№ 2212
гр. Варна, 13.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. ШаК.
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. ШаК. Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Н. АНГ. Н. срещу Определение № 5136 от
15.05.2022г. по гр.д. № 16525/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, с което на основание
чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател, предявена срещу „М
ТЕХ“ ЕООД, ЕИК ********* за обявяване недействителността на трудов договор №
425/14.08.2018г., сключен между страните поради липса на съгласие от страна на ищеца и е
прекратено производството по делото, като процесуално недопустимо.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
определението, обосновани с доводи, че работникът и служителят винаги имат правен
интерес. Предмет на иска е обявяване недействителността на трудовия договор от
14.08.2018г. поради липса на съгласие, който иск е конститутивен. В случая ищецът
разполага с правен интерес от този иск, поради което е отправено искане обжалваното
определение да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Н. АНГ. Н. срещу „М
ТЕХ“ ЕООД, ЕИК ********* положителен конститутивен иск с правно основание чл. 74,
ал. 1 от КТ за обявяване недействителността на сключен между страните трудов договор №
425/14.08.2018г. поради липса на съгласие от страна на ищеца.
След дадени от ВРС указания за отстраняване нередовностите на исковата молба
1
посредством навеждане на твърдения, с които да се обоснове правен интерес от предявяване
на иска, в исковата и уточняващи молби ищецът посочил, че с влязло в сила решение по
гр.д. № 2970/2020г. по описа на ВРС, в отношенията между страните е прието за установено,
че между тях не е съществувало трудово правоотношение в периода 14.08.2018г. –
17.08.2018г. Независимо от това, ищецът „намирал изречения от сорта“, че липсата на ТПО
в установения период, не означава, че не е бил сключен трудов договор, като му се
приписват някакви „устни съгласия“, каквито изобщо не е имало. За да се спре с тези
твърдения, заявил, че има правен интерес от иска, който е конститутивен и призван да
отговори дали изобщо между страните е възникнало ТПО, като отправил искане за
обявяване недействителността на трудовия договор, който уточнил, че никога не е виждал.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Предмет на разглеждане е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал.
1 от КТ за обявяване недействителността на сключен между страните трудов договор №
425/14.08.2018г. поради липса на съгласие от страна на ищеца.
Безспорно индивидуалното трудово правоотношение възниква от определени
юридически действия, които, за да породят целения с тях правен резултат, трябва да са
правомерни. За да съществува валидно дадено индивидуално трудово правоотношение,
когато трудовият договор е правопораждащия го юридически факт, трябва всеки един от
елементите от фактическия състав на същия да е действително осъществен в правния мир. С
иска по чл. 74 от КТ се цели да се предизвика промяна в гражданските правоотношения
между страните по делото и с оглед характера на заявеното потестативно право, спорът е
трудовоправен по смисъла на чл. 357 от КТ. Обявяването на недействителността на
трудовия договор обаче няма обратно действие за страните по договора.
В случая, няма спор между страните, че с влязло в сила решение по гр.д. №
2970/2020г. по описа на ВРС е прието за установено в отношенията им, че между тях не е
съществувало трудово правоотношение в периода 14.08.2018г. – 17.08.2018г. При това
разрешение и обвързващата страните СПН, ищецът извежда правния си интерес от иска за
обявяване недействителността на трудовия договор с твърдения, че никога не е виждал
трудовия договор и че с постановеното предходно решение не е разрешен въпроса дали
изобщо между страните е възникнало ТПО. При твърдения, че ищецът не е изразил съгласие
да сключи трудов договор и че такъв не съществува в правния мир и че несъществуването
на трудовото правоотношение между страните в периода 14-17.08.2018г. е установено с
влязло в сила решение, съдът приема, че за ищеца не е налице правен интерес от иска за
обявяване недействителността на трудов договор от 14.08.2018г. Такъв интерес е изключен
от самите твърдения в исковата молба, от които не може да се обоснове извод, че
евентуалното позитивно решение по този иск би се отразило по положителен начин в
правната сфера на ищеца. Ето защо правилно в обжалваното определение ВРС е установил,
че с оглед конкретиката на твърденията в случая ищецът е лишен от правен интерес от иска,
поради което същият е процесуално недопустим.
В заключение, обжалваното определение е законосъобразно, а частната жалба като
2
неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Н. АНГ. Н. срещу Определение №
5136 от 15.05.2022г. по гр.д. № 16525/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, с което на
основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател, предявена
срещу „М ТЕХ“ ЕООД, ЕИК ********* за обявяване недействителността на трудов договор
№ 425/14.08.2018г., сключен между страните поради липса на съгласие от страна на ищеца,
а образуваното въз основа на нея производството по делото – прекратено, като процесуално
недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3