Решение по адм. дело №1465/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от В. К. К. от [населено място]. Твърди се, че на 22.01.2024г. като водач на МПС бил спрян за проверка и тестван с Д. Д. Т. 5000, като било отчетено употреба на наркотично вещество. Не бил съгласен с показанията и дал проба за химическо изследване. Съставен бил АУАН №496699 и било иззето СУ МПС, както и образувано ДП №28/2024г. на РУ С., като бил и задържан за 24 часа. Оспорил пред съда издадената ЗППАМ №24-0351-000012 от 22.01.2024г., въз основа на която била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУ МПС до решаване на отговорността за срок не повече от 18 месеца, като с Решение №3994/07.10.2024г. АС Хасково отменил акта. За периода от 22.01.2024г. до 07.10.2024г. – повече от 9 месеца, бил лишен от право да управлява МПС. Живеел в С. с втората му жена и пътувал до работата си в Х. ежедневно. За посочения период се налагало да моли колеги да го водят до работа и обратно, а това му създала значителни затруднения – плащал пари, компенсирал като давал дежурства за колегите си, а това го лишило и от отпуск. С първата му жена били [семейно положение] и тя, заедно с детето им, живеела в Х.. Контактите с детето осъществял по силата на съдебно решение всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 20ч. в неделя, а за да се случвало това отново молел приятели и роднини, а и втората му жена, да го карат до детето му. Детето му поставяло и въпроси защо той не шофира, а така не знаел какво да му отговори. Заради резултата от теста бил обвиняван от приятелката си, че употребява наркотици, поради което и те двамата се разделили през март 2024г. до септември 2024г., като приятелката му се притеснявала от това, че с тях живее и нейното дете. Влошили се и отношенията с приятелите му, които се съмнявали в неговата честност. Така било и в самото семейство – станал скандал с баща му, който поради резултата от теста се отрекъл от него. Когато му върнали книжката, отношенията се подобрили, но до този момент търпял притеснения, неудобства и срам, които били огромна тежест. Това било засилено и от факта, че преди това имал добро име в обществото. В семейството му имало силна тревога, че не може да шофира и така да се грижи за приятелката си, нейното и своето дете. Чувствал несигурност поради проявената необективност и неправилното обвинение. Налице били предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и неимуществените вреди – претърпени неудобства, влошено психоемоционално състояние и отношения с приятелка, родители и други приятели, които били претърпени от незаконосъобразния и отменен акт - ЗППАМ №24-0351-000012 от 22.01.2024г., оценял на 2 500,00 лева, които следвало да бъдат заплатени от ответника. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОД МВР Хасково да заплати обезщетение за неимуществени вреди от 2 500,00 лева, считано за периода от 22.01.2024г. до 07.10.2024г., както и направените в настоящото производство разноски.

Ответната страна оспорват предявения иск.

Окръжна прокуратура счита иска за основателен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №3994/07.10.2024г., постановено по анд №127/2024г. на АС Хасково, е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0351-000012/22.01.2024г., издадена от мл.полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ С., с която на В. К. К. на основание чл.171, т.1, б.Б от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка Временно отнемане на СУ МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. По делото като доказателство е приет АУАН сер.АД №496699 от 22.01.2024г., съставен относно нарушение по чл.5, ал.3, т1 от ЗДвП, видно от който при съставянето на АУАН от В.К. е отнет СУ МПС №*********, издаден на 30.10.2023г., а също и Съдебна химикотоксилогична експертиза рег.№И-8001 от 02.09.2024г. със заключение за липса на наркотични вещества в пробите на В.К..

С Постановление от 25.10.2024г. е прекратено наказателно производство по ДП №28/2024г. по описа на РУ С., образувано за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

По искане на ищеца е разпитан Е. К. К. и С. И. И. – брат и партньорка на ищеца, които дават показания за преживените от В.К. трудности след отнемането на СУ МПС. Първият свидетел дава показания за взаимотношенията в семейството – баща им се скарал с брат му и го наричал наркоман, а със С. В. се разделил за 7-8 месеца и докато излезе резултата от пробата. В. развил здравословни проблеми, вземал хапчета за кръвно. В. имал работа и поддържал селскостопанска техника, като всеки ден трябвало да пътува до Х., а като нямал книжка все молел някого да го откара до месторабота. Ако му помагали колеги, то той компенсирал жеста им като изработвал тяхна работа, от което пък му пропадала отпуската. Променило се и поведението на приятелите им към В. – отдръпнали се, отбягвали го, защото мислели, че е наркоман. Големият проблем за В. били срещите с детето му, което живеело в [община] – трябвало приятели да го карат до там, ползвал таксита. С. В. се променил, станал скептично настроен към живота, чувствал се отпаднал. Св.[населено място] дава показания, че преди да вземат книжката на В. той редовно бил с детето си К., но после вече това не било така и контактите станали по-редки, за това, че все някой трябва да го кара и не може да е по всяко време. В. бил съсипан, защото знаел, че е невиновен, а другите се отдръпнали от него. С. С. инстинктивно се отдръпнала, защото мислела за детето си, което живеело с тях заедно. Предпочела към онзи момент да се разделят. Спомня си, че за да работи в Х., В. хващал влака, колеги идвали да го вземат, шефът му също го возел до мястото, където В. вършел ремонт на селскостопанска техника. Тя също го карала по някой път. През това време В. бил свит, подтиснат, затворен в себе си, било го срам. Променили се отношенията му с майката на С., с детето на С., както и с баща му и леля му, която до сега не говорела на В.. В. се притеснявал за близките си, понеже баща му развил здравословни проблеми. В. бил под голям стрес, защото дошла и полиция в дома им. Разделили се двамата, но после тя му повярвала и още преди да излезе пробата се събрали пак.

