Р Е Ш Е Н И Е
Номер 158 23.07.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд,
граждански състав
На двадесет и пети юни две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско дело
номер 654 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 7, ал. 5 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Ищецът Сдружение „Съюз на тракийските дружества в България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Триадица“, ул. „Стефан Караджа“ № 7А, със съдебен адрес гр. София 1113, ул. „Генерал Щерю Атанасов“ № 5 – адв. Олга Сиракова е предявил иск за осъждане на ответника Сдружение „Съюз на тракийските дружества“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 5, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3 – адв. Павлина Вълканова да преустанови използването на наименованието си.
В обстоятелствената част на исковата молба и на допълнението към нея са развити доводи, че е налице идентичност между наименованията на двете сдружения.
Ответникът оспорва иска. Посочва, че липсва пълно припокриване в наименованията на двете сдружения. Различни били и идеалните им цели и средствата за постигането им.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от водения при Агенцията по вписванията регистър на юридическите лица с нестопанска цел, сдружението на ищеца е било регистрирано през 1967 г. с наименование „Съюз на тракийските културно-просветни дружества в България“ със седалище гр. София. През 1993 г. наименованието е променено на „Съюз на тракийските дружества в България“. Сдружението осъществява общественополезна дейност.
Основните му цели са: Отстояване и реализиране на девиза „Тракия без граници“; интеграция на Тракия в рамките на Европейския съюз; създаване, управление и развитие на Еврорегион „Тракия “; опазване и популяризиране на тракийското културно и историческо наследство; спазване и защита на човешките и имуществените права на тракийските бежанци и техните потомци; защита на българщината, българите в чужбина и православната вяра; благоденствие на българския народ и просперитет на българската държава; активна дейност за мир, доверие и добросъседски отношения с балканските народи.
В състава му са включени тракийски дружества със
самостоятелна правосубектност със седалища: Айтос, Асеновград, Бургас, Бяла,
Варна, Велико Търново, Велинград, Димитровград, Доспат, Казанлък, Карнобат,
Крумовград, Любимец, Несебър, Одеса, Пазарджик, Перник, Пловдив, Поморие, Русе,
Свиленград, Сливен, Созопол, София, Стара Загора, Търговище, Харманли, Хасково,
Шумен, Ямбол (виж приложения списък –
л.525-535).
Сдружението на ответника е регистрирано през 2018 г. с наименование „Съюз на тракийските дружества“ със седалище гр. Бургас. То е било учредено от три тракийски дружества със седалища Бургас, Кърджали и Сливен. През 2019 г. за негови членове са били приети още две сдружения с централи в Бургас и Айтос (виж списъка на л. 538).
Според чл. 1, ал. 2 от устава сдружението е „правоприемник“ на първия Съюз на тракийските дружества в България, основан през февруари 1897 г. в гр. Бургас.
Сдружението
също е регистрирано в обществена полза като е заявило следните идеални цели: Да провежда политика, съответстваща на интересите и целите
на българския народ и на българските бежанци от Тракия и потомците им; да
защитава правата на тракийските бежанци и техните потомци, свързани с
обезщетението за отнетото им имущество в земите на Тракия и Мала Азия; да
съхрани и предаде на поколенията историческата истина за бежанците - тракийци,
за тяхното културно и историческо наследство; да задоволява потребностите на гражданите, в
т.ч. и на потомците на тракийските бежанци, свързани с възпитание и
утвърждаване на националното самосъзнание; да подпомага тракийците извън страната за
съхранение на българското им самосъзнание и на историческото ни и културно
наследство; да развива чувство на
сближение и солидарност между отделните тракийски организации и между
тракийците в страната и в чужбина; да развива целенасочена дейност за
осъществяване интеграцията на Тракия в рамките и в съответствие с принципите на
Европейския съюз.
И двете сдружения се самоопределят като сторонници на
каузата на българите, живеещи в историко-географската област Тракия, която в днешно време обхваща части от Южна България, Североизточна
Гърция и европейската територия на Турция.
И двете юридически лица представляват действащи в
обществена полза обединения на самостоятелни колективни образувания – тракийски
дружества, регистрирани в различни градове, но ищецът има много по-широка
представителност на национално ниво и дългогодишна история.
Съдът намира, че наименованието на ответното сдружение „Съюз
на тракийските дружества“ е дотам сходно с това на ищеца „Съюз на тракийските
дружества в България“, че би могло да доведе до заблуждение за идентичност на двете
юридически личности. Налице е съвпадение в наименованията по смисъла на чл. 7,
ал. 5 от ЗЮЛНЦ, независимо че няма пълно буквално припокриване. Отпадането на
израза „в България“ в наименованието на ответника не е достатъчно ясен
индивидуализиращ белег. Както стана ясно, и двете сдружения развиват дейност
именно в Република България и отстояват български интереси. По сходен казус има
съдебна практика – виж напр. Решение № 2271 от 30.11.2017 г. на СГС по т. д. № 894/2017
г., потвърдено с Решение № 737 от 1.03.2018 г. на САС по т. д. № 896/2018 г.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 127 от 26.02.2019 г. на ВКС
по т. д. № 1787/2018 г., II т. о., ТК.
Предвид изложеното и на основание чл. 7, а 5 от ЗЮЛНЦ ответникът следва да бъде осъден да преустанови използването на наименованието си.
Относно разноските:
Ищецът е платил държавна такса от 80 лева и адвокатски хонорар за процесуално представителство от 1500 лева.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ЗЗД за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Искът е неоценяем. Нормативният минимум на възнаграждението съгл. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС е 150 лева. При това положение съдът зачита частично платения хонорар до размера от 500 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда в полза на ищеца съдебноделоводни разноски в размер на 580 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение „Съюз на тракийските дружества“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 5, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3 – адв. Павлина Вълканова да преустанови използването на наименованието „Съюз на тракийските дружества“.
ОСЪЖДА Сдружение „Съюз на тракийските дружества“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 5, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3 – адв. Павлина Вълканова да заплати на Сдружение „Съюз на тракийските дружества в България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Триадица“, ул. „Стефан Караджа“ № 7А, със съдебен адрес гр. София 1113, ул. „Генерал Щерю Атанасов“ № 5 – адв. Олга Сиракова съдебноделоводни разноски в размер на 580 (петстотин и осемдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: