Определение по дело №188/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 65 от НПК.
Образувано е по молба на защитника на И. С. Р. и П. С. Д. - обвиняеми
по досъдебно производство производство № 77/2023 г. по описа на РУ на
МВР – С., вх. № 98/2023 г., пор. № 6/2023 г. по описа на Окръжна
прокуратура – С. за изменение на взетата по отношение на всеки от двамата
обвиняеми мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
В молбата се твърди, че направените искания за провеждане на очни
ставки между обвиняемите И. Р. и П. Д. от една страна и свидетелите Д. Г. и
Н. П. от друга, неправилно били отказани от наблюдаващия прокурор и този
отказ по същество представлявал отказ да се установи обективната истина по
досъдебното производство, да се разследва всестранно и пълно, да се
анализира наличната доказателствена съвкупност и да бъдат направени верни
правни изводи относно квалификацията на деянието и извършване на
необходимите последващи процесуално – следствени действия. По
досъдебното производство били извършени допълнителни разпити на
обвиняемите, приобщени били писмени доказателства. И двамата обвиняеми
били приети в Ареста в изключително влошено здравословно състояние и за
тях не се полагали никакви медицински грижи, а още по – малко
необходимите такива, свързани със специализирана медицинска помощ,
невъзможна за оказване в условията на ареста. Настоящата квалификация на
деянието по чл. 199,ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“
от НК не съответствала на фактическата обстановка, била неправилна и
незаконосъобразна и се базирала единствено на неправдоподобните
показания на пострадалите свидетели Г. и П.. Безспорно било доказано, че на
инкриминираната дата двамата обвиняеми посетили дома на пострадалата Г.
през деня; позвънили са и тя им отворила по поръчка на свид. П., за да
реализира покупко – продажба на часовник, който П. желаел да купи, а обв.
Д. – да продаде. Публична тайна (известна на всички заинтересовани –
наркомани, дилъри, полицейски служители) било че свид. П. бил дилър на
дрога в гр. С.. След като не се разбрали за цената на часовника, обв. Д. се
съгласил да му бъде доплатен в марихуана. Нямало никакви заплахи, насилие
или каквито и да било действия от страна на двамата обвиняеми, които да
бъдат квалифицирани по чл. 198, ал. 1 от НК. От приложените разпечатки от
проведени разговори между свид. П. и обв. Д. било видно, че свид. П. не е
имал пари да заплати договорената цена за часовника; нямало пари и в
жилището на „пострадалата“ Г. и тя напуснала жилището заедно с двамата
обвиняеми. Никой от двамата обвиняеми не бил правил опит да се укрие, тъй
като не били извършили вмененото им престъпление. И двамата обвиняеми
имали постоянно местоживеене, имали деца и задължения по отглеждането
им, както и изключително сериозни здравословни проблеми, несъвместими с
престоя им в ареста. Искането е да бъде изменена взетата по отношение на
всеки от двамата обвиняеми мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека и по – подходяща такава.
1

В съдебно заседание защитникът на двамата обвиняеми поддържа
депозираното искане с посочените в същото аргументи. Моли мерките за
неотклонение спрямо обвиняемите П. Д. и И. Р. да бъдат изменени в по-леки
такива, съобразени и със здравословното им състояние и с това, че двамата
имат малки деца, които се нуждаят от препитание, което само майките не
можели да им осигурят в достатъчна степен.
Прокурорът счита направеното искане за неоснователно. Счита, че към
момента не са променени обстоятелствата, които са били съобразени от съда,
при първоначално вземане на мярката за неотклонение задържане под стража,
а именно семейното положение на обвиняемите, здравословно им състояние,
обществена опасност на престъплението, както и фактическите предпоставки
по чл.63 от НПК - обосновано предположение обвиняемите да са извършили
престъплението, за което са обвинени и наличие на реална опасност да се
укрият или извършат друго престъпление. По отношение на реалната
опасност доколкото спрямо обвиняемите било повдигнато обвинение за
извършен грабеж при условията на оперен рецидив била налице
регламентираната от законодателя в разпоредбата на чл.63, ал.2 от НПК
законова презумпция, че такава опасност е налице при обвинение за
престъпление в условията на опасен рецидив. Събраните по делото
доказателства не оборвали наличието на тази реална опасност. Неоснователни
били оплакванията на обвиняемите от здравословен характер, тъй като те
били консултирани своевременно от медицински специалисти в МЦ при
Затвора С. и при преценка за необходимост от консултация и лечение от
специалисти в болнично заведение, своевременно се сигнализирала ОП - С. и
се уважавало направеното искане за извеждане на обвиняемите от ареста и
привеждането им в съответния ден и час при съответния специалист.
Относно съображенията, че с обвиняемите в момента не се извършвали
никакви процесуалноследствени действия, същите не обосновавали основание
за изменение на мярката им за неотклонение, доколкото такива основания не
били поставени към фактическите предпоставки за вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража. Разследването по досъдебното
производство било в заключителен етап като се изчаквали заключенията по
две назначени съдебно-биологически експертизи с ДНК анализ и след
приобщаване на писмените заключения предстояло повдигане на окончателни
обвинения и предявяване на разследването. Към момента не била налице и
прекомерност на задържането, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.4 от
НПК. Моли съда да остави направеното искане за изменение на мерките за
неотклонение задържане под страна на обв. П. Д. и обв. И. Р. без уважение и
да потвърди мерките им за неотклонение.
В реплика защитникът на двамата обвиняеми счита, че квалификацията
на деянията може и следва да търпи промени в хода на разследването. Освен
това, държавният обвинител не взел отношение към представената в съдебно
заседание епикриза, касаеща здравословното състояние на обв. П. Д. и по
точно относно пасажа, в който му било предписано домашно лечение, което
2

не можело да се проведе в ареста.
Обв. И. С. Р. заявява, че желае мярката му за неотклонение да бъде
изменена в по – лека по преценка на съда. Отрича двамата с обв. Д. да са
извършили престъплението.
Обв. Д. също счита, че двамата с обв. Р. не били извършили
престъплението. В момента бил на гладна стачка. В затвора не можел да се
храни, тъй като нямал зъби и здравословното му състояние можело да се
влоши, ако останел в ареста. Моли за изменение на мярката му за
неотклонение в по-лека.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
С постановление на разследващия орган от 17.01.2023г. по досъдебно
производство № 77/23 г. на РУ на МВР - С., вх. № 98/23 г., пор. № 6/23 г. на
ОП — С., предявено на същата дата, И. С. Р. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.
„б“ от НК, за това че на 16.01.2023 г. в гр. С., при условията на опасен
рецидив, в съучастие като съизвършител с П. С. Д., отнел чужди движими
вещи, а именно - пари в размер на 1 900 лв., 200 евро, 100 паунда, собственост
на Д. К. Г. и Н. Г. П. от владението на Д. К. Г. от гр.С., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване.
С постановление на разследващия орган от 17.01.2023г. по същото
досъдебно производство, предявено на същата дата, П. С. Д. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.„б“ от НК, за това че на 16.01.2023 г. в гр. С., при условията на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с И. С. Р., отнел чужди
движими вещи, а именно - пари в размер на 1 900лв., 200 евро, 100 паунда,
собственост на Д. К. Г. и Н. Г. П. от владението на Д. К. Г. от гр.С., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване.
С влязло в сила Определение №28 от 20.01.2023 г. по ЧНД № 37/2023 г.
по описа на С.ския окръжен съд по отношение на обв. Р. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
С влязло в сила Определение №30 от 20.01.2023 г. по ЧНД № 40/2023 г.
по описа на С.ския окръжен съд, потвърдено с Определение № 19 /
27.01.2023г. по ЧНД № 22/ 2023г. на Апелативен съд – Б., по отношение на
обв. Д. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
За престъплението, за което на двамата обвиняеми е повдигнато
обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото
на виновния, т.е. престъплението е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Обв. Р. е на 34 години, с основно образование, не работи. Формално има
постоянен адрес в гр. С.. Не е женен, има дете на 6 години. Осъждан
3

многократно. Още като непълнолетен е осъждан за престъпления по чл. 195,
ал.1, т. 3, 5 и 7 от НК, по чл. 206, ал. 1 от НК и по чл. 198 от НК, а като
пълнолетен за престъпления по чл. 195, ал.1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК; по
чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК; по чл. 216, ал. 1 от НК; по чл. 244, ал. 1 от НК;
по чл. 198, ал. 1 от НК; по чл. 144, ал. 2 от НК; по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр. 2, вр.
ал. 2, т. 1 и 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК; по
чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от
НК. Изтърпявал е ефективни наказания лишаване от свобода, като последно е
освободен от Затвора през 2022г.. Има неприключили досъдебни
производства за престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Обв. Д. е на 42 години, със средно образование, не работи. Не е женен,
има дете на 5 години. Осъждан многократно като пълнолетен за различни
престъпления (включително и за грабеж при опасен рецидив): по чл. 325, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК; по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК; по чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл.
214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 2 и 4, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК; по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; по чл. 216, ал. 1 от НК; по
чл. 319 от НК; по чл. 195, ал. 1 , т. 7 от НК; по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198,
ал. 1 от НК; по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК; по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК; по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изтърпявал е ефективни
наказания лишаване от свобода. Видно от справката му за съдимост, на
23.03.2015г. е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и
4 месеца. Впоследствие през 2022г. с влезли в сила две присъди за деяния,
извършени съответно на 22.02.2016г. и в периода 07.12.2019г . – 27.07.2021г.
отново са му наложени ефективни наказания лишаване от свобода за срок от
по шест месеца, за които в справката не е отразено дали вече са изтърпяни.
Няма други неприключили наказателни производства.
Формално и двамата обвиняеми имат постоянни адреси в гр. С..
Видно от приложените характеристични справки, приятелските кръгове
на двамата обвиняеми са от криминално проявени лица.
В дадение обяснения двамата обвиняеми отричат участие в процесното
престъпление. Разпитани са свидетели – Д. К. Г., Н. Г. П., К. Г. П., Р. Г. Т., Т.
Йорданов Д., М.С.Ж., Д.Х., Р.Й.С., Х.С.П. и Г.Х.Д., чиито показания, с
изключение на последния свидетел са относими към разследваното
престъпление. По установения в НПК ред е извършен оглед на
местопроизшествие, при който са иззети вещи, имащи значение за
разследването. Изготвени са веществени доказателствени средства, а именно
фотоснимки към съответния протокол за оглед на местопроизшествие. С
протокол за доброволно предаване свид. Г. е предала скрийн шот от
мобилния си телефон на получено на 17.01.2023г. в 16:08 часа съобщение от
момиче представило се за сестра на обв. Р.; С протокол за доброволно
4

