№ 152
гр. гр.Несебър, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20232150100846 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7637/15.08.2023 г.
на „Т.Ф.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор – Ю.С., чрез адв. Ц. Г. от САК, срещу „Р.
БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от
управителя М.В.М., с която се иска от съда да приеме за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 9793,60 лева,
представляваща главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити на юридическо лице от 06.10.2017 г. и Анекс към същия от
04.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.05.2023 г. до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 266/25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 551/2023 г. по описа на Районен съд -
Несебър. Претендират се съдебни и деловодни разноски.
Посочва се, че между страните бил сключен Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити на юридическо лице от 06.10.2017 г., по
силата на който на ответното дружество бил отпуснат кредит в размер на сумата от
6000 лева. С анекс към рамковия договор от 04.10.2018 г. максималният размер на
всеки кредит бил увеличен на 10 000 лева. Ищецът навежда твърдения, че съгласно чл.
40, ал. 1, т. 1 от рамковия договор, ответното дружество се задължило да заплаща до
15-то число на всеки месец сума, равна или по-голяма от минималните погасителни
вноски по всички кредити, посочена в последното месечно извлечение. Съгласно чл.
40, ал. 2 от същото съглашение, неизпълнението на цитираното задължение за
ответника имало за последица начисляването от ищеца на надбавка за забава към
годишния лихвен процент по кредитите в размер, посочен в ценовата листа. Изложени
са фактически твърдения във връзка с начина на формиране на минималната
погасителна вноска по договора и размера на лихвения процент. С твърдения, че
поради неизпълнение от страна на ответното дружество – кредитополучател на
1
задължението по договора за внасяне на минимална погасителна вноска за четири
последователни месеца на датата 15.07.2020 г. , всички вземания по рамковия договор
били обявени за предсрочно изискуеми.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответната страна.
Ищецът не изпраща представител е проведеното по делото открито съдебно
заседание. С молба вх. № 2884/27.03.2024 г. моли, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, при наличие на
предпоставките за това. Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен при приложение на фикцията
по чл. 50, ал. 2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител, като липсва и искане за
разглеждане на делото в отсъствие на такъв.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 240 и сл. от ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 551/2023 г. по описа на
Несебърския районен съд, по което е издадена заповед № 266 от 25.05.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 9793,60 лева –
изискуема главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити
на юридическо лице от 06.10.2017 г., ведно с Анекс към него от 04.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -
25.05.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
В указания срок, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, и предвид постъпило
възражение на ответното дружество заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си, който съдът приема за допустим. С процесната искова молба са
предявени за съдебно установяване всички вземания по заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати
представител, и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по
искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези
последици са редовно указани на ответника с разпореждане № 2254/30.08.2023 г. на
съда, което видно от доказателствата по делото – съдебни съобщение и уведомление /л.
33-34 от делото/ е редовно връчено на страната, по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК – със
залепване на уведомление и при наличие на предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Със свое разпореждане № 3171/18.12.2023 г. съдът изрично е разпоредил връчване на
исковата молба и приложенията до ответното дружество и чрез адв. Ж.И. от БАК, за
която в рамките на заповедното производство е представено пълномощно /л. 15 от
ч.гр.д. № 551/2023 г. по описа на НРС/, но с молба вх. № 816/24.01.2024 г. адв. И. е
върнала книжата с твърдения, че няма връзка с ответника и не е упълномощена по
делото.
Същевременно, ответникът – търговско дружество е редовно призован за
проведеното по делото съдебно заседание с връчване на определение № 209/26.02.2024
г. при условията на законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК – на 25.03.2024 г. /видно
от призовка – л. 40 от делото/. С определението отново са дадени указания във връзка с
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по спора.
Ответникът в настоящото производство е юридическо лице –търговско
дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са уредени в нормата на
2
чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и юридически лица, които са
вписани в съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в
съответния регистър адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /чл. 50, ал. 2 от ГПК/.
В настоящия случай преписът от исковата молба е изпратен на адрес, който
съвпада с вписания адрес на управление на дружеството по партидата на същото,
водена в Търговския регистър. Този адрес на управление е вписан още на 11.02.2016 г.
и не е променян до настоящия момент, което се установява въз основа на извършена от
съда служебна проверка. Изпратеното от НРС съобщение с препис от исковата молба и
разпореждане на съда е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по
призоваване, че е посетило адреса на 29.12.2023 г., 06.01.2024 г. и 15.01.2024 г., но не
установило индикации за офис на дружество – табели или работно време, а на мястото
се намират две жилищни сгради /къщички от затворен тип. При опит за връчване на
адреса на определението за насрочване на делото, призовкарят е удостоверил на датите
01.03.2024 г., 09.03.2024 г. и 25.03.2024 г., че дружеството или негов представител не
са открити, на адреса няма табели, канцелария, звънец и обозначение за офис. В срока
за отговор по чл. 131 от ГПК няма постъпили изявления от ответника, въпреки
поставеното на 15.01.2024 г. уведомление на адреса му на управление. Не се явява и
представител при разглеждане на делото в съдебно заседание от 01.04.2024 г.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика, намерила израз в решение №
546 от 13.01.2012 г. на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 508/2011 г., решение № 279 от
24.01.2015г. на ВКС, III ГО по гр. д. № 2769/2014 г. , определение № 706 от 21.10.2013
г. на ВКС, I ТО, определение № № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр..д. № 1439/2018г. на ВКС
и др., формирана относно предпоставките, при които се прилага законовата фикция на
чл. 50, ал. 2 от ГПК, за да се приеме, че страната е уведомена за действията, които
съдът и е указал да извърши, е прието, че когато връчителят посещава адреса на
търговското дружество той следва да установи има ли там фирмена табела или
наименование на ЮЛ, а aко не намери такива - да положи усилия да събере сведения
познат ли е на това място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови
представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните
сведения следва да отрази в разписката към съобщението констатациите, че лицето е
посетено на адреса, но не е намерено.
В решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, ІV ГО и
решение № 279 от 24.01.2015г. по гр.д. № 2769/2014г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че за да
бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда н а чл. 50, ал. 2 от ГПК, чрез
прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса,
вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостоверени
обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши
проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в
които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере
сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този
адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл.
и в случаите, когато не могат да се съберат данни, дали търговецът е пребивавал на
адреса.
При посочените констатации и съобразявайки изложената съдебна практика на
върховната инстанция, съдът приложи съдебните книжа, ведно с разпореждане №
2254/30.08.2023 г. и определение № 209/26.02.2024 г., като редовно връчени на
длъжника на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
3
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените обстоятелства и представените доказателства.
От представените по делото доказателства е видно, че страните по делото са
сключили Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и кредити на
юридически лица от 06.10.2017 г., по който ищецът има качеството на изпълнител, а
ответника – на клиент. Предметът на договора включва издаването, предоставянето и
ползването на платежни карти; откриването, обслужването и закриването на платежна
сметка; извършване на платежни и други операции; усвояването, ползването и
издължаването на кредити, отпуснати на клиента във връзка с изпълнението на
платежни операции чрез платежни карти, като съгласно чл. 3 от същия изпълнителят
се е задължил да издаде на клиента-ответник платежна карта за извършване на
платежни услуги по начина и условията на договора и ценовата листа към него. Видно
от ценова листа – приложение към договора общият кредитен лимит по рамковия
договор е уговорен в размер на 50 000 лева, а с Анекс № 1/04.10.2018 г. лимитът по
картата е определен в размер на 10 000 лева. Ищецът е представил протоколи,
разписани от законния представител на дружеството, съгласно които са му предадени
екземпляри от договора и приложенията му. Самите договор, анекс и приложения също
носят подпис на Мария Матева на всяка страница, а на последната – ведно със
саморъчно изписване на имената. Във връзка с размера на задълженията на ответника
по рамковия договор и анекса е представена справка, изготвена от ищеца за периода
17.10.2017 г. – 31.08.2020 г., съгласно която ответникът е ползвал сума в общ размер
на 9793,60 лева чрез разплащания с издадената му от ищеца карта.
От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства
може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявения
установителен иск и дължимостта на разпоредената за заплащане от ответника сума,
съгласно издадената по гр.д. № 551/2023 г. по описа на НРС заповед за изпълнение.
С оглед установената вероятна основателност на иска и тъй като ответникът не е
представил отговор на исковата молба и същият не се е явил в съдебното заседание,
без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е бил
уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът
намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да
бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
С оглед изхода от делото, в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски,
възлизащи в размер на общо 195,87 лева за заплатена държавна такса, както и
направените разноски в заповедното производство, възлизащи в размер на 195,87 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.Ф.С.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния директор –
Ю.С., срещу „Р. БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***,
представлявано от управителя М.В.М., положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 240 и сл. от ЗЗД, че „Р. БГ“ ЕООД,
ЕИК ***, дължи на „Т.Ф.С.” АД, ЕИК ***, сумата от 9793,60 лева, представляваща
4
изискуема главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити на юридическо лице от 06.10.2017 г. и Анекс към същия от
04.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.05.2023 г. до окончателното
изплащане, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 266/25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 551/2023 г. по описа на
Районен съд - Несебър.
ОСЪЖДА „Р. БГ“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Т.Ф.С.” АД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 195,87 /сто деветдесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки/ лева – разноски в исковото производство, както и сумата
от 195,87 /сто деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ лева – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 551/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Окръжен съд - Бургас в едномесечен срок от връчването му по реда на чл.
240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5