О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в закрито заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №
2678/2022г., по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл.166 ал.4
вр.ал.2 АПК, вр. чл.172 ал.6 от АПК.
Образувано е по жалба на О.О.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0819-001652/17.11.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОД МВР-Варна,
Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.172 т.1, б.“б“ от ЗДвП, чл.22 ЗАНН и Заповед №365з-8226/30.12.2021г. е
наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка – временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати при
постановяването й процесуални нарушения, такива на материалния закон и
несъответствието й с целта на закона, поради което се отравя искане за нейната
отмяна.
С жалбата е направено искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0819-001652/17.11.2022г. издадена от полицейски
инспектор към ОД МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“.
В искането се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, постановена при допуснати от органа издал акта нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Релевират се доводи, че два-три дни
преди проверката на С. му се е наложило да приема лекарство „Ауилин“ против
болки и доколкото този лекарствен препарат реагира на опиати при полеви тест, а
не употребява наркотици или други упойващи вещества счита, че заповедта е
незаконосъобразна. Твърди, че в неговия патримониум се реализират от
предварителното изпълнение непоправими вреди и пропуснати ползи, тъй като се
осуетяват трудовите му задължения и не е в състояние да осъществява дейността
си и да се издържа и изхранва.
Съдът, за да се произнесе по направеното искане
съобрази приложените към жалбата доказателства и
административната преписка и достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 ЗДвП обжалването на заповедите,
с които се налагат ПАМ, се извършва по реда на АПК, а съгласно нормата на чл.172, ал.6 ЗДвП подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка. Специалният закон не
предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, като законодателят е
приел, че с оглед характера на регулираните обществени отношения са налице
обстоятелствата на закона за допускане на предварително изпълнение на тази
категория индивидуални административни актове. Този вид заповеди, за които
общото правило за суспензивния ефект на жалбата е неотносим, поради което по
аналогия и с оглед препратката на чл. 172 ал.5 ЗДвП се прилага нормата на чл.60 АПК, уреждаща общите основания
за допускане на предварителното изпълнение. От това следва, че във всеки
конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.4 от АПК на актове по чл.172, ал.1
от ЗДвП,
преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно
поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните
предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо, за да се приеме,
че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи
накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права,
които законът охранява.
Така направеното искане за
спиране изпълнението на заповедта е процесуално допустимо, по арг. от чл.166
ал.4 вр. ал.2 АПК, съобразно които допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2, като при всяко положение на делото до влизането в сила
на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение.
Съдът констатира, че жалбоподателят
не е обосновал характера на твърдени от него труднопоправими вреди, които ще
понесе пряко или косвено от предварителното изпълнение на административния акт.
Настоящият състав на съда приема, че изложените доводи не навеждат на правния
извод за търпяна значителна или труднопоправима вреда. В случая предмет на
правна преценка е дали ще настъпи значителна или труднопоправима вреда за
жалбоподателя, която да е противопоставима на защитаваните с акта обществени
интереси. Изхождайки от регулираните с нормативния акт обществени отношения,
съдът намира, че следва да съобрази превеса на защита именно на тези обществени
отношения, посочени в чл.171 ал.1 ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата. Вреда за жалбоподателя не е доказана, а в негова тежест
е да докаже, че ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които
преодоляват по значимост обществения интерес от предварителното изпълнение на
акта. Наведените от жалбоподателя твърдения не са от категорията по чл. 60, ал. 1 от АПК, вр. с чл.166 ал.4 вр. ал.2 АПК , поради което не са налице
основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта. За твърдението,
че се осуетяват трудови задължения не са ангажирани доказателства. Не се сочи
кое е работното място на жалбоподателя, но дори и да се приема, че е отдалечено
от дома му, то не са ангажирани доказателства за липсата на обществен транспорт
за изпълнение на трудовите функции, нито, че работното време ограничава
придвижването с обществен транспорт от постоянен адрес до служебния такъв. Липсват доказателства и за специфика на
работа с автомобил-осъществяване на трудова дейност с личен или със служебен
автомобил или др. или такава отдалеченост, до които да е обвързано посещението
с автомобил и при упражняване на функции по служба да се съобразява с
наложената му ПАМ. Както бе посочено по-горе, в тежест на оспорващия е не само
да мотивира, но и да докаже настъпването на значителна или труднопоправима
вреда за него от предварителното изпълнение на административния акт, което в
настоящия случай не е сторено. За жалбоподателят, е налице възможност за
придвижване в гр. Варна с алтернативен транспорт, чрез използването на градски
транспорт - автобус, такси или маршрутни такива. По делото липсват твърдения,
както и доказателства, че здравословното състояние на жалбоподателя, е
неподходящо за придвижване с друг транспорт, различен от автомобил или, че му
създава пречки за нормалното придвижване.
От представените доказателства не би могло да се
направи извод, че от предварителното изпълнение за молителя, ще настъпят трудно
поправими вреди. Причините посочени от жалбоподателя като основание за спиране са досежно
законосъобразността на акта, но не и такива за спиране на предварителното
изпълнение.
Възражения обективирани в жалбата с искане за спиране изпълнението касаят спора
за законосъобразността на оспорения административен акт, и са предмет на
разглеждане по съществото на спора по
настоящото адм.дело №2678/2022г. по описа на Административен съд-Варна, но не са обстоятелства обосноваващи спиране на
допуснатото по силата на закон предварително изпълнение. Значителни или трудно поправими вреди не се предполагат и
не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата на
закона е презюмиран общественият интерес за допускане на предварителното й
изпълнение.
Оспорващият следва да обоснове
вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед
преценката за значителността и поправимостта им, каквито доказателства в тази
насока съдът приема, че не са ангажирани.
Съдът приема, че в настоящия
случай не са ангажирани доказателства от страна на молителя, които да бъдат
противопоставими на заложения в
закона обществен интерес. Тежестта за доказване на тези обстоятелства,
от което молителят черпи изгодни за себе си правни последици е на страната,
която го твърди. Не са
ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на заповедта ще доведе до
настъпването на значителни или трудно поправими вреди за молителя. Посочените в
жалбата основания са извън приложното поле на хипотезите предвидени в
разпоредбите на АПК, при които съдът може да постанови спиране на допуснато по
силата на закона предварително изпълнение. Евентуално претърпените от молителя
вреди подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на обжалваната заповед.
По изложените съображения съдът намира, че искането за спиране следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.166 ал.4 вр. ал.2
АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О.О.С., ЕГН ********** ***, за спиране на
предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0819-001652/17.11.2022г. издадена от полицейски
инспектор към ОД МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
в 7 /седем/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: