Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 14 Година 2021, 17.03 град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На първи февруари, две хиляди
двадесет и първа година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 28 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и
е образувано
по въззивна жалба вх.№34778/26.11.2020г., подадена от Т.П.П., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител- адв.Радостин Станчев- БАК, със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.,,Хан Крум“ №38, ет.1, срещу Решение №2069/11.11.2020г.,
постановено по гр.д.№4472/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен
съд е отхвърлил молбата с правно основание чл.59, ал.9 СК, подадена от Т.П.П.
против Д.П.Д. за изменение на мерките, определени със споразумение по чл.51,
ал.1 СК, утвърдено с
Решение№2728/25.10.2019г. по гр.д.№3514/2019г. по описа на БРС, и за определяне
на нови мерки, по силата на които местоживеенето на малолетния син на страните–Я.Д.Д., роден на ***г., да бъде определено в дома на
майката в ***; упражняването на родителските права върху детето да
бъде предоставено на същия родител; на бащата да се определи режим на лични
отношения и същият родител бъде осъден да заплаща на сина си месечна издръжка
от 200 лева.
Съдът е отхвърлил насрещната молба с правно основание чл.59,
ал.9 СК на Д.П.Д. против Т.П.П., за
изменение на мярката за режима на лични отношения между детето на страните –Я.Д.Д., и майка му Т.П., определена със споразумение по
чл.51, ал.1 СК, утвърдено с Решение№2728/25.10.2019г. по гр.д.№3514/2019г. по
описа на БРС, и за определяне на нови мерки, чрез въвеждане на ограничителен по
време режим на лични отношения между детето и майката.
На основание чл.59, ал.9 СК, съдът е
изменил установената със споразумение по
чл.51, ал.1 СК утвърдено с Решение№2728/25.10.2019г. по гр.д.№3514/2019г. по
описа на БРС, мярка относно месечната издръжка на ненавършилото пълнолетие дете
на страните–Я.Д.Д., като е увеличен размера й от 140 лева до 180
лева.
Със същото решение, съдът е осъдил Т.П.П.,
да заплаща на ненавършилия си непълнолетие син Я.Д.Д.,
месечна издръжка в размер на 180 лева, начиная от 08.09.2020г. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на месечните вноски, като е
отхвърлен иска в частта му за горницата над 180 лева до претендираната месечна
издръжка от 200 лева.
Постановено е предварително изпълнение на
решението в частите му относно месечната издръжка и обезщетението й за забавено
плащане.
Съдът е осъдил Т.П.П., на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд-
Бургас, държавна такса в размер на 57.60 лева.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено
в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
На първо място заявява, че изложеното в
мотивите на съда не кореспондирало с наведените в исковата молба твърдения.
Пояснява, че бабата на детето полагала грижи за него (вместо бащата), като
целенасочено препятствала срещите с
майката. Твърди, че с оглед поведението на бащата, в случая било налице
родителско отчуждение. Навежда доводи в тази насока. Цитира съдебна практика (Решение№160
от 25.08.2014г. по гр.д.№214/2014г.,ІІІ-то г.о.на ВКС). Посочва, че
въззиваемият (ответник) не изпълнявал съдебното решение относно режима за лични
контакти, като счита, че детето било
манипулирано и принудително възпирано от общуване с другия родител. За горното
неизпълнение, жалбоподателката
уведомила компетентните органи–ДСП,
Дирекция ,,Закрила на детето“ и Районна прокуратура– Бургас (преписка№І2244/2020г.
по описа на БРП), като ответникът бил предупреден с протокол по ЗМВР да
изпълнява постановеното съдебно решение.
Направено е обобщение на събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства.
Излага
становище, че при определяне режима на лични отношения и родителски
права, следвало да се предостави възможност децата да растат под грижата и
подкрепата на двамата родители. Развива подробни съображения.
Жалбоподателката намира, че заболяването й
не би могло да представлява пречка за отглеждане на детето. Посочва, че провела
последния курс на лечение в ЦПЗ - Бургас през 2014г., като оттогава стриктно
спазвала предписанията на специалистите за прием на медикаменти.
Твърди, че първоинстанционният съд не
изпълнил задължението си по чл.59, ал.6 СК за изслушване на страните и психолог, което
се явявало съществено процесуално нарушение.
Иска се отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
депозиран отговор от въззвиаемия.
Страните се явяват лично в с.з. и се представляват от
процесуални представители-адвокати. Въззивницата поддържа подадената въззивна
жалба, въззиваемият оспорва същата. Не
ангажират нови доказателства пред въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание
чл.59, ал.9 СК.
