Р Е
Ш Е Н
И Е
№I-951 07.11.2019
год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I-ви въззивен граждански състав, в закрито заседание, на седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
като разгледа докладваното от младши
съдия Марина Мавродиева гр.д. № 1068 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 435 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано по постъпила
жалба с вх. № 20009/21.06.2019г. по
изп.д. № 20198030400701 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 КЧСИ от К.Д.К.
ЕГН ********** с адрес *** против: 1. насрочен по изпълнителното дело опис на
движими вещи на адреса, на който пребивава жалбоподателя; 2. наложен запор по
изпълнителното дело върху вземания по банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД и 3. възбрана
върху негови собствени недвижими имоти, изброени в съобщение за наложена
възбрана.
Моли да се отмени насрочения опис на
движими вещи на адреса, на който пребивава като незаконосъобразен като сочи, че
основание за това е, че не са налице доказателства, които да легитимират „ЕОС
Матрикс“ ЕООД като взискател – не бил редовно уведомен за извършена цесия между
„Райфайзен Банк“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, договорът за цесия бил нищожен
поради липса на предмет, не били определени прехвърлените вземания, вземането,
което било описано в съобщението за опис не било безспорно. На следващо място
вещите, за които бил насрочен опис били несеквестируеми, тъй като били такива
на обикновено управление. Относно наложения запор на банкови сметки счита, че
същите засягат негови несеквестируеми вземания. Твърди, че с наложената
възбрана също е нарушена разпоредбата на чл. 444 ГПК, тъй като апартаментът в
комплекс „С.“ ** бил семейно жилище, в което живеел със съпругата си, а този в
комплекс „С.“ блок ** бил единствено жилище в което живеела дъщеря му със
семейството си, отделно земеделската земя в гр. Ахелой била под установените
размери. Освен изложеното твърди, че изпълнението е недопустимо, тъй като на
основание чл. 439 ГПК било образувано гражданско дело за установяване на
недължимост на вземанията по него.
На основание чл. 438 ГПК моли да се спре
производството по изпълнителното дело до произнасяне на съда.
Моли да му бъде предоставена правна
помощ по делото като представя молба заедно с декларация за имуществено състояние.
Моли да бъде освободен от заплащане на
държавна такса. Представя заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение.
С Определение № 1381/23.07.2019г. по
в.гр.д. № 1068/2019г. по описа на БОС съдът е оставил без разглеждане молбата на
жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, освобождаване от държавна такса
и е оставил без уважение молбата му за спиране на изпълнителното дело. К.К. е
обжалвал посоченото определение в частта, в която е оставена без уважение
молбата му за спиране на изпълнителното производство като с Определение №
504/15.10.2019г. по ч.гр.д. № 325/2019г. по описа на БАС определението е потвърдено.
Посочено е, че с влязло в сила определение № 1381/02.07.2019г. по гр. д. №
4995/2019г. на БРС, образувано по предявен иск от К. иск по чл. 439 ГПК против
взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД за установяване, че ищецът не дължи на ответника
сумите по процесното изпълнително дело, производството е спряно и е издадена
обезпечителна заповед, поради което искането за повторно спиране се явява
безпредметно.
Постъпили са мотиви от съдебния
изпълнител, който намира жалбата за допустима. Сочи, че изп.д. № 597/2013г. по
описа на ЧСИ с длъжник К.К. и взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД – цедент и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД – цесионер е прекратено с постановление на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, в сила от 22.05.2019г. Настоящото изпълнително дело № 701/2019г.
било образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и по делото не бил насрочван
опис на движими вещи на адреса на длъжника. Сочи, че са наложени запори върху
вземания по банкови сметки на длъжника, като съгласно отговорите на банките не
постъпват средства с произход от работна заплата или обезщетения под МРЗ. Намира
за неоснователни доводите за нарушаване на чл. 444 ГПК чрез налагане на
възбрана върху недвижими имоти. В останалата част намира жалбата за
неоснователна, тъй като доводите излизали от кръга на проверката по чл. 435,
ал. 2 ГПК. Твърди, че с Решение № III-94/23.10.2017г.
по гр.д. № 956/2017г. на ОС Бургас съдът отхвърлил предявения установителен иск
на К.К. против „Райфайзенбанк България“ ЕАД (цедент) за недължимост на сумите,
за които е образувано изп.д. № 597/2013г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. В
установения срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя.
Съдебния изпълнител представя копие на
изп.д. № 701/2019г. и копие на изп.д. № 597/13г.
След преценка на доводите в жалбата, въз
основа на закона и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд
приема за установена следната фактическа обстановка:
С постановление № 11897/10.05.2019г. е
прекратено изпълнително дело № 597/2013г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, образувано за събиране на вземания по
изп.лист от 21.03.2013г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д № 2012/2013г. по описа на РС Бургас. От представеното копие на
изпълнително дело № 597/2013г. не се установява постановлението за прекратяване
да е обжалвано като съгласно становище на съдебния изпълнител е влязло в сила
на 22.05.2019г.
Изпълнително дело № 701/2019г. по описа
на ЧСИ Таня Маджарова е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу К.К. за
събиране на вземанията по изп.лист от 21.03.2013г., издаден по ч.гр.д. №
2012/2013г. по описа на РС Бургас, приложен по прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело № 597/2013г. по описа на ЧСИ. Съгласно изпълнителния
лист (л. 2) К.К. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк България“ ЕАД 18893,39
лева главница по договор за банков кредит от 10.01.2008г. и анекс №
1/12.05.2010г., сумата от 4886,06 лева – договорна лихва за периода
06.06.2011г. до 28.01.2013г., 1575,59 лева наказателна лихва за периода
05.07.2011г. до 18.03.2013г., 1943,90 лева лихва дължима на основание анекс №
1/12.05.2010г., ведно със законна лихва от 19.03.2013г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 545,98 лева разноски. В молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД се сочи актуален размер на
дълга – 18893,39 лева – главница, 10640,93 лева – лихви и 1095,66 лева –
разноски. Твърди се, че на 19.02.2018г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД бил сключен договор за цесия, с който „Райфайзенбанк България“
ЕАД прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си срещу длъжника К.К.. Моли
на длъжника да се изпрати ПДИ заедно с уведомление за извършената цесия. Към
молбата представя приложение № 1А към договор за цесия между „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, пълномощно от цедента за цесионера да
уведоми длъжниците за извършената цесия, потвърждение за извършена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно извлечение от НБД Население
(л.15) към 28.05.2019г. К.К. е със семейно положение женен – съпруга Гинка
Кънева и две деца – пълнолетни.
В СВ Бургас (л. 35) е вписана възбрана върху
недвижим имот в с. Методиево, общ. Добрич УПИ X-189;
½ идеална част от СОС с идентификатор 07079.602.265.1.157 с адрес гр. Б.,
к-с С., бл. **, вх. , ет. * , ап. *; 2/6 идеални части от СОС с идентификатор
07079.602.326.1.117 с адрес гр. Б., к-с С., бл. **, вх. *, ет. * , ап. десен;
2/6 идеални части от недвижим имот в с. Крушевец, представляващ УПИ X-264 в кв.
28, ведно с 2/6 идеални части от изградената в имота сграда с площ 15 кв.м.,
навес с площ 12 кв.м.
Изпратено е искане (л.37) за вписване на
възбрана до СВ Поморие върху ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 00833.8.221 с адрес гр. Ахелой, общ. Поморие, обл. Бургас,
местност Кашла с площ 9902 кв.м. с трайно предназначение земеделска земя.
В СВ Добрич (л.60) е вписана възбрана
върху имот в с. Методиево, УПИ X-189, кв. 1 А с площ от 1250 кв.м.
Наложен е запор върху вземания на К.К. в
Първа инвестиционна банка АД (л. 48), Райфайзенбанк България ЕАД (л. 50),
Уникредит Булбанк АД (л. 52) като са получени отговори: от Уникредит Булбанк
АД, че дължимите суми не могат да бъдат обезпечени поради липса на авоар (л.84),
от Райфайзенбанк АД (л. 89), че няма наличност и от Първа инвестиционна банка (л.
85), че сумата към момента е блокирана с посочения размер за бъдещи постъпления,
към момента няма наличност.
На 20.06.2019г. (л.64-65) на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение
за вземанията по изпълнителния лист като е уведомен за наложен запор на
вземания към Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк България ЕАД,
Уникредит Булбанк АД, както и за наложени възбрани върху ½ идеална част
от поземлен имот с идентификатор 00833.8.221 в гр. Ахелой, местност Кашла, с
площ от 9902 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска земя;
½ идеална част от СОС с идентификатор 07079.602.265.1.157; 2/6 идеални
части от СОС с идентификатор 07079.602.326.1.117 и 2/6 идеални части от
недвижим имот в с. Крушевец, представляващ УПИ X-264 в кв. 28.
Съдът след преценка на представените
писмени доказателства, доводите и възраженията, намира, че други относими към
предмета на делото доказателства не са представени. Предвид възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена от страна, която има
интерес да обжалва – длъжник в изпълнителното производство, в установения за
това срок, същата е редовна и допустима. Жалбата е подадена на 21.06.2019г.
като представеното определение по гр.д. № 4995/2019г. на БРС, с което е
допуснато обезпечение на иска на К. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за недължимост
на сумите по изпълнителното дело чрез налагане на обезпечителна мярка спиране
на изпълнението по изп.д. № 701/2019г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, е
постановено на 02.07.2019г., т.е. предмет на настоящото производство са
изпълнителни действия, които са извършени преди датата на спиране на
производството по делото, поради което жалбата следва да бъде разгледана. В
случая съдът действа като контролно-отменителна инстанция.
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК са изчерпателно изброени действията, които подлежат на обжалване от длъжника: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В
това производство не следва и не могат да бъдат разглеждани материално –правни
възражения относно съществуването на вземането, поради което възраженията на
длъжника, че взискателят не е негов кредитор следва да се разгледат в отделно
производство, каквото той сочи, че е образувано. В настоящото производство съдът
действа като контролно-отменителна инстанция.
Съгласно т. 2 на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът
може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. По отношение обжалването на опис на движими вещи на адреса,
който обитава длъжника следва да се посочи, че от представеното от съдебния
изпълнител копие на изпълнително дело № 701/2019г. съдът установи извършване на
действията, описани по-горе, като не установи да е насрочван опис на движими
вещи. Предвид посоченото, с оглед на представените доказателства, в тази част
жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
На следващо място жалбата е насочена
против налагане на запор на вземания по банкови сметки на длъжника. Следва да
се посочи, че съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК запорът и възбраната, като изпълнителни
действия не подлежат на самостоятелно обжалване, но съдът се произнася по тези
искания доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Ето защо с оглед на въведените
с жалбата твърдения, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество,
жалбата е допустима, но съдът към този момент я намира за неоснователна. Следва
да се има предвид, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги
събира друг, освен длъжникът и когато паричното вземане е частично
несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща
само секвестируемата част. Жалбоподателят не сочи по банковите сметки, по които
е наложен запор да се получават доходи от трудово възнаграждение или пенсия или
друго възнаграждение за труд и не са ангажирани доказателства в тази насока,
поради което и не може да се приеме, че към момента изпълнението е насочено
върху несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 446 и чл. 447 ГПК. С чл.
446а, ал. 4 ГПК е въведено задължение на банката да съобщи на съдебния
изпълнител дали по запорираната сметка постъпват доходи от пенсия или
възнаграждение за работа като в такъв случай ал. 5 урежда задължението на
съдебния изпълнител да уведоми банката за частта, която следва да се превежда
съгласно чл. 446 ГПК. В запорните съобщения до банките е указана разпоредбата
на чл. 446 ГПК и в случай на постъпване на суми по сметките на длъжника следва
да се съобрази, че наложеният запор обхваща само секвестируемата част и ако
третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, последният е
длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Жалбоподателят
във всеки момент, когато намери, че изпълнението е насочено върху
несеквестируемо имущество и от сметката му е платена сума, която попада в
несеквестируемия минимум, може да възрази, че имуществото, към което е насочено
изпълнението е несеквестируемо, да обжалва незаконосъобразното действие и
сумата следва да му бъде върната.
Жалбата е насочена и срещу налагането на
възбраната върху собствени на длъжника недвижими имоти с аргумент от чл. 444 ГПК. Съгласно горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК налагането на запор или възбрана върху несеквестируема
непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни
действия. Самото изпълнително действие налагане на възбрана не подлежи на
обжалване, възбраната цели да задържи имуществото в
патримониума на длъжника и не е несъвместимо действие с несеквестируемостта, а на
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.
В представеното копие на изпълнително дело № 701/2019г. възбраните са наложени
на етап проучване на имущественото състояние на длъжника и не се установява да
е насочено изпълнение върху възбранените имоти. Следва да се посочи, че
съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на
неговите кредитори като несеквестируемостта важи само по отношение на длъжника
и цели да обезпечи неговия и на членовете на семейството му жизнен минимум и
доколкото в жалбата се твърди несеквестируемост, то същата следва да се приеме
за допустима. Чл. 444, т. 7 определя за несеквестируемо жилището на длъжника,
ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него, а ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени
с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са
налице условията по чл.
39, ал. 2 от Закона за собствеността. В жалбата си К. сочи за наличие на идеални
части от две жилища, върху които от представеното изпълнително дело се
установи, че съдебния изпълнител е наложил възбрана – в к-с С., блок **, в
което живеел със съпругата си и в к-с С. блок **, в която живеела дъщеря му със
семейството си. Закрилата по чл. 444 ГПК се отнася единствено до длъжника и
членовете на семейството му, което понятие съгласно СК включва родителите и
техните ненавършили пълнолетие деца, поради което несеквестируемия минимум се
отнася до едно жилище и ако длъжника и членовете, с които живее, нямат друго
жилище. В този смисъл въведените в жалбата твърдения сочат, че не е налице
хипотезата на чл. 444, т. 7 ГПК, поради което на този етап жалбата е
неоснователна. Относно имотите – земеделски земи разпоредбата на чл. 444, т. 5
защитава само земите на длъжника – земеделски стопанин като към момента не са
налични данни длъжникът да упражнява дейност като земеделски стопанин и в този
смисъл отново не може да се приеме, че са несеквестируеми.
По тези съображения към момента не може
да се направи обоснован извод, че изпълнението е насочено към несеквестируеми
недвижими имоти като по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни
действия върху възбраненото имущество. Следва да се има предвид, че въпросът за
несеквестируемостта на определено имущество се решава в производството по чл.
435, ал. 2 от ГПК
към момента на конкретното изпълнително действие, дало основание за жалбата, а
не въобще. В случая липсват изпълнителни действия, с които изпълнението да е
насочено върху имущество, което на този етап да се приеме за несеквестируемо. Обжалваното
действие определя релевантния за несеквестируемостта момент при произнасянето
на съда и няма пречка за ново произнасяне с решение по чл.
435, ал. 2 ГПК,
ако обстоятелствата в тази връзка са се променили, съдебния изпълнител насочи
изпълнението върху несеквестируемо имущество, то правото на жалба отново може
да се упражни допустимо. Дори веднъж да е прието, че дадено имущество е
секвестируемо, или обратно към определен момент, то различно решение на същия
въпрос, е възможно да се даде по съдебен ред включително, когато принудителното
изпълнение не е било реализирано и принудителни действия се предприемат отново
в последващ момент (така Решение № 14 от 9.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
712/2012 г., III г. о., ГК).
Поради гореизложеното, настоящият състав
намира подадената жалба към момента за неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и така мотивиран
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20009/21.06.2019г. по изп.д. № 20198030400701
по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 КЧСИ, подадена от К.Д.К. ЕГН **********
с адрес *** против: 1. насрочен по изпълнителното дело опис на движими вещи на
адреса, на който пребивава жалбоподателя; 2. наложен запор по изпълнителното
дело върху вземания по банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД и 3. възбрана върху
негови собствени недвижими имоти, изброени в съобщение за наложена възбрана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.