Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по Образувано е по жалба на О. Г.О. против решение № 500/15.11.2010г. постановено по гр.д. 132/2010г., в частта, в която съдът е приел за установено, че О. Г.О. дължи на ответник жалба З. Б. В. И. Г." сумата от 202, 29 лева регресна претенция, 76,06 лева лихви за забава от датата на изплащане на обезщетението от застрахователя до завеждане на исковата молба и от последната дата законната лихва върху главницата до окончателното погасяване на задължението , както и направените по делото разноски в размер на 270,62 лева. В останалата част решението на ГОРС е влязло в сила. В жалбата са развити подробни аргументи за незаконосъбаразност на решението. Счита решението за недопустимо, алтернативно за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и като такова моли съда да го отмени. Относно недопустимостта на решението развива съображения за това, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание в изготвения по делото доклад, а след това се е произнесъл по иск по , във връзка с , тъй като вредоносният резултат е настъпил от поведението на лицето, което я стопанисва, а не от проява на самата вещ. На второ място, ако тази промяна не води до недопустимост на решението, то същото е постановено при нарушение на правото на защита, тъй като в доклада по чл. 146 от ГПК съдът е квалифицирал предявеният иск по един начин, а в решението по друг. Освен това твърди, че искът на застрахователя се явява недоказан, тъй като не е установена причино-следствената връзка между неполагането на достатъчно грижи за настилката и причинения вредоносен резултат, спукване на картер. Освен счита, че съдът не е взел предвид факта, че водача на МПС е познавал пътя и е могъл да маневрила, като не допусне повреда. Освен това се е движил с превишена скророст и т.н. Освен това изрично в ЗдвП е вменено задължение на водача да се движи съобразно атмосферните условия и пътните такива. Освен това, за да присъди дължима лихва от датата момента на увреждането, счита ,че следва да има покана, съгласно нормата на чл. 84 ал 2 от ЗДД и оттогава се дължи лихва за забава. Освен това ГОРС е приел, че другата лихва се дължи от подаване заявлението по чл. 410 от ГПК , но след като е налице възражение от О. Г.О., тази лихва следва да се дължи от датата на исковата молба по настоящото дело. Моли решение в този смисъл претендира разноски. Ответник жалба, намира решението на ГОРС за правилно и законосъобразно, установени са всички елементи на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, вкл. причинно-следствената връзка. Претендира разноски за настоящата истанция в размер на 120 лева. Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок от надлежна страна в процеса и е насочена срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. По делото няма спор за факти : На 22.5.2007г. на ул."Д. п. " е настъпило ПТП с лек аввботомил, собственост на В. Г. Й., който е имал сключен договор за застраховка "Каско". Характерът на ПТП представлява попадане на превозното средство в дълбока около 25 см дупка на пътното платно, която не е била видима, поради дъждовното време. Съставен е протокол за ПТП 8757../...5.2007г., като за причина е посочено наличието на дупка в настилката. На водача е взета проба за алкохол и не му е съставен акт за констатирано административно нарушение по ЗДвП, нито наказателно постановление. От изслушанатете по делото две СТЕ, се установява, че пряка причина за настъпилото увреждане на автомобила счупване на картер се явява попадането в такава дупка. Не е спорно, че се касае за път, чест от уличната мрежа на гр.Г. О.. Въз основа на застрахователния договор е изплатено обезщетение на собственика на автомобила в размер на 205,66 лева на 13.8.2007г. Застрахователят е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение срещу Общината, каквато е била издадена по гр.д. 1933/2009г.с № 2207/18.12.2009г., по която в законоустановения срок е депозирано възражение от ответника по това дело. За това действие заявителят по чл. 410 от ГПК е бил уведомен и е подал искова молба по чл. 422 от ГПК. С атакуванато решение ГОРС частично е уважил предявеният регресен иск. Спорът се свежда да два основни момента: първо, промяната на правната квалификация от страна на съда в доклада по чл. 146 от ГПК и в самото решение не означава ,че съдът се е произнесъл по енпредявен иск ирсп. неговото решение се явява недопустимо. Тъйкато искът се счита предявен с посочване на фактите. По така наведениет факти съдът правилно е определил в решението си правната квалификация по чл. 49 от ЗЗД. Освен това не е нарушено и правото на защита на жалбаподателя, тъй като всичик тези текстове са видове непозволено увреждане, където основните факти са едни същи. Освен това ответникът не е спорил, че не е собственик на вещта по чл. 50 от ЗЗД или ,че няма задължения за поддържане на пътната настилка. Основните факти, които той е твърдял е липсата на причинно- следствена връзка между наличието на дупка и настъпилата вреда, както и че е иззяло в задължение на водача, познавайки пътя да криволичи за избягване на въпросните дупки. По отношение на тези две възражения съдът намира ,че ГОРС е дал изчерпателен отговор. От изслушаните свидетели, липсата на съставен акт за извършено административно нарушение от страна на водача, наличието на покрити с вода дупки, поради който факт, не може да се установи тяхната дълбочина , както и от изслушаните експретизи, се установява безспроно, че причина за повредата на автомобила е наличието на голяма дупка по пътното платно. По делото не е установено противоправно поведение на водача на МПС, същият се е движил с минимална скорост след потегляне, опитвал се е да избягва дупките, карал е без наличие на алкохол в кръвта. Следоватено след като Общината не е доказалала тези факти, съдът не е могъл да сподели нейните правни изводи. По възражението за неправилност на решението, поради неприлаагне ан точната правна норма, съдът също го намира за неоснователно. И при трите иска - по , изходно начало за отговорността е наличието на вреда. Специфично условие на гражданската отговорност по смисъла на е вредата да е произлязла от вещ. Ограничителният белег на уврежданията по смисъла на и тези по е, че увреждането в първия случай настъпва от виновната дейност на този, който борави с вещта, докато това по смисъла на се дължи на вещ, без да е въздействано върху нея от страна на виновното физическо лице. За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените в случая - вследствие на недоброто стопанисване на вещта (път с голяма дупка в него) вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите, и установяване, че вещта е собственост на ответника по делото. В случая, отговорността е обективна, независимо от вината. При изяснената фактическа обстановка спорният въпрос в случая се свежда до това кой е собственика на вещта и под чий надзор се намира тя. Съдът правилно на стр. 5 от решението е установил разликата между този текст и тази безвиновна отговорност и тази по , във вр. с Съгласно последният текст общинските пътища са изключителна общинска собственост. По силата на тази разпоредба на Общината е възложено правото и задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на общинската мрежа. Следователно отговорността е по чл. 49 от ЗЗД , тъ йкато Общината не е изпълнила това свое задължение да поддържа пътната настилка В случая тя отоговаря за бездейсвието на нейни органи или контрагенти, тъй като тя е следвало да възлажи на такива поддържането на пътя. В този случай вината се предполага. Тази презумпция не е оборена в хода на производството от жалбоподателя. По отношение на другите възражения , касащеи начислената лихва , ГОРС правилно е установил, че тъй като се касае за едно цялостно производство по чл. 410 от ГПК, което може да бъде в краткия вариант: при неподаване на възражение да прилючи с издаване на изпълнителен лист и в по- дългия такъв, при подаване на възражение и подаване на искова молба по чл. 422 от ГПК. В този случай изрично законът е установил ,че предявеният иск ще бъде установителен, тъй като кредиторът ще ползва привилегията на издадената заповед за изпълнение. Следователно ГОРС правилно е приел, че дължимата лизаконнна лихва е с начална дата подаване на азявлението по чл. 410 от ГПК, а не подаването на иска по чл. 422 от ГПК, тъй като се касае зеа единно производство. Неправилно е твърдението на жалбоподателят, че е присъдена лихва за просрочие от датата на увреждането. Напротив съдът е приел по-благоприятния за жлабоподателя вариант, да се дължи лихвата от датата на изплащане на застрахователното обезщетение. Следователно и в тази част решението се явява правилно и законосъобразно. Досежно направеното искане за разноски пред въззивната инсанция от ответник жалба ,съдът намира ,че същото е неоснователно, тъй като във въззивното производство не е било осъществено процесуално представител ство от страна на ответник жалба. Писмена защита може бъде приета, само в случай ,че такова представителство се осъществи пред наделжния съд. Мотивиран така ВТОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500/15.11.2010г. на ГОРС, постановено по гр.д. 132/2010г. в обжалваната част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове : 1. 2. |