ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
гр. С., 17.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530100138 по
описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на -, с която е предявен иск за осъждането на
ответния - работодател В. да изпълни непаричното си задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ,
като изготви и връчи длъжностна характеристика за заеманата от - длъжност по сключеното
от тях допълнително споразумение с рег. № ЗНК-306/22.02.2022 г. към трудовия им договор
№ 3-595/04.07.2012 г.
След като се запозна с исковата молба, съдът намери, че предявеният осъдителен иск е
недопустим, а мотивите за този правен извод са следните:
Трайна е практиката на ВКС, че липсва правен интерес от осъдителен иск, когато с
него се търси осъждане за такива притезания, за реалното осъществяване на които е
недопустимо принудително изпълнение, защото в него е смисълът на този иск (Р 2902-1973-I
г.о.). Една част от тези притезания, които не подлежат на принудително изпълнение, законът
посочва изрично (чл. 519, чл. 520 и чл. 527, ал. 2 ГПК). Друга част от тях законът не посочва
(каквито са ред семейноправни задължения с морално съдържание, при които е мислимо
само доброволното им изпълнение - по чл.14 и чл. 17 СК за взаимопомощ, вярност и
взаимно уважение на съпрузите, задълженията на децата по чл. 124, ал. 4 СК да уважават
своите родители, баби, дядовци и други членове на разширеното семейство). Такива
притезания, които не могат да бъдат осъществени принудително, се бранят при нарушаване
с други санкции/обезщетения за (вредите от) неизпълнението им, които им придават правен
характер. Такова е и непаричното задължение на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ,
което има строго личен, незаместим характер, да изготви и връчи на работника длъжностна
характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му по трудовия им договор
или допълнителното споразумение към него. За неизпълнението му КТ не случайно не
предвижда осъдителен иск на работника или служителя за реалното му принудително
изпълнение от работодателя, защото последното е недопустимо. За неизпълнението му КТ
1
предвижда само отговорност на работодателя за обезщетение за неизпълнението му по чл.
226, ал. 1, т. 1 КТ за вредите, причинени на работника или служителя, поради неиздаване
или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение, каквато е и длъжностната характеристика. Нормата
на чл. 226, ал. 1 КТ има предвид такива други вреди, причинени на работника или служителя
именно по повод неиздаване на такива документи във връзка с трудовото правоотношение –
за възнаграждение, трудов стаж, длъжностна характеристика за изпълняваната работа (Опр.
304-2018-IV г.о.). Не би могло да бъде и иначе, защото с последната задълженията по
трудовия договор/допълнителното споразумение към него, само се конкретизират, а не се
установяват/създават, защото характерът на длъжността и трудовите функции са обективни
факти, към които връчването на характеристиката няма отношение (така и Опр. № 1301-
2014-IV г.о.). Поради това и неизпълнението на задължението по чл. 127, ал. 1 т. 4 КТ на
работодателя да изготви и връчи такава характеристика на работника или служителя, не се
отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение, нито на
действителността на сключеното и в случая от страните допълнително споразумение от
22.02.2022 г. към трудовия им договор, защото изменението на променената с него
длъжност на и. е постигнато в момента на подписване от страните на това им споразумение
(така и Опр. № 1301-2014-IV г.о.). В този смисъл неизпълнението на задължението по чл.
127, ал. 1, т. 4 КТ на ответния работодател да изготви и връчи на и. нова длъжностна
характеристика за конкретизиране на задълженията - на новата длъжност по това
допълнително споразумение, не е предпоставка за осъществяването на фактическия състав
на същото изменение на трудовото им правоотношение, защото изменението му е
постигнато още с подписването на това допълнително споразумение към трудовия им
договор. А съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се
уреждат именно в последния/допълнителното споразумение към него, чрез посочване на
естеството на неговата работа. Поради това, ако работодателят не изпълни задължението си
по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ и не изготви или не му връчи длъжностна характеристика, това не
се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото им правоотношение - нито
работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на
работника, нито последният може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от
естеството на възложената му работа, поради липсата или невръчването на длъжностна
характеристика, или поради непосочването на съответно задължение в нея (Р 800-2011-IV
г.о. и Р 215-2010-IV г.о.). Поради това законодателят не е предвидил в КТ възможност за
работник или служител да предяви иск за осъждането на работодателя си да изпълни реално
задължението си по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, защото неизпълнението му не се отразява по
никакъв начин на съдържанието на трудовото им правоотношение, респективно на
трудовите задължения на работника или служителя на заеманата от него длъжност. Поради
това последният няма правен интерес от осъдителен иск за реалното му изпълнение, защото
КТ не е предвидил такъв осъдителен иск за реалното му принудително изпълнение чрез
глоби по чл. 527, ал. 1 ГПК, а само иск по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за обезщетение на вредите от
неизпълнението му.
2
А след като е така и правният интерес от всеки иск, включително и от осъдителния, е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и съществуването на
правото на иск, за наличието на която съдът поради това следи служебно, а в случая тя не е
налице, то предявеният от и. по делото осъдителен иск против ответника се явява
недопустим (чл. 124, ал. 1 ГПК). Поради това исковата молба, с която е предявен, следва да -
бъде върната, а образуваното за разглеждането й производство по делото да се прекрати (чл.
130 ГПК). По аргумент от чл. 130, изр. 2 ГПК, настоящото определение подлежи на
обжалване само от и., на - поради това следва и да се съобщи.
Воден от горните мотиви, С. районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на и. - исковата - молба с вх. № 404/09.01.2023 г., поради недопустимост на
предявения с нея иск за осъждането на ответния - работодател В., да изпълни непаричното
си задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, като изготви и - връчи длъжностна характеристика,
съответстваща на заеманата от - длъжност по сключеното между тях допълнително
споразумение с рег. № ЗНК-306/22.02.2022 г. към трудовия им договор № 3-595/04.07.2012
г., и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по
настоящото гражданско дело № 138 по описа за 2023 г. на Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от и. с частна жалба пред С. окръжен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на -.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3