№ 207
гр. Б., 27.02.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Б., осемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Марина
Николова
при секретаря Гергана
Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 1286
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.Б.П. и А.С.П., с адрес: ***,
чрез адв. Н.Д. срещу Заповед № 2074/01.07.2022 год., издадена от инж. Ч.К., на
длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Б., с която е наредено на жалбоподателите
да премахнат незаконен строеж: „Гараж - допълващо застрояване“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 07079.616.135 по КК на гр. Б., представляващ УПИ I-5385, кв.20 по плана ж.к. „В.", гр. Б., с
административен адрес: ул. Л.К. 62-64, гр. Б..
Жалбоподателите А. и А. П. оспорват заповедта като неправилна
и незаконосъобразна, издадена при неспазване на законоустановената форма, в противоречие
с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административно-производствените
правила. Сочат, че постройката, обект на Заповедта е построена преди над 100
години, видно от писмо до А.П. с изх. № 214 от 25.01.1982 година на Приморски
районен народен съвет - Б.ка община - отдел „Архитектура и благоустройство”,
като това е крайния акт на една проверка за законността и премахването на
строежа към тази дата по повод на жалбата на С.В. – съсед, живущ ***. Т.е. по
повод законността и премахването на строежа има приключил влязъл в сила
стабилен административен акт, който не може да бъде пререшаван. Оспорва се
съществуващата окомерна скица, като се сочи, че гаража винаги е бил в досегашните
си граници и никога не е имало пешеходен достъп между гаража и къщата.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно и
своевременно призовани се представляват от процесуален представител, който
поддържа жалбата и ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа
експертиза. Сочи, че въпросната постройка - гараж е била предмет на
административно производство по реда на ЗТСУ през 1980-1981 г., което е
приключило с постановен административен акт - задължителен за органа на Община Б.,
като не е на налице постройка, различна от тази от 1981 г., което се
потвърждава от събраните свидетелски показания и заключението на вещото лице.
Моли се за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на сторените
разноски: платена държавна такса, адвокатски хонорар и заплатеното
възнаграждение на вещото лице.
Ответникът - зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Б. предоставя административната преписка по
издаване на оспорената заповед и допълнителни писмени доказателства. В съдебно
заседание, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че заповедта е издадена
от компетентен орган в границите на неговата компетентност, като същата е
пълна, мотивирана и подробна. Изложени са фактически и правни основания за
издаването й. Заповедта е издадена след извършена проверка от служители по
незаконно строителство на Община Б., които на място са констатирали, че
строежът е изпълнен в несъответствие на ПУП и без виза за проектиране, както и
без издадено разрешение за строеж и без одобрени проекти. Счита, че от
приложените по делото подробни ПРЗ от 1991 г. и 1995 г. по плана на ж.к. „В.“ –
гр. Б. е видно, че съществуващият гараж допълващо застрояване не е предвиден
като петно за застрояване, и в този смисъл не е допустим по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали към
момента на изграждане и към днешна дата. Счита, че гаражът не е търпим, тъй
като не е бил допустим по нито един от предходните планове и не е бил нанесен в
тях. Сочи, че гаражът е нанесен едва през 2009 год. с одобряване на
кадастралната карта, като същият е нанесен като гараж 17 кв. м., което не
отговаря на неговите действителни размери, констатирани на място при проверката
от служителите на общината. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпилите
жалби, служители при Община Б. извършвали няколко огледа и проверки на място на
строеж: „Гараж - допълващо застрояване“, разположен в поземлен имот с
идентификатор 07079.616.135 по Кадастралната карта на гр. Б. (УПИ 1-5385, кв.
20 по плана ж.к. „В.", гр. Б.), с административен адрес: ул. „Л.К.“ №
62-64, гр.Б., както и извършили проверка за наличието на строителни книжа за
строежа.
В тази връзка е изпратено писмо рег.№94-01-
35153/2/12.12.2019г. на Община Б. /л.66/ до А.Б.П. и А.С.П. - собственици и
извършители на строежа, с което същите са уведомени за започването на
административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ, за премахване на
незаконния строеж. Видно от известия за доставяне, писмата са получени на 16.12.2019г.
от А.П..
В предоставеният срок, е постъпило писмено становище
рег. № 94-01-35153/4/20.12.2019 год. от А.Б.П. и А.С.П. /л.53-60/, с което П.
са изразили категоричното си несъгласие по открито производство и са
представили документи за собственост, както и писмо изх. № 214/25.01.1982 год.
на Община Б..
При извършена нова проверка на място на 01.12.2021 год.
е установено, че в поземлен имот с идентификатор 07079.616.135 по КК на гр. Б.,
УПИ 1-5385, кв.20 по плана ж.к.„В.", гр. Б., долепен до южната фасада на
съществуваща сграда с идентификатор 07079.616.135.1 по КК на гр. Б. в същия
имот и на улична регулация към ул. „И.”, без разрешение за строеж и без одобрен
инвестиционен проект е изпълнен хангар/гараж със смесена конструкция - тухлена
зидария и метална конструкция с едноскатен покрив, покрит с ламарина, с
приблизителни размери 13,00 м./3,37 м., със стреха с височина 2,00 м. и с било
с височина 3,00 м. Гаражът е долепен до плътна ограда с височина 2,20 м. между
УПИ I-5385 и УПИ ХП1-5384,5385 в кв.20 по плана ж.к. „В.", гр. Б. и във
вертикално отношение не я покрива, поради височината на билото на покрива 3 м.
За извършената проверка и така констатираното,
служителите в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Б. съставили констативен акт № П-11/01.12.2021 год. (л.34-36), в който описали и обобщили резултатите от извършената
от тях проверка на място и по документи, като изрично посочили, че се касае за
строеж V- та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) и чл.10, ал.3 от Наредба №1/30.07.2003 г. на
МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В констативния акт като
извършители на строежа били посочени жалбоподателите А.Б.П.
и А.С.П., като било отразено и че строежът е изпълнен в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без виза за
проектиране по чл.140 от ЗУТ, както и без разрешение за строеж по чл.148, ал.1
от ЗУТ и без одобрени проекти във връзка с чл.142, ал.1 от ЗУТ. Констативният
акт бил съставен в отсъствието на П., като същият им бил изпратен с писмо изх. №
94-01-38638/3/07.12.2021г. по пощата, получен на 11.01.2022г., видно от
известия за доставяне /л.33-34/.
В законоустановения срок по съставения констативен акт
жалбоподателите А. и А. П. депозирали възражение рег. № 94-01-38638/4/18.01.2022г.
на Община Б., в което изразили категоричното си несъгласие по откритото
административно производство и представили документи за собственост, както и
писмо изх. № 214/25.01.1982 год. на Община Б..
За целите на административно производство била
извършена проверка в архива на Община Б., където били установени преписка по
узаконяване на строежа, както и преписка по жалба от съседите, относно
отвеждането на дъждовните води от покрива на постройката. Било изискано и
представено и становище рег. № 94-01-38638/5/27.06.2022 год., изготвено от
Главен експерт, отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Б.,
арх. Д.Е.. В становището си, арх. Е. посочила, че от гледна точка на
градоустройствените планове, действали във времето за УПИ I -5385, кв.20 по
плана ж.к. „В.", гр. Б. - ПУП/ПРЗ, одобрен със Заповед № 422/13.06.1991г.,
изменен със Заповед № 209/09.02.1993г., съществуващия строеж: „Гараж -
допълващо застрояване“ не е предвиден като петно за застрояване и в този смисъл
не е допустим по действащите подробни градоустройствените планове и по
правилата и нормативите, действали към момента на изграждане и към днешна дата.
Въз основа на документите в преписката, зам.-кметът по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б. издал оспорената
Заповед № 2074/01.07.2022 год., с която било наредено
на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж: „Гараж - допълващо
застрояване“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.616.135 по КК на
гр. Б., представляващ УПИ 1-5385, кв.20 по плана ж.к. „В.", гр. Б., с
административен адрес: ул.„Л.К.” 62-64, гр. Б..
В заповедта установената фактическа обстановка и
направените въз основа на нея изводи в констативния акт били изцяло възприети и
преповторени. Било обсъдено възражението на жалбоподателите, както и бил
извършен анализ на административните преписки, установени в архива на Община Б..
В Заповедта изрично било посочено, че при извършена проверка в архива на Община
Б., се е установило, че за обект: Гараж, разположен в парцел на улица „Л.К.” № 64
има съществуваща преписка по узаконяване на строежа, както и преписка по жалба
от съседите, относно отвеждането на дъждовните води от покрива на постройката.
Към преписката се съхранявала и ръчна окомерна скица на поземлени имоти с
административни адреси: ул. „Л. Каравелов” № 64 и ул. „И.” № 75а, като от писмо
рег. № 596/28.05.1981 год. се констатирало, че през 1978г. е бил изграден
незаконен гараж и за него е имало издадена заповед за събаряне. От окомерната
скица се установявало, че незаконния гараж в поземлен имот с административен
адрес: гр. Б., ул. „Л.К.” № 64 е разположен на вътрешната регулационна граница
с поземлен имот с административен адрес: гр. Б., ул. „И.” № 75а с приблизителни
размери: 840 см./260 см. и с височина 2 м., като гаражът е бил разположен на
приблизително 8 м. от външната граница на поземления имот и между него и основната
двуетажна сграда в имота е имало пешеходен достъп. От съхраняващото се писмо
изх.№214/25.01.1982г., е направен извод, че построеният незаконен гараж с
приблизителни размери: 840 см./260 см. и с височина 2 м., е бил търпим строеж.
В заповедта е посочено също така, че към настоящия
момент и с оглед на констатациите на служители при Община Б., обектвирани в
Констативен акт № П-11/01.12.2021г. строеж: „Гараж- допълващо застрояване“ е
индивидуализиран с приблизителни размери както следва: 13 м./3,37 м., със
стреха с височина 2,00 м. и с било с височина 3,00 м., както и че същият е
разположен на външната регулационна линия на имота, долепен до двуетажната
жилищна сграда в имота. Направен е извод, че между двата строежа няма
идентичност и с оглед представено становище рег.№ 94-01-38638/5/27.06.2022 г.
от Главен експерт - архитект, отдел „Устройствено планиране и архитектура“,
Община Б., е заключено, че процесният строеж: „Гараж - допълващо застрояване“ с
идентификатор 07079.616.135.2 по Кадастралната карта на гр. Б. не представлява
търпим строеж по смисъла на §16 от ПРЗ на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на
ЗУТ (ДВ, бр.82/26.10.2012г.). Предвид така установеното от фактическа и правна
страна, е прието, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1
и т.2 от Закона за устройство на територията, изграден без разрешение за строеж
и без одобрени проекти, в противоречие на действащия подробен устройствен план,
в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ, във връзка с което и
на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за
устройство на територията и във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е издадена
оспорената заповед.
Заповедта е връчена на жалбоподателите А.Б.П. и А.С.П.
на 13.07.2022 год. /л.24/, а жалбата, сезираща Административен съд - Б. е
подадена на 25.07.2022 год.
В хода на настоящото съдебно производство по искане на
процесуалния представител на жалбоподателите като свидетели по делото са
разпитани А. К.С., Г.М.С.и М.Г.М..
Пред съда, разпитан в качеството на свидетел, А. К.С. заявява, че познава А. и А. П. от 60-те години, когато
са били ученици, като същите живеят на ъгъла на ул. „Л.К.“ № 64 и ул. „И.“.
Къщата, в която живеят, е на два етажа с мазета отдолу, като от страната ул. „И.“
имат гаражна постройка. Свидетелят посочва, че помни гаража откакто се познава
с жалбоподателите, като в същия има и работилница, с канал вътре. След 1976
година, когато той си е закупил автомобил го е обслужвал в този гараж. Гаражът
започвал от стената на тяхната къща до стената на следващата къща като ширина, бил
от метална конструкция, а по дължина започвал от края на къщата на ул. „И.“ и бил
по-дълъг от самата къща с два метра, като там се получавала една чупка, имало
врата и се влизало вътре. Според свидетеля С., постройката не е била променяна
досега и в нея могат да влизат две коли - едната на канала, а другата пред
канала до вратите. Работилницата била след канала, като в нея имало стелажи с
бормашини и много инструменти. Свидетелят посочва и размери - ориентировъчно 15
метра дължина, а ширината от едната стена до стената на следващия парцел.
Свидетелят Г.М.С., при разпита си в проведеното съдебно заседание, заявява, че познава
А. и А. П. от 1964 г. и живее срещу тях на ул. „И.“ № 72, като те винаги са
имали гараж. Същият започвал от съседите до къщата за ширината, а дължината
започвала от ул. „И.“ и продължавала по протежение на оградата на съседите. В
гаража имало канал, бил за две коли, по-дълъг от къщата и не е променян през
годините. Бил долепен до стената на къщата и служел за стена на гаража и
съответно съседите от другата страна.
М.Г.М., също разпита в качеството на свидетел, пред съда заявява, че познава
жалбоподателите от повече от 50
години и същите имат гараж с вход за колите от ул. „И.“, а от към ул. „Л.К.“ с
обикновена врата. Гаражът е по-дълъг от къщата, като ширина стената му граничи
със стената на къщата, от другата страна пак е граничел с къщата на съседите.
Конструкцията на гаража е метална, метален гараж от ламарини и гаражът не е
променян през годините - има канал, две коли и работилница с инструменти,
електрожен и оксижен.
В хода на настоящото съдебно производство по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя е допусната съдебно-техническата
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото.
Становището на вещото лице е, че съгласно данните от Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., имотът е застроен с две жилищни сгради с ид.
№ 07079.616.135.1 със застроена площ 92 кв.м. и ид. № 07079.616.135.4 със
застроена площ 72 кв.м. и гараж с ид. № 07079.616.135.2 със застроена площ от
17 кв.м. Вещото лице е проследило регулационните и кадастрални планове в
годините назад, както следва: първи регулационен план на гр.Б., изготвен след
1910 год.; кадастрален план на гр.Б., изготвен 1956-1958 год.; регулационен
план от 1972 год. и ПРЗ на к-с :В.“ за УПИ 1- 5385, кв.20, по плана ж.к. „В.",
гр. Б. - ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №422/13.06.1991 г. изменен със Заповед
№209/09.02.1993г., като е констатирало, че в същите процесния гараж не
фигурира. За първи път гаражът е бил нанесен от юг на съществуващата сграда с
ид. № 07079.616.135.1, с ид. № 07079.616.135.2 и площ. 17 кв.м. в кадастралната
карта на гр.Б., одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г./от 2009 год. Вещото
лице е посочило, че в досието на имота не се открити стари скици с отбелязване
на гаража, като от огледа на място е установило, че постройката е разделена на
две. За гараж се използва частта от нея съвпадаща с тази нанесена в
кадастралната карта с изход към ул. „И.”, а останалата част от постройката е
обзаведена като работилница с вход откъм двора. Относно конструкцията, в
експертизата е посочено, че същата е смесена - част масивна конструкция, част
метална конструкция. Отбелязано е и че ПИ 07079.616.135 е идентичен със УПИ I-5385 още с плана от 1972 год. и следващите. На
поставения в експертизата четвърти въпрос - да се установи какви постройки е
имало или са били предвидени в имот с ПИ 07079.616.136 по КК и КР на гр. Б.
през годините от началото на миналия век до сега, вещото лице е посочило, че
данни за съществуващи постройки могат да се изведат от Приложение 2 и 3 към
експертизата и същите са: една двуетажна масивна жилищна сграда /ъглова/,
изградена на улична регулация откъм ул.”И.” и откъм ул.”Л.К.” и една едноетажна
паянтова жилищна сграда, изградена на улична регулация откъм ул. „Л.К.“.
Относно предвижданията за ново строителство вещото лице е посочило, че има ЗРП
за к-с „В.” /Приложение 6/, според който за ъгловата двуетажна жилищна сграда
се предвижда надстройка с два етажа - общо 4 етажна сграда и на мястото на
едноетажната сграда по ул. „Л. Каравелов” нова четириетажна жилищна сграда с
гаражен етаж.
В
проведеното съдебно заседание, вещото лице Д. отново посочва, че конструкцията
на гаража е смесена - частта към ул. „И.“ е масивна, а в задната част е
ламаринена, като изразява предположение, че вероятно по тази причина в
кадастралната карта е нанесена само масивната част от нея. Посочва, че през
годините са действали различни закони, които са допускали търпимост за някои
постройки, като гаражът не е бил нанесен в плановете, а само в кадастралната карта,
а в преписката в общината, съгласие на съседите по ЗТСУ и процедура за
квартално застроителни планове, частични или ПУП-ове - няма разработени. В
досието в общината няма скици на този гараж и неможе да се кажа кога е строен. Вещото лице Д. коментира и писмото на
общината от 1982 г., като отбеляза, че архитект Т. само е написал, че гаражът е
търпим, като не е посочил граници и местоположение, като от това писмо,
издадено от бившия Общински Народен Съвет, не може да се направи никаква
идентификация. На зададения от страна на процесуалния представител на ответника
въпрос, дали гаражът по сегашното строителство, така както е изграден е
допустим, вещото лице отговаря, че не е допустим, защото в момента няма
подробен ПУП за сключено застрояване.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя съдът е допуснал и допълнителни въпроси към вещото лице, като
същото е изготвило комбинирана скица и след запознаване със свидетелските
показания и извършването на нов оглед на място, е заключило, че може да се
предположи, че гаражът е достигал до границата от изток, заснета и нанесена в
скица – Приложение № 5, но не може да се твърди за чупката по посока север и
навеса над входа, дали са строени по същото време. В съдебно заседание вещото лице
потвърждава заключението си.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбоподателите А.Б.П. и А.С.П. са адресати на
оспорената заповед, правата им са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за тях е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена
и в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което съдът
счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед
№ 2074/01.07.2022 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б..
Във връзка с възражението, изложено в жалбата, че
въпросната постройка - гараж е била предмет на административно производство по
реда на ЗТСУ през 1980-1981 г., което е приключило с постановен административен
акт - задължителен за органа на Община Б., съдът намира, че визираното от
процесуалният представител на жалбоподателите писмо с изх. № 214 от 25.01.1982
година, издаденото от началник отдел арх. Г.Т. и адресирано до С.М.В. – съсед,
живущ ***, по повод депозирана от същият молба с дата 23.02.1981 год. има уведомителен характер и не препятства проверката
на съда относно вида на строежа и неговата законност.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ или на части от тях.
Съдът приема, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в обема на правомощията му, предоставени със Заповед № 2894/06.10.2021г. на Кмета
на Община Б. /л.15-16 от делото/.
Заповедта е издадена и при спазване на процесуалния
ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, в изискуемата от закона писмена
форма, съдържа фактически и правни основания за нейното издаване и всички реквизити по чл.59, ал. 2 АПК.
Съгласно чл.225а, ал.2, изр.първо от ЗУТ, заповедта по ал.1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2. От
приложения констативен акт № П-11/01.12.2021 год., съставен от служители при Община Б., се установява, че така
указания ред е спазен. Жалбоподателите са запознати както с извършваната
проверка на място и по документи, така и със съставения впоследствие
констативен акт. Стоежът е индивидуализиран и категоризиран.
Съдът намира обаче, че заповедта е
издадена в нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като административният орган не
е изпълнил задължението си да я издаде след изясняване на всички факти и
обстоятелства, от значение за случая, както и след служебното събиране на
релевантните за властническото волеизявление, доказателства. Тези нарушения на
административнопроизводствените правила се явяват съществени - отменително
основание по чл.146, т.3 от АПК, тъй като са довели до неистинност
на фактическите констатации на административния орган относно това кога е
построен процесния гараж и дали същият е извършен в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план, което от своя страна в
случая има съществено значение за правилното приложение на материалния закон.
Относно съответствието на оспорения административен
акт с материалноправните разпоредби на ЗУТ следва да се отбележи следното:
За да бъде издадена заповед по този ред е необходимо
да са налице следните материалноправни предпоставки - да е налице обект, който
да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, а
съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на
извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл.161, ал.1 ЗУТ. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и
приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния
административен орган.
Не е спорно, че процесният обект има всички
характеристики на „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Същият е V- та категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и
чл.10, ал.3 от Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи.
По отношение липсата на одобрен проект и на разрешение
за строеж, както и на извършването му в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план,
съдът приема следното:
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл.137, ал.3
от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на този закон.
От страна на жалбоподателите не са представени
доказателства за наличие на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и
разрешение за строеж, нито издадена виза за
проучване и проектиране за процесната постройка. Наличие на такива не се
и твърди от тяхна страна.
Липсата на строителни книжа, съгласно
закона прави извършения строеж незаконен в
хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, и поставя въпроса за
неговата търпимост.
Относно търпимостта на строежа, възраженията на жалбоподателите са, че постройката, предмет на
заповедта, е построена преди над 100
години и по повод законността и премахването на строежа има приключил влязъл в
сила стабилен административен акт - писмо до А.П. с изх. № 214 от 25.01.1982
година на Приморски районен народен съвет - Б.ка община - отдел „Архитектура и
благоустройство”, като постройката не е променяна през годините. Оспорва се
съществуващата окомерна скица.
Въпросът за търпимостта на строежа е
свързан с решаване на два основни въпроса - за годината на извършване на
строежа и за съответствието му със строителните правила към датата на
строителството и към правилата на ЗУТ.
Вторият въпрос касае и незаконността на строежа в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1, от ЗУТ - извършването му в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план, който въпрос следва да се разгледа и с
оглед разпоредбите на чл.140 ЗУТ във
вр.чл.41, ал.2 ЗУТ.
Наличните по делото административни
преписки, посочени в Заповедта като преписка
по узаконяване на строежа, както и преписка по жалба от съседите, относно отвеждането
на дъждовните води от покрива на постройката, установяват че в имота е
съществувала помощна постройка към основната жилищна сграда, преустроена в
гараж, като размерите на същата не са конкретизирани в издаденото от началник
отдел арх. Г.Т. писмо с изх. № 214 от 25.01.1982 година, адресирано до С.М.В. –
съсед, живущ ***, по повод депозирана от същият молба с дата 23.02.1981 год. В
молбата на Вълканов, обаче, се съдържа информация за наличието както на гараж,
така и на работилница, преградена със завеса, в която са били поставени
инструменти, издаващи шум до прозореца на къщата на В., като В. иска да се
„отстранят” както гаража, така и работилницата. Що се касае до представената
окомерна скица, която процесуалният представител на жалбоподателите оспорва,
съдът намира, че същата действително не може да служи като доказателство за
размерите на процесния строеж, тъй като не е ясно кой е нейния издател, дали
това е С.М.В. или длъжностно лице при Приморски районен народен съвет - Б.ка
община, но на същата, според съда, е очертан както гаража със стрелка, така и
работилницата, долепена до къщата на ул. „И.” № 75а, като тази окомерна скица е
доста сходна с комбинираната скица, изготвена от вещото лице като Приложение №
5 по делото и на нея очертаната постройка – работилница, от която се издава шум
се намира до вътрешния край на сградата. В скицата не са посочени размери,
поради което съдът намира за напълно погрешен извода на издателя на заповедта,
че съществуващия гараж е бил с размери 840 см./260 см. и с височина 2 м., и е
бил разположен на приблизително 8 м. от външната граница на поземления имот,
като счита, че това се е отнасяло до частта на постройката, касаещ работилница,
от която се издава шум и която работилница е била преградена със завеса, според
молбата на С.М.В. с дата 23.02.1981 год. Нещо повече, и тримата разпитани по
делото свидетели, чиито свидетелски показания съдът кредитира като обективни и
безпротиворечиви сочат, че строежът е съществувал преди повече от 50-60 години,
не е променян през годините и същият е с размери от стената на тяхната къща до
стената на следващата къща като ширина, а за дължината сочат, че е бил за две
коли.
Предвид изложеното, съдът намира, че
строежът с приблизителни размери - 13,00
м./3,37 м., със стреха с височина 2,00 м. и с било с височина 3,00 м., описани в оспорената пред съда заповед, е съществувал
още през 1978 год., поради което, за да се издаде заповед за премахването му е
необходимо да се изследва съответствието му със строителните правила към датата
на строителството и към правилата на ЗУТ, тъй като според нормата на § 16, ал.
1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване.
В наличното към административната преписка становище
рег. № 94-01-38638/5/27.06.2022 год., изготвено от Главен експерт, отдел
„Устройствено планиране и архитектура“ при Община Б., арх. Д.Е., е посочено, че
от гледна точка на градоустройствените планове, действали във времето за УПИ I
-5385, кв.20 по плана ж.к. „В.", гр. Б. - ПУП/ПРЗ, одобрен със Заповед №
422/13.06.1991г., изменен със Заповед № 209/09.02.1993г., съществуващия строеж:
„Гараж - допълващо застрояване“ не е предвиден като петно за застрояване и в
този смисъл не е допустим по действащите подробни градоустройствените планове и
по правилата и нормативите, действали към момента на изграждане и към днешна
дата. В становището не е посочено кои конкретно градоустройствените планове са
разгледани - за кои години и в какво се състои недопустимостта.
Вещото лице, на зададен въпрос в проведеното съдебно
заседание също е заявило, че гаражът, така както е изграден не е допустим, въпреки
че такъв въпрос не е бил зададен в допуснатата от съда експертиза, като е
мотивирал това свое заключение с факта, че към момента няма изготвен подробен
ПУП за сключено застрояване. Що се касае до действалите преди години разпоредби
на ЗТСУ, вещото лице е посочило, че в преписката в
общината, съгласие на съседите по ЗТСУ и процедура за квартално застроителни
планове, частични или ПУП-ове - няма разработени. Вещото лице е посочило, че за първи път гаражът е бил нанесен от юг на
съществуващата сграда с ид. № 07079.616.135.1, с ид. № 07079.616.135.2 и площ.
17 кв.м. в кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009г./от 2009 год. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, на първо място, че така посочената площ от 17 кв. не отговаря на
неговите действителни размери, констатирани на място при проверката от
служителите на общината и от вещото лице, изготвило експертизата, а на второ
място, че нанасянето на строежа в КККР не
представлява правоизключващо обстоятелство за неговата незаконност.
За да се извърши преценка дали
процесният строеж е бил допустим следва да се разгледат нормите на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, обн. ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г.
(отм.), Правилника за прилагане на Закона за териториално и
селищно устройство,
приет с ПМС 31/1973 г. (отм.) и НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действали към момента на
изграждането му и тези на ЗУТ.
В случая, съдът намира, че гаражът е изграден най-късно
през 1978 г. Същият е изграден на уличната регулационна линия на улица „И.” и е
долепен до жилищната постройка, разположена на ъгъла на ул.”И.” и ул.”Л.К.”.
Съгласно действащата през 1978 г. разпоредба на чл.95, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство /ДВ бр. 69/1977 г.
отм. / съобразно разположението им спрямо уличнорегулационната линия паркингите
и гаражите се изграждат на уличнорегулационната линия - когато улицата е с
второстепенно значение или с ограничено движение по нея или когато поради
особености на терена или разположението на съществуващите сгради достъпът на
коли в двора не е възможен или е значително затруднен. Съгласно чл.112 от същата наредба
паркингите и гаражите от всякакъв вид се оразмеряват съобразно нуждите, които
ще задоволяват. Изграждането им се осъществява въз основа на одобрен
архитектурен проект.
Според чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се
разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а
съгласно ал.2, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия
подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза
за проучване и проектиране по чл.140.
Следователно, за разрешаване на допълващо застрояване
не е необходимо за него да има предвиждане по ПУП-ПРЗ, като същото може да бъде
допуснато с виза за проучване и проектиране по чл.140 ЗУТ във вр.чл.41, ал.2 ЗУТ.
Доказателства строежът да е бил допуснат с виза за проектиране по делото не са налични и не се
твърдят от страните, но с оглед горецитираните разпоредби не може да се
заключи, че строежът е незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, т.е.
че същият е извършен в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план, тъй като както вече се
посочи по-горе, за разрешаване на допълващо застрояване не е необходимо за него
да има предвиждане по ПУП-ПРЗ, като същото може да бъде допуснато с виза за
проучване и проектиране по чл.140 ЗУТ във вр.чл.41, ал.2 ЗУТ. Не може да се
изведе и извод, че строежът не е търпим и подлежи на премахване, тъй като е
изграден в несъответствие със строителните правила към датата на строителството,
с оглед на факта, че към периода на изграждането му – най-късно 1978 год.,
същият не е изграден в противоречие на
разпоредбите на НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство /ДВ бр. 69/1977 г. отм./ и по-конкретно чл.95, ал.1, т.1 и чл. 112
от същата НАРЕДБА.
В оспорената заповед № 2074/01.07.2022 год., издадена от инж. Ч.К., на
длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Б. е посочено, че строежът е
изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия подобрен устройствен
план и без виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ, като е цитирано и съдържанието
на становище рег.№ 94-01-38638/5/27.06.2022 г. от Главен експерт — архитект,
отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Община Б., съгласно което от
гледна точка на градоустройствените планове, действали във времето за УПИ
1-5385, кв.20 по плана ж.к. „В.", гр. Б. - ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
422/13.06.1991г., изменен със Заповед №209/09.02.1993г., съществуващия строеж:
„Гараж - допълващо застрояване“ не е предвиден като петно за застрояване и в
този смисъл не е допустим по действащите подробни градоустройствените планове и
по правилата и нормативите, действали към момента на изграждане и към днешна
дата. Едновременно с това не е посочена датата на изграждане, която
административният орган е приел за установена, като са развити мотиви, че не
може да се докаже идентичност между строежът, изграден през 1978 год. и този, предмет
на настоящото производство. Следователно, административният орган не посочва
период на извършване на незаконното строителство и конкретни нарушение на
строителните правила именно към този период.
От така изложеното в заповедта, следва да се заключи,
че в същата не са въведени конкретни твърдения за несъответствие на строежа с
предвижданията на действащия подобрен устройствен план на населеното място по
отношение на конкретната устройствена зона към датата на изграждането му най-късно
през 1978 год. и понастоящем, като конкретни твърдения за несъответствия не
могат да се изведат и от заключението на вещото лице, което единствено твърди
липса на изпълнение на законовите процедури, свързани със законното изграждане
на постройката, което също не означава автоматично, че строежът е изграден в несъответствие със строителните правила
към периода на строителството.
Ето защо, съдът намира, че описаният в
обстоятелствената част на оспорената заповед строеж е търпим строеж и не
подлежи на премахване на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като е
изпълнен преди 7 април 1987 г. и не е бил недопустим
както по действалите до 07.04.1987 г. правила и нормативи, така и по сега
действащите.
Като е приел противното административният орган е
постановил административен акт в противоречие с материалния закон - отменително
основание по чл.146, т 4 от АПК.
По изложените съображения оспорването на А.Б.П. и А.С.П.,
срещу Заповед № 2074/01.07.2022 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност
зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б. е
основателно и доказано и оспорената заповед следва да бъде отменена на
основание чл.146, т.3
и т.4 от АПК.
С оглед изхода на спора и предвид своевременното
искане на жалбоподателите за присъждане на разноски, на осн. чл.143, ал.1 АПК
ответникът следва да бъде осъден да им заплати направените по делото разноски в
общ размер на 1655.20 лева /хиляда шестстотин петдесет и пет лева и 20
стотинки/, от които 20 лева платена държавна такса, 735.20 лева възнаграждение
за вещо лице и 900 лева адвокатско възнаграждение, които следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал оспорената заповед.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд Б., XVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 2074/01.07.2022 год., издадена от инж. Ч.К.,
на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
Община Б., с която е наредено на А.Б.П. и А.С.П.,
с адрес: ***, да премахнат незаконен строеж: „Гараж - допълващо застрояване“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.616.135 по КК на гр. Б.,
представляващ УПИ I-5385, кв.20 по плана ж.к. „В.",
гр. Б., с административен адрес: ул. Л.К. 62-64, гр. Б..
ОСЪЖДА Община Б. да заплати на А.Б.П. и А.С.П.,
с адрес: *** разноски
по делото в общ размер на 1655.20 лева
/хиляда шестстотин петдесет и пет лева и 20 стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: