Решение по дело №8501/2018 на Районен съд - Бургас

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 970                                  25.04.2019г.                                     град Бургас

                         

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                            шести граждански състав

На двадесет и осми март                                              през две хиляди и деветнадесета  година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

 

                                                                                                                                                                                                                                                                

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 8501 по описа за  2018 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез юрисконсулт Радина Иванова, с която е предявил срещу ответникът А.Е.И., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 5309.97лв. – предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/25.09.2012г., и сумата от 221.06 лв. - неустойка за обезщетяване на вреди от разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –29.08.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 3202 от 30.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6293/2018г. по описа на БРС. Претендира присъждане на направените по делото и в заповедното производство разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.

            В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключения помежду им договор за потребителски кредит № № **********/25.09.2012г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 1500 лв. със срок за погасяване на 48 месечни вноски от по 125 лв., всяка платима на 10-то число на всеки текущ месец при годишен лихвен процент от 97.65 % /0.27% на ден/, при ГПР от 146.84 %, като ответникът се е задължил да върне общо сумата от 4500 лв. В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора,  като е погасил 7 пълни месечни вноски и 1 частична вноска /в общ размер от 760 лв./, поради което на основание т. 10.3.1 от договора –поради просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни, ищецът сочи, че на 04.11.2013г. е обявил предсрочна изискуемост на кредита като е прекратил същия автоматично, за което е изпратил на 06.11.2013г. уведомление до ответника. Ищецът твърди, че след прекратяване на договора ответникът му дължи всички вноски по погасителния план, ведно със законната лихва, като поради прекратяване на договора е начислена неустойка в размер на 221.06 лв., чиято дължимост ищецът също претендира. Aнгажира доказателства. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозира писмена молба, с която поддържа исковете си и моли съдът да ги уважи. Претендира присъждане на разноските по делото, в т.ч. и по заповедното производство.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът А.Е.И., чрез назначения й по реда на чл. 46, ал. 7 от ГПК особен представител адв. С.С. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила предявените искове поради съображения за ненадлежно уведомление за предсрочна изискуемост на задълженията. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за отхвърляне на исковете. Не са направени доказателствени искания.В съдебно заседание ответника, чрез назначения му особен представител поддържа писмения си отговор и моли съдът да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

            Предявени са обективно съединени искове по искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.

 Със заповед № 3202 от 30.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6293/2018г. по описа на БРС е разпоредено ответникът А.Е.И. да заплати на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата от от 5309.97лв. – предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/25.09.2012г., и сумата от 221.06 лв. - неустойка за обезщетяване на вреди от разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –29.08.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 3202 от 30.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 36293/2018г. по описа на БРС, както и направените в заповедното производство разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в размер на 160.76лв.

В изпълнение на разпореждане от 02.10.2018г., дадено на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното производство по ч.гр.д. № 6293/2017г. по описа на БРС, в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, по които искове е образувано настоящото дело.

С оглед наведените от ответната страна възражения съдът намира, че на първо място следва да се извърши преценка за валидността на договора за заем и едва при извод за неговата действителност да се произнесе по материалноправните въпроси, свързани с предсрочната изискуемост, още повече, че действителността на сделката, от която за ищецът извлича вземанията си съдът следи служебно.

Възникналото между страните на 25.09.2012г. в писмена форма облигационно правоотношение има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за същото са приложими разпоредбите на този закон.

На първо място следва да се отбележи, че видно от клаузата на т. 2 от общите условия /ОУ/ на „Профи кредит България” ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица заемополучателят попълва предварително параметрите на исканията за заема, като окончателните условия на кредита  се определят от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент  -с подписването му от заемодателя.

 

 

Видно от съдържанието на  договора ищецът се е задължил да предостави на ответната кредитополучателка паричен заем в размер на 1500 /без посочена валута/ със срок „48“  без посочен точен времеви период за изплащане с начален и краен срок, с размер на вноската „125“ също без посочена валута, при годишен лихвен процент от 97.65% /0.27% на ден/ и ГПР от 146.84%. Ответницата се е задължила да върне на ищеца общо сумата от  „6060.20“ без посочена валута на задължението. В случая в съдържанието на договора за кредит липсват условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Освен това в договора е посочено, че  неразделна част от съдържанието му са общите условия, с които ответницата, подписвайки бланковия договор, е декларирала, че е запозната и приема. Няма данни ищецът да е предоставил на ответницата описаните в сключения бланков договор за кредит общи условия, нито погасителния план, от който се видно какви са сроковете и условията по кредита, както и какви вземания включва месечната вноска.   От  съдържанието на представените общи условия в настоящото исково производство, се установява, че същите не съдържат подписите на ответницата.

Всяко от горните обстоятелства представлява нарушение на задължително изискуемите реквизити на потребителския договор за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 вр. с ал. 2 от ЗПК.

 Отделно от това съдът констатира, че в договора за кредит липсва задължителното съдържание на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК относно посочване от кредита на наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено.

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо всяко от горните нарушения представлява самостоятелно основание за нищожност на договор за кредит съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК.

На следващо място след служебна проверка относно валидността на посочения в договора за кредит  ГПР от 146.84 % и след  изчисление по чл. 162 от ГПК съдът констатира, че за м. септември 2012 г. /месеца на сключване процесния договор за кредит/ основният лихвен процент на БНБ е бил 0.04 %, т. е. размерът на законната лихва към датата на сключване на договора 10.04% (основен лихвен процент 0.04% плюс 10 пункта), а петкратният й размер към този период е 50.20 %. Това означава, че размера на посочения в договора за кредит  ГПР от 146.84 % е определен в нарушение на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК - годишният процент на разходите да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В този случай съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК следва да се приеме, че тази клауза за ГПР в процесния договор за кредит, надвишаваща определения размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПР се счита за нищожна, тъй като необосновано високият размер на ГПР води до липсата на еквивалентност на престациите по двустранния договор като основно правило в частноправните отношения и своеобразна граница на свободата на договаряне.

С оглед гореизложеното, тъй като процесния договор за потребителски кредит съдът намира за недействителен съгласно чл. 22 и чл. 19,ал. 5 от ЗПК, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК постановява, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване

По делото се установява /видно от представеното платежно нареждане/, че кредитодателят е превел по банковата сметка на ответницата на 25.09.2012г. сумата от 1500лв. , като ищецът признава, че тя е погасила по договора сумата от общо 760 лв., представляваща 7 пълни вноски и една частична вноска, поради което с оглед забавеното плащане на една месечна вноска е обявил настъпване на предсрочна изискуемост на цялото дължимо и непогасено вземане по договор за кредит, считано от 03.05.2016г. поради настъпване на основание на т. 10.3.1 от общите условия към договора за кредит.

Съгласно посочената договорна клауза на т. 10.3.1 от общите условия към договора за кредит /които както не констатирано по-горе не са били представени и подписани от ответницата в нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПК/ в случай, че длъжника просрочи една месечна вноска в повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща до длъжника уведомление, покана, предизвестие или други.

При тълкуване с цел установяване точният смисъл на приложимите в случая норми, разяснен с Тълкувателно решение № 4/2013 г.,ОСГТК на ВКС касаещ банките, съдът намира, че така дадените разяснения следва да намерят приложение и по отношение на процесното договорно правоотношение, кредитор, по който е небанкова финансова институция по смисъла на  ЗКИ, включително поради това, че няма основание потребителите на кредит, регулиран от ЗПК да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от потребителите на банков кредит /така и в определение № 135 от 15.02.2016 година на ВКС по търг. дело № 3730/2014 година, ІІ т.о., определение № 130 от 10.02.2016 година на ВКС по търг. дело № 1518/2015 година, І т.о., решение № 114 от 07.09.2016 година на ВКС по търг. дело № 362/2015 година, ІІ т.о./.

 По делото е представено уведомление от ищцовия кредитор до длъжника /л. 12 от делото/ съгласно т. 10.3.1 от общите условия към договора за кредит, което нито се твърди, нито има данни изобщо да е изпратено /с оглед приложението на фикцията на клаузата на т. 11.3 от общите условия/, респ. да е достигнало до знанието на ответния длъжник преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Съдът приема, че горепосочената клауза съдържа противоречие в уговорката относно предсрочната изискуемост, тъй като от една страна е посочено, че такава следва да бъде обявена, а от друга, че не е нужно уведомяване на длъжника за обявяването й. Това означава, че в случая посочената клауза не установява твърдяната от ищеца автоматичната предсрочна изискуемост, тъй като не може такава да бъде обявена, т.е. оповестена, без да бъде уведомен длъжника. Затова съдът счита, че клаузата на т. 10.3.1 от общите условия установява правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при посочените в нея предпоставки, като за да произведе действието си, обявената предсрочна изискуемост следва да бъде съобщена на длъжника.По делото обаче няма доказателства да е налице писмено уведомление от ищцовия кредитор до длъжника съгласно т. 10.3.1 от общите условия към договора за кредит, връчено на ответния длъжник преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.  Позовавайки се още при подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на предсрочна изискуемост, в исковото производство по чл. 422 от ГПК кредиторът следва да докаже както предпоставките за настъпването й, така и, че длъжникът е бил уведомен за обявяването й преди образуване на заповедното производство. Този извод следва от обстоятелството, че  настоящото исково производство е продължение на заповедното производство и вземанията и по двете производства следва да съвпадат по основание. Основанието се заявява от кредитора още при подаване на заявлението в заповедното производство. Затова и последващото съобщаване на длъжника, в т.ч. с връчване на разпореждането по чл. 131 от ГПК на обявената от кредитора предсрочна изискуемост не може да се приеме като факт, настъпил след предявяване на иска от значение за спорното право при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като в рамките на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът не може да променя с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта, тъй като това би довело до недопустимо изменение на основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение, в рамките на която ищецът е заявил своята претенция /в т. см. Тълкувателно решение № 4/2013 г.,ОСГТК на ВКС и решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова, и определение № 387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о /.

Тъй като по делото липсват доказателства ищецът да е уведомил ответника за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че вземането по издадената заповед за изпълнение за претендираната главница не съществува.

Ето защо предявения установителен иск за дължимост на заявената като предсрочно изискуема главница се явява е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорното вземане за дължимост на законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й  изплащане.

Досежно иска за неустойка, съдът намира, че оглед нищожността на договорното правоотношение и нормата на чл. 23 от ЗПК, установяваща задължение на кредитополучателя да върне само чистата стойност на кредита,  следва, че ответницата не дължи търсената неустойка  в размер на 221.06лв. за предсрочно прекратяване на договора за кредит.

Поради отхвърляне на исковете, в полза на ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски в настоящото и в заповедното производство.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез юрисконсулт Радина Иванова, за приемане за установено по отношение на ответницата А.Е.И., ЕГН: **********, с адрес: *** , че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК същата дължи на ищеца сумата от 5309.97лв. /пет хиляди триста и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ – предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит № **********/25.09.2012г., и сумата от 221.06 лв. /двеста двадесет и един лева и шест стотинки/- неустойка за обезщетяване на вреди от разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –29.08.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 3202 от 30.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6293/2018г. по описа на БРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез юрисконсулт Радина Иванова, за осъждане на ответника А.Е.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 6293/2018г. по описа на БРС разноски в общ размер от 1012.40 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.