, това обстоятелство не е основание да
бъде лишен от заплащане на дължимото трудово възнаграждение, а е предпоставка
за прекратяване на трудовото правоотношение или за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност.
Събраните гласни доказателства не
опровергават този извод.От показанията на свидетеля Д.З., макари и същите да се
ценят съгласно чл.172 ГПК при отчитане на вероятната му заинтересованост от
изхода на спора установяват, че ищецът е работил дистанционно.Останалите
разпитани по делото свидетели нямат преки впечатления от работата на ищеца или
касаят период извън процесния, като от показанията на свидетеля Н.Господинов е
установено, че организацията на работа в ответното дружество позволява
изпълнение на трудовите функции от вкъщи.Несъстоятелен е доводът на въззивника,
че начисляването на трудовото възнаграждение на ищеца не представлява признание
за дължимостта му, а изпълнение на задължения във връзка със счетоводната
отчетност на проекта по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност
2014-2020 г.“, за изпълнението на която ищецът е бил назначен, тъй като от
събраните доказателства се установи, че ответникът не е получавал финансиране
за ищеца.
Според нормата на чл.8, ал.2 КТ трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на
законите.Работодателят не е доказал изпълнение на задължението си за плащане на
начисленото трудово възнаграждение на ищеца през процесния период, поради което
искът по чл.128,т.2 КТ е основателен до уважените от първоинстанционния съд
размер.
По отношение на исковете по чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД във въззивната жалба не са посочени конкретни пороци на обжалваното
решение.
Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея. При
постановяване на решението не се установи нарушение на императивни
материалноправни норми
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 600
лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 193227 от 08.09.2020 г. на СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 73251/2018 г. в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК и със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на З.С.З. с ЕГН ********** и с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 600 лв.-разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.