Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивнa жалбa от Д. Т. Д., подадена чрез адв. М Н. от ВТАК, срещу решение № 175/30.05.2014г. по гр. д. № 1769/2013г. по описа на ГОРС. С решението е прието за установено по отношение на Д. Д., че дължи на Н. К. сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, произтичащи от прострелване на 25.02.2013г. с огнестрелно оръжие в десния долен крайник и последваща оперативна интервенция за изваждане на множество чужди тела с метална плътност (сачми) от меките тъкани на крайниците, заедно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането 25.02.2013г. до окончателното изплащане на вземането. Д. е осъден да заплати на К. и направените разноски в хода на заповедното и в хода на съдебното производство по делото. В жалбата се навеждат доводи за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на решението. Сочи се, че в обжалваното решение са направени необосновани изводи относно наличието на необходимите предпоставки за прилагане разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. Излага се, че производството не е установено виновно поведение на ответника, както и причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилата вреда. Развиват се доводи, че първата инстанция е приела прекалено нисък процент на съпричиняване, а освен това определеният процент на съпричиняване следва да се приспадне от 1200 лв., а не от 4000 лв., както е процедирал районният съд. Оспорва се изводът на съда, че предоставената от Д. на К. сума в размер на 730 лв. представлява обезщетение за имуществени вреди. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тезата, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерен и не отговаря на критерия „справедливост”. Отправя се искане обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Евентуално се иска да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски. Въззиваемият Н. Т. К., чрез процесуалния си представител адв. Ц. от ВТАК, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че първата инстанция правилно е установила фактическата обстановка по делото, като въз основа на нея е достигнала и до правилни изводи за реализирането на предпоставките, предвидени в чл. 45 ЗЗД. Излага, че е правилен изводът на първоинстанционния съд относно факта, че Д. е дал на К. сумата от 730 лв. за обезщетение на имуществени вреди. Развива доводи и за справедливо определен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, осъществени пред въззивната инстанция. Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. Т. К. с установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. С предявения иск ищецът е поискал да се признае за установено, че Д. Д. му дължи сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, произтичащи от прострелване на 25.02.2013г. с огнестрелно оръжие в десния долен крайник и последваща оперативна интервенция за изваждане на множество чужди тела с метална плътност (сачми) от меките тъкани на крайниците, заедно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането 25.02.2013г. В исковата молба е изложено, че на 25.02.2013г. ответникът прострелял ищеца в областта на десния долен крайник, поради което последният претърпял болнично лечение в периода от 26.02.2013г. до 04.03.2013г., както и оперативна интервенция. С тези доводи е поискал от съда да му присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В подадения отговор на исковата молба, Д. Д. е изложил съображения за неоснователност на предявения иск. Развил е доводи, че ищецът основава претенцията си на свое противоправно поведение. Посочил е, че не е извършил деянието виновно, поради което не може да отговаря за вреди. Изложени са съображения за съпричиняване на вредоносния резултат и прекомерност на претендираното обезщетение. От фактическа страна по делото се установява следното: Не се спори между страните, че на 25.02.2013г., в района на язовир в землището на село Н. В., община С., Д. Д. и С. С. осъществявали оглед на язовира в селото, стопанисван от Д., поради съмнения за набези от бракониери. Двамата установили силуети край язовира, като с цел да ги сплаши Д. произвел изстрели със законно притежавано от него огнестрелно оръжие (ловна пушка ,,ИЖ ЕМ-М”). От показанията на св. С. се установява, че Д. не се целел по хората, които са установени на мястото. По същото време ищецът Н. К. бил в района на язовира и бил прострелян от Д. в областта на десния долен крайник. Освен, че не са спорни тези факти се потвърждават и от показанията на разпитаните по делото свидетели – С. (присъствал заедно с ответника по време на инцидента) и М. (която през процесния период живеела на семейни начала с ищеца), както и от материалите, събрани по ДП № ../2013г. по описа на РУП гр. С., приложени към първоинстанционното дело. От показанията на св. С. се установява, че след инцидента той и ответникът транспортирали пострадалото лице до дома му. Впоследствие, с оглед здравословното му състояние, К. бил откаран за лечение в болницата в гр. Горна Оряховица (този факт се установява от показанията на св. М.). От показанията и на двамата разпитани свидетели се установява, че Д. предал на пострадалия К. сумата от 730 лв. Същата сума била необходима за заплащане на дължимите от К. здравни осигуровки, за да може да му бъде проведено лечение (вкл. и извършване на операция). Тези факти се установяват и от приетите пред първата инстанция писмени доказателства - справка за задълженията на задълженото лице Н. К. към дата 27.02.2013г., фактура № */20.03.2013г. и фискален бон към нея от 20.03.2013г., вносна бележка от 28.02.2013г., удостоверение изх. № */28.02.2013г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново. От епикриза на Н. Т. К., издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Г. (на л. 6 – л. 7 от делото пред ГОРС) се установява, че ищецът постъпил за лечение на 26.02.2013г. с окончателна диагноза „Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан – инфектирана огнестрелна рана на десен долен крайник”. На 27.02.2013г. К. претърпял оперативно лечение, при което било извършено „ексцизионно почистване на некротичните тъкани с последващ дебритмен”. Ищецът бил изписан на 04.03.2014г. с дадена терапия за домашно лечение. От показанията на св. М. се установява, че пострадалият се прибрал вкъщи с два превързани крака, като с помощта на свидетелката продължил процеса по отстраняване на дребни сачми от краката му. Установява се, че К. не се е възстановил напълно от получената травма, като продължава да чувства болки, а на моменти и изтръпване на крака. Пострадалият пиел обезболяващи при усилване на болката. От приложената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че Н. Т. К. получил слепи огнестрелни наранявания в областта на двете подбедрици и дясно стъпало, хирургично почистване на раните, локална инфекция на раните; получените травматични увреждания са в резултат от огнестрелно оръжие с патрон, състоящ се от множество малки проектили /сачми/ и е възможно да е получена вследствие прострелване с ловна пушка. Травмите причинили на К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки и страдания за срок около 20-25 дни при нормално протичащ оздравително-възстановителен процес. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По съществото си обжалваното решение е правилно. Съображенията на съда за този извод са следните: Първата инстанция сезирана с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД, с който се претендира установяване дължимостта на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществено от ответника противоправно поведение. В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже, че е налице противоправно деяние на ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия, както и размера на претендираните вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответника. От фактическа страна по делото се установява, че Д. произвел изстрел с ловна пушка по посоката, в която се намирал К., вследствие на което ищецът получил огнестрелни рани в двата си крака. Т.е. осъществяването на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД се доказва по делото. Налице е противоправно действие, извършено от ответника, а именно отправяне на изстрели по посока на място, където са се намирали лица, установени от Д.. Безспорно в причинна връзка с изстрелите са настъпили вреди за пострадалото лице, изразяващи се в огнестрелни наранявания в областта на двете подбедрици и дясно стъпало, като се наложило хирургично почистване на раните, а на К. било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки и страõания за срок около 20-25 дни. Неоснователни са доводите, че причинно-следствената връзка между деянието на Д. и претърпените вреди не е доказана. Налице са доказателства, вкл. и свидетелски показания на очевидец на случая (св. С.), според които вследствие на произведения от жалбоподателя изстрел, К. бил прострелян в областта на краката, като дори Д. оказал помощ на пострадалото лице във връзка с получените рани. Тези факти водят до единствения възможен извод, че произведеният от жалбоподателя изстрел е причинил травматичните увреждания на К. Необорена по делото остана презумпция за вина, предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, въпреки възраженията на жалбоподателя в тази насока. Твърденията, че Д. не се е целел конкретно в К., които се потвърждават и от показанията на св. С., не могат да доведат до извод за липса на вина. Всички данни по делото сочат, че Д. е установил силуети като е произвел изстрел именно по посока на тези силуети с цел да ги сплаши. Фактът, че жалбоподателят не се е целел по хората, а намерението му било да ги сплаши може да доведе до извод, че е извършил деянието при форма на вината непредпазливост. Насочвайки оръжието си към място, където е установил, че се намират хора, Д. е предвиждал вероятното настъпване на неблагоприятни последици, изразяващи се в причиняване на травматични увреждания по отношение на тези лица. При това у жалбоподателя се е формирала погрешна представа за действителното състояние на нещата, тъй като е преценил, че с оглед своите възможности няма да причини увреждания на лицата. Поради тази причина у Д. се е формирала субективна увереност, че вредите въобще няма да настъпят, като тази увереност се е оказала необоснована, тъй като макар да не се е целел в конкретно лице, жалбоподателят все пак е знаел, че стреля по посока на определени лица. Ето защо самите твърдения на Д. в хода на настоящото производство не могат да доведат до извод за липса на вина, тъй като отговарят на една от проявните й форми, а именно непредпазливост. Същевременно не е проведено доказване за наличието на факти (а такива не са и посочени), които да изключват вината на Д.. Ето защо съдът споделя доводите на първата инстанция, че презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена в настоящото производство. Извън всичко изложено до тук следва да се има предвид и фактът, че по делото са налице данни относно извънсъдебно признание от страна на ответника във връзка с основанието на иска. От събраните доказателства се установява (а и самият Д. излага твърдения в тази насока), че във връзка с инцидента ищецът е получил от ответника сумата от 730 лв., която е използвана за заплащане на дължимите от К. здравни осигуровки. Т.е. на практика с действията си Д. е признал, че е осъществил деликт по отношение на К.. След като искът е доказан по основание, настоящият съдебен състав счита, че същият е доказан и по размер, поради което правилно е уважен от първата инстанция. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В случаи, при които е засегнато здравето на пострадалото лице, следва да се съобразяват характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното заболяване. Настоящият съдебен състав отчита конкретните факти, свързани с характера и степента на увреждането, получено от К., а именно: получаването на огнестрелни рани, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки и страдания за срок около 20-25 дни при нормално протичащ оздравително-възстановителен процес. Наред с това К. е претърпял и оперативна намеса, като е продължил да се лекува при домашния условия с приемане на лекарства и изваждане на сачми от тялото му. Налице са доказателства, че лицето е изпитвало болки и след инцидента, като за целта приемало и обезболяващи лекарства. Тези факти Òоворят за сравнително високи интезитет и продължителност на търпените болки и страдания. Следва да се вземе предвид и конкретният начин, по който е извършено деянието, а именно чрез прострелване с огнестрелно оръжие. Анализът на всички тези конкретни факти, относими към засегнатото здраве на пострадалото лице, навежда настоящата инстанция на краен извод, че претендираното обезщетение в размер на 1200 лв. отговаря на интезитета и продължителността на търпените от пострадалия болки, на характера и степента на увреждането му, както и на обстоятелствата, при които е извършено деянието, поради което отговаря и на критерия „справедливост” и правилно е присъдено в този размер от първата инстанция. При това положение неоснователни са правонамаляващите възражения, направени от Д. Д. в хода на производството. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице „съпричиняване” от страна на пострадалото лице. С нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието причинна връзка между действия или бездействия на пострадалото лице и вредоносния резултат. Без значение е преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице. Установеното по делото, че К. е извършвал без разрешение риболов във водоема, стопанисван от Д., не може да обоснове извод за предпоставяне или обективно създаване на възможност за настъпване на травма, вследствие от огнестрелна рана. Извършеното от К., макар и да се характеризира като противоправно поведение, по никакъв начин не е било причина за противоправното поведение от страна на Д., а именно произвеждането на изстрели по посока на местонахождението на К.. По делото няма никакви данни за нападение от страна на К., нито друго поведение от негова страна, което да е предизвикало защитната реакция на Д., изразяваща се в произвеждане на изстрели с ловна пушка, като от фактическа страна се установява, че деецът е произвел изстрелите единствено с цел сплашване на нарушителите. Не е необходимо сплашването на нарушителите да бъде осъществявано чрез извършване на противоправно поведение спрямо тях. Поради тази причина настоящият състав счита, че самото местонахождение на К. в близост до водоема, стопанисван от Д., не може да бъде прието като принос от страна на пострадалото лице за настъпилите вреди. Установеният по делото справедлив размер на обезщетението за вреди – 1200 лв., не следва да се намалява. Напълно се споделят изводите на първата инстанция, че от размера на присъденото обезщетение не следва да се приспада сумата, дадена от Д. на К. в размер на 730 лв. Както се установи от фактическа страна по делото, същата сума е използвана за покриване на имуществените задължения на К., с цел провеждане на лечението му. Поради тази причина неоснователен е доводът във въззивната жалба, че е ирелевантно по делото за какво е похарчена съответната сума. Очевидно същата е покрила имуществените вреди, претърпени от деянието, докато предмет на настоящото дело са неимуществените вреди. Става въпрос за различни по вид вреди, като няма данни неимуществените вреди, претърпени от лицето, да са обезщетявани. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав достига до извод, който съвпада с този на първата инстанция, а именно, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1200 лв. Първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно. При този изход на Н. К. не следва да се присъждат претендираните от него разноски за въззивното производство, тъй като не са налице данни такива да са осъществени. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 175/30.05.2014г. по гр. д. № 1769/2013г. по описа на районен съд Горна Оряховица. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |