Решение по дело №3343/2019 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1181

 

гр. Пловдив, 08.07.2020 год.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Пловдив, ХХVІІ състав, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното административно дело № 3343 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл.197 ал.2 - 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.92, ал.11 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на "МДЖИ Търговска компания" ЕООД (предходно наименование: „МДЖИ агро 19“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“ № 63, пред­став­лявано от М. Д. М. , чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество „Б. и партньори“, представлявано от адв. Д.Б., против решение № 411/08.10.2019 г. на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ – Пловдив, с което е потвърден акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-16002419148802-004-001/27.08.2019 г. на орган по приходите при  ТД на НАП – Пловдив, с кой­то на дружеството на основание чл.92 ал.11 от ЗДДС не е възстановен декларирания по СД по ЗДДС с вх. № 24002152334 от 13.05.2019 г. данък за възстановяване за данъчен период  01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. в размер на 90 369,39лв. и по СД по ЗДДС с вх. № 24002157203 от 06.06.2019 г. данък за възстановяване за данъчен период 01.05.2019 – 31.05.2019 г. в размерна 47 959,88лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна на оспореното решение и потвърдения с него АПВ и да бъде задължен компетентният орган да възстанови заявените по справките декларации данъци. Претендира се присъждането на сторените разноски по производството.

2. Ответникът - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е на становище за неоснователност на жал­бата и моли съда да я остави без уважение. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на юрискон­сул­т­ско възнаграждение.

3. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от об­жал­ване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За процедурата и фактите:

5. Проверката по прихващане и възстановяване обхваща периоди от 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. Образувана е във връзка с подадени в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС справки-декларации по ЗДДС с входящ № № 24002152334 от 13.05.2019 г. и  24002157203 от 06.06.2019 г., с които „МДЖИ агро 19“ ЕООД е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 90369,39 лева за данъчен период 01.06.2015г. - 30.06.2015г. и в размер на 47 959,88 лв. за данъчен период 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., за доставки по чл.92, ал.3 от ЗДДС. 

При проверката е установено, че през периода 01.04.2019 г. – 31.05.2019 г. в дневника за продажби на дружеството са декларирани единствено доставки на разредител за бои – „Insa high test“ с място на изпълнение – територията на друга държава – членка. Доставките са декларирани  към дружества, регистрирани на територията на Република Гърция с валидни VIN номера.

От дружеството са представени първични счетоводни документи (фактури за периода), банкови извлечения за плащанията по фактури, банкови извлечения за плащанията към доставчик, главна книга за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г., оборотни ведомости за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г., справка за недвижими имоти, справка за собствени/наети ППС, справка за придобити през последните 12 месеца мобилни телефони и преносим офис – техника и копие на договор за покупка на сложен органичен разтворител „Инса хай тест“ с доставчик „Инса ойл“ ЕООД, ЕИК *********. 

За периода 01.05.2019 г. - 31.05.2019 г. са представени първични счетоводни документи (фактури), банкови извлечения за плащания към доставчик, главна книга за периода 01.05.2019 – 31.05.2019 г., оборотни ведомости за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., копие на договор за покупка на сложен органичен разтворител „Инса хай тест“ с доставчик „Инса ойл“ ЕООД, ЕИК *********. 

При прегледа на представените документи, касаещи вътреобщностни доставки (ВОД) за Гърция, е установено, че в голяма част от международните товарителници (ЧМР) липсва подпис на получател. В тази връзка е извършена и справка в Информационната система на НАП, АМ „Пътни такси и разрешителни режими“, за установяване преминаването на описаните МПС в представените ЧМР през граничен контрол на Република България, документирана с ПИП № 1575185/19.06.2019 г. Съгласно справката няма информация за преминаването на сочените от доставчика автомобили през граничен контрол на граница България за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. За периода 01.05.2019 – 31.05.2019 г. са налице преминавания на транспортни средства, превозващи стоки на „МДЖИ агро 19“ ЕООД, но са налице множество разминавания с представените пред органите по приходите документи.

Предвид констатираните липси на подпис на получател, както и недоказаното преминаване на границата на България, от превозни средства, посочени в ЧМР, за периода 01.04.2019 г. – 31.05.2019 г., е формиран извод, че не е изпълнен съставът на чл.45 от ППЗДДС във връзка с чл.7 и чл.53 от ЗДДС.  Установено е още, че един от гръцките контрагенти в дерегистриран на 18.07.2019 г., както и, че при извършена проверка по ДОС на дружеството са установени изискуеми публични задължения, а дружеството има и образувано изпълнително дело № 13150004410/2015 г.

На дружеството - жалбоподател е възложена ревизия със ЗВР № Р - 16002419003282-020-001/22.05.2019г. за определяне на задълженията по ЗДДС за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 – 31.05.2019 г., както и за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. В хода на ревизионното производство е издаден оспореният АПВ № П-16002419148802-004-001/27.08.2019 г., с който на основание чл.129 от ДОПК и чл.92, ал.1 и ал.3 от ЗДДС е прието, че заявеният размер на ДДС не следва да бъде възстановен на дружеството по реда на чл.92, ал.11 от ЗДДС и за него следва да се приложат разпоредбите на чл.92, ал.8 от ЗДДС.

6. С обжалваното решение директорът на ТД на НАП - Пловдив изцяло възприема изложените мотиви в издадения акт и приема, че от страна на органите по приходите обосновано е направено предложение за установяване на данъчни задължения, предвид очакваните задължения на дружеството в размер на 90 369,39 лв. за м.април и 47 959,88 лв. за м. май 2019 г. Същият подробно е посочил нормативната уредба, регулираща този вид правоотношения, посочил е и конкретни разминавания в представените документи, констатирани от органите по приходите и е приел, че оспореният АПВ е правилен и законосъобразен.

7. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са ангажирани гласни и писмени доказателствени средства. По делото бе допусната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице А.С., чието заключение се прието без заявени резерви от страните и се кредитира с доверие от съда. Според вещото лице, процесните доставки са осчетоводени в съответните периоди по фактурите от доставчиците и счетоводството на доставчиците е редовно водено. Счетоводството на дружеството - жалбоподател предоставя възможност за проследяване движението на стоковия поток и съдържа данни за заприходяване и изписване на процесните стоки. Експертизата подробно е описала начина на постъпване на паричните средства по банковата сметка на жалбоподателя и съответното им счетоводно отразяване за закриване на вземания от клиенти по ВОД. Във връзка с наличието на доказателства за транспорт по процесните доставки, експертизата е изготвила обвръзка на предходни и последващи доставки, на база всички проверени документи. Вещото лице е установило, че в преобладаващата част от ЧМР получаването на стоката е удостоверено единствено с печат на дружеството получател. В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че липсата на данни, по коя фактура е направена вноската по банковата сметка на дружеството, не е попречило на счетоводството да разнесе тези плащания към фактурите. Сочи също така, че когато не е посочен номер на фактура, с която се плаща, правилото е, вземанията да се закриват хронологично от най-старото задължение. В случая това не е сторено, а са разпределени по съответни фактури.

8. По делото се събраха показанията на свидетеля С. Г. С. . Същият твърди, че от 2017 г. е шофьор на тежкотоварен автомобил в дружеството „Ем Ес Транс Строй“ ЕООД, което извършва международен транспорт. Познава управителя на „Мджи търговска компания“ ЕООД М. М. и компанията му. Намирала се преди гр. Пазарджик в местността „Чокур Савак“. Извършвали са транспортни услуги до Гърция през 2019 г., края на март до м. юни, като той е бил транспортьор. Возили разредители от „Инса ойл“ АД в порядъка 2-3 курса на месец. Трябвало да се товари от „Инса ойл“ АД, гр. Раковски за Атина. Тъй като времето не стигало за транспорт, претоварвали камионите на „Инса ойл“ АД в тяхната база с мотокари, в гр. Пазарджик, и от там с двама шофьори тръгвали за Атина. В Атина разтоварвали на различни места. Преди Атина ги посрещал представител на гръцката фирма - били 2-3 гръцки фирми и не помни имената им. Те ги водили на различни обекти. Според свидетеля, в този период, е направил три курса. Бил заинтересован да си претовари стоката заради времето, по което пристига в Атина, за да има възможност да разтовари. На трите курса на „МДЖИ търговска компания“ ЕООД задължително претоварвал. Такава била системата на работа във фирмата им. От гр. Раковски до гр. Пазарджик умолявали „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД да им докарва стоката. Курсове им били от Пазарджик до Атина. Международните товарителници били съставени от шофьорите или служител от фирмата. При предаване на стоката ги интересувало да се подпечатат ЧМР, което за шофьорите означава, че курсът е осъществен.

V. За правото:

9. Според чл. 92, ал. 3, т.1 от ЗДДС независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка.

Съгласно чл.92, ал.11 от ЗДДС в случаи­те по ал.3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или отчасти в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в раз­мер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и раз­мера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или от­каз­ва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъч­но-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечи­тел­ни­те мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал.8. Последната предвижда, че когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.

Предмет на съдебната проверка в настоящото производство е наличието именно на горепосочените законови предпоставки за приложението на чл.92, ал.11 от ЗДДС – обосноваността на данъците и задължителните осигурителни вноски, които се очаква да бъдат установени при ревизията, с чийто размер е на­мален декларираният от дружеството данък за възстановяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са определени в Правилника за прилагане на ЗДДС. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи: 1) доказателства за доставката и 2) доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издадения при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два алтернативно предвидени правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт, извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика е приложима буква „б“ на посочената норма, която изисква транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

С оглед на така цитираната уредба, допустим е отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11.

В случая спорен е въпросът за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС, доколкото каза се ревизираното лице разполага с фактура за доставките и счетоводството му е водено редовно. Видно от представените по делото договори (подробно анализирани в заключението на вещото лице), представляващи облигационно основание за извършените в процесния период ВОД, разходите за транспорт по доставките са поставени в тежест на получателите – чуждестранни контрагенти. В този аспект за доказване на декларираните от дружеството – жалбоподател вътреобщностна доставка на стоки се явява релевантна хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. По делото не се формира спор, че в преобладаващата част международните товарителници за извършения до получателите на стоките транспорт не се съдържат данни за лице, получило стоките, и длъжностното му качество, като преимуществено липсва дори подпис за получателя. Разпитания по делото свидетел потвърждава липсата на тези реквизити, като сочи че водачите на транспортните средства са съставяли товарителниците като са търсили единствено полагане на печат за получателя.

При това положение съдът намира, че представените международна товарителници не съдържат необходимите данни, съобразно чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) /Ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 5.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г./, свързани с мястото на доставянето и име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Няма и представено в хода на проверката писмено потвърждение от получателя с нужното съдържание. При това положение формалните изискванията за доказване на декларираните от дружеството – жалбоподател вътреобщностни доставки на стоки не са удовлетворени, което представлява фактическо основание за прилагане на правното такова по чл.92, ал.11 от ЗДДС - като се явява обосновано предположението на органите по приходите да бъдат установени данъци в по-голям размера от декларирания за възстановяване ДДС. Дали това предположение ще бъде доказано и дали за задълженото лице ще произтекат допълнителни публични задължения, или ще са налице основания за възстановяване на данъци, са въпроси, които по същество следва да бъдат решени в хода на ревизионното производство и при съдебния контрол върху ревизионния акт. В случая правилата на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС по соята същност целят обезпечаване на предполагаеми публични вземания, а не окончателното им установяване по основание и размер. Тази задача е предмет на ревизионното производство, в което задълженото лице може да оборва и презумпцията по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС чрез всички допустими доказателствени средства.

VI. За разноските:

10. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на 150 лева, по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06 г./, тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161, ал.1 да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс.

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "МДЖИ Търговска компания" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“ № 63, представлявано от М. Д. М. , против решение № 411/08.10.2019 г. на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - Пловдив, с което е потвърден акт за прихващане и възстановяване № П-16002419148802-004-001/27.08.2019 г. на орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - Пловдив.

ОСЪЖДА "МДЖИ Търговска компания" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“ № 63, представлявано от М. Д. М. , да заплати на  Националната агенция по приходите сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: