АРЕШЕНИЕ
№
……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно
заседание на седми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при
секретар Ангелина Георгиева изслуша докладваното от съдията административно дело № 2044/2020г.
Производството е по
чл. 1**и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, образувано във връзка с
жалба на „И.Е.“ “ АД
срещу заповед №Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на
община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и
застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ VІІ-1834 „за смесено строителство“ с идентификатор
*****.****.****в кв.** по плана на **м.р. на гр.Варна, представляващ
изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №Г-224/13.06.2007г. на кмета на
община Варна.
В жалбата се правят
оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
като се изтъква, че в преписката липсва доказателство за изменение на плана по
реда на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Смята се, че неправилно в разработването на
плана е използвана хипотезата по чл.35 ал.2 от ЗУТ, вместо ал.1 на същата разпоредба,
тъй като УПИ VІІ-1834 граничи с собствения на жалбоподателя УПИ ХІХ-1834, който
е отреден за жилищно строителство, което вече е осъществено. Изтъкнато е нарушение
на чл.31 от ЗУТ, поради неспазване на изискването за отстояние от 6 м до дъното
на парцела, тъй като в обжалвания план е посочено отстояние от 3 м, както и
неправилно е определено разстоянието към уличната регулация, което е предвидено
да е 3 м вместо 5 м за съседните имоти с приложена регулация. Подчертава, че при наличие на жилищни сгради в
имота на жалбоподателя се прилагат отстоянията за жилищно застрояване.
Жалбоподателят смята, че не е доказано изпълнението на изискванията на чл.32
ал.3 и чл.35 ал.2 от ЗУТ, най-вече по отношение спазване на
санитарно-хигиенните, противопожарните и технологичните изисквания при
определяне на отстоянията между процесния УПИ и съседните му. Жалбоподателят
сочи, че в обжалвания ПУП е предвидено т.нар. „комплексно застрояване“,
предвиждащо повече от една сгради, за което трябва да бъдат спазени изискванията
по Приложение№2 към чл.81 от Наредба №7/22.12.2003г. на МРРБ, съгласно което
при сгради с височина над 15 м, разстоянието между тя трябва да бъде 12 м, а не
както е посочени в процесния ПУП – 6м. Изразено е съмнение, че в оспорения план не са
предвидени нормативно-определените паркоместа, съгласно Приложение №5 към чл.42
и чл.50 ал.1 и 3 и чл.42а ал.1 от Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране
и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните
територии, което води до несъответствие с целта на ЗУТ по чл.1 ал.1. Иска се отмяна на заповед №Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на
община Варна и отмяна на одобрения с нея подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за УПИ VІІ-1834 „за смесено строителство“ с
идентификатор *****.****.****в кв.** по плана на **м.р. на гр.Варна.
Ответникът – заместник кмета на община Варна в
молби с вх.№ **884/27.11.2020г., №**885/27.11.2020г.,
вх.№ 285/08.01.2021г.и вх.№5181/07.04.2021г. е изразил мнение за допустимост на жалбата на
основание чл.121 ал.2 т.4 от ЗУТ, поради промяна на конкретното предназначение
на имота – предмет на разработката от „за обществено обслужване“ в „за смесено
предназначение“, но я намира за неоснователна и недоказана. Моли съдът да
остави процесния индивидуален административен акт в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размера на 100 лева.
Заинтересованите страни: „М.“ АД, „Пътстрой Варна“ ****, „А-В“***, С.А.Д., „Х.В.“ ****, В.И.М., „Х.“ АД, „К“***, „Л.М.“ ****,
становище по жалбата са изразили: „А-В“*** в писмен отговор с вх.№ 12366/09.10.2020г.
заявява, че обжалвания план и заповедта, с която е одобрен са материално незаконосъобразни,
поради което се иска отмяната на заповедта. Изтъкнати са доводи съвпадащи с
тези, изложени в жалбата. В писмен отговор с вх.№ 12431/12.10.2020г.,
заинтересованото лице С.А.Д. счита, че жалбата е недопустима, защото с обжалваната
заповед не се засягат права на „И.Е.“ АД. Намира за неоснователно възражението,
че е нарушена разпоредбата на чл.36 от ЗУТ. В писмени бележки с
вх.№5339/09.04.2021г., С.Д. чрез адв.К. претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски и иска отхвърляне на жалбата. Изтъква, че
жалбоподателят няма правен интерес от оспорване, защото с Общия устройствен
план /ОУП/ на община Варна предназначението на цялата устройствена зона, в
която попада квартал ** по плана на **микрорайон е променено от „обществено
обслужване“ в „смесена многофункционална
зона“ и обжалвания ПУП е съобразен с ОУП. Изтъква, че изменението на
предходния ПУП е в съответствие с чл.134 ал.1 т.1 от ЗУТ заради настъпила съществена
промяна на устройствените условия, въведена с ОУП на община Варна. Подчертава,
че представените в хода на съдебното производство заверени за вярност
транспортно-комуникационно решение и обемно-пространствено проучване са част от
административната преписка и са били разгледани от ЕСУТ при община Варна
съгласно протокол №20/25.05.2018г. и утвърдени съгласно т.27 на протокол
№35/02.10.2018г., поради твърдението за обратното е неоснователно.
„П.-В.“ **** в своя писмен
отговор с вх.№12835/19.10.2020г. смята,
че изменението на ПУП-ПРЗ трябва да бъде съгласувано със собствениците на съседните имоти, поради което неправилно е
използвано основанието по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Изтъква, че разстоянията
трябва да се предвидят по чл.35 ал.1 от ЗУТ, вместо по ал.2 на тази разпоредба,
тъй като УПИ ХІХ-1834 е отреден за
жилищно строителство. Смята, че не са спазени отстоянията по чл.31 от ЗУТ за
средно и високо жилищно застрояване и не е доказано изпълнението на
изискванията по чл.32 ал.3 и чл.35 ал.2 от ЗУТ. Сочи, че в обяснителната
записка не са представени критерии за доказана максимална етажност на бъдещото
застрояване в процесния имот. Посочени и са и останалите оплаквания, изразени
от самия жалбоподател.
І. По допустимостта на
оспорването, съдът изразява следните съображения:
Видно от скица
№15-884315/28.09.2020г., издадена от Службата по геодезия, картография и
кадастър „И.Е.“ АД е съсобственик на имот с идентификатор *****.****.*** от
кадастралната карта на район „Младост“ – гр.Варна, представляващ урегулиран
поземлен имот ХІ-524, представляващ реална част от поземлен имот №**0 в кв.**
по плана на **микрорайон на гр.Варна, по силата на нотариален акт №19 том XCI рег.№36033 дело №19430/22.12.2017г., вписан в Службата
по вписвания гр.Варна. Имотът е съседен на УПИ VІІ-1834 – предмет на обжалвания
план. В кадастралният регистър към кадастралната карта на район „Младост“ имотът е записан с трайно ползване: „за друг
обществен обект, комплекс“. Дружеството-жалбоподател е собственик на склад и на
офис, представляващи самостоятелни обекти с идентификатори: 10135.3513.222.1.15
и 10135.3512.222.1.4. видно от схеми с №15-884395/28.09.2020г. и
№15-884391/28.09.2020г., издадени от СГКК – Варна.
Съгласно съдебно-техническата
експертиза с вх.№4634/29.03.2021, изготвена от архитект Й.Л. и графичната част
на обжалвания ПРЗ, предназначението на УПИ VІІ-1834 с идентификатор по
кадастралната карта *****.****.****е променено от „за обществено обслужване“ в
„за смесено строителство“. Не е предвидено свързано строителство между имота на
жалбоподателя и този, който е предмет на разработката, такова е предвидено със
сградата, находяща се в ПИ 10135.3513.218. вещото лице сочи, че за УПИ VІІ-1834
има действащ план и процесния представлява изменение, като строителните
показатели се променят, както следва: Кинт от 3.5 на 5.0, увеличава се процента
на озеленяване от 20% на 30%, въвежда се възможност за свободно застрояване. Отбелязано
е, че съгласно Общия устройствен план /ОУП/ на община Врана, УПИ VІІ-1834
попада в устройствена зона СМФ – смесена многофункционална устройствена зона и
съгласно Правилата за устройство и застрояване към Правилата и нормативите за
прилагане на ОУП, височината на застрояване в тази устройствена зона не е
нормирана, както е и в посочено и в процесния план, поради което вещото лице
смята, че характерът на застрояване не се променя. Вещото лице смята, че
вътрешната ограничителна линия на застрояване в процесния имот с имота на
жалбоподателя е съобразена с чл.35 ал.2 от ЗУТ, чиято разпоредба касае
разстояния между нежилищни сгради, тъй като в обемно-пространственото проучване
към обжалвания план е посочено, че в УПИ VІІ-1834 е предвидено „преобладаващо
нежилищно застрояване“, а сградата в ПИ 10135.3513.222.1, находяща се в
съсобствения на жалбоподателя имот е с функционално предназначение
„административна, делова сграда“ по данните от кадастрално-административната
информационна система. Архитект Л. е
установил, че предвиденото подземно застрояване в процесния план е свързано, а
не на намалени отстояния от имота на жалбоподателя.
При изслушване на заключението в
съдебното заседание на 07.04.2021г. арх.Л. уточнява, че съгласно §5 т.29а от ДР
на ЗУТ, „сграда със смесено предназначение“ е нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни
обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат
по-малко от 60 на сто от разгънатата й застроена площ. При определяне
предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. Сочи, че разликата обществено
обслужваща сграда и такава със смесено предназначение се състоя в това, че в
сграда с обществено обслужване не може да се предвиди някакъв процент жилища,
докато в сграда със смесено обслужване могат да се предвидят жилища до 60% от
разгърнатата и застроена площ. Според вещото лице, при нежилищни сгради
дълбочината на застрояване не е приложима, съответно разстоянието до страничната
граница на процесния имот е достатъчно да бъде 3 м, както е определено от
проектанта по реда на чл.35 ал.2 от ЗУТ. Архитект Л. подчертава, че имота –
предмет на плана попада в многофункционална смесена устройствена зона по ОУП на
община Варна, в която не е нормирана пределна височина.
Предвид заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от арх.Л. за промяна на предназначението на УПИ VІІ-1834
съдът стига до извода, че жалбата на „И.Е.“ АД срещу заповед
№Г-231/24.07.2020г. на заместник кмета на община Варна е процесуално допустима,
тъй като имотът на жалбоподателя, който е съседен на процесния е непосредствено засегнат от обжалвания план
по смисъла на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ.
Неоснователно е твърдението на
заинтересованото лице С.Д. – собственик на УПИ VІІ-1834, че „И.Е.“ АД няма
правен интерес от оспорване, защото новия план се съобразява с промените, които
предвижда Общия устройствен план на гр.Варна спрямо предходния ПУП-ПРЗ.
Съобразяването на ПУП с предвижданията на ОУП по чл.103а ал.2 от ЗУТ касае
законосъобразността на подробния устройствен план, а не допустимостта на
оспорването му.
ІІ. По основателността на
оспорването, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и предвид доводите и възраженията на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от текстовата и
графичната част на заповед № Г-224/13.06.2007г. процесния имот VІІ-1834 е
представлявал УПИ VІІ-556 „за обществено обслужване“ с показатели на
застрояване: плътност – макс.60%, интензивност /Кинт/ – 3.5, озеленяване – 20%
и етажност – повече от 5 метра и
по-малко от 15 метра. Според ОУП на община Варна, УПИ VІІ-556 /с идентификатор 10135.3513.1834/
попада в устройствена зона Смесена многофункционална /СМФ/ с показатели за
устройство и застрояване: макс.плътност на застрояване – 60%, Кинт – 5.00,
озеленяване – 30%. Според приложение №1 „Показатели за устройство и
застрояване“ към Правилата и нормативите за прилагане на ОУП при община
Варна (https://agup.varna.bg/attachments/article/97/prilojenie1_pravila_normativi.pdf
) за група „Смесени многофункционални устройствени
зони“ по т.9 – смесена многофункционална устройствена зона /СМФ/ в графа 7 –
максимална кота корниз липсва посочване на максимална височина, което води до
заключението, че предвиденото с обжалвания план високо строителство />15 м/ в процесния имот е съобразено с
предвижданията на ОУП на община Варна.
Със заповед
№Г-231/24.07.2020г., издадена от заместник кмета на община Варна въз основа на
оправомощаване със заповед №5513/31.12.2019г. на кмета на община Варна, е
одобрен план за регулация и застрояване за УПИ VІІ-1834 „за смесено
строителство“ с идентификатор *****.****.****с площ 1989 кв.м в кв.** по плана
на **м.р. на гр.Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г-224/13.06.2007г. на кмета на община Варна.
Градоустройствените показатели на обжалвания план са, както следва: етажност –
високо строителство над 15 м, плътност на застрояване – 60%, Кинт – 5.00, озеленяване – 30% и съвпадат с
тези за смесена многофункционална устройствена зона по Общия устройствен план
на община Варна, следователно спазено е изискването на чл.103а ал.2 от ЗУТ.
Оспореният
административен акт е издаден въз основа на заповед №157/23.04.2018г. на
главния архитект на община Варна за допускане изработването на ПУП и на
основание чл.135 ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ и представена
скица по чл.135 ал.2 от ЗУТ при
съобразяване на решение на ЕСУТ при община Варна, изразено в т.40 от протокол №28/23.07.2019г.
Според обяснителната записка обяснителната записка на процесния план за УПИ
VІІ-1834 има действащ ПРЗ, одобрен със заповед № Г-224/13.06.2007г. на
зам.кмета на община Варна. Отбелязано е, че новият план е изработен в
съответствие с ОУП на община Варна, одобрен със заповед №РД-02-**-2200/03.09.2012г.
на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Имотът – предмет на
разработката е вътрешен със свободно застрояване, като е предвидено сключено застрояване само към
едната му странична регулация – УПИ VІІІ-523 с идентификатор 10135.3513.218.
Застрояването в УПИ VІІ-1834 е предвидено да бъде с четири нежилищни смесени
многофункционални сгради, с преобладаващо нежилищно застрояване, така че
сградите да отговарят на изискванията за нежилищна сграда, като в проекта е
използван чл.35 ал.2 от ЗУТ и условията по
чл.32 ал.3 от ЗУТ към съседните имоти с нежилищно застрояване.
Предвидено е и подземно застрояване, което според вещото лице арх.Л. е до
границите на парцела и съобразено с изискванията на Наредба №7 за правилата и нормативите
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. УПИ VІІ-1834
попада в устройствена зона „СМФ“ от ОУП на община Варна, където показателите на
застрояване са: плътност – макс.60%, интензивност – 5.0, озеленяване – 30%,
кота корниз – неограничена, кота било – неограничена.
Процесният имот е
собственост на заинтересованото лице С.А.Д., съгласно нотариален акт №** том LVII рег.№17337 дело
№13092 от 12.08.2004г., който е вписан в Службата по вписвания под №121 том ІІІ
рег.№ 5791 дело №388/2004г., по силата на който С.Д. е придобил дворно място от
**8.30 кв.м, представляващо УПИ VІІ-„Главпроект“ в св.** на **м.р. на гр.Варна
по ПРЗ, одобрен със заповед №Г-**/27.01.2004г. ведно с построените в него работилница
и три гаражни клетки. Изработването на ПУП за УПИ VІІ-Главпроект е било допуснато с предписание
№0132/28.02.2007г. на главния архитект на община Варна. Молбата на С.Д. за
допускане на ПУП за ПИ 556 в кв.** по плана на **м.р. на гр.Варна /понастоящем
ПИ 1834/ с вх.№УТ-22-94С/18/30.11.2006г. е била разгледана от ЕСУТ при община
Варна с решение по т.73 от протокол №2/23-24.01.2007г., същата е била уважена,
като е дадено положително становище на основание чл.134 ал.2 т.6 във връзка с
чл.135 ал.3 от ЗУТ за изработване на УПИ VІІ-Главпроект. Самият имот 556 по
плана на **м.р. на гр.Варна е бил попълнен в кадастралния план на гр.Варна въз
основа на заповед №РМ-80/23.11.2006г. на кмета на район „Младост“. С решение по
т.42 от протокол №11/20-21.03.2007г. на ЕСУТ при община Варна проектът за
ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-556 „за обществено обслужване“ в кв.** по плана на **м.р. на
гр.Варна. Видно от решение по т.72 на протокол №17/08-09.05.2007г. на ЕСУТ при
община Варна в законосъобразния срок не са постъпили възражения срещу проекта
за ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-556. Подробният устройствен план – план за регулация и
застрояване за УПИ VІІ-556 – обществено обслужване в кв.** по плана на **м.р.
на гр.Варна е бил одобрен със заповед Г-224/13.06.2007г. на зам.кмета на община
Варна.
Следователно за имот
с идентификатор *****.****.****има действащ ПУП-ПРЗ и с обжалваната заповед е
одобрено изменението му по реда на чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ – искане и съгласие на единствения собственик на имота /няма носители на ограничени вещни
права върху същия имот/ по чл.
131 ал. 2 т. 1 от ЗУТ – предмет на самия план.
Собственикът С.А.Д. на имот с идентификатор *****.****.****е
внесъл заявление за допускане изменение на
ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-556 „за обществено обслужване“, което е било разгледано от
ЕСУТ при община Варна, който с решение по т.4 от протокол №8/28.02.2018г. е дал
положително становище с указание проектът да бъде окомплектован с
обемно-пространствено проучване и отново да бъде внесен за съгласуване в ЕСУТ
при община Варна на основание чл.128 ал.8 от ЗУТ.
Последвало е
заявление с вх.№АУ049131МЛ/21.05.2018г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за
същия имот, който не е бил съгласуван от
ЕСУТ при община Варна видно от решение по т.13 на протокол №20/29.05.2018г. с
довод, че проектът не е отговарял на
Наредба №8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове и с
указание, че проектът трябва да бъде окомплектован с обемно-пространствено
проучване. Заявлението е било отново
разгледано от ЕСУТ при община Варна и с решение по т.27 от протокол
№35/02.10.2018г. проектът за ПУП-ПРЗ заедно с обемно-устройственото проучване,
внесен от С.Д. не е бил приет, тъй като не е отговарял на чл.31 ал.5 от ЗУТ,
като е било указано да се нанесат сградите в съседните имоти. Подадено е ново заявление с рег.№
АУ049131МЛ_001МЛ от 27.09.2018г. от С.Д. с коригиран ПУП-ПРЗ, за което няма данни в административната
преписка да е било разгледано от ЕСУТ при община Варна.
Заявление с
вх.№АУ049131МЛ_002МЛ от 15.05.2019г. на С.Д. с преработен ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор *****.****.****е било
разгледано от ЕСУТ при община Варна на заседание на 21.05.2019г. с решение по
т.28 от протокол №19, проектът е бил съгласуван на основание чл.128 ал.8 от ЗУТ
с указание да бъде проведена процедура по чл.128 ал.3 от ЗУТ, след което отново
да бъде внесен в ЕСУТ за приемане. След съобщаване на заинтересованите лица –
собственици на съседни имоти на проекта за ПУП-ПРЗ по заявлението от 15.05.2019г. на С.Д. са
постъпили възражения от „И.Е.“ АД, от „М.“ АД, от „Л.М.“ ****, които са били
разгледани от ЕСУТ при община Варна и с решение по т.40 от протокол
№28/23.07.2019г. подадените възражения
не са били уважени. Проектът на ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-1834 „за смесено
строителство“ /с идентификатор
10135.3513.1834/ в кв.** по плана на **м.р. на гр.Варна е бил приет и е
предложено на компетентния орган да издаде заповед по чл.129 ал.2 от ЗУТ.
Решенията на ЕСУТ не
подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като не са индивидуални
административни актове по смисъла на чл.21 ал.5 от АПК, защото са част от
производството по издаване на заповедта по чл.129 ал.2 от ЗУТ. За тези решения
не важи правилото за мотивиране по чл.59 ал.1 от АПК и липсата на аргументи за
неприемане на възраженията не води до тяхната незаконосъобразност, съответно не
е основание за отмяна на заповедта, с която е одобрен ПУП-ПРЗ. Не
е налице несъответствие между текстовата и графичната част, както и
обяснителната записка към проекта и решенията, с които е бил съгласуван от ЕСУТ
/т.28 от протокол №19/21.05.2019г./ и приет от ЕСУТ /т.40 от протокол №28 от
23.07.2019г./, като във всеки от тези документи е посочено предназначение за
УПИ VІІ-1834 – „за смесено строителство/.
Изложеното обосновава заключението, че обжалвания
индивидуален административен акт е издаден при спазване на
административно-производствените правила по чл.128-129 от ЗУТ /проектът е
съгласуван, съобщен и приет от ЕСУТ/ и
не са открити съществени нарушения,
които да водят до отмяната на одобрения план.
По отношение на възраженията за материална
незаконосъобразност на обжалвания план, съдът изразява следните съображения:
Настоящото производство пред съда е
контролно-отменително, а не по същество, поради което материалната
законосъобразност на акта се проверява само по отношение на оспорените
констатации в него, за които страните са представили доказателства.
Въпреки дадената от съда възможност, жалбоподателят
не оспори и не опроверга констатациите, че одобрения ПУП-ПРЗ за УПИ VІІ-1834 не
предвижда свързано застрояване между него и имота на жалбоподателя УПИ ХІ-524 с
идентификатор 10135.3513.222, отстоянието към страничните регулационни линии и
към дъното на парцела е 3 м, а към уличната регулация е 4 м, предназначението на имота е променено спрямо
действащия ПУП-ПРЗ от 2007г. от „за обществено обслужване“ в „смесено
строителство“, обжалваният план представлява изменение на предходен такъв.
Градоустройствените и строителни показатели на спорния ПУП-ПРЗ съответстват на
тези от ОУП на община Варна /което е видно от извадките от двата плана и
таблиците към тях/, и с плана е
предвидено високо етажно застрояване /над 15 м/ с четири нежилищни смесени
многофункционални сгради с преобладаващо нежилищно застрояване, което се
потвърждава от обяснителната записка към спорния план и от съдебно-техническата
експертиза.
Предвид липсата на доказателства, че с плана се
предвижда жилищно застрояване и наличието на достатъчно данни, че предвиденото
застрояване е нежилищно, разпоредбата на чл.31 ал.2 т.2 от ЗУТ, която се отнася
единствено за средно и високо жилищно застрояване, е неприложима, поради което
оплакването на жалбоподателя за нейното нарушаване е неоснователно. Изрично е
записано в обяснителната записка и това е видно и в графичната част на плана,
че изготвянето на проекта е съобразено с разпоредбата на чл.35 ал.2 от ЗУТ,
която повелява, че разстоянието на нежилищните
сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно
застрояване не може да бъде по-малко от 3 м, а между тези сгради в урегулиран
поземлен имот - съобразно подробния устройствен план и при спазване на
санитарно-хигиенните, противопожарните и технологическите изисквания.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че липсват доказателства за изпълнение на изискването по чл.134
ал.2 т.6 от ЗУТ за изменение на плана за
процесния имот. Достатъчно е наличието на документ за собственост, с какъвто С.Д.
разполага за УПИ VІІ-1834, за да се приеме, че е налице основание за изменение по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ.
Неправилно е твърдението на „“И.Е.“
АД, че при разработката на плана за УПИ VІІ-1834 е трябвало да бъде приложена
разпоредбата на чл.35 ал.1 от ЗУТ вместо тази по ал.2 на същия член, тъй като
УПИ ХІХ-1834 е бил предвиден за жилищно строителство, защото данни за това по
делото липсват и видно от извадките от кадастралната карта за УПИ ХІХ-1834
имотът е сградите в него са с обществено, административно и офис
предназначение, т.е. нежилищно. Дори и да е наличен нов план за имота на
жалбоподателя, няма доказателства той да е одобрен и приложен, за да бъде
задължителен за съобразяване при изменението на плана за съседния УПИ VІІ-1834.
В тази връзка, правилни са твърденията на заинтересованото лице С.Д., че предвижданията на плана трябва да са
икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на
урегулираните поземлени имоти /по аргумент на чл.108 ал.5 от ЗУТ/ и предвижданията на нов план за УПИ
ХІХ-1834 не могат да ограничаван застрояването в съседни имоти, предвид
изискването да се осигури равна възможност за застрояване на всички съседни имоти,
съгласно даденото с общия устройствен план предвиждане.
Освен това, от разпоредбата на
чл.31 от ЗУТ става ясно, че има разлика между странични граници на имота и
граница към дъното на имота. Дъното на имота е противоположната на лицето му страна. Процесният имот има лице
само към една улица и има една граница, която се явява дъно. Нормата на чл.31
ал.5 от ЗУТ се отнася за нормативите за разстояния до страничните граници на
урегулираните поземлени имоти, но не и до дъното му. Съгласно чл.30 ал.3 от ЗУТ,
дълбочината на застрояване на нежилищните сгради не се ограничава, ако са
спазени санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и изискванията на чл. 35 ал. 1 от ЗУТ. Самият чл.35 ал.1 от ЗУТ е неприложим в настоящия случай, тъй като
нито сградите в имота на жалбоподателя, нито предвиденото
според плана застрояване в УПИ VІІ-1834
са жилищни. Това се потвърждава и
от отговора на вещото лице по въпрос №7 от експертизата относно преобладаващото
нежилищно строителство предвидено в обжалвания план за УПИ VІІ-1834 и сградата
с идентификатор 10135.3513.222.1 в имота на жалбоподателя, която е с
функционално предназначение „административна, делова сграда“. При нежилищно
застрояване в УПИ VІІ-1834 и УПИ ХІХ-1834 е неприложима разпоредбата на чл.32
ал.3 от ЗУТ, която се отнася за разстояния между жилищни сгради. Следователно,
съдът възприема извода на арх.Л., че оспорения план не нарушава
изискванията на чл.35 ал.1 от ЗУТ, на
чл.31 ал.2 т.1 от ЗУТ и на чл.31 ал.5 от ЗУТ.
Съгласно чл.25 от ЗУТ, застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които
според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или
по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. Разликата между тях е посочена в чл.48 ал.2 т.1
б.“е“ от Наредба № 8
от **.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а именно:
вътрешните линии на основното застрояване: задължителни линии, до които е задължително
да се разположи застрояването, и ограничителни
линии, до които застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях. В графичната част на оспорения акт с червена
пунктирна /прекъсната/ линия е посочени ограничителните линии на застрояване в УПИ
VІІ-1834. По правилата на проектирането, с червена плътна /непрекъсната/ линия
се изчертават задължителните линии на застрояване. Тоест, в оспорения план с
прекъсната червена линии са посочени ограничителните линии, до които застрояването може да се разположи
или да отстъпи от тях. Отстоянието между ограничителната застроителна линия в
УПИ VІІ-1834 към регулационната граница с имота на жалбоподателя УПИ ХІ-524 /ПИ
10135.3513.222/ е 3 метра, което отговаря на чл.35 ал.2 от ЗУТ, предвид факта,
че на тази регулационна линия оспорения план не предвижда свързано застрояване,
а свободно. Жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на отстоянието към
дъното на УПИ VІІ-1834, тъй като дъното на имота /противоположната страна на
уличната регулационна линия с ул.“Академик Андрей Сахаров“/ не се явява граница
с неговия имот и дори и да има намаляване на отстоянието, той не се счита за
непосредствено засегнат по смисъла на чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ, според чиято
разпоредба намаляване на отстоянието засяга само съседни имоти.
Доводът на жалбоподателя, че не е
доказана максималната етажност и височина на бъдещото застрояване в УПИ
VІІ-1834 е неоснователен, тъй като според приложение
№1 „Показатели за устройство и застрояване“ към Правилата и нормативите за
прилагане на ОУП при община Варна (https://agup.varna.bg/attachments/article/97/prilojenie1_pravila_normativi.pdf
) за група „Смесени многофункционални устройствени
зони“ по т.9 – смесена многофункционална устройствена зона /СМФ/ в графа 7 –
максимална кота корниз липсва посочване на максимална височина, което води до
заключението, че предвиденото с обжалвания план високо строителство />15 м/ в процесния имот е съобразено с
предвижданията на ОУП на община Варна.
Неправилно е
позоваването в жалбата на приложение №2 към чл.81 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като самата разпоредба на
чл.81 от наредбата касае имоти в територии за комплексно
застрояване в жилищни и курортни комплекси, докато устройствената зона по ОУП на община
Варна, в която се намира УПИ VІІ-1834 е смесена многофункционална.
Разпоредбата
на чл.24 ал.1 от Наредба №2/29.06.2004г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните схеми на урбанизираните територии, гласи, че
необходимият брой на местата за паркиране и гариране на МПС се определя в
зависимост от функционалното предназначение на обекта съгласно таблица
4а. Раздел V „Паркиране и гариране“ от цитираната наредба не поставя
условие гаражите и паркоместата да са проектирани извън очертанията на сградите
и видно от графичната част на плана, както и от обемно-пространственото
проучване в УПИ VІІ-1834 е предвидено подземно строителство, в което могат да
бъдат осигурени паркоместа, поради което твърдението на жалбоподателя, че не са
предвидени достатъчно гаражи и места за паркиране е недоказано /въпреки
дадената от съда процесуална възможност за допускане на съдебно-техническа
експертиза във връзка с доводите в жалбата/ и оплакването му за неспазване на чл.48 ал.2 т.1 б.“л“ във връзка
с чл.49 ал.2 от Наредба №8/**.06.2001г. за обема и съдържанието на
устройствените планове, е неоснователно.
Подробен
комуникационно-транспортен план по чл.
51 от Наредба №8/2001г. се изготвя към ПУП, с който се
планира комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии –
по аргумент на глава Втора „Правила за планиране на
комуникационно-транспортната система“ на Наредба №РД-02-20-2/20.12.2017г. за
планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии. Следователно, възложителят на обжалвания проект не е
бил длъжен да иска одобряване на нов комуникационно-транспортен план. По делото е представен проект за осигуряване достъп до ПИ *****.****.****към
комуникационно-транспортния план и в решенията на ЕСУТ при община Варна за съгласуване
и приемане на ПУП-ПРЗ на УПИ VІІ-1834 няма данни този проект за осигуряване на
транспортен достъп до процесния имот да е липсвал към цялостната
разработка. Изложеното обосновава извода, че оспорения план не
противоречи на посочената в чл.1 ал.1 от ЗУТ законова цел.
Варненският
административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и
след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички
основания по чл.**6 от АПК счита следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не бяха установени съществени нарушения на
административно-производствените правила по чл.128 – 129 от ЗУТ, материалния
закон е приложен правилно, спазена е установената от закона форма и цел.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган въз основа на законова
делегация по §1 ал.3 от ДР на ЗУТ и заповед за оправомощаване от кмета на
община Варна с № 5513/31.12.2019г.
Във връзка с изхода
на делото, следва да се удовлетвори претенцията за присъждане на разноски,
предявена от ответника и заинтересованото лице С.Д., за когото оспорения акт е
благоприятен. На ответникът следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
по чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в поискания размер от
100 лева. Заинтересованото лице С.Д. има право да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 375 лева платено в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие с адв.В.К..
На основание чл.215
ал.7 от ЗУТ настоящия съдебен акт подлежи на касационен контрол.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК и чл.**3 ал.3 и ал.4
от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.Е.“ “ АД срещу заповед №Г-231/24.07.2020г. на
заместник кмета на община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план –
план за регулация и застрояване за УПИ
VІІ-1834 „за смесено строителство“ с идентификатор *****.****.****в кв.** по
плана на **м.р. на гр.Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със
заповед №Г-224/13.06.2007г. на кмета на община Варна.
ОСЪЖДА „И.Е.“ “ АД с ЕИК **,
представлявано от управителя С.Рда
заплати на община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
ОСЪЖДА „И.Е.“ “ АД с ЕИК **, представлявано от управителя С.Рда
заплати на С.А.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 375 /триста седемдесет
и пет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в **-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: