Р Е Ш
Е Н И Е
№ 112
Гр. Перник, 20.05.2021
година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 182/2021
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 46,
ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалба на Ц.Й.И. с ЕГН ********** *** срещу Заповед № 407 от
16.03.2021 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 7, ал. 2 и ал. 5 от ЗОбС и чл. 33, ал.
1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖ, Решение № 10 на комисията
по чл. 10 от НРУУРОЖ е прекратен сключения договор за наем на общинско жилище №
16Ж33039, находящо се в гр. Перник, кв. „***“, бл. ***, състоящо се
от три стаи, кухня и сервизни помещения. Жалбоподателят моли съда да отмени
оспорената заповед, като незаконосъобразна и противоречаща с целите на закона.
В проведеното съдебно заседание
на 26.04.2021 година жалбоподателят Ц.Й.И., редовно
призована, се явява лично и излага допълнителни доводи за незаконосъобразността
на оспорената заповед, поради което моли съда да я отмени.
В проведеното съдебно заседание
на 26.04.2021 година ответникът по жалбата – кметът на община Перник, редовно
призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт К.Л., която
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъжда на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ц.Й.И., по силата на Договор № 16Ж33039 е наемател на общинско жилище, находящо се в гр.
Перник, кв. „***“, бл. ***, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения
Перник /АОС № 5 800 от 17.12.2008 година/.
С оспорената Заповед № 407 от
16.03.2021 г. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 и
ал. 5 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖ
с Решение № 10 на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ е прекратен сключения договор
за наем, считано от 01.04.2021 година.
Със Заповед № 1666 от
04.11.2003 година /лист 62 от делото/ на основание чл. 43, ал. 1 от ЗОС П.А.И.,
заедно със семейството му, е настанен в процесното общинско жилище. Като мотив
за издаване на заповедта, кметът на община Перник е посочил, че лицето е
включено в списъка на крайнонуждаещите се граждани за 2003 година под № 4 за
тристаен апартамент.
По делото е приложено и съдебно
Решение № 361 от 11.04.2014 година /лист 59 от делото/, постановено по гражданско
дело № 4 180 по описа на Районен съд Перник за 2013 година, с което е допуснал
развода между П.А.И. и Ц.Й.И. – настоящ жалбоподател, като е предоставил на Ц.Й.И.
ползването на семейното жилище /общинска собственост/.
Във връзка с постановеното от
Районен съд Перник съдебно решение, на 05.12.2014 година Ц.Й.И. е подала молба вх.
№ 14/ЖН-318, вследствие на което кметът на община Перник е издал Заповед № 1 948/23.12.2014
година /лист 61 от делото/, с която е предоставил правата върху ползването на
процесното общинско жилище на Ц.Й.И.. В заповедта е вписано, че „срокът за
настаняване е до промяна на обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, но не
по – дълъг от десет години“.
В представената по делото
административна преписка е приложена и Заповед № 68/08.01.2016 година /лист 50
от делото/, която е издадена от кмета на община Перник, въз основа на подадено
от жалбоподателя по настоящото дело Заявление вх. №ЖН-321/02.11.2015 година.
Със заповедта жалбоподателя Ц.Й.И. и тричленното й семейство са настанени в
процесното общинско жилище, като в текста изрично е отбелязано, че „срокът за
настаняване е до промяна на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖ, но не
по – дълъг от десет години“. Заповедта е връчена на адресата на 14.01.2016 година.
В кориците на делото са
приложени: декларация, подадена от жалбоподателя Ц.Й.И. на 29.01.2021 година, в
която декларира, че семейството й към момента на подаване на декларацията се
състои от двама членове; Експертно решение на ТЕЛК № 3 677 от 10.10.2018 година
/лист 7 от делото/ на Ц.Й.И., удостоверяващо 100 % тр.н.р. с чужда помощ; Епикриза
за престоя й в болнично заведение от 31.07.2018 година до 30.08.2018 година /лист
8 от делото/, с конкретно посочена диагноза и препоръки за лечение; втора
Епикриза от Клиника „***“ с отбелязана хоспитализация от 29.01.2018 година до
31.01.2018 година с диагноза МКБ ***/лист 9 от делото/; Етапна епикриза,
издадена от Първо хирургично отделение на *** –ЕАД с отбелязана хоспитализация
за пациента от 23.11.2017 г. до 07.12.2017 г.; ксерокопия на фискални бонове за
платени сметки за студена вода платени на 07.01.2021 г. ведно с дължимата лихва
за 419 дни в размер на 1, 88 лева; ксерокопие от трудова книжка № 231 на А.П.И.
/л. 12 от делото/; Амбулаторен лист № 81 от 06.01.2021 г., издаден на името на С.Т.С./л.
14 от делото/; ксерокопие от удостоверение за сключен граждански брак
№********** между А.П.И. и С.Т.С.на 20.11.2020 г. /л. 15 от делото/.
В представената и приета по
делото административна преписка е приложен Договор за наем № 26Ж33039 от 01.02.2016
година /лист 26-28 от делото/; препис – извлечение от Протокол № 4 от заседание
на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник, проведено на
26.02.2021 година ведно с Решение № 10 /лист 29 от делото/; заявления за
ползване на общинско жилище от 13.12.2018 година /лист 37 от делото/ и от
29.01.2021 година /лист 36 от делото/; удостоверения, издадени на ползвателите
на апартамента /Ц.Й.И. и А.П.И./ от Агенцията по вписванията в уверение на
това, че за периода от 02.04.2002 година до 26.01.2021 година няма вписвания,
отбелязвания и заличавания /лист 38 – 39 от делото/; удостоверение, изходящо от
ТП Перник на НОИ с № Ц1021-13-20#1 от
14.01.2021 година, съдържащо подробна месечна справка за дохода на жалбоподателя
Ц.Й.И. за периода от месец 02.2020 година до месец 01.2021 година; Удостоверение
№13-00119442/13-01.2021 година, издадено на А.П.И. от ТП Перник на НОИ, от
което е видно видът и размерът на паричните обезщетения получени за периода от
месец 07.2020 година до месец 12.2020 година; Удостоверение изх. № 2/08.01.2021
година, издадено от „Ремикс Глобъл“ АД, ЕИК ********* на А.П.И. за получените
от него доходи в общ размер на 7 532.50 за периода от месец 01.2020 година
до месец 12.2020 година /лист 42 от делото/. В преписката са приложени и
ксерокопия на приходни квитанции и
фискални бонове за платени сметки към „***“ АД /лист 45- 48 от делото/, както и
разписка № 0400012362986516 от 21.01.2021 година за платена ел. енергия за
периода 08.12.2020 година – 07.01.2021 година в размер на 73.56 лева /лист 49
от делото/.
Страните са представили по
делото всички писмени доказателства, с които разполагат във връзка с
разпределението на доказателствената тежест, обективирано в определение на съда
от 09.04.2021 година /лист 65 от делото/.
В проведеното на 26.04.2021 година
открито съдебно заседание ответникът е представил по делото и Наредба за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
община Перник / НРУУРОЖ/ и на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 6 и
т. 7 и ал. 5 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от
НРУУРОЖ, Решение № 10 на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ е прекратил сключения
договор за наем на общинско жилище № 16Ж33039, находящо се в гр. Перник, кв. „***“, бл. ***,
състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ползвано от жалбоподателя Ц.Й.И..
При така установените факти,
настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори
същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издаден от
компетентен орган, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС наемното
правоотношение се прекратява от органа, издал заповедта за настаняване. В
конкретния случай със Заповед № 1666/04.11.2003 година на основание чл. 43, ал.
1 от ЗОбС кметът на община Перник е настанил семейството на П.А.И. в общинско
жилище, за отдаване под наем, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, находящо се в гр. Перник, кв. „***“, бл. 46,вх. „А“, ет. 5, ап. 12,
със срок за настаняване постоянен, тъй като П.А.И. е включен в списъка за
крайнонуждаещите се граждани под № 4 за 2003 година.
Със Заповед № 1948/23.12.2014 година
правата върху жилището са прехвърлени на Ц.Й.И., съгласно съдебно Решение № 361/11.04.2014 година, постановено
по гражданско дело № 4180/2013 година по писа на Районен съд Перник.
След постъпило Заявление № ЖН-321/02.11.2015
година договорът за наем е продължен със Заповед № 68/08.01.2016 година до прекратяването
му с оспорената Заповед № 407/16.03.2021 година, тъй като според
административния орган е настъпила промяна на обстоятелствата по чл. 5, ал. 2
от НРУУРОЖ.
При издаването на заповедта е
спазена, предвидената в чл. 59, ал. 1, във връзка с ал. 3 от АПК писмена форма,
съобразена е с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа изискуемите от
закона реквизити. Съдържанието на заповедта е съобразено с разпоредбата на чл.
46, ал. 2, изр. второ от ЗОбС, в съдържанието й фигурира издател, адресат,
изложени са мотиви, които формират мнение у административния орган, че е
настъпила промяна на обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НРУУРОЖ. Ясно е
формулирана разпоредителната част, с която се прекратява наемното
правоотношение, датата, от която същото се счита за прекратено, както и срокът
и условията, при които наемателят следва да освободи отдаденото под наем
общинско жилище.
Заповедта е връчена на Ц.Й.И. на
26.03.2021 година.
При издаването и връчването на
заповедта са спазени административнопроизводствените правила.
С жалбата си Ц.Й.И. е представила
Експертно решение на ТЕЛК № 3677 от 10.10.2018 година /лист 7 от делото/,
удостоверяващо 100 % тр.н.р. с чужда помощ; Епикриза за престоя й в болнично
заведение от 31.07.2018 година до 30.08.2018 година /лист 8 от делото/, с
конкретно посочена диагноза и препоръки за лечение; втора Епикриза от Клиника „***“
с отбелязана хоспитализация от 29.01.2018 година до 31.01.2018 година с
диагноза МКБ ***/лист 9 от делото/; Етапна епикриза, издадена от Първо
хирургично отделение на „***“ ЕАД с отбелязана хоспитализация за пациента от
23.11.2017 година до 07.12.2017 година; ксерокопия на фискални бонове за
платени сметки за студена вода платени на 07.01.2021 г. ведно с дължимата лихва
за 419 дни в размер на 1, 88 лева; ксерокопие от трудова книжка № 231 на А.П.И.
/лист 12 от делото/; Амбулаторен лист № 81 от 06.01.2021 година, издаден на
името на С.Т.С./лист 14 от делото/ - снаха на жалбоподателя; ксерокопие от
удостоверение за сключен граждански брак № ********** между А.П.И. /син на
жалбоподателя/ и С.Т.С./снаха на жалбоподателя/ на 20.11.2020 година /лист 15
от делото/.
Съдът намира, че представените
доказателства от страните са относими към така поставения за разглеждане правен
спор, тъй като към момента на издаване на заповедта административният орган е взел
предвид, че са налице предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение
на основание чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОбС. В същото време обаче не
се е съобразил с факта, че Ц.Й.И. в подадената декларация от 29.01.2021 година
е отразила факта, че е пенсионер, което от своя страна свидетелства за нейната
загуба на трудоспособност, тъй като същата е родена 1970 година и не е възможно
да е придобила пенсия за прослужено време и възраст. ЕР е приложено в
представената по делото административна преписка, което безспорно свидетелства,
че административният орган е бил запознат със здравословното състояние на
наемателката Ц.Й.И.. Нещо повече, видно от медицинските епикризи, приложени по
делото, освен изначалното заболяване на Ц.Й.И., отразено в Експертно решение №
3677/10.10.2018 година /лист 55 от делото/, от месец 11.2017 година е налице и
онкологично заболяване, от което страда Ц.Й.И., което е не по – малко сериозно.
Следва да се отбележи, че неплатените сметки за студена вода са точно от този
период, за който има приложени медицински документи, че Ц.Й.И. е била на
лечение във връзка с новооткритото й онкологично заболяване.
Вземайки предвид тези доказателства,
съдът намира, че посоченото основание в обжалваната заповед противоречи на чл.
3 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Правната норма на чл. 3 от ЗХУ
гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на
човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и
политическия живот, като се прилагат индивидуален подход и индивидуална оценка
на потребностите. В конкретния случай административният орган не е приложил
именно този индивидуален подход на потребностите по отношение на жалбоподателя.
Взел е предвид, че договорът за наем е изтекъл, взел е предвид, че за три
месеца не е платена сметката за студена вода, взел е предвид, че в
декларацията, подадена до община Перник от страна на Ц.Й.И. фигурират само две
лица, но не е приложил индивидуален подход при прекратяване на едно наемно
правоотношение между лице със 100 % т.н.р с чужда помощ и община Перник. Този
факт от своя страна е в разрез с моралните и етични правила, наречени от
правото „добри нрави“, възприети от обществото и осигуряващи нормалното му
функциониране и гарантиращи спокойствието и зачитането интересите на всички
негови членове.
Отделно от това, разпоредбата на
чл. 5, ал. 1 от ЗХУ фиксира областите на подкрепа за хората с увреждания, като
т. 4 от тази правна норма е именно жилищно осигуряване. В конкретния случай,
ако административният орган е приложил индивидуален подход към Ц.Й.И. е
следвало да вземе предвид и този законов текст и съобразявайки се с него да предложи
алтернативен вариант за жилищно настаняване, какъвто е регламентиран в чл. 45,
ал. 1, т. 2 от ЗОбС /в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по –
дълъг от две години лица: т. 2. в семействата на които са налице остри социални
или здравословни проблеми./.По повод аргументът на ответника, цитиран в
оспорената заповед, че лицето – наемател не отговаря на изискванията,
регламентирани в чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖ,
по делото са приложени удостоверение изх. № Ц1021-13-20#1
от 14.01.2021 година; удостоверение № 13-00119442 от 13.01.2021 година и
Удостоверение № 2 от 08.01.2021 година, от които е видно какъв е месечният
доход на Ц.Й.И. и А.П.И.. Доводът, изтъкнат в откритото съдебно заседание,
проведено на 26.04.2021 година от страна на процесуалния представител на
ответника по делото, че декларираният от жалбоподателя годишен доход за двете
лица, посочени в подадената от Ц.Й.И. декларация е в размер на 16 082 лева и 18
стотинки и надвишава регламентирания доход по чл. 5, ал. 7, а именно ¼
от нетния годишен доход да може да покрие пазарната цена на наема за жилище,
съответстващо на нуждите на семейството. Тъй като същата е декларирала две
лица, съгласно Раздел трети чл. 19 от Наредбата, нормативът по наредбата е 42
квадратни метра, т.е. гарсониера. Съдът не следва да кредитира тези твърдения,
тъй като аргументирайки се по този начин, административният орган би следвало
да представи безспорни доказателства за това, какъв е размерът на пазарната цена
на наема за жилище, съответстващо на нуждите на семейството или поне да
конкретизира сумата, с която годишният доход надхвърля тази пазарна цена, което
не е направил. Изложените съображения в тази насока от страна на административния
орган са неоснователни и не са подкрепени с приетите по делото доказателства.
Видно от представеното
и прието по делото удостоверение изх. № Ц1021-13-20#1 от 14.01.2021 година в графа „други
добавки“ от месец 08.2020 година до месец 01.2021 година е вписана месечно
получавана сума в размер на 50 лева, която финансова добавка не може да се
счита като увеличен доход, тъй като
същата е финансова помощ, отпускана във връзка с епидемичната обстановка в
страна на ПМС, която помощ не е сума, която жалбоподателя ще получава от месец 08.2020
година занапред, а сума която ще получава до отпадане на основанието, т.е. до
приключване на извънредните мерки, обосновани от епидемията от COVID-19 с ПМС, прекратяващо получаването на
финансовата помощ. В тази връзка съдът намира възражението, отразено в
протокола от съдебното заседание, проведено на 26.04.2021 година от страна на Ц.Й.И.
за основателно и своевременно направено. Изхождайки от факта, че Ц.Й.И. е лице
със 100 % тр.н.р. с чужда помощ, видно от Експертно решение на ТЕЛК № 3677 от
10.10.2018 година /лист 7 от делото/, приложение намира института на чл. 72, т.
5 от ЗХУ, който гласи, че целева помощ по чл. 69, т. 2 се предоставя за наем на
общинско жилище.
От изложеното се налага извод,
че заповедта би била правилно издадена и съобразена, при спазване на
материалноправните разпоредби и съобразена с целта на закона, ако
административният орган е съобразил обжалвания административен акт със
здравословното състояние на Ц.Й.И., приложил е индивидуален подход към същата и
е съобразил прекратяването на наемното правоотношение в потребностите на лице с
увреждания.
По делото са приобщени и ксерокопия
на приходни квитанции и фискални бонове за платени сметки към „***“ АД /лист 43
– 45 от делото/, касова бон за платена сметка към „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, както и разписка № 0400012362986516 от 21.01.2021 година за
платена ел. енергия за периода 08.12.2020 година – 07.01.2021 година в размер
на 73.22 лева /лист 49 от делото/. Към доказателствения материал са включени и ксерокопие от трудова
книжка № 231 на А.П.И. /лист 12 от делото/; Амбулаторен лист № 81 от 06.01.2021
година, издаден на името на С.Т.С./лист 14 от делото/; ксерокопие от
удостоверение за сключен граждански брак № ********** между А.П.И. и
С.Т.С.на 20.11.2020 година /лист 15 от делото/. Видно от приложената по делото
административна преписка, към момента на издаване на оспорената заповед, пред
административния орган не са били представени писмени доказателства за
семейното положение на А.П.И.. В подадената от Ц.Й.И. декларация от 29.01.2021
година също фигурират две лица като ползватели на отдаденото под наем жилище, поради
което административният орган е посочил в Заповед № 407/16.03.2021 година, че
са отпаднали условията за настаняване в общинското жилище на основание чл. 46,
ал. 1, т. 7 от ЗОбС, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му.
Но, за да бъде постановено обективно
съдебно решение, съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2
от АПК и следва да съобрази решението си, вземайки предвид цялостния
доказателствен материал по делото, тъй като са налице нови обстоятелства и нови
писмени доказателства, открити след издаването на заповедта на кмета на община
Перник, но преди приключване на устните състезания в съдебното производство по
нейното оспорване. Неплатените сметки за консумативи са платени, видно от
приложените бонове
за платени сметки към „***“ АД /лист 43 – 45 от делото/, касова бон за платена
сметка към „Водоснабдяване и канализация“ ООД, както и разписка № 0400012362986516
от 21.01.2021 година за платена ел. енергия за периода 08.12.2020 година –
07.01.2021 година в размер на 73.22 лева /лист 49 от делото/. На основание чл.
19, ал. 2 от НРУУРОЖ следва да се счита, че домакинството се състои от петима
членове, видно от Амбулаторен лист № 81 от 06.01.2021 година, издаден на името
на С.Т.С./лист 14 от делото/ и ксерокопие от удостоверение за сключен
граждански брак № ********** между А.П.И. и С.Т.С.на 20.11.2020 година /лист 15
от делото/.
От гореизложеното следва
безспорен извод, че оспорената заповед не е съобразена с целта на закона,
регламентирана в чл. 11, ал. 1 от ЗОбС, тъй като имотите и вещите – общинска
собственост, следва да се управляват в интерес на населението в общината,
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, поради което е
налице основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК.
Относно разноските:
Жалбоподателят в производството
не е заявил претенции за сторените разноски, поради което такива не се дължат.
С оглед изхода на делото
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по
жалбата – старши юрисконсулт К.Л. за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 407
от 16.03.2021 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 и ал. 5 от ЗОС и чл. 33,
ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от НРУУРОЖ, Решение № 10 на
комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ е прекратен сключения договор за наем на
общинско жилище № 16Ж33039, находящо се в гр. Перник, кв. „***“, бл. ***, като
незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно оспорване на основание чл. 46, ал. 5, изр. последно от ЗОбС.
Съдия:/П/