Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………………………….2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5004 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 11.02.2019год., постановено по гр.дело № 89585/2017 год. по описа на
СРС, ГО, 26 с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу К.Н.В.
искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ за установяване дължимост на вземане за главница за сумата
535. 99 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2013г. – м.
април 2016г., за сумата 138. 21 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода
14.09.2014г. – м.април 2016г., сумата 28. 73 лв. – дялово разпределение за
периода м. май 2013г. – м. април 2016г. и сумата 5. 09 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 14.09.2014г. – 02.08.2017г.
С решението са присъдени разноски съобразно изхода от спора.
Въззивникът - ищец поддържа, че решението е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел погасяване на
вземанията по давност за периода 01.05.2013г. – 31.07.2014г., тъй като
давността за вземанията по общата фактура, издадена през м. юли 2014г., става
изискуема на 15.09.2014г. и от този момент започва да тече давността. Сочи, че към
момента на подаване на заявлението на 09.08.2017г., давността не е изтекла. По
отношение на претендираната сума за дялово разпределение излага доводи, че е
налице правно основание за заплащането й съобразно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, по силата на които услугата се заплаща от
клиента на продавача. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник К.Н.В. оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че процесните вземания са
погасени по давност, тъй като датата на издаване на общата фактура не променя
момента на изискуемостта, респ. на началото на давностния срок за погасяване на
вземанията. Сочи, че процесната фактура, издадена на 31.07.2014г., касае
периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г., за който е налице изтекла 3 - годишна
давност към момента на подаване на заявлението почл. 410 ГПК. Отделно сочи, че по отношение на
вземането за мораторна лихва, не са ангажирани докзателства от въззивника –
ищец за настъпила забава, поради липса на представени доказателства за
публикуване на процесните фактури на интернет страницата на дружеството, в
съответствие с ОУ, в сила от 12.03.2014г. По отношение на вземането за услугата
дялово разпределение твърди, че също е
погасено по давност. Моли съда да потвърди решението, като му присъди разноски.
Третото лице помагач „Н.“ ЕАД не заявява становище
по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество решението е правилно като краен резултат.
Предявени са
искове за парични притезания, предмет на заповедно производство по чл. 410 ГПК
по гр.д. № 54667/2017г. на СРС, 26 с-в. С издадената на 11.09.2017г. заповед по
чл. 410 ГПК длъжникът К. В.е осъден да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, сумата 1 682. 30 лв. – стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2016г., ведно със законната лихва от
09.08.2017г. до окончателното изплащане и лихва в размер на 318. 93 лв. за
периода 14.09.2014г. – 02.08.2017г.
За да отхвърли исковете, СРС е приел, че
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила за сумата 1 117. 58 лв.
– главница за периода м.08.2014г. – м.04.2016г. и лихва в размер на 175. 63
лв., за които суми е налице признание на длъжника в срока по чл. 414 ГПК. Приел
е, че претендираната по реда на чл. 422 ГПК остатъчна главница от 535. 99 лв. касае
периода преди м. август 2014г., поради което вземанията за главница за
потребена топлинна енергия и лихва в размер на 138. 21 лв. са погасени по
давност, а по отношение на вземането за услугата дялово разпределение е приел,
че не е налице основание за възникване на подобно задължение.
С оглед липсата на спор за възникнало
облигационно правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия,
както и относно наличието на влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК за сумите 1
117. 58 лв. – главница за периода м.08.2014г. – м.04.2016г. и лихва в размер на
175. 63 лв., спорно по делото е само наличието на погасителна давност за
вземанията, предмет на исковото производство за периода м.05.2013г. – м.
07.2014г. включително, респ. за наличието на основание за заплащане на услугата
дялово разпределение и лихва върху същото вземане.
Съгласно представените по делото доказателства
и заключението на приетата ССчЕ, за вземанията за периода 01.05.2013г. - 30.04.2014г.
е издадена фактура № **********/31.07.2014г. на стойност 493. 31 лв., след
извършено приспадане на сума за връщане за процесния период, а за вземанията за
периода 01.05.2014г. - 30.04.2015г. е
издадена обща фактура № **********/31.07.2015г. на обща стойност 638 лв. Заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено на 09.08.2017г.
Задълженията за плащане на цената на доставяната
топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обобщена
с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага от еднородния и
периодичен характер на задълженията, които, независимо че имат в основанието си
доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни
вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на
задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т.
1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на
топлоснабдителното дружество – задължението на това дружество е да осигури
постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни
вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу
предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
В случая по отношения на
вземанията за периода м. май 2013г. – м. април 2014г., за които е издадена
фактурата от 31.07.2014г., безспорно е налице изтекла погасителна давност,
съобразно уговорения в чл. 33, ал. 1 от действащите към този момент Общи
условия на ищцовото дружество, одобрени през 2008г., падеж – 30 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
По отношение на вземанията за
периода след м. март 2014г. са приложими новите ОУ, одобрени с решение от
03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал.1 от новите
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30
-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на покана, поради което
и по арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, давността започва да тече от датата на
възникване на вземанията. Поради това, противно на твърденията в жалбата,
издаването на обща фактура не променя падежа на общото задължение, респ.
давността не започва да тече от изтичане на 30 - дневния срок от публикуването
й за фактурираните и потребени услуги за минал период. По отношение на частта от втората процесна
фактура от 31.07.2015г., касаеща месеците
май – юли 2014г., следва да се отбележи, че вземанията за м. май и м. юни
2014г. са погасени по давност, но вземането за м. юли 2014г. не е погасено по
давност към момента на подаване на заявлението на 09.08.2017г. Съгласно
заключението на ССчЕ, което е изчислило дължимите суми помесечно, стойността на
потребената топлинна енергия за непогасения по давност период м. юли 2014г. –
м. април 2016г., е в размер общо на сумата 1011. 60 лв. С оглед
обстоятелството, че заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в сила за по-голяма сума - в размер на 1 117. 58 лв.,
искът за главницата от 535. 99 лв. за процесния по делото период е изцяло недоказан
по размер. Главницата от 1 117. 58 лв., за която е налице издадена заповед за
изпълнение, покрива и сумата 28. 73 лв. за услугата дялово разпределение, плюс
определената от вещото лице 1011. 60 лв. за топлинна енергия за непогасения по
давност период /т.е. общо сумата 1040. 33 лв./. Ето защо следва да се приеме,
че предявените искове за остатъчни главници са изцяло неоснователни.
С оглед
изложеното, неоснователни са и акцесорните искове за мораторни лихви, като по
отношение на вземането за лихва върху погасената по давност главница за
топлинна енергия, е приложима
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
трябва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
При този изход на правния спор, право на разноски пред въззивната инстанция
има въззиваемата страна. Същата е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
които са доказани и следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
11.02.2019год., постановено по гр.дело № 89585/2017 год. по описа на СРС, ГО,
26 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К.Н.В., ЕГН **********,
сумата 300 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на „Т.С.“ ЕАД – „Н.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.