Решение по дело №156/2019 на Административен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  213

 

гр. Велико Търново, 10.05.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, Х-ти състав, в публично заседание  на десети април две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                                     Съдия: Ивелина Янева

 

 

при секретаря В. Г.,  като разгледа докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 156 по описа на Административен съд Велико Търново за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Б.Л. *** против Ревизионен акт № Р-04000416002288-091-001 / 13.02.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 124 / 15.05.2017г. на Директора на „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Велико Търново към ЦУ на НАП, с който за данъчен период 2008г. е определено задължение за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 22 167,50лв. и лихви в размер на 17 906,37лв. В жалбата се твърди, че ревизионния акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони. Доводите на страната са за липсата на основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК и неправилно определяне на основата за облагане с данъци. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

 Ответната страна, Директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предмет на настоящото съдебно производство e Ревизионен акт № № Р-04000416002288-091-001 / 13.02.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който за данъчен период 2008г. е определено задължение за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 22 167,50лв. и лихви в размер на 17 906,37лв. с оглед Решение № 3316 / 07.03.2019г. на ВАС.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Б.Л.Л. е физическо лице с регистрация по Търговския закон като едноличен търговец с фирма „Б.Л.“, съдружник в ООД „Б.Л. и син“, на който е управител, съгласно договор за управление и контрол. Органите по приходите извършват съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице, при която установяват превишение на разходите и приемат наличието на както на предпоставките за преминаване към облагане по реда на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, така и наличие на доход по чл.123 от ДОПК.

За 2008 г. от Б.Л.Л. е подадена годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, в която в Приложение № 1 са декларирани изплатени доходи от „Б.Л. и син" ООД, както следва: брутен годишен доход в размер на 6 960,00 лв., удържани ЗОВ в размер на 904,80 лв., годишна данъчна основа – 6 055,20 лв. и следващ се данък в размер на 605.52 лв., внесен изцяло авансово, а в Приложение № 2 са декларирани доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, както следва: общо приходи – 16 100.35 лв., общо разходи – 14 144.03 лв., годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ – 1 956.32 лв., следващ се данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ - 293.45 лв.

Съгласно удостоверения, издадени от „Б.Л. и син" ООД, на жалбоподателя е изплатен нетен доход по договор за управление и контрол за 2008 г. в размер на 5 449,68 лв.

Въз основа на получените данни от съответните кредитни институции са установени налични парични средства по банкови сметки на Б.Л., като следва: към 01.01.2008 г. - общо в размер на 493,18 лв. /31,35 лв. в „УниКредит Булбанк" АД и 461,83 лв... в „Юробанк България" АД/; към 31.12.2008 г. - общо в размер на 40,42 лв. /14,35 лв. в „УниКредит Булбанк" АД, 8,67 лв. в „Юробанк България" АД и 17,40 лв. в „Райфайзенбанк" ЕАД/;

Като налични парични средства в брой в началото и в края на ревизираните периоди са установени следните суми: към 01.01.2008 г. - в размер на 5 000,00 лв., към 31.12.2008 г. - в размер на 205 794,51 лв.

  През 2008 г. Б.Л. предоставя временни финансови средства на дружеството общо в размер на 58 352,50 лв. по 7 бр. приходни касови ордери, и през същата година са му възстановени 72 326,50 лв. по 8 броя разходни ордери.

Лицето извършва разходи за покупка на недвижим имот през 2008 г. общо в размер на 25 595,00 лв., както следва - на 17.12.2008 г. с нотариален акт № 127, том XV, рег.№ 15652, дело № 866 / 2008г. купува от поземлен имот 2825 с площ от 451 кв.м, УПИIX-2825 заедно с къща и всички подобрения в гр.Свищов, ул."Авксентий Велешки" №19 за сумата от 8 595,00лв., получена изцяло преди подписването на договора.  Установено е, че на 01.10.2008 г. от сметката на Б.Л. в „Юробанк България" АД е преведена сумата от 17 000,00 лв. на Н.С.И., на основание - „П-pa вноска по предварителен договор за покупко- продажба на НИ от 16.07.2008 г." По данни от Службата по вписванията гр. Свищов и справка от ИКАР, единствената сделка с продавач Н.Д.И.и купувач - Б.Л.Л., е тази по описания НА №127 от 17.12.2008г. От друга страна, при извършената ревизия на съпругата на жалбоподателя същата е заявила, че не е участвала с парични средства в закупуването на имота, с оглед на което при анализа за съответствие на същата не са взети предвид като разход. При това положение ревизиращите органи приемат, че целият разход за имота е извършен от жалбоподателя и следва да участва при анализа за съответствие за 2008 г.

През 2008г. по банков път Л. превежда на ВСУ „Черноризец Храбър" сума в размер на 3 652,50 лв.

Платени към Община Свищов местни данъци и такси - за 2008 г. общо в размер на 58,01лв.

Платен през 2008 г. към ТД на НАП В. Търново данък по ГДД за 2007 г. в размер на 273,56 лв.

Разходи за погасяване на банков кредит, отпуснат в предходен период - през 2008 г. - в размер на 5 642,98лв.

Платени комунални услуги през 2008 г. общо в размер на 3 614,85лв.

Разходи за издръжка и живот за 2008 г. в размер на 1 920,00 лв., съгласно заявеното от ревизираното лице в декларация по чл.124 от ДОПК.

Органите по приходите приемат получени от Л. през 2008г. приходи в размер на 84 779,68лв. и извършени разходи в размер на 306 454,65лв. При съпоставка на двете стойности е налице отрицателно салдо в размер на 221 674,97лв., прието за доход по смисъла на чл.123 от ДОПК.

Въз основа на така установеното органите по приходите приемат, че са налице недекларирани приходи, представляващи основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за преминаване към облагане по особения ред и доход по смисъла на чл.123 от ДОПК, който е обложен с ревизионния акт.

В хода на настоящото производство нови доказателства не се представят от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган с оглед Тълкувателно решение № 5 / 13.12.2016г. на ВАС, и представените удостоверения по ЗЕДЕП, в предписаната писмена форма и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му.

Възражението за изтекла 5 годишна погасителна давност за задълженията за данък по ЗДДФЛ за 2008г. са обсъдени от Върховния административен съд в Решение № 3316 / 07.03.2019г., като са приети за неоснователни и делото е върнато за произнасяне по същество, като това решение е задължително за настоящия състав и въпросът с давността не може да бъде преразглеждан.

Ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК, като се претендират наличие на основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи и декларираните и/или получени доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние.

Доколкото едни и същи факти обосновават като преминаването към облагане по особения ред, така и наличието на облагаем доход, то съдът ще се произнесе и по двете след излагане на доводи по същество.

Видно от съдържанието на жалбата и писмените становища на процесуалния представител на страната спорните въпроси са свързани с наличните парични средства към 01.01.2008г. и липсва спор относно приходите и разходите за 2008г.

Настоящият състав намира за правилни изводите на органите по приходите за липса на доказателства за налични парични средства към 01.01.2008г. с произход продажби на недвижими имот през 1995г. и 2000г. съгласно нотариален акт № 189 / 1995г. и № 146 / 2000, трудови възнаграждения от Германия от 1993г. и 2000г., получени от брат му К. Л.Л. 10 000 евро на 20.05.2006г., от Ц.Б.Г.10 000 долара на 10.08.2006г., 20 000лв. получени на 03.06.2007г. от М.С.П.по предварителен договор за строителство, 24 000лв. на 01.08.2003г. от А.Е., Н.П.и А.А.по Договор за строителство, 12 672лв. на 31.08.2004г. от Х.Т.Е.по договор за строителство, 40 000лв. от Б. А. и Р.Н.по договор за строителство, 4 000лв. на 03.05.2005г. от К. Б.Д.по договор за строителство и 14 000лв. на 20.06.2007г. от Х.В.Х.по договор за строителство. И в настоящото производство не са доказани както възможностите лицата да му предоставят посочените суми, нито съхранението им през годините, така, че да са налични през 2008г.

Неправилен е извода на приходната администрация по отношение на получени 50 000лв. от продажба на превозно средство – комбиниран багер на 27.12.2007г. Единствения мотив за непризнаване на прихода е липса на контакт с получателите по сделката. В хода на първото разглеждане на делото от жалбоподателя са представени нотариално заверен Договор за покупко-продажба на МПС, разписка за получаване на сумата от 50 000лв., фактура, договор и митническа декларация за вноса от Германия на багера. Тези документи не са оспорени от ответника и установяват както придобиването на превозното средство от жалбоподателя, така и продажбата му през м.12.2007г. за сумата от 50 000лв. Обстоятелството, че купувачите не могат да бъдат открити от органите по приходите не представлява основание да се приеме недействителност на изповядана пред нотариус сделка. Още повече, че въпреки наличието на множество информация в регистрите на НАП, не е извършвана служебна проверка на купувачите относно декларирани доходи, развивана дейност, участие в дружества, така, че да се установи макар и индиректно наличието на паричен ресурс в посочения размер.

По изложените съображения, съдът намира, че началното салдо на Б.Л. през 2008г. е в размер на 50 000лв.

Признатите от органите по приходите и безспорни между страните приходи на Л. за 2008г. са в размер на 79 779,68лв., включващи и налични парични средства в банки в размер на 493,18лв. Или общо разполагаемите през 2008г. от Л. парични средства са в размер на 129 779,68лв. Установените и безспорни разходи на ревизираното лице са в размер на 100 660,14лв., включващи и налични парични средства по банкови сметки в размер на 40,42лв. Настоящият състав намира, че като налични парични средства в брой следва да бъде отразена сумата от 29 119,54лв. – установеното положително салдо между разходите и приходите на лицето, а не вписаната от органите по приходите сума от 205 794,51лв. Това е необходимо с оглед спазване на основния принцип за обективност на данъчния процес. След като органите по приходите не признават заявените в декларацията по чл.124 от ДОПК данни относно наличните парични средства в началото на периода, то те следва да редуцират и посочените налични парични средства в края на периода – като размерът им съответства на крайното салдо след установяване на приходите и разходите на лицето през годината. При наличие на положително салдо именно размера на установеното положително салдо следва да бъде отразен като налични парични средства в края на периода, а при отрицателно салдо като налични средства следва да е посочена сумата от 0 лева. Възприетият от органите по приходите подход за частично кредитиране на декларирани данни е в грубо противоречие както с основните принципи на ДОПК, така и с основни правни принципи. Тезата за кредитиране на декларирани неизгодни факти противоречи на характера на заявените парични средства в края на годината. Този факт има двояк характер – той показва както наличните средства в края на една година, така и наличните средства в началото на следващата година. Следователно той представлява и изгоден за лицето факт, тъй като установява налични парични средства за началото на следващия данъчен период. Следователно като такъв изгоден за страната факт той подлежи на проверка, така като е проверено и декларираното начално салдо за първия данъчен период в обхвата на ревизията.

Съгласно установените от съда данни за налични парични средства в началото на 2008г., приходи и разходи, то при съпоставката на приходите и разходите на лицето се установява превишение на приходите над разходите в размер на 29 119,54лв. Този факт води до извод за липсата както на основание за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК, така и за липсата на доход по смисъла на чл.123 от ДОПК. Изводите на органите по приходите в ревизионния акт в обратния смисъл са в противоречие с доказателствата по делото и закона. Липсата на отрицателно салдо за 2008г. води до извод за незаконосъобразно определена основа за облагане и размер на данък за този данъчен период.   

По изложените съображения настоящият състав намира ревизионния акт постановен в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен в посочената част.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно представения списък с разноските.

 Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № № Р-04000416002288-091-001 / 13.02.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който за данъчен период 2008г. е определено задължение за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 22 167,50лв. и лихви в размер на 17 906,37лв.

 

ОСЪЖДА Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на Б.Л. *** сума в размер на 5 800лв. ( пет хиляди и осемстотин лева).

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                          

Съдия: