№ 1267
гр. Варна , 23.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110104605 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. Я. К., ЕГН ********** против С.
Р. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване на
ответника от родителски права спрямо детето Стефани Стефанова Д.а, ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че детето е родено от съвместното съжителство между
Силвия и Стефан.
Сочи се, че от 03.02.2015 г. родителите са във фактическа раздяла.
Поддържа се, че от 2018 г. майката и детето са трайно установени във
Великобритания, като към настоящия момент обичайното местопребиваване на детето е в
гр. Озуъстри, графство Шропшър, Великобритания, където същото живее и учи.
За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това
дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-
нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП,
който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.
Разрешаването на този въпрос се налага от необходимостта да бъде извършена преценка за
приложимото право в производство за лишаване от родителски права на родител, когато
детето не живее в България. Тази необходимост се налага в случая, с оглед предвиденото в
чл. 133 от СК изискване тези производства да се разглеждат от районния съд по настоящия
адрес на детето - специална местна подсъдност на този вид спорове.
В конкретния случай последното трайно обичайно местопребиваване на детето е в
Обединеното Кралство Великобритания. Ноторно известен е фактът, че след проведения
през 2017 г. референдум във Великобритания и Северна Ирландия двете държави напуснаха
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия. В резултат на суверенните
решения на двете бивши държави членки, между последните, от една страна, и ЕС и ЕО за
атомна енергия, от друга страна, на 31.01.2020 г. е подписано Споразумение за оттеглянето
1
на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия /Споразумението/. Съгласно чл. 67, т. 3 от
Споразумението, глава IV от Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 /Регламентът/ се
прилага по отношение на исканията и заявленията, получени от централния орган или друг
компетентен орган на замолената държава преди края на преходния период. Понятието
„преходен период“ е легално определено, а именно в чл. 2, б. „д“ вр. чл. 126 от
Споразумението и той е до 31.12.2020 г.
Т. е. към настоящия момент Регламентът е неприложим, поради което въпросът за
международната компетентност следва да се уреди по правилата на Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията/,
тъй като същата е ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006 г. от Република
България и по която страна е държавата, в която е последното обичайно местопребиваване
на детето, а именно Обединеното Кралство Великобритания. Конвенцията в чл. 1 определя
държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила
личността и имуществото на детето, както и приложимото право при родителската
отговорност. За целите на тази конвенция терминът “родителска отговорност” включва
родителската власт или всяка друга аналогична властова връзка, която определя правата,
правомощията и отговорностите на родителите, настойниците или други законни
представители по отношение личността и имуществото на детето. Разпоредбата на чл. 3, б.
”а” установява, че мерките посочени в чл. 1 могат по-специално да се отнасят до
предоставяне, упражняване, лишаване или ограничаване на родителската отговорност, както
и нейното делегиране. Съгласно чл. 5 от посочената конвенция съдебните и
административни органи на договарящата държава, в която детето има обичайно
местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността и
имуществото на детето.
В случая конвенцията е ратифицирана, обнародвана и за нашата страна е в сила от
01.02.2007 г., а за Великобритания – в сила от 01.11.2012 г. Крайният извод на съда е, че не е
международно компетентен да се произнесе по иска, доколкото последното трайно
обичайно местопребиваване на детето е в Обединеното Кралство Великобритания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд – Варна не е компетентен да разгледа и реши гр. дело №
4605 по описа за 2021 г. на РС-Варна, на основание чл. 5 от Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
2
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4605 по описа за 2021 г. на РС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд -
Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3