№ 14361
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110144076 по опИ. за 2022 година
Предявен е от ищеца Б. Н. К. срещу ответника ... иск с правно
основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на
сумата 4373,00 лева (след направеното и допуснатото в проведеното на
04.07.2023 г. първо редовно открито съдебно заседание по делото изменение
на иска чрез увеличение на неговия размер от първоначално предявения такъв
за 3000,00 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие от 16.08.2017 г. в
гр. София, причинено от виновното поведение на водач на л.а. „Ситроен Ц5“,
с рег. № ... – А. И. С., чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно
със законната лихва от датата на произшествието 16.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Б. Н. К. твърди, че на 16.08.2017 г. около 22:50 часа в гр.
София по ул. „...“ в посока на движение от бул. „...“ към ул. „...“, в района на
кръстовището с ул. „...“ водачът на л.а. „Ситроен Ц5“, с рег. № ... – А. И. С.
предприел маневра завиване наляво и отнел предимството на насрещно
движещия ищец, управляващ мотоциклет Ямаха РЖ 03 с рег. № .... Сочи, че
поради виновното противоправно поведение на сочения водач претърпял
имуществени вреди в размер на тотална щета на собствения на ищеца
мотоциклет. Пояснява се, че към датата на ПТП виновният водач няма
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предявено е
искане за репариране на претърпените вреди, но плащане от ответника не е
извършено. Моли съда да уважи предявения иск и претендира присъждане на
разноски.
Ответникът ... оспорва иска по основание и размер. Възразява срещу
твърдения механизъм на ПТП и причинна връзка между него и заявения
1
вредоносен резултата – чие поведение на водач е причина за настъпване на
ПТП. Счита, че изцяло вина за настъпване на процесното ПТП има ищеца и
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Възразява
срещу иска като предявен в завишен размер. Прави искане по чл. 219 от ГПК
за привличане на трето лице помагач – виновния водач. Моли съда да
отхвърли претенцията. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – А. И. С. не изразява
становище по иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесуална предпоставка за допустимостта на иска с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ е предявяване на претенцията за
плащане на обезщетение от увреденото лице пред ... и липса на плащане от
ответника ... в срока по чл. 496 КЗ, отказ от страна на фонда да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение /чл. 558, ал. 5 КЗ/.
По делото не спорно, а и от представените доказателства се установява,
че ищецът е подал до ... уведомление за имуществени вреди, както и че с
писмо изх. № 24-00-481/17.11.2011 г. на ... ищецът е уведомен за взетото
решение от Управителния съвет за отказ да му бъде изплатено обезщетение
за имуществени вреди от процесното ПТП
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" КЗ, ... изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро
на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - арг. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение, деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента и делинквентът да не е
имал валидна застраховка "ГО" към момента на настъпване на ПТП, както и
твърдяната имуществена вреда и нейния размер.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –Протокол
за ПТП от 17.08.2017 г., Акт за установяване на административно нарушение,
Наказателно постановление, както и от заключението на приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява, че на 16.08.2017 г. около
22:50 часа в гр. София по ул. „...“ в посока на движение от бул. „...“ към ул.
2
„...“, в района на кръстовището с ул. „...“ водачът на л.а. „Ситроен Ц5“, с рег.
№ ... – А. И. С. предприел маневра завиване наляво и отнел предимството на
насрещно движещия ищец Б. Н. К., управляващ мотоциклет Ямаха РЖ 03 с
рег. № ....
От така посочените доказателства безспорно се установява, че причина
за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л.а.
„Ситроен Ц5“, с рег. № ... – А. И. С.. Същият е нарушил разпоредбата на чл.
31, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по
различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на делинквента се
предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не е опровергана в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Напротив –
от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и заключение
на САТЕ, категорично се установява, че вината за настъпването на
процесното ПТП изцяло била именно на водача на МПС „Ситроен Ц5“, с рег.
№ ....
Безспорно обстоятелство по делото е, че към датата на събитието –
16.08.2017 г. третото лице помагач А. И. С. и водач на увреждащия автомобил
не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
За определяне размера на спорното вземане по делото е прието
заключение на автотехническа експертиза, което съдът цени като
компетентно и обосновано изготвено. От изслушаната по делото
автотехническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на
причинените вреди и необходимите средства за ремонт по средни пазарни
цени, възлиза на 4373,00 лева, като тази сума вещото лице определя като
достатъчна за възстановяване на щетите по увреденото имущество от преди
ПТП, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части. Вещото лице констатира, че е налице тотална щета от
съпоставката на стойността, необходима за възстановяване на мотоциклет
Ямаха РЖ 03 с рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП – 21049,76 лева и действителната стойност на лекия автомобил,
определена към датата на настъпване на ПТП – 5831,00 лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява,
че в КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Претърпяната
вреда, вследствие на увреждане на имущество при настъпилото
застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени,
които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на
щетите по него, тъй като с тях се намаляват активите на застрахования.
Настоящият състав намира за неоснователни са възраженията на ответника,
че обезщетение следва да бъде определяно по Методиката за ... за определяне
на действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени
3
вреди. Методиката следва да бъде съобразена като минимална долна граница
в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение, какъвто не е настоящият случай.
Единствените ограничения, които законодателят е въвел е, че размерът на
застрахователното обезщетение, не може да надвишава застрахователната
сума по договора, както и действителната стойност на увреденото имущество.
При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност
на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е.
по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице. В
настоящия случай от заключението на вещото лице се установява, че
стойността на вредата по средни пазарни цени е 4373,00 лева.
Поради изложеното искът се явява изцяло основателен в пълния
предявен размер и следва да бъде уважен.
Отговорността на Гаранционния фонд по отношение лихвата за забава е
уредена в чл. 558 КЗ: "Лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват
и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ." А според чл. 497 КЗ,
"Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1 изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3." Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства,
ищецът е отправил претенция към Гаранционния фонд на 21.08.2017 г., т. е.
15-дневния срок е изтекъл на 05.09.2017 г., поради което и лихва за забава
върху определеното обезщетение се дължи от 06.09.2017 г. до окончателното
изплащане.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока,
право на разноски възниква за ищеца. На същия следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски, както следва 174,92 лева – заплатена
държавна такса, 15,00 лева – заплатена държавна такса за частна жалба и
200,00 лева – депозит за експертиза.
В полза на адв. Никола Ненков – процесуален представител на ищеца
следва да се присъдят разноски за предоставена безплатна правна помощ в
размер на 500,00 лева, определени от съда съгласно чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно правната
и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.
Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16,
съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може
да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба
№ 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Още повече, разпоредбата
на чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвижда възможност за
4
адвокатите да оказват безплатна правна помощ и правна помощ при
заплащане на възнаграждения под определените в Наредба № 1 от 09.07.2004
г. размери на материално затруднени лица; лица, които имат право на
издръжка; близки и роднини, както и на юристи, поради което по аргумент на
по-силното основание и съдът може да им определи възнаграждение под
посочените размери.
Мотивиран от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., Булстат ... с адрес ..., ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Б. Н. К.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, ... на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата 4373,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – стойността на уредения мотоциклет Ямаха РЖ 03 с
рег. № ..., настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие от
16.08.2017 г. в гр. София, причинено от виновното поведение на водач на л.а.
„Ситроен Ц5“, с рег. № ... – А. И. С., чиято деликтна отговорност не е била
обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, ведно със законната лихва от 06.09.2017 г. до
окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 389,92
лева – разноски по делото в производството пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: BG25FINV91501115868955.
ОСЪЖДА ..., Булстат ... с адрес ..., ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на адв. ...,
САК, с адрес: ... на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 500,00 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А. И. С., ЕГН
********** като третото лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5