№ 22
гр. Ловеч, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично при закрити врати заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20224300900002 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Подадена е молба от „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя М.
АНДР. АВДЖ., с искане да се обяви неплатежоспособността на дружеството,
да се определи началната й дата, да се открие производство по
несъстоятелност и определи дата на първото събрание на кредиторите. В
молбата се излага, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност от
2018 г., има натрупани задължения единствено към НАП в размер на
64 766.15 лв., няма активи и е в обективна невъзможност да изпълни своите
изискуеми и текущи задължения, свързани с търговската му дейност.
В съдебно заседание длъжникът се представлява от упълномощените
процесуални представители адв.В.КР. и адв.ИР. КР., които поддържат
подадената молба. Адв.В.КР. изразява становище, че са налице
предпоставките на чл.630, ал.2 от ТЗ. Счита, че от събраните по делото
доказателства е безспорно установено, че дейността на дружеството е
1
прекратена още на 08.12.2019 г. с нарочно депозирана от молителя
декларация, дружеството не разполага с движимо и недвижимо имущество,
както и със средства, които да покрият производството по несъстоятелност.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати дейността му, тъй като по
нататъшни действия биха увредили интересите на единствения кредитор
НАП.
С определение на съда по делото е допусната съдебно-икономическа
експертиза с конкретно определени задачи.
Съдът като разгледа молбата, подадена по реда на чл.607а, ал.1 от ТЗ и
приложените към нея писмени доказателства, както и събраните в хода на
производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
в съответствие със задължението си по чл.235 ал.1-3 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Процесуалната легитимация на длъжника „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“
ООД, ЕИК *****, се установява от извършената служебно справка по реда на
чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.
От заключението на назначената и приета като доказателство съдебно-
икономическа експертиза се установява, че за 2020 г. и 2021 г. от
„АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ ООД не са изготвяни и обявявани финансови отчети
в търговския регистър. За тези години не са изготвяни и счетоводни баланси,
тъй като дейността на дружеството е приключила към 01.12.2019 г.
Констатациите на вещото лице С.Ц. са на база статиите от оборотната
ведомост за 2018 г. и статиите в оборотната ведомост и счетоводния баланс
на дружеството за 2019 г., публикуван в ТР.
Според заключението на експерта, на дружеството са връчени
ревизионни актове от НАП № Р-04001119005886-091-001/11.05.2020 г. и № Р-
04001120004830-091-001/16.02.2021 г., които обхващат периоди от 01.09.2017
г. до 31.07.2019 г. и са за данъци и осигурителни вноски на обща стойност от
49 641.77 лв. и 15 124.38 лв. лихви. При извършената проверка вещото лице е
констатирало, че по счетоводна сметка „Каса“ са отразени следните
наличности: към 31.12.2018 г. – 86 181.65 лв., а към 31.12.2019 г.- 121 870.46
лв., но реално дружеството не е разполагало към тези дати със средства да
плати начислените задължения за данъци и лихви по двата ревизионни акта.
По тази причина е прекратило дейността си от 01.12.2019 г., като е подало на
2
08.12.2019 г. в НАП декларация за прекъсване на дейността. Експертът
пояснява, че за липсващите наличности по сметка „каса“ при направената от
НАП ревизия са приели, че това е скрито разпределение на печалбата и е
начислен данък дивидент в размер на 5 471.04 лв. След изписването на
дивидента в рамките на натрупаната печалба до 31.12.2019 г., като остатък
след тези операции наличността на средствата по сметка „каса“ е 17 920.69
лв., които реално също не са налични.
Във връзка с поставената от съда задача за изчисляване на показателите
за ликвидност: коефициент за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, като и на показателите за финансова автономност: коефициент за
финансова автономност и коефициент на задлъжнялост, вещото лице Стойно
Ц. е изготвило два варианта. Коефициентите във вариант 1 са изготвени на
база посочените показатели в таблица № 1 за стойността и структурата на
активите в счетоводните баланси на „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ООД.
Съдебният състав приема заключението във вариант 2, който е изготвен
съобразно установените наличности на статиите в баланса, действителните
наличности по сметка „Каса“ и установените задължения по двата ревизионни
акта за 2018 г. и 2019 г., които са в общ размер на 64 766.15 лв., като
коефициентите са изчислени след корекция на краткотрайните материални
активи с липсващите наличности в сметка каса, а задълженията са коригирани
с установените задължения в ревизионните актове. Показателите за
ликвидност характеризират способността на дружеството да заплаща
задълженията си по текущи операции и за норматив на общата ликвидност се
приема коефициент 1.00. Когато коефициентите са единица или по-големи от
единица, дружеството е ликвидно. От заключението на съдебно-
икономическата експертиза се установява, че във вариант 2 коефициентът за
обща ликвидност през 2018 г. е 0.125, а през 2019 г. - 0.015. Коефициентът за
бърза ликвидност през 2018 г. е 0.125, а през 2019 г. - 0.015. Коефициентът за
незабавна ликвидност през 2018 г. е 0.125, а през 2019 г. - 0.015.
Коефициентът за абсолютна ликвидност през 2018 г. е 0.00, а през 2019 г. -
0.00. Следователно в този вариант всички коефициенти за ликвидност са под
единица, от което следва, че дружеството не би могло да посрещне
задълженията си, вкл. установените от НАП в ревизионните актове.
Коефициентите за финансова автономност характеризират финансовата
независимост на дружеството от кредиторите, като за общ норматив за
3
финансова автономност се приема коефициент 0.33. Според заключението на
съдебно-икономическата експертиза по вариант 2, коефициентът за
финансова автономност е над определения норматив – 1.65 за 2018 г. и 0.88 за
2019 г. Коефициентът за задлъжнялост през анализирания период е съответно
0.61 за 2018 г. и 1.14 за 2019 г. От тези данни експертът прави извод, че
дружеството е изпаднало в свръхзадлъжнялост към 31.12.2019 г.
Вещото лице не е изчислявало показателите за обръщаемост на
краткотрайните материални активи, периодите за събиране на вземанията и
погасяване на задълженията, тъй като „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ООД е
извършвало само счетоводни услуги и за тази дейност не са характерни
покупка на материални запаси, незавършено производство, готова продукция
и операции с доставчици.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза към
31.12.2021 г. дружеството не разполага с парични средства, материални
запаси и оборотни средства. Задължението към персонала в размер на
1 411.53 лв. към момента е изплатено и към тази дата молителят има
задължения само към НАП. При направената проверка експертът е
установил, че последното извършено плащане от дружеството на НАП е от
22.01.2018 г., като след тази дата до приключване на дейността му, са
изплащани в брой задължения за наем, отопление, канцеларски материали,
както и заплатите на двама служители до 30.11.2019 г.
Вещото лице С.Ц. предлага два варианта за определяне датата на
настъпилата неплатежоспособност на дружеството. Първият е от 08.12.2019 г.
– датата на входиране в НАП на декларация вх. № 11000193070985 за
прекъсване на дейността, а вторият от 16.02.2021 г. – датата на входиране на
втория ревизионен акт на НАП, с който е начислен ДДС за 16 496.19 лв. и
5 112.06 лв. лихви за периода от 22.01.2018 г. до 31.10.2019 г., като отбелязва,
че дружеството не е регистрирано по ЗДДС и не е начислявало ДДС на
извършваните услуги.
Анализът на данните по делото дава основание на експерта да приеме,
че затрудненията на дружеството не са временни, поради което то е подало и
декларация за прекъсване на дейността си. Вещото лице прави извод, че
„АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ООД не разполага с имущество и вземания,
достатъчни за покриване на началните разноски по несъстоятелността.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са
налице предпоставките, визирани в чл.608 и чл.625 от ТЗ, а именно:
компетентният съд по чл.613 от ТЗ следва да бъде сезиран с писмена молба от
лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; да се констатира неплатежоспособност на
длъжника съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 от ТЗ или
свръхзадълженост; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от
чл.631 от ТЗ/.
Настоящата инстанция, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира, че в случая тези законови условия са налице.
Ловешкият окръжен съд е надлежният съд по несъстоятелността на
„АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ ООД с оглед седалището на дружеството към датата
на постъпване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност. Същата е подадена от легитимирана страна съгласно
разпоредбата на чл.625 от ТЗ – длъжника, като са спазени и изискванията на
чл.628, ал.3 от ТЗ. Установено е и качеството на търговец по смисъла на чл.1,
ал.1, т.13 от ТЗ на лицето, за което се цели да се докаже, че е
неплатежоспособно.
Съгласно чл.607а, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен. Легалното определение на
понятието „неплатежоспособност” е дадено в чл.608, ал.1, където е посочено,
че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска
сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването
й, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца. В ал.3 на цитираната норма законодателят е въвел презумпцията, че
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
5
плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е
платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Безспорно
се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението
на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от длъжника и се
кредитира от съда като компетентно и обосновано, че към 19.01.2022 год. -
датата на сезиране на съда, дружеството длъжник не е в състояние да изпълни
задълженията по цитираните по-горе вземания на НАП в общ размер от
64 766.15 лв., които са публичноправни и са свързани с търговската му
дейност. Всичките са за минал период и са изискуеми, доколкото по делото
лисват данни цитираните ревизионни актове № Р-04001119005886-091-
001/11.05.2020 г. и № Р-04001120004830-091-001/16.02.2021 г. да са
обжалвани, като е констатирано и спиране на плащанията. По делото се
установи, че последното плащане към НАП е с дата 22.01.2018 г., като след
2019 г. дружеството не е разполагало реално със средства, въпреки че по
счетоводна сметка „Каса“ са били отразени наличности. За да направи този,
съдът приема, че водещите показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност и финансова
автономност, които според вещото лице С.Ц. са под приетите като норматив
коефициенти от 1.00 и 0.33 във вариант 2.
На следващо място тези затруднения не са временни и дружеството не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на тези задължения, поради
което следва извода, че същото е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност. Според заключението на съдебно-икономическата
експертиза по сметка „Парични средства в каса“ съществуват 121 870.46 лв.
към 31.12.2019 г., но няма данни към момента длъжникът да разполага с тази
сума, още повече, че те не са вземания по банкови сметки, а касова
наличност, която не е проверена.
Налице са всички материално-правни предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност на „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ООД, поради
което молбата му следва да бъде уважена.
Относно началната дата на неплатежоспособността съдът счита, че
това е 03.03.2021 год. За да направи този извод съдът приема, че вторият
ревизионен акт според заключението на съдебно-икономическата експертиза
6
е входиран от длъжника на 16.02.2021 г. и едва след изтичане на 14-дневния
срок за обжалването му, вземанията на НАП за станали изискуеми.
По делото няма данни към момента на приключване на устните
състезания „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ООД да има налично имущество, което
да е бързоликвидно и в състояние да покрие началните разноски по
несъстоятелността, поради което съдът намира, че следва да бъде
постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, поради което съдът следва да
обяви длъжника в неплатежоспособност, определи началната й дата, да се
открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение, да се
постанови прекратяване дейността на предприятието му, да се обяви
длъжника в несъстоятелност и се спре производството по делото. При това
положение не следва да бъде назначаван временен синдик.
Тъй като молбата за откриване на производство по несъстоятелност е
подадена от длъжника, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ЛОС държавна такса по чл.24 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК в размер на 250.00 лева, които подлежат на
събиране от масата на несъстоятелността съгласно чл.620, ал.3 от ТЗ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „АВДЖИЕВ
КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано от управителя М. АНДР. АВДЖ..
Определя за начална дата на неплатежоспособността 03.03.2021
година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
„АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ********, представлявано от управителя М. АНДР. АВДЖ..
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на общ запор и
възбрана върху имуществото на „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя
7
М. АНДР. АВДЖ..
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА на „АВДЖИЕВ
КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ********,
представлявано от управителя М. АНДР. АВДЖ..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано
от управителя М. АНДР. АВДЖ..
Задължава на основание чл.9 от ТЗ „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано
от управителя М. АНДР. АВДЖ., при изписване да вписва добавката “в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „АВДЖИЕВ
КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК ***** по дело по несъстоятелност № 2/2022 год. по
описа на Ловешкия окръжен съд.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението по молба на длъжника или кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират
необходимата сума от 2000.00 лв. за предплащане на началните разноски по
чл.629б ТЗ.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл.632,
ал.2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по
несъстоятелност, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено
заличаване на длъжника от Търговския регистър.
ОСЪЖДА „АВДЖИЕВ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: ********, представлявано от управителя М. АНДР.
АВДЖ. да заплати на сметка на Ловешкия окръжен съд държавна такса в
размер на сумата 250.00 лв., която подлежи на събиране от масата на
несъстоятелността съгласно чл.620, ал.3 от ТЗ.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и на незабавно
изпълнение.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на
основание чл.14 от ЗТР за вписване в търговския регистър.
8
Делото да се докладва след изтичане на срока по чл.632, ал.2 от ТЗ.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
9