Като доказателства по дело са ангажирани Решение от 18.03.2021г. относно режима на контакти на В. К. с детето К., за което е определено местоживеене при майката в Х., а също и ДС от 31.01.2024г. към трудов договор между В.К. и неговия работодател, при който било определено място на работа – сервиз в Х..

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава – Глава Единадесета, Производства за обезщетения. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение следва да са налице кумулативни предвидените предпоставки: да е налице вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Вредата е отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени или неимуществени интереси на увредения, като тя е пряка и непосредствена ако следва от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата на елемент от фактическия състав, то не може да се реализира отговорността по чл.203 от АПК във вр.с чл. 1 от ЗОДОВ.

Така в настоящия случай безспорно е установено издадената ЗППАМ №24-0351-000012 от 22.01.2024г., въз основа на която била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУ МПС до решаване на отговорността за срок не повече от 18 месеца, като с Решение №3994/07.10.2024г. АС Хасково отменил акта. За периода от 22.01.2024г. до 07.10.2024г. – повече от 9 месеца, е безспорно между страните, че СУ МПС на ищеца е иззето и последният не е можел да управлява МПС, като това е последица от незаконосъобразната ЗППАМ, а така е налице първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение.

По силата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и неговия размер. С ангажираните свидетелски показания ищцовата страна доказва настъпването на вредите и тяхното основание, а също така и причинната връзка между тях и незаконосъобразния акт. Доколкото за ищеца е било необходимо да управлява МПС ежедневно с оглед изпълнението на задълженията му по трудов договор и явяването му на работа в Хасково, а той е живеел в Свиленград, то според свидетелските показания у ищеца се е породило сериозно притеснение и нервно напрежение вследствие на издадената незаконосъобразна заповед и невъзможността да управлява МПС. В случая той се е нуждаел от всекидневна помощ от приятели и роднини, за да пътува до работата си, като в замяна на услугата да го водят и връщат от работното му място той е поемал и допълнително задължения на свои колеги. Последното също се е отразило на неговото психическо състояние, тъй като така е намаляло времето му за почивка и възстановяване след работния ден. Наред с това, за ищеца възникнали затруднения от липсата на възможност сам да управлява МПС в дните, когато е следвало да се осъществяват срещите със сина му, който живеел в [община]. За пътуванията между С. и Х. ищецът също ангажирал неговите близки, с които пък вече били влошени отношенията му, което допълнително го натоварило психически. Не е без значение и обстоятелството, че за известен период от време /по – малко от времето, за което било отнето СУ МПС/, ищецът при придвижването си до работа или за срещите със своето дете не е можел да разчита на помощта от неговата партньорка, с която живеели заедно, тъй като били разделени именно по повод фактите, изнесени в ЗППАМ. За периода, през който нямал СУ МПС, се наложило ищецът да организира придвижването си по начин, който е различен от този до момента – ползвал таксита, пътувал с влака. Освен тези неудобствата и психически дискомфорт, напрежението около липсата на възможност да организира придвижването си сам, респективно да организира по различен начин придвижването си, се отразило здравословно на ищеца, който започнал да вдига кръвно и да приема лекарства. Поради установеното следва да се приеме за доказано настъпването на неимуществените вреди, като при определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и изложеното относно станалата известност на инцидента и между приятелите на ищеца – „… отдръпнаха се, избягваха го“. Периодът на преживените негативни емоции е сравнително дълъг – от 22.01.2024г. до 07.10.2024г., когато е върнато СУ МПС, а установеният интензитет на засягане не е особено над значителния. По делото не са ангажирани медицински документи или други писмени доказателства за посоченото нервно състояние, а така следва да се приеме, че то не е достигнало до особено силни по интензитет прояви. Изхождайки именно от разбирането че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая са с оглед на установеното външно проявление и обективен израз на твърдените вътрешни изживявания, съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени болки и страдания са в пряка причинноследствена връзка със случилото и могат да бъдат възмездени със сумата от 2 000,00 лева, а за разликата до предявения размер иска за обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли.

С оглед на извода за частична основателност на предявения иск, то на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за д.т. от 10,00 лева, както и адвокатското възнаграждение бъде определено при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа – 500,00 лева.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.България №85, да заплати на В. К. К., [ЕГН], от [населено място], сумата от 2 000,00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издадената ЗППАМ №24-0351-000012 от 22.01.2024г., отменена с Решение №3994/07.10.2024г., постановено по а.д. №127/2024г. на АС Хасково, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над този размер до пълния предявен от 2 500,00 лева, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.България №85, да заплати на В. К. К., [ЕГН], от [населено място], направените разноски в настоящото производство за д.т. – 10,00 лева, а на адв.Г. К. от ХАК адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв – 500,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.