Решение по дело №27372/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3271
Дата: 23 февруари 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20221110127372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3271
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20221110127372 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. С. ЕАД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление гр. С ......, срещу Т. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С ......, с която
се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 3325.96 лева
от които 2830,43 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/, до топлоснабден имот с адрес гр. С ..... за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането, 473.54 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09,2019 г. до 16.11.2021 г,, както и суми за дялово
разпределение 18.00 лева - главница за периода от м. 11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 3.99 лева -
лихва за периода от 31.12.2018 г. до 16.11.2021 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот, е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно
който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията
и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че,
лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ТС ЕАД на
клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от ТС ЕАД и се одобряват от Комисията
за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение
на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
1
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също
така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът
използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не
е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването
на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните, доколкото не е установено кой е собственик на топлоснабдения имот. Сочи че не е
доставяна и ползвана топлинна енергия през процесния период. Оспорва методиката по
която ищецът изчислил отчетите за топлинна енергия. Сочи че ответникът не бил поканен да
изпълни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете
за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
2
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две
групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от
установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот.
По делото е представен договор за продажба на държавен имот по силата на който
ответницата Т. И. Ц. заедно със третото за производството лице – нейният съпруг С. И. Ц. са
придобили процесния топлоснабден имот на 16.09.1991г.
Ето защо следва извода, че собственик на процесния имот е именно ответницата.
Съпругът на ответницата е починал на 27.04.2022г., съгласно приложеното
удостоверение за наследници.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо настоящият състав приема, че ответницата е клиент на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот и като такава дължи цената на доставената топлинна енергия
съразмерно на частта си от собствеността.
В случая към исковия период собственици на процесното жилище са ищцата и
съпругът но съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 СК за доставената топлинна енергия
съпрузите отговарят солидарно. Ето защо за ищецът е налице възможност да претендира
стойността на доставената топлинна енергия от който от двамата съпрузи предпочете, а
също така и от двамата.
Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото заключение по
допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно
задълбочено се установява, че сградата в която се намира процесният топлоснабден имот в
жк. ..... е с непрекъснато снабдяване с ТЕ за период 09.2018г. - 04.2021г. ТСЕАД ежемесечно
е отчитала на общ топломер, които е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол
съгласно нормативните документи, отчислявани са технологични разходи за сметка на
ищеца съгласно методика. Дяловото разпределение, извършено от фирма „...... за ЕС и
процесния имот е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените
документи и данни от уреди за сградата и имота. Извършените измервания в АС,
начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота
на Т. И. Ц., са в съответствие с изискванията на действащите наредби за топлоснабдяване и
актуални цени на ТЕ за процесния период.
3
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като пълно, подробно задълбочено се установява се установява, че са постъпвали
суми във връзка с доставената топлинна енергия като за процесния период останали
незаплатени суми в размер на 2830,43 лева за главница.
Ето защо са налице предпоставките за уважаване на иска за главница за доставена
топлинна енергия.
По отношение на иска за главница за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
В случая съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че останали незаплатени суми за дялово разпределение в размер на 18 лева.
По отношение на исковете по чл. 86 ЗЗД.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
4
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 473,54 лева – законна
лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, и 3,99 лева законна лихва
върху главницата за услугата дялово разпределение.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за
главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И това е така, тъй като страните
по правоотношението са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава, след изтичането на този срок и това е така по следните съображения:
5
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичането на периода за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията настъпва 45 дни
след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди 07.12.2021г. са
погасени по давност. Най-ранното претендирано вземане е за м.05.2018г., което съгласно
цитираните по-горе разпоредби е с настъпил падеж на 15.07.2019г. Следователно погасени
по давност са претендираните вземания за периода м.05.2018г. – м.09.2018г. които възлизат
на сумата от 274,57 лева.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответницата по предявените искове, но само за сумите
които не са погасени по давност. За сумите погасени по давност исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът.
По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер на 66,52 лева
разноски за държавна такса, 500 лева разноски за възнаграждения на вещи лица, 15 лева
такси за съдебни удостоверения както и 66,52 лева разноски за държавна такса в
заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от исковете на него му се следват разноски в размер на
533,35 лева. и 61,28 лева разноски в заповедното производство
Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност до делото, то възнаграждение за
юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100 лева.
Съразмерно на уважената част на исковете следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 91.72 лева.
Ответникът не се следват разноски тъй като не е представил доказателства за сторени
разноски.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че Т. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С ....., ДЪЛЖИ на Т. С. ЕАД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр. С ......, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД 2555,86 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, до топлоснабден имот с адрес гр. С ..... за периода
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на
вземането, 473.54 лева - мораторна лихва за забава от 15.09,2019 г. до 16.11.2021 г,, както и
суми за дялово разпределение 18.00 лева - главница за периода от м. 11.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и
3.99 лева - лихва за периода от 31.12.2018 г. до 16.11.2021 г. КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр. С ...... срещу Т. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С ..... иск, предявен по реда на чл.
422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ за сумата от 274,57 лева., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/, до топлоснабден имот с адрес гр. С ..... за периода м.05.2018 г. до м.09.2020 г., КАТО
6
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Т. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С ..... ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. ЕАД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С ...... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
от 533,35 лева. разноски в исковото производство 61,28 лева разноски в заповедното
производство и 91,72 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „....
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7