№ 35376
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110140043 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от М. В. В., ЕГН: **********, л.к. № *******,
издадена на *****г. от МВР, с постоянен адрес и настоящ адрес: град София, *******, ап. 91
ЧРЕЗ:адвокат А. Д., член на САК, личен № ******, със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. София, *******, тел. *******, със съдебен електронен адрес за
призоваване: *******, „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев 4“ №52-54, представлявано от
Здравко Стаменов Райчев, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск –
допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2025г.
от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на М. В. В., ЕГН: **********,
л.к. № *******, чрез адв. А.Д. срещу „ВИВУС.БГ” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев 4“ №52-54,
представлявано от Здравко Стаменов Райчев, с която се иска:
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 360
лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем
1
№********** от 15.01.2023 г.,на основание чл.55ал.1 пр 1 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/18.07.2023г./ до
окончателното й изплащане;
Ищецът твърди, че на 15.01.2023 г, М. В. В., ЕГН: ********** е сключила
договор за паричен заем № ********** с „ВИВУС.БГ" ЕООД в съответствие със Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Процесният договор по същество съдържа
само условията на кредита и общите условия на ответното дружество. Съобразно условията
по договора, на ищцата е предоставена сумата от 1,500лв. със срок на връщане 30 дена.
Лихвеният процент по кредита е 40.99%. Лихвата по кредита е 50.54лева. Годишният
процент на разходите е 49.7%.ГПР По договора е налице такса за бързо разглеждане в
размер на 309.46лева. Общо дължимата сума по кредита към момента на неговото
подписване възлиза на 1,860 лева. Главницата по кредита е получена от ищцата на
15.01.2023г., като сумата е следвало да бъде върната на 14.02.2023. Твърди се, че ищцата е
изпълнила задължението си на две вноски: 1) първо е внесла сума от 60 лева на 02.02.2023 г,
като наредител по този банков превод е ищцата. А впоследствие е заплатен и остатъка в
размер на 1800 лева, като лицето което е заплатила фактически сумата е била ищцата,
независимо че в платежното нареждане е посочен НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВ ИЛИЕВ.
Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за
потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в
пъти по-висок от посочения, което е пад максимално установения праг на ГПР. Сочи се, че в
ГПР следва да се включат възнагражденията за допълнителна услуга, които са
инкорпорирани в самия договор и всъщност представляват прикрити разходи по кредита, с
които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата па непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Прави се позоваване на 10а от ЗПК - изрична забрана да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Сочи се, че е
случая се касае до такса за отпускане на кредита. Същата представлява начин кредиторът да
си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде допуснато изслушването па Съдебно - икономическа експертиза,
по която вещото лице — икономист, след като се запознае с материалните по делото, както и
допълнително събере необходимата информация, включително след посещение в
счетоводството на ответника, да отговори: 1.1.какъв е размерът на годишния процент на
разходите (ГПР) по Договор за кредит № ********** / 15.01.2023 за предоставяне на
потребителски кредит, като се включи в ГПР, таксата за бърза разглеждане и всички
останали разходи по кредита?1.2. както и да установи каква сума е заплатена от
кредитополучателя по договора за потребителски кредит?1.3. каква част от заплатената
2
сума представлява заплатено по нищожните клаузи за експресно разглеждане?
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който искът се оспорва като неоснователен.
Сочи се, че на 15.01.2023 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* като
Кредитодател и ищцата , като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № №
********** (Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния
Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 1500 лева,
представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 30 дни и падежна дата
14.02.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 50.54
лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на
309.46лв. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси
на падежната дата, е бил на стойност 1860 лева, като не оспорва , че този размер е изплатен
изцяло по посочения в ИМ начин от кредитополучателя.
Изложени са доводи, че таксата за бързо разглеждане се явява незадължителна
услуга, не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава
шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във връзка с
краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за
кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат 7 дни.
Твърди се, че задължението по Договор за кредит № № ********** / 15.01.2023 г.
е погасено изцяло и окончателно предсрочно, по описания начин в ИМ. По сметки на
Дружеството е постъпила сума в размер на 1860 лева.
Оспорва се твърдението на ищцата, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК. Сочи се, че размерът на ГПР по Договора е изчислен изцяло в съответствие със
законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Съгласно
Специалните условия по Договора, лихвеният процент за срока на договора е 40.97 %, а след
приравняване на годишна база ГПР възлиза на 49.6 %.
Излагат се доводи, че заявяването на отделни допълнителни и незадължителни
услуги не следва да се включва в ГПР. Твърди се, че процесният договор за потребителски
кредит е съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава
трета от ЗПК.
Поддържа се, че такса Бързо разглеждане няма задължителен характер, за разлика
от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са
дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там и заплащането на
такса за нея, става само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата
преценка – дали в конкретния случай същият желае да получи отговор по искането си за
кредит, в рамките на определения кратък срок, или не.Взето е становище за липса от
необходимост от доказателствените искания на Претендират се разноски. Възразява се
срещу претендираните разноски от ищеца.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелство, че между страните е сключен Договор за кредит № ********** / 15.01.2023 г.
, по който ищцата е усвоила сумата от 1500 лева, като ищцата е погасила сума в размер на
1860 лева, която ответното дружество е отнесло както следва: главница –1500 лева, такса за
допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на
309.46лева и договорна лихва в размер на 50.54 лева
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
имущественото разместване/сумата предмет на иска -360лева/ е с валидно възникнало
правно основание.
3
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговор писмени доказателства
като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за
спора факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания с оглед
обявените за безспорни факти и обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4