Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 30 март 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично заседание на 05.03.2020 г. в състав:
Районен съдия: И. Иванов
при участието на секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско
дело № 4781 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите
от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Дайнърс клуб България“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 81Г срещу Х. М. Х. с ЕГН ********** ***.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата 699,05 лева-главница по договор за кредит под формата на кредитна карта
„Diners
club“ от 16.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 31.05.2019 г. – датата на подаване на заявление по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане на задължението и сумата 114,45 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2019 г.,
за които суми е издадена заповед № 1268 от 04.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2047/2019 г. на Врачански
районен съд. Претендират се разноски както по исковото, така и по заповедното
производство.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2018 г. между
страните бил сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „Diners club“ с
предоставяне на кредитен лимит от 700,00 лева, по който не били платени
следните суми: главница в размер на 699,05 лева и наказателна лихва в размер на
114,45 лева за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2019 г., дължима съгласно т. 7
и т. 8 от договора и т. 11.1 от раздел XI на общите условия на ищеца.
Ответникът преустановил плащанията, поради което кредитът станал автоматично
предсрочно изискуем съгласно чл. 13.2.1 от общите условия.
Поради неизпълнението на ответника, на
31.05.2019 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 2047/2019 г. на Врачански
районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 1268 от 04.06.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес, а видно от служебно
изготвената от съда справка от информационната система на НАП ответникът няма действащи трудови договори, поради което са предявени
настоящите искове.
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 9, чл. 11 и чл. 33 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК).
Ответникът Х. М. Х. не е подал писмен отговор и не е взел
становище по иска в срока по чл. 131 от ГПК.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 2047/2019 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Х. М. Х. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал.
1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
На 26.01.2018 г. ответникът Х.Х.
е отправил писмено искане до ищеца „Дайнърс слуб България” АД за издаване на кредитна карта Diners Club, тип на картата Classic, като на
16.01.2018 г. страните са сключили договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта Diners Club и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) с размер до 700,00 лв. и със срок за
ползване и погасяване на кредитния лимит до 31.12.2018 г. На 26.01.2018 г.
ищецът е предоставил на ответника срещу подпис кредитна карта с протокол, в
която е отразен кредитен лимит от 700,00 лв. В протокола е посочен номера на
картата, с последни цифри 0439. Картата е за безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от банкомати (АТМ).
Уговорена е промоционална годишна лихва от 12 % за
първите 12 месеца и годишен процент на разходите от 12,69 %, като ответникът е
следвало да върне 774,12 лв. Уговорената минимална погасителна вноска е 5 % от
размера на главницата на задълженията, дължима за отчетния период, плюс всички
лихви, такси и комисионни. При неплащане на вноската се дължи наказателна лихва
съгласно т. 7.2 от договора и т. 11.1 от общите условия. Ищецът е счел кредита
за предсрочно изискуем, без да уведомява титуляря, след забава от 150 дни от
датата на изискуемост на задължението (150 дни след 15.08.2018 г.).
От заключението на неоспорената
от страните и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по
процесния договор ответникът е извършил погашения в
общ размер на 960,00 лв., както следва: на 13.04.2018 г.-310,00 лв., на
15.05.2018 г.-350,00 лв. и на 24.07.2018 г.-300,00 лв. Размерът на дължимата
главница, изчислена при прилагане на т. 2 и т. 5 от договора за кредит и т.
10.1 от Раздел X на общите условия, е 699,05 лв., а размерът на дължимите лихви, при
прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, т. 7 и т. 8 от договора и т.
11.1 от Раздел XI от общите условия, е 114,45 лв.
От правна страна.
По изискуемостта на процесните вземания.
Видно е от представените доказателства, чe е издадена на кредитна карта въз основа на договор от 16.01.2018
г. със срок на ползване до 31.12.2018 г. В исковата молба се твърди, че е
налице автоматична предсрочна изискуемост след изтичането на 150 календарни
дни, считано от 15.08.2018 г., като след изтичането им кредитната карта била
анулирана от издателя. Съдът намира, че с оглед характера на предоставената
услуга и начина на погасяване на задълженията не е налице автоматична предсрочна
изискуемост по смисъла на чл. 60 от Закона за кредитните институции, когато
целият, разсрочен във времето дълг, става изискуем при наличие на обективна
предпоставка за това. В конкретния случай, с отказа за преиздаване на картата
ищецът е лишил ответника от предвидения в договора 45-дневен гратисен период за погасяване на последното натрупано
задължение, но останалото такова вече е било дължимо. Поради прекратяване на
договора, с изтичане на срока за ползване (31.12.2018 г.) се явява дължимо
цялото задължение.
По съществото на исковете.
Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договорите, сключени с потребител – чл. 7, ал. 3 от ГПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК),
приложим към процесното правоотношение, въз основа на
договор за кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 12 от ЗПК уреждат формата и
съдържанието на договора, който в случая е под формата на овърдрафт.
Съобразно чл. 22, вр. чл. 12, ал. 1, т.
8 от ЗПК, договор за потребителски кредит, който се предоставя под
формата на овърдрафт, е недействителен, ако не са посочени приложимия лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че
лихвеният процент към датата на подписване е 19 %, който не може да се приеме
за фиксиран, тъй като според чл. 8 от договора годишната лихва се начислява и
прилага спрямо непогасената сума съгласно действащата към датата на прилагане
тарифа на издателя за таксите, комисионите и лихвите за издаване и обслужване
на кредитни карти. От изложеното е видно, че няма конкретика
и яснота относно приложимия лихвен процент по кредита към съответния момент на дължимостта на лихвата, като същевременно изцяло липсва разпоредба
за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент. В чл. 7 е уговорено, че ще се заплаща годишна
лихва в размер на 19 % върху пълния размер на задълженията по картата, без
същите да са уточнени. С други думи, не става ясно как е разпределен лихвеният
процент във времето и върху кои суми се дължи: дали само спрямо тегленията и натрупаната главница и/или и върху други акцесорни плащания, като следва да се има предвид, че в
тарифата е предвидено да се дължат различни видове такси и комисиони. Ето защо не
става ясно как се формира възнаградителната лихва.
Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора
за кредит да са посочени условията (начините) за прилагането му и да има яснота
какъв е неговият размер. Тези изисквания не са изпълнени. В договора е посочен
единствено размерът на лихвения процент, но само към определен момент – датата
на подписване. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 8 от ЗПК, която е императивна.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 12, ал. 1, т. 9 от
ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая изобщо не е ясно по
какъв начин е определена общата дължима сума от 774,12 лв. и какво е
основанието за изчисляване на този размер. Наред с това съдът намира за
необходимо да изтъкне, че годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на тази специална формула дава информация на
потребителя как е образуван размерът на годишния процент на разходите и общо
дължимата сума по договора.
Съдът намира, че е налице и нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 6
от ЗПК, тъй като няма яснота относно срока на договора, нито са конкретизирани
падежите за плащане и отчетните периоди.
Според чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК –
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията
на чл. 12, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗПК, поради което договорът за кредитна карта
е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която
се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете.
Имайки предвид последиците й, съгласно специалната
разпоредба на чл. 23 от ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
От съдебно-счетоводната експертиза е видно, че ответникът е
извършил по процесния договор погашения на обща
стойност 960,00 лв., а претендираната от ищеца
главница е в размер на 699,05 лв., т.е. претенцията за главница е погасена чрез
плащане.
В обобщение, искът за главница е неоснователен като погасен
чрез плащане, а искът за наказателна лихва е неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква само за
ответника, който не е претендирал разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради което съдът не присъжда разноски на страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Дайнърс клуб България“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ № 81Г срещу Х. М. Х. с ЕГН ********** ***
искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца суми по договор за кредит под формата на кредитна карта „Diners club“ от 16.01.2018 г., както следва: за сумата 699,05
лева-главница, ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2019 г. –
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението-като погасен чрез плащане;
за сумата 114,45 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 31.05.2019 г.-като недоказан,
за които суми е издадена заповед № 1268 от 04.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2047/2019 г. на Врачански
районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: