Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 350
гр. ВРАЦА, 21.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 16.11.2018 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на секретар
ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 570 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Б.И.Х. *** против Решение № 620/14.08.2018 г. по
гр.д.№ 1823/2018 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е постановено на
основание чл.326 ГПК след прекратяването на брака да носи предбрачното си
фамилно име Я..
В жалбата се
поддържа, че в тази част решението е постановено в противоречие с материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи,
че тълкуването на разпоредбата на чл.53 СК
води до извод, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключването на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си
фамилно име, то той следва да запази брачното си фамилно име. Жалбоподателката
моли първоинтстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено след прекратяването на брака да продължи да носи брачното си
фамилно име Х..
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Х.И.Х.. В съдебно
заседание същият изразява становище за основателност на жалбата.
Възивната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе
по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е
сезиран от Х.И.Х. *** с иск против Б.И.Х. от с.гр. за прекратяване с развод на
сключения помежду им граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство.
В исковата молба ищецът заявява, че не желае съдът да се произнася по въпроса
за вината за настъпилото в брака разстройство, както и по въпроса за ползването
на семейното жилище.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата Б.И.Х.. Същата не се е явила и в
съдебно заседание и не е ангажирала становище по предявения иск, както и по
въпроса за фамилното име след развода.
С Решение № 620/14.08.2018
г. по гр.д.№ 1823/2018 г. Районен съд-Враца на основание чл.49 СК е прекратил с
развод сключения граждански брак между Х.И.Х. и Б.И.Х., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, и е постановил на основание чл.326 ГПК след
прекратяването на брака Б.И.Х. да носи предбрачното си фамилно име - Я..
Предвид изложените
в жалбата на Б.Х. оплаквания и отправеното искане, предметът на въззивната
проверка обхваща единствено въпроса за фамилното име на съпругата след развода.
След като обсъди събраните
по делото доказателства, касаещи спорния въпрос за въззивната инстанция, във
връзка с изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав прави
следните фактически и правни изводи:
От приложеното към
исковата молба удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт за граждански брак № 0532/02.10.1988 г. на Община Враца е видно, че при
сключването на гражданския брак между страните съпругата Б.И. е променила
фамилното си име от Я. на Х..
Съгласно разпоредбата на чл.53 СК,
след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Възприетото в съдебната практика тълкуване
на тази норма е, че ако съпругът, приел
името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване
на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.
Сравнителноправният анализ на разпоредбите на
чл.26 СК от 1968 г. /отм./, чл. 103 СК от 1985 г. /отм./ и действащата към
настоящия момент разпоредба на чл.53 СК показва, че при прекратяването на брака
съгласието на единия съпруг за запазване фамилното му име от другия е заменено
изключително от волята на съпруга, приел името на първия при сключване на брака.
Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание
за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието,
или противопоставянето на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването
на брака, вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да
продължи да носи неговото име. /в този смисъл вж Решение № 245 от 17.05.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 261 от 3.04.2014
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1772/2014 г., IV г. о., ГК и др/.
При тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че с оглед липсата на изрично изразено желание за
промяна на фамилното име на съпругата пред първата инстанция, районният съд в
нарушение на материалния закон - чл.53 СК е постановил, че след развода ищцата
следва да носи предбрачното си фамилно име Я.. Изводът за запазване на брачното
фамилно име се подкрепя и от изрично изявеното пред настоящата съдебна
инстанция желание на въззивницата в този смисъл.
С оглед изхода на спора, право на
разноски за настоящата съдебна инстанция има въззивницата Б.Х., но същата не е
поискала присъждане на такива.
Водим от горното, Врачанският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 620/14.08.2018 г. по гр.д.№ 1823/2018 г. на Районен съд-Враца в
обжалваната част, в която е постановено на основание чл.326 ГПК след
прекратяването на брака съпругата Б.И.Х. да носи предбрачното си фамилно име Я.
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА на основание
чл.326 ГПК след развода съпругата Б.И.Х. с ЕГН********** да продължи да носи брачното си фамилно име -
Х..
Решението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........