Определение по дело №578/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №683

                                                 гр. Пловдив, 18.05.2020г.

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в  закрито заседание на осемнадесети май,  през  две хиляди и  двадесета  година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                             НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

като разгледа докладвано от съдия Цветкова ч. гр. д. № 578 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

           Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба с вх. № 8212/10.03.2020г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против Разпореждане № 8826/27.01.2020г., постановено по ч. гр. д. № 1101/2020 по описа на ПРС, с което е оставено без уважение искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С.А.К., ЕГН ********** за сумата от 300 лева главница, 65, 52 лева такса експресно разглеждане на документи, 65, 52 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 125 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, 21, 32 лева законна лихва от подаване на заявлението до изплащането на разноски.Указано е на заявителя на основание чл. 415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата ДТ.

           В частната жалба се излагат оплаквания за неправилно приложение на чл. 411 от ГПК от заповедния съд, като се поддържа, че в случая клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва за забава, не произтичат от клаузи с неравноправен характер, поради което не е налице и пречка за издаване на заповед за изпълнение за същите.Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане, вместо което да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението.

            Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в  постъпилата частна жалба, намира следното:

           Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява частично основателна.

           Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против С.А.К., ЕГН ********** за сумата от 300 лева главница за погасяване на задължение по договор за паричен заем № 5462112 от 17.08.2018г., сумата от 18, 92 лв.

 

 

 

 

 

 

договорна лихва за периода 31 август 2018г. до 23 ноември 2018г., сумата от 65, 52 лева такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 65, 52 лева неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 125 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 21, 32 лева законна лихва за забава за периода 24 ноември 2018г. до 13 декември 2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

        Заповедният съд е приел в обжалваното разпореждане, че ГПР в сключения договор за заем между страните, надвишава многократно размера на законната лихва.Счел е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави, поради което е налице обоснована вероятност за неравноправна клауза в договора, сключен с потребител.

         Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

          Правилен е извода на заповедния съд за нищожност на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение.От обстоятелствената част на заявлението е видно, че неустойката се дължи от заемателя по договора при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора.Тази клауза стои изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника.Така уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя.По този начин се разкъсва връзката между неустойката и главния дълг.В случая неустойката не служи и за обезщетение на вредите, тъй като на третия ден след подписване на договора не може да бъде преценено дали такива изобщо ще настъпят /длъжникът може да плати вземането си/, за да подлежат на обезщетяване.С оглед на това се налага извод, че заемодателят използва предвидената неустойка като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на присъщите цели на неустойката.Поради това клаузата, която я предвижда, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26 от ЗЗД.

      Претендираната такса за извънсъдебно събиране на задължението на следващо място, е уговорена в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е.Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и

 

 

 

 

 

предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК.Поради това се споделя извода за нищожност на коментираната клауза.

       Нищожна се явява и клаузата, предвиждаща плащане за експресно разглеждане на документи.Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите.Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му в темпорален аспект.По същите съображения не спада и към допълнителните услуги.

         Относно претендираната договорна лихва в размер на 18, 92 лева за периода 31 август 2018г.  до 23 ноември 2018г. не е налице произнасяне от заповедния съд, поради което не е налице и предмет на въззивна проверка.

        Относно претенцията за издаване на заповед за изпълнение  за сумата от 300 лева главница, сумата от 21, 32 лева законна лихва за периода 24 ноември 2018г. до 13 декември 2019г., както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, не се установява наличието на основание заявлението да бъде отхвърлено, поради което атакуваният акт следва да бъде отменен в тези му части и вместо него да се постанови издаването на заповед за изпълнение.В останалата част разпореждането е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

       Предвид горните съображения съдът

 

                                        О  П  Р Е Д Е Л И:

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 8212/10.03.2020г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, представлявана от И. Ц. К. и Я. Б. Я. с процесуален представител юрисконсулт И.Т. против Разпореждане № 8826/27.01.2020г., постановено по  ч. гр. д. № 578/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която  е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по отношение на претендираните 65, 52 лева такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 65, 52 лева неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 125 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране.

            ОТМЕНЯ Разпореждане № 8825/27.01.2020г., постановено по ч. гр. д. № 1101 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд,  в частта, с която  е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  по отношение на претендираните 300 лева главница, 21 32 лева законна лихва за периода 24.11.2018г. до 13.12.2019г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането,  като 

             ВРЪЩА делото на  Районен съд гр.Пловдив, тринадесети гр. с. за продължаване на процесуалните действия по него с издаване на заповед за

 

 

 

 

 

 

изпълнение по чл. 410 ГПК в полза  на  "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ********* против С.А.К., ЕГН ********** за сумата в  размер на 300 лева главница, сумата от 21, 32 лева  законна лихва за периода 24.11.2018г. до 13.12.2019г.  и  законна лихва от подаване на заявлението до изплащането на вземането.

   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              

 

                                                  

                                                          ЧЛЕНОВЕ :