РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. ХАСКОВО, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20245600900134 по описа за 2024 година
Т.д. № 134/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по
искова молба вх. № 9632/10.10.204 г., подадена от М. Е. Г., с която е предявил
обективно съединени искове против „ ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД гр. София,
както следва : 1. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 60 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и стрес в резултат на увреждане, получено
при ПТП настъпило на 24.05.2023 г.; 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2
вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 28.06.2023 г. до окончателното й
изплащане; Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 275 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на ПТП настъпило на 24.05.2023 г.; 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2
вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 28.06.2023 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди,че на 24.05.2023 г. около 17.35 часа
пътувал в лек автомобил *** с ****, с прикачено към него ремарке,
1
управляван от П. С. П. по главен път I-1/ Е-79/, в посока от гр. Монтана към
гр. Враца В същото време в насрещното платно в посока от гр. Враца към
гр.Монтана пътувал лек автомобил ***, с рег. № ***, управляван от Ц. Ц. А..
При опит да избегне неравности на пътя водачът Ц. А. навлязла в лентата за
насрещно движение, при което настъпил удар между управлявания от нея лек
автомобил и лекия автомобил, управляван от П. П.. При произшествието
водачът А. загинала на място, а пътниците, между които и ищецът М. Г.,
пътували в лек автомобил *** получили сериозни увреждания.
Ищецът Г. бил откаран в МБАЛ гр. Враца, където бил приет с
оплаквания от болки в гърба и кръста. След извършените прегледи и
консултации бил насочен за лечение в гр. Хасково. При постъпването му в
МБАЛ Хасково било извършено КАТ на корема и малкия таз, при което се
установило,че при ПТП ищецът е получил фрактура на дясната дъга на пети
поясен прешлен и фрактура на кръстцовата кост/сакрума ЕCI/в ляво,без
дислокация. На същия били дадени указания за домашно лечение при
спазване на постелен режим, външна терапия с медикаменти и носене на
лумбален колан за кръста.
Възстановителният период продължил около шест месеца, като първият
месец и половина били особено тежки и трудни за пострадалия. Твърди,че е
изпътвал изключително силна болка в областта на фрактурите, което налаголо
приемането на обезболяващи, бил трудно подвижен, изпитвал болки, дори при
най-леко движение, за продължителен период от време не можел да спи по
гръб. През този период от време помощ в ежедневното му обслужване
оказвали неговите близки.
За период от 6 месеца ищецът бил неработоспособен и ползвал отпуск
поради заболяване. Изпитвал финансови затруднения, спрял да се среща с
приятели и да практикува спортни занимания и народни танци. Твърди,че
възстановителният период и към момента не бил приключил, като според
прогнозите на лекуващите лекари ще продължи да изпитва болки и
дискомфорт в областта на травмите при промяна на времето и физическо
натоварване.
Освен на физическото здраве произшествието оказало влияние и върху
неговото психо-емоционално състояние. На 06.06.2023 г. бил извършен
преглед при психиатър, който поставил диагноза „ остра стресова реакция“ .
2
Предписано му било медикаментозно лечение с препарата „ тритико“
В резултат на произшествието претърпял и имуществени вреди, които се
изразявали в извършени разходи за лечението в размер на 275 лв.
Твърди,че на 28.06.2023 г. отправил застрахователна претенция към
ответното дружество. С писмо изх.№ 99-6387/28.09.2023 г. бил уведомен от
застрахователното дружество,че не може да бъде определено и изплатено
обезщетение за претърпените от него вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес в резултат
на увреждане, получено при ПТП настъпило на 24.05.2023 г., ведно със
следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от
28.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 275 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на ПТП настъпило на 24.05.2023 г.ведно със следващата се законна лихва
върху претендираното обезщетение, считано от 28.06.2023 г. до
окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В допълнителна искова молба пояснява първоначално подадената.
Оспорва направените от ответника възражения за неподсъдност на делото
пред ОС Хасково, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, относно механизма на настъпване на ПТП и относно вида и
характера на получените от ищеца увреждания.
В срок е постъпил писмен отговор вх. № 11144/18.11.2024 г. и
допълнителен писмен отговор вх. № 965/29.01.2025 г.
По същество ответникът оспорва предявените искове. Оспорва,че вина
за настъпилото ПТП има водачът лек автомобил ***, с рег. № *** Ц. Ц. А.;
навежда доводи случайност на деянието по смисъла на чл.15 от НК, като
твърди,че за водачът А. не е била налице обективна възможност да предвиди и
да предотврати настъпването на произшествието и вредите. Твърди,че водачът
на лекия автомобил *** П. П. е извършил ма.ра с цел да избегне установена на
пътното платно копка, при която е навлязъл в насрещната лента за движение,
при което ударът с лекия автомобил ** е бил неизбежен. В случай,че бъде
установено,че лекият автомобил ** е навлязъл в насрещната лента за
3
движение, моли съда да има предвид,че произшествието е в резултат на лошо
състояние на пътното платно, което не е било сигнализирано и обезопасено.
Попадането на лекия автомобил ** в дупка на пътното платно е довело до
загуба на устойчивост на автомобила и навлизане в насрещната лента за
движение.
Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като твърди,че същият е пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва получените от ищеца увреждания и че те са резултат на ПТП.
Оспорва размера на предявените искове. Оспорва началната дата, от
която се дължи лихва за забава, като твърди,че съгласно чл.497 от КЗ и
трайната съдебна практика, застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване и изтичане на определения срок по чл.496 ал.1 от КЗ срок.
Непредставянето на банкова сметка от страна на пострадалия имало като
последица забава на кредитора, при което застрахователят не дължал лихви.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ ГО“ към момента на процесното ПТП.
В представения допълнителен отговор поддържа всички направени
възражения.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове – главни и акцесорни, като неоснователни и недоказани.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
С Определение № 34/31.01.2025 г. е конституирано като трето лице
помагач Агенция пътна инфраструктура.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.05.2023 г. около 17.35 часа ищецът М. Е. Г. е пътувал в лек
автомобил *** с ****, с прикачено към него ремарке, управляван от П. С. П.
по главен път I-1/ Е-79/, в посока от гр. Монтана към гр. Враца В същото
време в насрещното платно в посока от гр. Враца към гр.Монтана е пътувал
лек автомобил ***, с рег. № ***, управляван от Ц. Ц. А.. Между двата
автомобила настъпил сблъсък, при което водачът А. загинала на място, а
пътниците, пътували в лек автомобил ***, между които и ищецът М. Г.,
получили сериозни увреждания.
4
Според заключението на назначената по делото САТЕ произшествието е
настъпило на хоризонтален и прав участък от пътя. Към момента асфалтовата
настилка на пътя е била суха. Платното за движение има две ленти за
срещуположно движение, отделени с единична прекъсната линия. Водачът Ц.
А. е управлявала лек автомобил ***, с рег. № *** по дясната / източна/ лента
на движение на път I гр. Враца – гр. Монтана, в посока от юг на север. В
същото време П. П. е управлявал л.а. *** с ****, с прикачено към него
ремарке, по дясната/западната/ лента на платното за движение, в посока от
север на юг, срещу лекия автомобил **. В един момент водачът А. е
отклонила автомобила на ляво и така е навлязла в лентата за насрещно
движение, като най-вероятно с отклоняването на автомобила е задействала и
спирачната система на автомобила. Въпреки това е настъпил неизбежен удар в
предната част на л.а ** и в предната част на л.а ***.
Причината за настъпването на ПТП от техническа гледна точка, според
експертизата е, че водачът А. е допуснал управлявания от нея автомобил да
навлезе в лявата / западната/ лента за движение на място, по начин и в
момент,в който това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел
л.а. ***. ВЛ е описало в заключението си неравностите по пътя, които са
документирани и описани и в протокол за оглед на местопроизшествието от
24.05. 2023 г., приет като доказателство по делото /л.24/. Неравностите,
дупките, по пътя са видими и от приложения снимков материал към протокола
за оглед. В съдебно заседание ВЛ заявява,че не може да посочи дали
отклонението на автомобила се дължи директно на попадането на автомобила
в дупка или отклонението е настъпило заради отклоняване на волана от водача
на автомобила отново заради наличието на дупка на пътя. При всички
положения, според ВЛ, отклоняването и дестабилизирането на автомобила е в
резултат на наличието на дупки на пътното платно. В тази насока са и
показанията на св. Й. Ц., който е пътувал в лекия автомобил **. Според него в
последния момент са видели две големи дупки на пътя, автомобила е хлътнал
в тях, в резултат на което водачът загубил управление над автомобила.
Отклонил се надясно, наляво и е последвал силен удар. Според него водачът
не е правил опит да избегне дупките, а е загубила управление над автомобила
в резултат на попадането в дупки.
Непосредствено преди задействане на спирачната система скоростта на
л.а. ** е била 82 км/ч, а в момента на удара около 45 км./ч. Скоростта на л.а.
5
*** преди произшествието и в момента на удара е била около 87 км/ч. Водачът
на л.а ** е имал техническа възможност да избегне удара, ако не е бил
навлязъл в насрещната лента за движение, докато водачът на л.а. *** не е имал
техническа възможност да избегне удара, вкл. и чрез безопасно екстремно
спиране.
Предвид изложеното съдът намира за безспорно установено,че
причина за настъпване на ПТП е наличието на неравности, дупки по пътя, в
лентата за движение на л.а. **, при което водачът А. е загубила контрола на
управление на автомобила и въпреки,че е задействала спирачната система
ударът е бил неизбежен. Без значение в случая е дали водачът е отклонил
автомобила, за да избегне наличните дупки или отклонението е в резултат на
попадане на автомобила в дупка – причината е именно неравности по пътя.
Съдът приема за безспорно установено по делото,че причина за настъпване на
ПТП е това,че водачът на л.а ** е загубил управление над автомобила в
момента на попадането му в дупка, въз основа на показанията на св. А. и
заключението на назначената по делото САТЕ, и въпреки,че е задействал
спирачната система, ударът е бил непредотвратим.
Образуваното ДП № 541/2023 г. е прекратено с постановление за
прекратяване на наказателно производство от 06.08.2024 г. на основание
чл.243 ал.1 т.1,вр .чл.24 ал.1 т.4 от НПК.
Няма спор между страните,че водачът на лек автомобил ** има
сключена валидна застраховка „ ГО“ на автомобилистите в ответното
дружество.
Ищецът е отправил на 28.06.2023 г. застрахователна претенция към
ответното дружество. С писмо изх.№ 99-6387/28.09.2023 г. е уведомен от
застрахователното дружество,че не може да бъде определено и изплатено
обезщетение за претърпените от него вреди. Към момента не е определено и
не е заплатено застрахователно обезщетение.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в
случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на ответника „ ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД гр. София за
претърпените от ищеца М. Е. Г. имуществени и неимуществени вреди от
настъпилото на 24.05.2023 г. ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди,
6
които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципа за
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4 от
23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
продължителността на проведеното лечение, специфики при неговото
провеждане, обстоятелствата, при които е извършено деянието, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Непосредствено след произшествието ищецът М. Г. е откаран за преглед
в МБАЛ гр. Враца с оплаквания за болки в областта на гърба и кръста, където
е извършен преглед и е освободен, т.като състоянието му към момента не
налагало хоспитализирането му.
На 29.05.2023 г. в гр. Хасково е назначено извършването на образно
изследване / л.64,65/, при което е установено фрактура на дясната дъга на Л5
и фрактура на сакрума-ЕС1 вляво, без дислокация на костните фрагменти.
Изследването е извършено поради наличие на болка, засилваща се при стоеж
и ходене / АЛ от 30.05.2023 г./. Препоръчана е външна терапия, покой и
лумбостат. На 05.07.2023 г. отново е извършен преглед при лекар специалист /
л.68/. Видно от приложените и приети като доказателство по делото
болнични листове – л.69-л.74, ищецът е ползвал отпуск поради заболяване за
периода от 30.05.2023 г. до 25.11.2023 г. Диагнозата е счупване на гръбначния
стълб в поясната област.
В хода на съдебното производство , за установяване на получените от
ищеца увреждания при произшествието, бе назначена СМЕ, заключението на
която съдът приема като обективно и безпристрастно дадено. Според
заключението при произшествието на 24.05.2023 г. ищецът е получил травма
на гръбнака – счупване на дясната дъга на пети поясен прешлен; счупване на
първисакрален прешлен, в ляво, без разместване. Травма на нервните
коренчета на нивото на счупванията. Предписана е имобилизация с поясен
колан / лумбостат/, противовъзпалителни и обезболяващи медикаменти.
Причинено е затруднение в движението на снагата за период по-дълъг от 30
дни. Оздравителния и възстановителен период е продължил около шест
месеца и в момента е приключил напълно. Няма данни за трайни последици за
здравословното състояние на ищеца в резултат от тези наранявания.
Описаните травми са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното
ПТП. В съдебно заседание ВЛ поясни,че травмата е от такова естество,че е
напълно възможно при първичния преглед в МБАЛ Враца да не бъде
установена. Възможно е болката да не настъпи веднага. Счупването е без
разместване. Според ВЛ, когато меките тъкани около счупеното започнат да
оттичат, а ако има леко разместване може да се получи хематом, който
7
притиска коренчетата, които излизат от гръбначния мозък.Тогава настъпва
истинската, фактическата болка, която е неврологична такава и е доста
сериозна. Тя отзвучава със спадане на оттока. Пострадалият е спазвал
постелъчен режим за около месец и половина и това е било абсолютно
наложително поради опасност от разместване. Спазването на този режим е
бил наложителен без значение дали изпитва болка или не, именно за да се
предотврати разместване в областта на счупването.
Според показанията на св. Г. Г., майка на ищеца, при завръщането си в
гр. Хасково синът и се чувствал много зле, не можел нито да легне, нито да
седне. Силните болки наложили извършването на консултация със специалист
и образно изследване. Предписано било да ползва колан и да лежи, без да
сяда, поради опасност от разместване. През този период изпитвал силни
болки, поради което вземал обезболяващи. Около три месеца е бил изцяло на
легло, след което е започнал постепенно да се изправя сам, но му измалявал
кръста. Възстановителния процес продължил около 6-7 месеца. Към момента,
при по-резки движения и стоене по-дълго седнал кръстът му се изморявал.
Свидетелката твърди,че се е появил и друг проблем поради преживения
стрес, което наложило консултация с психиатър. При произшествието
пострадал и бащата на М., който бил със сериозни травми, а също така и
другите лица, пътували в автомобила. Баща му, след произшествието бил
изпаднал в безсъзнание. М. видял и загиналото момиче. Всичко това му се
отразило негативно, поради което се наложило да приема лекарства.
Видно от представеният и приет като доказателство по делото
амбулаторен лист от 06.06.2023 г. / л.67/ ищецът е консултиран от специалист
психиатър. Отбелязано е,че след инцидента ищецът се чувства тревожен, не
може да спи, сънува кошмари. Към момента на прегледа е вътрешно
тревожен. Предписано е медикаментозно лечение.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
получените от ищеца увреждания, описани по-горе, възстановителният
период, продължил около шест месеца, през три от които е следвало да спазва
постелъчен режим и свързаните с това физически болки и страдания,
психическата травма.
С оглед на това и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че справедливото обезщетение е в
размер на 60 000 лв., който размер следва да заплати ответникът. Описаните
травми и претърпените болки и страдания от ищеца са безспорно доказани,
както от представените медицински документи / болнични, амбулаторни
листове и др. /, които не се оспориха от ответника, така и от заключението на
СМЕ и събраните по делото гласни доказателства. Всички тези доказателства,
преценени в тяхната съвкупност водят до извода, че ищецът е търпял
интензивни болки за кратък период от време, до спадане на отока. Тези болки
не са отшумели и са били съпътстващи през периода на лечение и
възстановяване, който е продължил около шест месеца. За период от около три
8
месеца е било наложително спазването на постелъчен режим, без значение
дали изпитва болки, т.като е имало опасност от разместване в областта на
счупването. През този период от време е било противопоказно и да седи. Към
момента, макар и възстановителния период да е приключил, ищецът
продължава да изпитва дисконфорт в областта на кръста при по-
продължително седене, при по-рязко движение. Касае се за млад човек, който
оттук нататък ще трябва да търпи последиците на травмата в определени
ситуации и да съобразява поведението си с тази травма.
Освен физическите травми ищецът е преживял и психическа травма,
изразяваща се в тревожност, безсъние. При инцидентът тежко е пострадал и
бащата на ищеца, както и други негови познати, пътували в автомобила.
Свидетел е на смъртта на младо, макар и непознато за него момиче. Всичко
това в съвкупност е допринесло за възникналата тревожност, негативни
емоции, безсъние. Преживеният силен стрес при ПТП, съчетано със
собствените му болки и травми от произшествието, с ограничената
подвижност в един продължителен период от време, за около шест
месеца,през които за около месец и половина до три е следвало да спазва
постелъчен режим, без възможност да седи, заради опасност от разместване в
областта на счупването, мотивира съдът да определи обезщетение в
посочения размер.
С оглед изложеното съдът намира,че предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан в
пълния предявен размер от 60 000 лв., в който размер следва да бъде уважен.
Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения размер на
обезщетението, считано от 28.06.2023 г./ датата на подаване на молба до
ответника за заплащане на обезщетение до окончателното изплащане на
сумата. Съдът намира,че началната дата, от която ответникът дължи лихва за
забава е датата на подаване на искането на ищеца до застрахователя. В
подаденото заявление като приложение под № 9 е посочено „ удостоверение
за банкова сметка на М. Е. Г..Т.е към молбата е бил представен документ за
банкова сметка, поради което направеното в тази връзка възражение от
ответника е неоснователно. Отделно от това мотивът за отказ е не
представянето на допълнителни документи, доказващи и установяващи
безспорно основателността на претенцията, без да са посочени какви точно
документи. Не е представено и цитираното писмо изх. № ЦУ 99-
4224/29.06.2023 г. / л.81/.
Така определеният размер на обезщетението не следва да бъде
намаляван, т.като по делото не се събраха доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, което да е основание да бъде
намалено определеното обезщетение. Направените от ответника
възражения,че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, с което е
допринесъл за уврежданията са неоснователни. На първо място няма
безспорни доказателства, които да водят до извод,че ищецът е пътувал без
9
поставен предпазен колан. И на второ място, в заключенията и на двете
експертизи се сочи,че при този удар и така получената травма липсата или
наличието на поставен предпазен колан не оказва влияние. Според
заключението на СМЕ травмата на гръбнака не зависи от наличието или
липсата на предпазен колан. В съдебно заседание д-р Е. допълнително
поясни,че дори ако е пътувал с поставен предпазен колан ищецът би получил
същата травма, защото тя се дължи на стръскване на цялото тяло по вертикала
нагоре-надолу.
Основателен е предявения иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 275 лв. Направените разходи,
според заключението на СМЕ, са били необходими за правилното лечение и
възстановителен период след лечението. За направените разходи са
представени и писмени доказателства – фактури и касови бонове / л.75 и
л.76/, установяващи извършените плащания, които доказателства не са
оспорени от ответника.Според заключението на СМЕ така направените
разходи са били необходими и относими за правилното протичане на
лечението на пострадалия, така и за възстановителния период след
катастрофата. Ето защо съдът прие,че претенцията за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди също е основателна в пълния
предявен размер. Този размер също не следва да се редуцира по изложените
по-горе съображения за недоказаност на направенито възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения размер на
обезщетението, считано от 28.06.2023 г./ датата на подаване на молба до
ответника за заплащане на обезщетение до окончателното изплащане на
сумата по изложените по-горе съображения.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание
страните са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на
спора и уважаването на предявените от ищеца искове в пълен размер
ответникът следва са заплати на ищеца в пълен размер направените от него
разноски. Тези разноски възлизат на 1000 лв. , представляващи 400 лв./ л.146/
платен депозит за изготвяне на СМЕ, 400 лв. /л.146/ платен депозит за
изготвяне на САТЕ и 200 лв. / л.248/ – допълнителен депозит за изготвяне на
САТЕ.
На ответника не се следват разноски, поради уважаването на исковете в
пълния им предявен размер.
10
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ в производството. Дължимата
ДТ в размер на 2450 лв. / 2400 лв. върху иска за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 50 лв. – върху иска за обезщетение за претърпени
имуществени вреди/ следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ОС
Хасково.
С оглед на уважения размер на иска за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и на основание чл.38 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокатско дружество „ Г. и М.“
адвокатско възнаграждение в размер на 6540 лв. с вкл.ДДС. С оглед
фактическата и правна сложност и цената на иска няма основания така
определеното на основание чл.38 от ЗА възнаграждение да бъде намалено под
минимума. Направеното в тази връзка възражение за прекомерност с молба
вх. № 10709/17.10.2025 г. е неоснователно.
Възражението за прекомерност следва да се уважи при определяне на
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА по отношение на предявения иск за
обезщетение за претърпени имуществени вреди. В тази част не е налице
фактическа и правна сложност, представени са две фактури, които са предмет
на обсъждане и в СМЕ, която е дала основно заключение по отношение на
претърпените травми, болки и страдания, и предвид цената на иска от 275 лв.,
съдът намира,че възнаграждението следва да бъде определено под минимума,
посочен в чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно в размер на 240 лв. с вкл. ДДС.
Общо ответникът следва да заплати на адвокатско дружество „ Г. и
М.“сумата от 6780 лв. с вкл.ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Е. Г., ЕГН **********,
****, със съдебен адрес *** , адв.К.Г. сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП
настъпило на 24.05.2023 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази
сума, считано от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Е. Г., ЕГН **********,
****, със съдебен адрес *** , адв.К.Г. сумата от 275 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП
настъпило на 24.05.2023 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази
11
сума, считано от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на М. Е. Г., ЕГН **********,
****, със съдебен адрес *** , адв.К.Г. сумата от 1000 лв. направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и
М.“, БУЛСТАТ *** седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
К. К. Г. общо сумата от 6780 лв. с вкл.ДДС, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 А от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавния бюджет, по
сметка на ОС Хасково сумата от 2450 лв.- ДТ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Агенция
„ Пътна инфраструктура“, ЕИК/БУЛСТАТ ****, ***.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
12