Ищцата твърди, че с ответника Д.Д. са бивши съпрузи
като бракът им е прекратен с влязло в сила решение №2728/25.10.2019г. по
гр.д.№3514/2019 по описа на БРС. От брака си имат родено едно дете Я.Д.Д..
Съгласно утвърденото от съда споразумение по посоченото гр.д. упражняването на
родителските права върху детето Я. са предоставени на бащата, като на майката е определен
режим на лични отношения. Твърди, че ответникът не изпълнявал съдебното решение
и възпрепятствал контактите на майката с детето. Заявява, че всеки контакт с
детето е за не повече от 5 минути, в двора на къщата на ответника, пред погледа
на неговата майка. Многократно се обръщала за съдействие към Дирекция за
закрила на детето, подала жалба и до Районна прокуратура Бургас. Твърди, че
ответникът заради злокачествено заболяване на гърлото, поради което същият не е
в състояние да се грижи за детето, грижите за него се полагат от майката на
ответника. Заявява, че се оказва въздействие върху детето да не желае контакти
със своята майка. Всичко това мотивира ищцата да поиска изменение на упражняването
на родителските права.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска
изцяло, като твърди, че не са налице промени в обстоятелства, които да доведат
до изменение на мерките относно упражняването на родителските права. Заявява,
че майката страда от „параноидна шизофрения“, което налагало често лечение в
Центъра за психично здраве.
Ответникът е предявил и насрещен иск с правно
основание чл.59, ал.9 СК за изменение на мерките, определени с споразумението,
утвърдено с решението за прекратяване на брака между страните, като иска от
съда да бъде определен нов режим на лични отношения между майката и детето в
посока ограничаване времетраенето на срещите, както и за увеличение размера на
месечната издръжка. Ответницата по насрещния иск е оспорила същия като
неоснователен. Решението в
частта, с която съдът се е произнесъл по насрещната молба с правно основание
чл.59, ал.9 СК е влязло сила.
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Събрани са гласни
доказателства, изготвен е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“
–гр. Бургас. Представени са писмени доказателства – удостоверение за доходите
на майката, служебни бележки, медицинска документация във връзка със
заболяванията на страните и др. доказателства за доходите на родителите.
Пред въззивната
инстанция на основание чл.59, ал.6 СК са изслушани родителите.
От ангажираните
доказателства се установява безспорно, че бракът между страните е прекратен
считано от 25.10.2019г., като упражняването на родителските права върху
непълнолетното дете Я. са предоставени за упражняване на бащата. Безспорно е също така, че детето по настоящем
живее при баща си в ***, където има собствена стая обзаведена с всичко необходимо. В жилището се
поддържа хигиена и уют. Детето е ученик,
понастоящем в трети клас, с отличен успех. Детето има личен лекар, не
страда от здравословни проблеми.
Установява се, че
майката Т.П. страда от „параноидна шизофрения“, води се на диспансерен отчет,
лекувана в стационар многократно, като към настоящия момент същата се намира в
терапевтична ремисия.
Установява се
още, че бащата на детето страда от онкологично заболяване, но според
свидетелските показания на свидетелите З. и Д., същият е в състояние да се грижи
за детето си и здравословното му състояние по никакъв начин не създава пречки
за това.
От свидетелските
показания по делото, а и от писмените доказателства се установява, че детето от
раждането си до настоящия момент живее къщата на родителите на ответника, която
е на три етажа, на първия живеят бабата и дядото на детето, на втория етаж
живее брата на ответника със своето семейство, а на третия – ответника. Братът
на ответника има две деца, едното от които почти на възрастта на детето на
страните.
От изготвения
социален доклад се установява, че детето има изградена емоционална връзка с
баща си и неговото близко обкръжение. Детето Я. е особено привързано към своя чичо
/брат на баща му/, ежедневно играе с братовчедите си, както и със своите баба и
дядо. Особено сила е връзката между детето и неговия баща, особено през
последната година и половина, през която бащата не ходи на работа и си е у
дома. От свидетелските показания също се извежда извод за силна привързаност на
детето към неговия баща.
В доклада е
посочено още, че детето е разказало за срещите си с майка си, както и че
двамата се чуват по телефона. По думите му срещите им са пред вратата на
къщата, след което той се прибира и не иска да излиза с нея, нито да посещава
жилището й, като не може да обясни своето нежелание да бъде с майка си.
В доклада се
съдържа становище, че е налице риск от родителско отчуждение и съответно бащата
е консултиран за необходимостта да ползва социална услуга в ЦОП Бургас за
възстановяване на връзката „родител-дете“, както и че същият е подал заявление
за тази услуга с цел преодоляване затрудненията и в общуването.
Пред съда бащата
заявява готовността си и желанието да се грижат за детето като счита, че има
капацитета и възможностите да го прави в интерес на детето, както и че може да
разчита на помощта на майка си по отношение отглеждането на детето. Майката заявява,
че причина да поиска изменение в упражняването на родителските права е нейното
желание да вижда детето си в определените за това дни, да има лични контакти с
него, за което е възпрепятствана. Заявява, че има жилище /живее под наем/, в което да осигури нормални условия за
детето, както и че има кой да й помага в неговото отглеждане.
Нормата на чл.
59, ал. 9 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата определеният
по-рано режим на лични контакти могат да бъдат променени от съда. В този смисъл
предпоставка за основателността на иска е изменение на обстоятелствата, т. е.
наличие на новосъздадена обстановка, при която интересът на детето да изисква изменение на
постановените мерки. В трайната съдебна практика по тези спорове се
възприемат и преутвърждават постановките
на ППВС№ 1 от 12.11.1974г.–интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява
родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични
отношения между детето и родителите му. Изброените примерно обстоятелства чиято
промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването
на родителските права са разделени в две групи, като в първата група се
включват промени засягащи положението на детето или мерките и тяхната
ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали
права и задължения на родителите, по повод задължителното
спазване на вече определените мерки.
Твърдените от
майката обстоятелства, а именно, че бащата не е в състояние да се грижи за
детето поради наличието на заболяване не се доказа.
Принципно пречки от страна на родителя,
които отглежда детето, за осъществяване на личните
отношения с другия родител е от втората, особена група обстоятелства. Поведение
на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родителя не е в интерес на детето. Родителското отчуждение накърнява
интереса на детето. Възстановяването на връзката с другия родител няма да може
да се постигне с външно за детето решение, прекъсващо отглеждането му от
майката и наложено му по принудителен начин - така в Решение №218/03.12.2019г.
по гр.д.№ 763/2019г. на ВКС.
Изготвеният
социален доклад в процесния случай, сочи на риск от родителско отчуждение,
въпреки, че бащата декларира, че не препятства отношенията с майката.
При тези данни
следва да се приеме за установено, че е налице начална степен на отчуждение към
родителя с право на личен контакт и ситуацията налага съобразяване на най–висшия
интерес на детето, при новите обстоятелства. При преценка на възрастта на
детето, психоемоционалното му състояние и необходимостта от охраняване на
най-добрия му интерес, обстоятелствата налагат възложеното на бащата
упражняване на родителските права да не се променя в полза на ищцата. Тук е
мястото да се посочи, че особено важен показател е детето да се чувства добре
при условията, при които се отглежда. Изключително стресиращо за детето,
емоционално негативно спрямо него и същевременно рисковано с оглед ефекта и
последиците върху психиката му ще е решение по мерките, с което да се промени
радикално упражняването на родителските права и съответно местоживеенето на
детето. Ако родителските права се възложат за упражняване на майката, която,
макар да разполага с подходящи битови условия
и да има готовност, както и че няма отрицателна оценка за родителския й
капацитет, ще се стигне до промяна на вече установения порядък в живота на
детето, наложена по принудителен за него начин, ще произведе риск от увреждане,
който не е пренебрежим и няма да способства за възстановяване и укрепване на
връзката с майката. Тя може да участва във възпитанието му чрез определения режим на лични контакти,
който от една страна ще осигури установяване на близки и емоционални отношения между
детето и майката, а от друга –опознаване на нейната семейна и социална среда.
Така съществуващият
риск от родителско отчуждение следва да бъде преодолян, като по делото има
данни за предприети от бащата действия в тази насока.
С оглед на всичко изложено, при направената конкретна
преценка въз основа на установените
факти и най-вече от позицията на защитата на
висшия /най-добър/ интерес на детето съдът споделя изводите на първата
инстанция, че не са налице основания за изменение на определения режим на лични
контакти.
Като е достигнал до горните правни изводи за
неоснователност на предявения иск по чл.59, ал.9 СК първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Страните са направили своевременно искане за присъжда
на разноски като предвид изхода на делото сторените такива се дължат на
въззиваемия. Представени са доказателства за заплатен адвокатски хонорар в
размер на 300 лв. за защита пред въззивната инстанция, който следва да бъде
възложен в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
в обжалваната част Решение №2069/11.11.2020, постановено от БРС по гр.д.№4472/2020г.
ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на Д.П.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 300
лв. /триста лева/, представляваща направени разноски пред въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: