РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета Петрова Методиева, като разгледа докладваното от съдия
Попколева гражданско дело № 8694 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от 08.05.2019
г. на ищеца “ДЗИ-О.З.“ ЕАД против решението от 31.03.2019 г. по гр. дело № 8293/2018
г. на Софийския районен съд, 74 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу „Д.з.” АД искове с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 4091,69 лв.,
представляваща неплатено регресно вземане по застраховка „Каско” за вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 24.05.2017 г. с включени ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
– 05.02.2018 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 170,50 лв. –
лихва за забава за периода от 05.09.2017 г.до 01.02.2018 г.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е
приел, че представеният по делото протокол за ПТП досежно механизма на същото
се ползва само с формална доказателствена сила, тъй като удостоверените в него
обстоятелства не са възприети лично и непосредствено от длъжностното лице на
МВР и по този начин на практика е изключил протокола за ПТП от доказателствения
материал по делото и е анализирал единствено събраните по делото гласни
доказателствени средства. Необосновано СРС е приел, че констатациите в
протокола се различават по съществен начин от механизма, посочен в
уведомлението за щетата, образувана при ищеца. Поддържа се, че механизмът на ПТП
е установен и от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза,
в което е посочено, че настъпилите щети по лекия автомобил, са настъпили именно
при така описания от ищеца механизъм на ПТП. Необоснован е изводът на СРС за
противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес Бенц”, изразяващо се в
неподаване на сигнализация за предприемане маневра завой наляво, като дава вяра
на показанията на другия водач и неговата съпруга. Поддържа се, че механизмът
на ПТП е установен с приетия по делото протокол за ПТП, който е подписан без
възражения от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, описаната схема на ПТП в него, от уведомлението за щета, от приетата
АТЕ и показанията на свидетелката Петрова. Противоправността на поведението на
водача Ангелов се установява и от факта, че спрямо него е взето административно
отношение, като по делото от страна на ответника не бяха ангажирани
доказателства, че последният е ооспорил вината и противоправното си поведение в
административното производство.
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените
искове, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна „Д.з.“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – потвърдено,
като правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Предмет на въззивното производство е и частна
жалба, депозирана от ответното дружество срещу определението на СРС от
24.05.2019 г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се, че съдът неправилно
е възложил в тежест на ответника разноски за депозит за вещо лице по
допуснатата авто-техническа експертиза, доколкото такова доказателствено
искане, ответникът не е направил в отговора на исковата молба.Отделно от това,
с оглед изхода на спора-изцяло отхвърляне на предяваните от ищеца искове,
разноските за депозит за експертизата, следва да бъдат възложени изцяло на
ищцовото дружество. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по
частната жалба.
Ищецът е депозирал отговор на частната жалба,
в който поддържа неоснователност на същата.Поддържа се, че определението по
чл.77 ГПК не е част от решението по правния спор, с който съдът е сезиран и за
него не е приложим реда по чл.248 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт
ивъзраженията, изложени в отговора на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо. Същото обаче е неправилно по следните съображения:
В отговора по чл. 131 ГПК ответникът изрично
е оспорил съдържанието на представения от ищеца протокол за ПТП относно
механизма на настъпването му. В същия е посочено, че водачът на лек автомобил
„Джип Чероки“, при движение на мокър участък, губи контрол над МПС и удря
странично лек автомобил Мерцедес Бенц“, модел Е 200, като протоколът е съставен
от мл. автоконтрольор К.при РУ- гр.Лом, след посещение на ПТП на място.
По своята правна природа протоколът за ПТП, съставен
по реда на чл.6 и чл.7 от Наредба № I-167/24.10.2002 г. за
условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма
на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и
преобладаващата съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК – решение
№ 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 1506/2013 г., ТК и други относно
съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на
механизма на ПТП. В мотивите на посоченото решение е прието, че протоколът за
ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма
и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв той се ползва
не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателства за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В
конкретния случай за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП при материални
щети по реда на чл.6 и чл.7 от цитираната по-горе наредба, след посещение на
мястото на ПТП, направено в рамките на 1 час след настъпването му. В тази
хипотеза, съставителят на протокола удостоверява пряко възприети от него факти
при огледа, относими за определяне механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието, като от значение за преценката на
възприетите от длъжностното лице факти е и времеотстоянието на извършения от
него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП, което в конкретния случай е
относително кратко. Дори и в тази хипотеза, вписаните в протокола обстоятелства
може да не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП, поради
което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената
тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства,
назначаване на авто-техническа експертиза, разпит на свидетели и др. При
неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, т.е. удостоверителната компетентност на актосъставителя или
реда по който е съставен акта, страната на която същият се противопоставя, може
да оспори верността на удостоверените от него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа. В конкретния случай подобно
пълно обратно доказване не е проведено с разпита по делегация на водача на лек
автомобил „Джип Чероки“ спрямо когото е взето и административно отношение и
неговата съпруга, чиито показания неправилно са кредитирани от СРС с оглед
тяхната заинтересованост от изхода на спора. Същевременно за установяване на
пълния механизъм на ПТП от страна на ищеца са ангажирани и други доказателства.
От заключението на основната авто-техническа експертиза, изготвена въз основа
на схемата на протокола относно местоположение на МПС, метеорологичните
условия, пътното платно и въобще пътните условия, при които е настъпило ПТП, по
категоричен начин се доказва твърденият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП.
При така установения механизъм на ПТП, безспорно вина за настъпването му има
водачът на МПС 1, който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП и чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Същевременно по делото,
от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че застрахования при
него водач е възрази срещу съставения му акт за установяване на административно
нарушение, респективно е обжалвал издаденото срещу него наказателно
постановление и същото е отменено. С оглед изложеното и при липса на проведено от
ответника пълно обратно доказване на верността на удостоверените в протокола за
ПТП факти, въззивният съд приема, че искът с правно основание чл.411 КЗ се
явява основателен.
Видно от неоспореното основно заключение на
АТЕ, което съдът кредитира, стойността, необходима за възстановяване вредите по
лек автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ, изчислена по средни пазарни цени към датата
на ПТП е 4 917,43 лв., т.е. в по-висок размер от заплатеното от ищеца
обезщетение по застраховката “Автокаско” – 4076,69 лв.. Ето защо вземането на
ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ срещу ответника възлиза на именно на 4 067,69 лв.,
към което следва да се добавят и направените ликвидационни разноски в размер на
15,00 лв. или общо 4 091,69 лв.
Поради гореизложеното, решението на СРС
следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.411, ал.1 КЗ е отхвърлен
и вместо него следва да се постанови друго, с което искът следва да бъде уважен
до посочения по-горе размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Задължението на застрахователя по гражданска
отговорност към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без
срок за изпълнение, поради което е неприложима разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Ето защо, за поставянето му в забава е необходимо покана. Съгласно разпоредбата
на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента
следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от
представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност. В случая поканата е отправена и получена от
ответника най-късно на 04.09.2017 г., като срокът по чл.412, ал.3 КЗ е изтекъл
на 04.10.2017 г., т.е ответникът е изпаднал в забава на следващия ден
-05.10.2017 г. За периода 05.10.2017 г. до – 01.02.2018 г. размерът на
мораторната лихва върху установената главница от 4 091,69 лв. е 136,39 лв.,
до който размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен. Поради изложеното,
решението на СРС следва да се отмени и в частта, с която е отхвърлен иска до
размера от136,39 лв., а в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото за
разликата над 4,50 лв.
При този изход на спора на въззивника се
дължат разноски за производството пред СРС съобразно уважената част на исковете,
които са в размер на 1 244,56 лв. На въззивника следва да се присъдят и своевременно
поисканите разноски за въззивното производство, съобразно уважената част на
жалбата, които са в размер на 721,42 лв. – за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
По частната жалба, депозирана от ответното
дружество срещу определението на СРС от 24.05.2019 г. Разгледана по същество
частната жалба е неоснователна, тъй като с оглед изхода на делото –
основателност на предявените искове, именно ответникът следва да заплати
депозита в размер на 100,00 лв. за АТЕ, който е изплатен от бюджетните средства
на СРС:
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 31.03.2019 г. по гр. дело
№ 8293/2018 г. на Софийския районен съд, 74 състав в частта, с която са
отхвърлени предявените от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу „Д.З.“ АД, искове с правно
основание чл.411 КЗ за сумата от 4091,69 лв., представляваща неплатено регресно
вземане по застраховка „Каско” за вреди, причинени от ПТП, настъпило на
24.05.2017 г. с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2018 г. и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 136,39 лв. – лихва за забава за периода
от 05.10.2017 г.до 01.02.2018 г., както и в частта, с която„ДЗИ-О.З.“ ЕАД е
осъдено да заплати на „Д.З.“ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата над 4,50
лв.-разноски за производството пред СРС, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ******да
заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.411 КЗ сумата от 4091,69
лв., представляваща неплатено регресно вземане по застраховка „Каско” за вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 24.05.2017 г. с включени ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
– 05.02.2018 г., а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 136,39 лв. – лихва
за забава за периода от 05.10.2017 г.до 01.02.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 31.03.2019 г. по гр. дело № 8293/2018 г. на Софийския районен съд,
74 състав, в останалата обжалвана част по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Д.З.“
АД ЕИК ******да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1965,98 лв.
– разноски за производството пред СРС и СГС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба от 13.0.2019 г.
на „Д.З.“ АД определението на СРС от 24.05.2019 г., с което е оставена без
уважение молба за изменение на решението в частта за разноските за депозит в
размер на 100,00 лв., който е изплатен от бюджета на СРС.
Решението не подлежи на обжалване предвид
ограничението на чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.