предаване свид. Н. П. е предал скрийн шот от мобилния си телефон на
проведен на 17.01.2023г. в 00:55 часа чат разговор със С.Я.; скрийн шот от
мобилния си телефон на изпратено от Симон съобщение; скрийн шот от
мобилния си телефон на проведен на 18.01.2023г. в 9:00 часа чат разговор с
Д.Х. – 6 листа, като съдържанието на всички чат разговори и съобщения е
относимо към разследваното престъпление. Свид. Р.С. (с която обв. Д. живее
на съпружески начала) е представила снимки на екрана на лаптопа на обв. Д.
от негов разговор проведен от приложение „Месинджър“ от профила му във
Фейсбук със свид. Н. П. относно залагането на часовник – 9 листа. Изготвена
е съдебно техническа експертиза, като от представения за изследване DVD –
R, марка Kodak, съдържащ видеозаписи от охранителна камера, монтирана
във вътрешната част на входа на бл. 6 в кв. „Кольо Фичето“ са извлечени
снимкови кадри на лица и техните действия във времеви интервал от 11:20
часа до 11:59 часа на 16.01.2023г.. Снимковите кадри са представени в
снимково приложение, подредени в хронологичен ред. Изготвена е
видиотехническа експертиза за идентифициране на обвиняемите на
предоставени за изследване видеозаписи. Назначени са и се чака изготвянето
на съдебно – биологични експертизи.
Приложени са писмени доказателства – справки за съдимост на двамата
обвиняеми, характеристични справки, декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние, справки от мобилни оператори, от „Easy
Pay“, от различни казина. Представени са две епикризи на обв. Д. за
проведено лечение в ОЛЧХ на МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – С. в периода
06.09.2022г. – 14.09.2022г. и в периода 03.04.2023г. – 06.04.2023г.;
разпореждания на наблюдаващия прокурор за привеждане на двамата
обвиняеми в МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – С. за провеждане на
манипулации и консултации в ОЛЧХ; писмо на началника на Затвора – С. до
Главния директор на ГДИН – София за поведение на двамата обвиняеми,
засягащо сигурността в ареста при затвора; докладна записка от денталния
лекар в Медицинския център при затвора.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв. Р. и обв. Д.
мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека е неоснователно
и като такова съдът го отхвърли.
Обвиняемите разполагат с процесуална възможност по всяко време на
досъдебното производство да искат изменение на взетата по отношение на тях
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ (чл. 65, ал. 1 от НПК).
Съгласно чл. 65 ал. 4 от НПК в настоящото производство съдът следва да
прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният
съд е обсъдил всички въпроси, свързани с определянето й. Аргументите на
съда при вземане на първоначалната мярка за неотклонение, касаещи
5

деянието, авторството, личността на обвиняемите и другите относими
обстоятелства, се споделят и към настоящия момент. По делото не е налице
изменение на обстоятелствата, което да налага изменение на мерките за
неотклонение на двамата обвиняеми от „Задържане под стража“ в по-леки.
Обвинението срещу двамата е за тежко престъпление, по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от
имуществото на виновния. Събраните по надлежния процесуален ред
доказателства са безпротиворечиви и от тях може да се направи обосновано
предположение, че обв. Р. и обв. Д. са извършили деянието, за което в
конкретния случай им е повдигнато обвинение (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). Събраният по делото до момента
доказателствен материал в своята съвкупност, според настоящия състав, е
достатъчен за този етап на разследването, за да установи обв. Р. и обв. Д.
като автори на деянието, за което им е повдигнато обвинение, както и че това
не изолирана проява в живота им.
Към настоящия момент не е отпаднала и констатираната при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
реална опасност обв. Р. и обв. Д. да се укрият или да извършат престъпление.
Реалната опасност двамата обвиняеми да се укрият или да извършат
престъпление е налице, предвид следните обстоятелства:
- привлечени са като обвиняеми за тежко умишлено престъпление;
- и двамата са безработни, нямат легален източник на доходи;
- тежестта на наказанието, предвидено за престъплението, за което им е
повдигнато обвинение.
- и двамата представляват лица със завишена степен на обществена
опасност предвид обстоятелството, че разследваното престъпление не се
явява изолиран случай в живота им и имат трайни нагласи да извършват
престъпления - осъждани са многократно за различни умишлени
престъпления от общ характер (включително и по чл. 198 от НК) и са търпяли
ефективни наказания лишаване от свобода, но очевидно те не са изиграли
своя поправителен и превъзпитателен ефект. За това свидетелства
приложената справка за съдимост, сочеща предходните им осъждания. Освен
това обв. Р. има и други неприключили досъдебни производства.
Налице е реална опасност обвиняемите да предприемат действия, които
биха довели до затрудняване разкрИ.ето на обективната истина по делото,
както и да се отклонят от понасянето на наказателна репресия за извършеното
престъпление. Мярка за неотклонение „Домашен арест” не би обезпечила
една от целите на мерките за неотклонение, а именно да се попречи на
обвиняемите да извършат престъпление. Налице са данни по делото, че обв.
Д. е търсил различни начини да се свърже с пострадалите свидетели Д. Г. и Н.
П., за да ги мотивира да оттеглят жалбата си и да променят показанията си.
И двамата обвиняеми имат постоянни адреси, по едно малолетно дете,
6

но тези обстоятелства не гарантират изключването на реалната опасност да се
укрият или да извършат престъпление. Тези обстоятелства са били налични и
преди извършване на процесното престъпление и по никакъв начин не са
попречили на обвиняемите при осъществяването на престъпната им
деятелност. Няма основания обусловени от здравословното състояние на
обвиняемите или специфични ангажименти към семейство, които да
обуславят необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение.
Безспорно и двамата обвиняеми имат по едно малолетно дете, но същите
нямат доказани законни доходи преди инкриминираната дата, поради което
неоснователни са доводите на защитата, че те осигурявали препитанието на
децата си.
Към настоящия момент няма основания обусловени от здравословното
състояние на обвиняемите, налагащи изменение на взетата по отношение на
всеки от тях мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Приложени са писмени доказателства, от които е видно, че на двамата
обвиняеми своевременно се оказва нужната квалифицирана медицинска
помощ. Обв. Д. на 04.04.2023г. е претърпял оперативна интервенция в ОЛЧХ
при МБАЛ „Доктор И. Селимински“ АД – С. и видно от представената
епикриза е изписан на 06.04.2023г. оздравял, в добро общо състояние с
дадени указания за подходящ ХД режим и терапия за дома, като предстоят и
два контролни прегледа на 11.04.2023г. и на 18.04.2023г. Няма доказателства,
които да сочат, че посочените в епикризата указания не мога да бъдат
изпълнявани в условията на ареста.
Неоснователни са и доводите на защитата, че неизвършването на
процесуалноследствени действия с обвиняемите, обосновавало основание за
изменение на мярката им за неотклонение - такова основание не предвидено в
закона.
Предпоставките за взетата най-тежка мярка за неотклонение
продължават да са налице. Задържането на обвиняемите Р. и Д. към
настоящия момент е продължило около два месеца и половина, поради което
не се явява прекомерно. Изтеклият до момента срок на задържане е в рамките
на предвидения в чл. 63, ал. 4 от НПК разумен срок.
Цел на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на
обвиняемото лице за нуждите на наказателното производство, да му се
попречи да се укрие или да извърши престъпление. По - лека мярка за
неотклонение в конкретния случай, предвид спецификата на престъплението
по чл.199, ал.1, т. 4, алт.1 от НК, за което съществува обосновано
предположение да е извършено от двамата обвиняеми и реалната опасност от
извършване на престъпление или укрИ.е, съдът намира, че не би могла да
осигури постигането на целта по смисъла на чл. 57 от НПК.
С оглед на изложените съображения, като не констатира наличие на
новонастъпили обстоятелства, които да налагат изменение на взетите по
отношение на обвиняемите И. С. Р. и П. С. Д. мерки за неотклонение, съдът
7

потвърди взетата по отношение на всеки от тях мярка за неотклонение
Задържане под стража, като законосъобразна.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови определението
си.

Съдия при Окръжен съд – С.:

8

Номер на акта:	146
Дата:	6 април 2023 г. (в сила от 13 април 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200188
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 април 2023 г.

Определение по дело №188/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите