РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 03.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 286 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
С Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД - Комисията за защита от дискриминация на Р България, петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация, на основание чл. 64 и чл. 65, ал. 1-4 от ЗЗДискр., е решила:
I. Установява, че Община Тетевен, в качеството на работодател е извършила нарушение на чл. 14 на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателката И.Х.И..***, в качеството на работодател е извършила нарушение на чл. 5, във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., на основата на признаците „лично положение“ и „пол“ спрямо жалбоподателката И.Х.И..
III. За установената по т. I. и т. II. дискриминация, на основание чл. 47, т. 3, във вр. с чл. 80, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена на Община Тетевен имуществена санкция в размер на 1000 лв.
IV. За установената по т. I. и т. II. дискриминация, на основание чл. 47, т. 3, във вр. с чл. 80, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена на Кмета на Община Тетевен д-р М. Б. глоба в размер на 1000 лв.
V. На основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. е препоръчала на ответните страни, в качеството на работодател и представляващ работодателя, да се въздържат от нарушения на Закона за защита от дискриминация по отношение на назначените към общината лица.
Недоволни от Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД на Комисията за защита от дискриминация на Р България са останали д-р М.Ц.Б. ***, представлявана от кмета д-р М.Ц.Б., които в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК са подали настоящата жалба с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗД, необоснованост на същото и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата се възразява, че в производството пред КЗД са конституирани като ответници както М.Ц.Б.,***, представлявана от кмета, като сочат, че липсват мотиви за конституирането на два ответника. Жалбоподателите сочат, че
при постановяването на обжалваното решение петчленният разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не е обсъдил всички събрани и относими доказателства по преписката, като сочат, че това е довело до постановяването на едно неправилно и незаконосъобразно решение. Сочат, че в обжалваното решение дори не са изброени събраните по преписка № 95/2017 г. на КЗД доказателства, като не се коментира конкретно нито едно доказателство. Сочат липса на мотиви на решението на КЗД кои доказателства органът кредитира и по какви съображения, респ. кои доказателства не кредитира и по какви съображения. Сочат, че дори само това нарушение на процесуалните правила е съществено, което е достатъчно основание да бъде отменено оспореното решение. Сочат практика на Административен съд - Ловеч
- Решение № 61 от 17.06.2017 год. на Административен съд - Ловеч по адм. дело № 20 по описа на съда за 2016 год. Жалбоподателите сочат, че
за да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено лице „сравнител“, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“, като сочат, че такова лице липсва. Сочат, че при постановяване на обжалваното решение решаващият състав е приел за верни твърденията на жалбоподателката И.И., които обаче са останали недоказани, като в обжалваното решение на КЗД не са обсъждани никакви доказателства. Сочат допуснати нарушения на чл. 9 от ЗЗДискр, както и на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Сочат допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с незаконосъобразна подмяна на докладчика по преписката. В заключение са моли съда да отмени изцяло оспореното решение на КЗД. Жалбоподателите претендират и заплащане на разноски съгласно списък на разноските.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. П. от ЛАК, който поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноските.
Ответникът Комисия за защита от дискриминация - гр. София /КЗД/ не се представлява в съдебно заседание. От ответника са представени идентични писмени становища вх. № 3382/08.10.2019 г. и вх. № 3425/10.10.2018 г., в които се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на нарушения на материалния закон. В заключение ответникът моли да се отхвърли жалбата, като не претендира присъждане на разноски. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателите.
Заинтересованата страна – И.Х.И. се явява лично и с адв. П.Н.
***, като в съдебно заседание, писмен отговор вх. № 2820/21.08.2019 г. и
писмена защита намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за
законосъобразно. Заинтересованата страна И. сочи, че заеманата от нея длъжност
– „директор“ е ръководна за второстепенния разпоредител с бюджетни средства -
Детска ясла „Щастливо детство“, като от гледна точка на конкретни трудови
функции и йерархична връзка с работодателя е напълно съпоставима с тази на
останалите ръководители на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити при
Община Тетевен. Сочи, че системните действия на Кмета на Община Тетевен,
конкретно издадените заповеди за прекратяване на трудовото й правоотношение,
злоупотребата с конкурсната процедура за длъжността, назначаването на допуснат
до участие в конкурса кандидат за временно изпълняващ конкурсната длъжност обективират нежелано тенденциозно спрямо
заинтересованата страна поведение, създаващо среда, която препятства нормалното
упражняване на правото на труд и засяга личното й достойнство. Заинтересованата
страна сочи, че видно от събраните в административното производство пред КЗД
доказателства, както и от събраните в съдебното производство доказателства има достатъчно
данни, че отношението на кмета спрямо нея е лично. Сочи, че това отношение не
се оправдава от каквото и да е обективна или разумна причина. Сочи, че са
доказани двете нарушения, позовава се на съдебна практика. Настоява, че липсва легитимна,
разумна или каквато и да е друга житейско оправдана причина защо месечната й
работна заплата за длъжността директор на детска ясла е останала непроменена
през
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, видно от съобщения на л. 369 и л. 370 от делото и вх. № на жалбата от 19.06.2019 г. пред КЗД /на л. 3 от делото/, от надлежни страни, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира същият за незаконосъобразен.
Оспореното в настоящото производство Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД на Комисията за защита от дискриминация на Р България, петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация, е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му съгласно чл . 47 и чл. 48 от ЗЗДискр.
Решението на КЗД е издадено в предвидената от закона писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл. 66 от ЗЗДискр.
Налице е непълнота на мотивите, предвид това, че в обжалваното решение липсва обсъждане на събраните доказателства, липсва дори посочване на събраните доказателства, като липсват и мотиви кои доказателства КЗД кредитира и кои не кредитира.
Съдът намира, че част от изложените мотиви в Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД на Комисията за защита от дискриминация на Р България са бланкетни и чисто теоретични, без конкретна връзка с процесния казус. Приети са за установени две нарушения, но липсват мотиви въз основа на кои конкретно доказателства, като не са обсъждани изобщо възраженията на ответника пред КЗД. Липсват и мотиви защо след като в обстоятелствената част на решението се сочи „ответна страна“ и защо след като е прието за установено, че Община Тетевен, в качеството на работодател, е извършила сочените две нарушения, с диспозитива на решението е наложена, освен имуществена санкция в размер на 1000 лв. на Община Тетевен, така и глоба в размер на 1000 лв. на физическото лице кмет – д-р М. Б..
Липсват мотиви защо и въз основа на кои доказателства е прието, че спрямо И.И. е осъществен „тормоз“ на основата на признаците „лично положение“ и „пол“. Същите мотиви са били дължими и предвид факта, че няма спор и се установява от всички писмени доказателства, че до конкурс за заемане на длъжността „директор“ на детска ясла „Щастливо детство“ са допуснати две лица – и двете жени: Й.М. И. и И.Х.И., като спечелилата конкурса Й.М. И. е лице от същия пол. Липсват каквито и да било мотиви въз основа на кои доказателства е прието осъществяването на „тормоз“ на основата на признаците „лично положение“ и „пол“.
Обстоятелството, че страните в производството пред КЗД не спорят по основните факти във връзка с това от кой до кой момент заинтересованата страна И. е заемала длъжността „директор“ на детска ясла „Щастливо детство“, във връзка с това, че И.И. е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност и за кои периоди от време, във връзка с това, че И. се е подложила на няколко „ин-витро процедури“, не освобождава съставът на КЗД от задължението да обсъди всички доказателства и да посочи кои от тях кредитира и кои не, а също и да изложи правни изводи защо и по какви съображения е приел и квалифицирал осъществената фактическа обстановка като две нарушения.
В обжалваното решение на КЗД липсват правни изводи, освен изложените бланкетни такива, въз основа на кои конкретно доказателства, съпоставени с конкретно приета фактическа обстановка, административният орган е приел за установено, че са допуснати именно нарушения на чл. 14 на ЗЗДискр. и чл. 5, във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
Както беше посочено по-горе, в оспореното в настоящото производство решение има противоречие между мотиви и диспозитив, т.к. от една страна в мотивите е прието, че „ответната страна“, в качеството на работодател, е осъществила сочените две нарушения, а от друга страна в диспозитива на решението са наложени две санкции на две лица – веднъж на Община Тетевен, в качеството на работодател и втори път на Кмета на Община Тетевен – д-р М. Б..
Ето защо съдът приема, че обжалваното в настоящото производство решение е постановено при допуснато нарушение на формата – чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр. – непълнота на фактически и правни основания, а от друга страна съдържа противоречие между мотиви и диспозитив.
Този порок на формата е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр.
Оспореното в настоящото производство Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД на Комисията за защита от дискриминация на Р България, петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация, е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
При извършената служебна проверка на процесното решение на КЗД съдът констатира допуснати съществени нарушения на нормативно установените в Глава III и в Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. процесуални изисквания и правила за образуването и провеждането на производството, както и на Правилата за производството пред Комисията за защита от дискриминация /ППКЗД/, съставляващи основания за отмяната му като незаконосъобразно и на това основание.
Производството пред КЗД е започнало по жалба с вх. № 44-00-1477/22.05.2017 г. на И.Х.И. /на л. 10-15 от делото/.
С разпореждане № 309/07.06.2017
г. на Председателя на КЗД /на л. 66 от делото/ е образувана преписка № 95/2017
г. по описа на КЗД, преписката е разпределена за разглеждане от 5-членен състав, състоящ се от следните
членове на комисията: З.Д., К.Е., А.Д., С.А. и И. С.. Със същото
разпореждане на Председателя на КЗД е
възложено на членовете на състава в 7-дн. срок от постановяването да определят
председател и докладчик по преписката.
С протокол на 5-членен разширен заседателен състав /на л. 68 от делото/, в който не е посочена датата на заседанието на състава /протоколът е с рег. индекс вх. № 12-11-577 от 21.06.2017 г./, се уведомява Председателя на КЗД, че по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД е определен председател на състава: И.С.и докладчик по преписката А.Д..
По-нататък /от л. 68 до л. 69 от делото/ преписката е била с докладчик А.Д..
С разпореждане № 972/15.09.2017 г. на Председателя на КЗД /на л. 70 от делото/ е отменено предходното разпореждане № 309/07.06.2017 г. на Председателя на КЗД, с което преписката е разпределена за разглеждане от 5-членен състав, като вместо това е определен нов 5-членен състав, състоящ се от следните членове на комисията: З.Д., Б.Х., В. С., С.Й. и О.К..
С протокол на 5-членен разширен
заседателен състав /на л. 71 от делото/, в който не е посочена датата на
заседанието на състава /протоколът е с рег. индекс вх. № 12-11-1142 от
21.09.2017 г./, се уведомява Председателя на КЗД, че по преписка № 95/2017 г.
по описа на КЗД е определен председател
на състава: О.К. и докладчик по
преписката Б.Х.
По-нататък /от л. 71 и сл. от делото/ преписката е била с докладчик Б.Х., като в същия 5-чл. състав със същия председател и докладчик е проведено първото открито заседание на 08.05.2018 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД, видно от протокол на л. 264 – л. 275 от делото.
Второто открито заседание на 19.06.2018 г. /видно от протокол на л. 331- 344 от делото/, е проведено в състав О.К. /председател/, П. К. /докладчик/, В.С., З. Д., С.Й., като е посочена Заповед № 12-11-1192 от 19.06.2018 г. на Председателя на КЗД /на л. 345 от делото/.
Видно от същата Заповед № 12-11-1192 от 19.06.2018 г. на Председателя на КЗД /на л. 345 от делото/, със същата е наредено П. К. да замества Б. Х. като докладчик на петчленен заседателен състав на заседанието на 19.06.2018 г. от 13 ч. по преписка № 95/2017 г.
Без каквито и да било писмени доказателства в административната преписка, удостоверяващи надлежна смяна на състава, на л. 345 от делото е приложена Заповед 12-11-1192 от 19.06.2018 г. на Председателя на КЗД, с която на основание чл. 11, ал. 4 от Правилата за производството пред Комисията за защита от дискриминация, е наредено П. К. да замества Б.Х. като докладчик на петчленен заседателен състав на заседанието на 19.06.2018 г. по преписка № 95/2017 г.
Видно от протокол от открито заседание на 19.06.2018 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД, /на л. 331- 344 от делото/, в същото заседание действително е влязъл П. К. - като докладчик. Откритото заседание на 19.06.2018 г. е последно, след което на преписката е даден ход по същество и е обявена за решаване.
Според съда Заповед № 12-11-1192 от 19.06.2018 г. на Председателя на КЗД, с която на основание чл. 11, ал. 4 от Правилата за производството пред Комисията за защита от дискриминация, е наредено П. К. да замества Б.Х. като докладчик на петчленен заседателен състав на заседанието на 19.06.2018 г. по преписка № 95/2017 г. на КЗД, опорочава оспорения в настоящото производство административен акт - Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД на Комисията за защита от дискриминация на Р България.
След като се е произнесъл с разпореждане № 972/15.09.2017 г. на Председателя на КЗД /на л. 70 от делото/, като със същото е определен нов 5-членен състав, състоящ се от следните членове на комисията: З.Д., Б.Х., В.С., С.Й. и О.К. и след като с протокол на 5-членен разширен заседателен състав /на л. 71 от делото/, е определен председател на състава: О.К. и докладчик по преписката Б.Х., то докладчикът по преписката може да се променя единствено от същия 5-членен разширен заседателен състав.
Съдът намира, че обективната невъзможност
на някой член да присъства е следвало да бъде обективирана в ново разпореждане
на Председателя на КЗД за определяне на нов 5-членен състав, като само определеният нов 5-членен състав може
да определи кой да бъде новия докладчик.
Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЗДискр. - Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията.
Съгласно чл. 54 от ЗЗДискр. - След образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр. - Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр. - Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание.
Допуснато е съществено процесуално нарушение на нормите на чл. 48, чл. 54, чл. 55, чл. 60 от ЗЗДискр. Отделно съдът намира, че ролята на докладчика не е формална, т.к. съгласно чл. 55, ал. 1 и чл. чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр. докладчикът изготвя заключение, като той е и най-добре запознатият член на 5-членния състав с преписката. Замяната точно на докладчика в последното открито заседание на 19.06.2018 г., в което и преписката е обявена за решаване и то само със заповед за заместване, опорочава процедурата по вземане на обжалваното в настоящото производство решение.
Неспазването на утвърдените от самия орган правила, от своя страна нарушава регламентираните в чл. 10, ал. 1 и чл. 13 от АПК във вр. с чл. 70 от ЗЗДискр. общи принципи на административното производство - на самостоятелност на водещия производството орган, безпристрастност, последователност и предвидимост. Допуснатото нарушение, макар и да не обуславя нищожност на обжалвания акт /тъй като същият е постановен от състав, включващ членове на КЗД/, представлява абсолютно основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
На следващо място съдът констатира, че в хода на проведеното производство Комисията за защита от дискриминация не е събрала доказателства за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по преписката, в нарушение на чл. 55, ал. 1 от ЗЗДискр. Както беше посочено по-горе, липсва обсъждане и на събраните по преписката доказателства, като допълнително събраните по преписката доказателства дори не са посочени/изброени в обжалваното решение. При това положение не е ясно въз основа на кои доказателства поотделно и в съвкупност административният орган е взел обжалваното в настоящото производство решение.
Както беше посочено по-горе, непълнотата на мотивите в обжалваното решение е съществена, особено при липса на посочване/изброяване на събраните по преписката доказателства.
По този начин неясно остава от къде и въз основа на какви доказателства КЗД приема, че спрямо И.И. е осъществен „тормоз“ на основата на признаците „лично положение“ и „пол“. Същите мотиви са били дължими и предвид факта, че няма спор и се установява от всички писмени доказателства, че до конкурс за заемане на длъжността „директор“ на детска ясла „Щастливо детство“ са допуснати две лица – жени: Й.М. И. и И.Х.И., като спечелилата конкурса Й.М. И. е лице от същия пол.
Проведени са само две открити заседания, като не са събирани гласни доказателства.
Следва да се посочи, че съдът не споделя мотивите в обжалваното решение, изразяващи се в следното: „макар предмета на настоящото производство да е различен от този по гражданското дело, като административен орган Комисията е обвързана от фактическите и правни изводи, установени в мотивите на съдебното решение и е длъжна да ги приема изцяло.“ Следва да се посочи, че само диспозитивът на съдебното решение се ползва със сила на присъдено нещо, не и мотивите на решенията на съда. Дори мотивите на тълкувателни решения на ВКС и ВАС нямат обвързваща задължителна сила, като практиката приема, че такава сила имат само диспозитивите на тълкувателните решения.
Съдът приема, че ответникът е следвало, но не е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за решаване на спора факти и обстоятелства и при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест. КЗД не е указала на страните как се разпределя тежестта на доказване, не е събрала необходимите и относими за спора доказателства в пълнота.
Както беше посочено по-горе, в Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД на Комисията за защита от дискриминация на Р България не са формулирани нито фактически, нито правни изводи за допуснатите две нарушения на антидискриминационното законодателство, не е посочен конкретен период на нарушенията, съответно в оспореното решение липсват изложени мотиви /фактически и правни съображения/ по спора. В решението дори не са изброени събраните по преписка доказателства, като не се коментира конкретно нито едно доказателство. Липсват и мотиви на решението на КЗД кои доказателства органът кредитира и по какви съображения, респ. кои доказателства не кредитира и по какви съображения.
Допълнително остава неизяснен въпросът защо /по какви съображения/ КЗД е конституирала два ответника. В решението на КЗД единствено се сочи конституирани страни в производството, като следва изброяване на страните: 1. И.Х.И.;***, представлявана от д-р М. Б.; 2.3. Д-р М. ***. Липсват мотиви в решението на КЗД, а и в друг изричен акт на състава на КЗД защо е конституирана като ответник в лично качество представляващата общината д-р М. Б.. Липсват мотиви в решението изобщо дали съставът на КЗД приема, че д-р М. Б. е извършила нарушение в лично качество, отделно от представляваната от нея Община Тетевен и какво конкретно е това нарушение.
Допълнително съдът намира, че необосновано за едни и същи нарушения е наказана както Община Тетевен, „в качеството на работодател“ с имуществена санкция в размер на 1000 лв., така и Кмета на Община Тетевен д-р М. Б. с глоба в размер на 1000 лв. Следвало е КЗД да посочи мотиви дали д-р М. Б. е извършила нарушение допустителство съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр.
Според съда е налице дублиране на санкциите, а отделно в случай, че административният орган приема нарушение на д-р М. Б. в лично качество, то същото следва да се квалифицира по чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр., но предвид факта, че съставът е относим за допустителство, то органът следва да изложи и съответните мотиви в решението си защо приема, че е осъществен такъв състав.
Всички тези процесуални нарушения представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт и обуславят връщане на преписката на КЗД за постановяване на ново решение по жалбата.
Дължимото от Комисията за защита от дискриминация произнасяне при упражняване на правомощието й по чл. 47 от ЗЗДискр, изисква фактически установявания относно упражняването от жалбоподателя на законово право или привилегия, при което лицето да е третирано неравноправно /по-неблагоприятно/ и това по-неблагоприятно третиране да е по причина на защитен признак от регламентираните в чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Отделно решението на КЗД следва да е мотивирано в смисъла, посочен по-горе в мотивите на настоящото решение, като се съберат служебно и допълнителни доказателства и се изясни спора от фактическа страна.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД на Комисията за защита от дискриминация на Р България, петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация, е издадено при непълнота на мотивите – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Сочените нарушения препятстват проверката за материална законосъобразност на акта, предвид липсата на събрани и обсъдени надлежни доказателства от административния орган.
При този изход на делото следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да бъде осъдена Комисия за защита от дискриминация - гр. София да заплати на жалбоподателите М.Ц.Б. ***, представлявана от кмета д-р М.Ц.Б., разноски по делото, които са претендирани своевременно и доказани, видно от л. 432-433 от делото.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателите, което видно от л. 432-433 от делото е в размер на 700 лв. – общо за двамата жалбоподатели. Съдът намира, че предвид това, че заплатеното възнаграждение за един адвокат от двамата жалбоподатели е общо в размер на 700 лв. същото не следва да бъде редуцирано, предвид това, че жалбоподателите са двама и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на двамата жалбоподатели разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 700 лв.
На основание гореизложеното и чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, във вр. с чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА по жалба на д-р М.Ц.Б. ***, представлявана от кмета д-р М.Ц.Б., Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95/2017 г. по описа на КЗД на Комисията за защита от дискриминация на Р България, петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация, издадено на основание чл. 64 и чл. 65, ал. 1-4 от ЗЗДискр.
ИЗПРАЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация на Р България за ново произнасяне по подадената жалба с вх. № 44-00-1477/22.05.2017 г. на И.Х.И..
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Комисия за защита от дискриминация - гр. София /КЗД/ да заплати на жалбоподателите д-р М.Ц.Б. ***, представлявана от кмета д-р М.Ц.Б., общо сумата от 700 лв. /седемстотин лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: