Решение по дело №309/2018 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№289

 

Гр.Русе, 03.12.2019г.

В ИМЕТо НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публично съдебно заседание на 19 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПАВЛОВА

 

При участието на секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА като разгледа докладваното търговско дело №309 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Исковете са по реда на чл.422 ГПК.

                   Ищецът „У. Л. ЕАД гр.София, ЕИК*********, твърди, че с ответника „П.“АД гр.Русе на 27.02.2014г. сключили договор за финансов лизинг №112186, по силата на който ищецът се задължил да придобие и предостави на ответника за ползване срещу възнаграждение лизингов обект, представляващ производствено оборудване-60 броя нови контейнери за транспортиране на битум, Марка JIANGSU, МОДЕЛ CX11-21LQG, вътрешен номер **********. Ответника се задължил да заплаща договорената лизингова цена, представляваща сбор от периодични плащания, в размер, посочен в Приложение №2-Погасителен план. С анекс №1 е уговорено, че встъпителната вноска по т.13.1 от Приложение №1 към договора от 228227.42 евро е платима в срок до 10.04.2014г. С анекс №2 страните променили срока на договора-до 15.09.2018г., индивидуализирали лизинговите обекти по сериен номер и подписали нов погасителен план-Приложение №2.1 към договора. С анекс №4 от 8.10.2014г. страните договорили срок на договора от 27.02.2014г. до 24.09.2018г., доставна цена на обекта в размер на 760758.05 евро без ДДС, лизингова цена от 833037.02 евро без ДДС и нов погасителен план-Приложение №2.2. Лизинговият обект е предаден на лизингополучателя на 6.10.2014г. с приемо-предавателен протокол. Първоначално той изпълнявал задълженията си, но впоследствие преустановил плащанията и изпаднал в забава, поради което ищецът подал заявление по чл.417 ГПК пред РРС, а по ч.гр.д.№4535/2018г. им издали изпълнителен лист,  с който ответника бил осъден да заплати следните суми: 49975.59 евро с ДДС-сбор от просрочени 4 вноски за главница за периода 24.02.2018г.-25.05.2018г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; 2793.83 евро с ДДС – сбор от 4 просрочени вноски за възнаградителна лихва за същия период; 4557.90 лева-разноски. Били уведомени от съда, че срещу заповедта е подадено възражение, поради което и поради наличието на правен интерес предявява настоящия иск. Претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника „П.“АД гр.Р. му дължи сумите, както следва: 49975.59 евро с ДДС-сбор от просрочени 4 вноски за главница за периода 24.02.2018г.-25.05.2018г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; 2793.83 евро с ДДС – сбор от 4 просрочени вноски за възнаградителна лихва за същия период, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№4535/2018г. по описа на РРС. Претендира присъждане на разноските по делото, както и тези направени в хода на заповедното производство.

                   Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер изцяло, счита, че ДДС не се дължи.

                    Не е подадена допълнителна искова молба.

                   Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

                   По делото е безспорно установено, че на 27.02.2014г. ищецът и ответника сключили договор за финансов лизинг на движимо имущество №112186/27.02.2014г., по силата на който първият-лизингодател се задължил да придобие лизингов обект, описан в Приложение №1, неразделна част от договора и да предостави за ползване на втория-лизингополучател, при условията на договора. В проложение №1 е описан лизинговия обект-Производствено оборудване, 60 броя нови контейнери за транспортиране на битум: Марка JIANGSU, МОДЕЛ CX11-21LQG, вътрешен номер **********, лизингова цена-821495.15 евро, изчислена по фиксинг БНБ за 21.01.2014 г., като е посочено, че лизинговата цена и всички суми, посочени в договора и приложението са определени в евро, без включен ДДС. Срока на договора е определен от 27.02.2014г. до 15.07.2018г. Договора и приложението са двустранно подписани и не са оспорени, в тях са уговорени множество условия. Неразделна част от договора е приет Погасителен план-Приложение №2 към договора, който е двустранно подписан и не е оспорен. Страните са сключили анекс №2 към договора, с които срока му е продължен до 15.09.2018г., променени са текстове в Приложение №1, прието е Приложение 2.1 към договора-Погасителен план. Представен е анекс №1 към договора, приложение №3, с анекс №4 страните са променили текстове от Приложение №1 към договора, прието е Приложение 2.2-погасителен план. Представени са приемо-предавателен протокол към договора от 6.10.2014г., с които лизинговия обект е предаден на лизингополучателя във функционално и годно за ползване състояние и съгласно опис. От приетото по делото и неоспорено от  страните заключение на икономическа експетзиа, по което страните не са имали възражения и което съдът възприема изцяло, като компетентно и обосновано е установено, че за процесния период 24.02.2018г.-24.05.2018г. ответника не е заплатил главница в размер на 49975.59 евро с ДДС и възнаградителна лихва в размер на 2793.83 евро с ДДС.

                     При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

                     Предявеният иск е установителен, по реда на чл.422 ГПК, с материалноправно основание чл.345 ТЗ. Предявен е от заявител, в законния едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Ответникът е оспорилият заповедта длъжник.  При разглеждането на  положителния установителен иск по реда на чл.422 ГПК, във вр. чл.415 ГПК,  в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а ответника-длъжник, възраженията, които го погасяват, изключват или унищожават. От приетите по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че между ищеца „Уникредит лизинг“ЕАД и ответника „Полисан“ АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг, в изпълнение на който ищецът е придобил от трето лице и предоставил на лизингополучателя лизингов обект-производствено оборудване, съставляващо 60 броя нови контейнери за транспортиране на битум, подробно индивидуализирани в Приложение №1 към договора, а последният се задължил да заплаща лизингова цена-чл.5 от договора, определена в Приложение №1 и с падежи, определени в Приложение №2. Установено е по делото от приетото и неоспорено от страните заключение на икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло, а и не се сочат доказателства за противното, че ответника не е заплатил дължимите четири лизингови вноски за главница и възнаградителна лихва, падежирали за процесния период 24.02.2018г.-24.05.2018г. С оглед на това следва да се приеме, че за ищеца е възникнало вземане срещу ответника за тези вноски. По отношение на размера на тези вноски. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил дължимостта на ДДС върху вноските. Съдът намира това възражение за неоснователно, поради следното. В сключения между страните договор-чл.5, ал.1, т.1.5 е уговорено, че лизингополучателят заплаща ДДС върху главница и лихви, съгласно Приложения №1 и 2 към договора. В погасителния план ДДС съставлява част от всяка вноска. Както бе посочено, договорът, анексите и приложениета не са оспорени, ето защо и възражениетоза недължимост наДДС е неоснователно. Отделно от това следва да се посочи и че в случая според чл.46 , ал.2 ЗДДС ищецът в качеството му на лизингодател е избрал лихвите по договора за лизинг да бъдат облагаеми, с което ответника-лизингополучател се е съгласил, подписвайки договора и приложенията към него. Според заключението на вещото лице, дължимите 4 вноски за главница и за възнаградителна лихва са съответно -49975.59 евро и 2793.83 евро, с ДДС, поради което и исковете, предявени за тези размери са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

Съгласно т.12 от ТР №4/13 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми за разноски: За заповедното производство-2064.16лв. разноски за държавна такса и 2493.74лв. адвокатско възнаграждение, както и за настоящето производство-държавна такса 2064.16лв., 300лв. депозит за вещо лице, както и 4312.99лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение.

                     По изложените съображения, Окръжният съд

 

                                                                       Р      Е     Ш     И       :

 

                     ПРИЗНАВА за установено по отношение на „П.“АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Придунавски булевард“№18, ет.3, съществуването на вземане на „У. Л.“ЕАД, ЕИК*********,гр.С., ул.“ Г.“№**,  за следните суми: 49975.59 евро с ДДС-главница;, възнаградителна лихва-2793.83 евро с ДДС, двете за периода  24.02.2018г.-24.05.2018г., на основание Договор за финансов лизинг на движимо имущество №112186/27.02.2014г., Анекс №4 и Приложение №2.2, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК-29.06.2018г., до окончателното й изплащане.

                    ОСЪЖДА „П.“АД гр.Р., ЕИК********* да заплати на „У. Л.“ЕАД гр.С., ЕИК*********сумата 2064.16лв.-държавна такса и 2493.74лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№4535/2018г. по описа на РРС, както и разноските за настоящето производство-държавна такса 2064.16лв., 300лв. депозит за експертиза и 4312.99лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

                         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

 

                                                                                                                                                                  Окръжен съдия: