Присъда по дело №1053/2021 на Апелативен съд - София

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Производството е образувано за втори път пред САС. С решение
№353 от 21.08.2019г по ВНОХД№704/19г.по описа на САС е отменена
присъда № 11 от 28.03.2019 г. на Софийския окръжен съд постановена по
НОХД № 35/2018 г. по описа на този съд и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Постъпил е въззивен протест и допълнение към него от прокурор
при СОП срещу присъда от 22.06.2021 г. по НОХД № 743/2019 г. по описа на
СОС-НО, 6- ти състав. С присъдата подсъдимият Р. И. Р. е бил признат за
невинен в това на 13.07.2016г. на първокласен път от републиканската пътна
мрежа №1-в участъка между с.Трудовец и гр.Ботевград при управление на
МПС-товарен автомобил марка „Опел" модел „Мовано" с рег.№*** да е
нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП и по непредпазливост да е
причинил смъртта на М. П. Ц. от с.***, и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 343, ал.1, б“в“ вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК.
В протеста са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност
на присъдата. Съдът е бил извършил изключително подробен и коректен, в
по-голямата си част, анализ на фактите по делото, но част от този анализ бил
неправилен, а оттам и неправилни, формираните въз основа на него правни
изводи относно обективните признаци на деянието, довели до оправдаване на
подсъдимия. Незаконосъобразността на присъдата била предпоставена от
допуснатите съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на
доказателствата (че изяснените по делото обстоятелства не съставляват
престъпление по чл. 343, ал.1, б“в“ вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК). Решаващият
съд оценил доказателствата в разрез с действителния им смисъл, като
неоснователно дал приоритет на едни и е игнорирал други доказателства.
Първоинстанционният съд неправилно интерпретирал, не е изяснил и
обосновал защо кредитира заключението на една от назначените АТЕ, ДАТЕ,
КСМЕАТЕ и ДКСМАТЕ. Твърди се, че е следвало да се приемат като
обосновани изводите на повторната автотехническа експертиза, че
технически съобразената скорост, с която подсъдимия е следвало да
управлява автомобила, за да може да спре /да избегне удара с велосипедиста/
с оглед дължината на конкретната видимост към велосипедиста, е около 44
км/ч., както и на обясненията на подсъдимия, че е предприел аварийно
спиране на управлявания от него автомобил в момента на удара с
велосипедиста. Като меродавен следвало да бъде приет извода на вещите
лица Д. и П., според който велосипеда се движил в права линия, а 19° ъгъл се
дължи на конструкцията на товарния автомобил, в частност на
контактуващата му повърхност при удара- на закръглението на предната му
броня. В КАТТЕ липсвал извод, че в този случай не се образува същата линия
между главата на велосипедиста и деформациите по предното стъкло на
товарния автомобил, съответно че при подобен удар констатираните
деформации са невъзможни. Съществения момент, без който ударът не би
1

настъпил е била избраната несъобразена скорост на подсъдимия Р. И. Р..
В хода на производството несъмнено били доказани обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 343, ал.1, б“в“ вр. чл.342, ал.1,
пр. 3 от НК и по никакъв начин не се установявало, че подсъдимият е
действал правомерно.
Иска се отмяна на присъда от 22.06.2021 г. по НОХД № 743/2019 г. по описа
на СОС-НО, 16-ти състав, в частта й в която подс. Р. И. Р. е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.1, б“в“ вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК,
и вместо нея да постанови нова присъда, е която да бъде признат за
ВИНОВЕН по повдигнатото му от СОП пред първата съдебна инстанция
обвинение.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.П.
П. от САК, повереник на частните обвинители И. С. Ц. и Ц. П. Ц.. В жалбата
се твърди, че от напълно изяснената фактическа обстановка било видно,че на
13.07.2016г. около 03.40ч. подсъдимият е управлявал процесния автомобил и
тъй като бил разсеян и отклонил вниманието си, не забелязал движещия се
пред него велосипедист-пострадалият М. Ц., въпреки,че е имал обективната
възможност да стори това. Без да предприеме каквито и да било действия по
избягване на опасността връхлетял върху велосипедиста в резултат на което
настъпил удар между челната дясна част на автомобила и велосипеда, като
едва след удара подсъдимият е реагирал и задействал спирачната система.
Непосредствено след удара велосипедът и велосипедистът били качени на
предната броня на автомобила нагоре и носени върху предната част на
автомобила около 20-22 метра.
Причината за настъпилото ПТП се дължала изцяло на субективните действия
на подсъдимия,който не е контролирал непрекъснато управляваното от него
МПС,като ПТП-то е било предотвратимо при условие, че същият
непрекъснато е контролирал управляваният от него автомобил. Не можело да
бъдат споделени мотивите на съда, че причина за ПТП-е било внезапното
пресичане на траекторията на товарния автомобил от велосипедиста и
подсъдимият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди. че велосипедиста
внезапно и рязко ще се отклони в неговата посока и ще навлезе в коридора му
за движение. Тези мотиви на съда се опровергавали дори и от обясненията на
самият подсъдим в с.з. на 22.06.2021г„който сочел.че изобщо не е забелязал
велосипедиста, макар да е имал такава възможност и да намали скоростта на
автомобила. Подсъдимият сам твърдял, че е започнал да увеличава скоростта
на автомобила, превключвайки от пета на шеста предавка. Това се
потвърждавало както от безспорно установеният факт, че преди удара
подсъдимият не е задействал спирачната система, за да намали скоростта или
да спре, а я задействал едва след удара, както и от факта.че смъртта на
пострадалия е настъпила веднага вследствие причинените му тежки
увреждания.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Р. да
бъде признат за виновен и осъден по обвинението.
В съдебно заседание протеста се поддържа. Прокурорът изразява
2

становище, че в протеста е направен необходимия анализ на събраните по
делото доказателства, като основателно било акцентирано на заключенията,
които следвало да бъдат кредитирано при постановяване на съдебния акт,
съпоставени с останалите събрани по делото доказателства. От всички
събрани по делото доказателства, така, както е приел и първоинстанционният
съд, се установявало, че подсъдимият е управлявал МПС със скорост, която
не му е позволявала да спре при възникване на препятствие в рамките на
осветената от фаровете зона. Затова били изцяло необосновани направените
изводи, че причина за настъпилото ПТП е само и единствено виновното
поведение на пострадалия от произшествието. Посочва решение №
421/29.12.2015 г. на ВКС, по н. д. № 1036/15 г. на ІІІ н. о., касаещо почти
идентичен случай, в което също било акцентирано на еднозначно
застъпваното в съдебната практика становище за невъзможност на
приложение на чл. 15 НК в случаи, идентични в настоящия, като на стр. 4 от
решението била посочена и съответна практика на съда в т. ч. и тълкувателна.
В този смисъл по също почти идентични казуси били постановени решения №
84/2007 г. по н. д. № 791/06 г. на ІІІ н. о. на ВКС, решение № 426/2014 г. по н.
д. № 1360/14 г. на ІІІ н. о. на ВКС, както и решение № 125/2016 г. по н. д. №
486/16 г. на І н. о. на ВКС. Моли, да се уважи протеста като се отмени
атакуваната присъда и постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение.
Повереника на частния обвинител и граждански ищец счита
протеста за основателен, а жалбата на подсъдимия за неоснователна. Моли
присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът счита протеста за неоснователен. За да постанови
атакувания съдебен акт, съставът на СОС бил извършил доста подробна
преценка като е обосновал своите изводи, включително по отношение на
приетите по делото множество експертизи. Инж. М. много коректно бил
изложил различни варианти с различни скорости, като подробно обяснил на
какво се дължат тези отклонения – дали е имало конкретно поведение на
единия или на другия участник в движението и не съдът, а писалите протеста
и жалбата си позволявли избирателно да цитиратсамо един от тези варианти,
които е изложил инж. М.- този, който противоречал на заключенията на
останалите вещи лица, защото останалите варианти, предложени от инж. М.
не противоречали. Напротив, дори ги допълвали и заради това били
възприети от съда. Водачът на велосипеда е бил с близо 3 промила алкохол и
това било един от спорните въпроси. Счита, че твърденията, които са
изложени и във въззивната жалба, и в протеста, съдът неправилно бил
преценил приложимите материалноправни норми, както и съдебната
практика, която се е наложила през десетките години. Част от нещата
написани в жалбата и протеста, били свързани с първото обвинение.
Основният въпрос бил предвидимо или непредвидимо препятствие е
велосипедистът в конкретния случай, защото обвинението било свързано с
избиране на скорост, начин на управление, за да се избегне всяко предвидимо
препятствие. В конкретния случай, според този участник бил непредвидимо
препятствие и следвало да се приеме като такова, както е направил и
3

първоинстанционният съд Позовава се на решение № 409/14.04.2015 г.,
постановено по н. д. № 1239/14 г. на ІІ н. о. на ВКС, според което критерият
за това дали е предвидимо или непредвидимо препятствие е очакваното
правомерно поведение на останалите участници в движението. И на решение
по н. д. № 1614/15 г на ІІ н. о. на ВКС, според което от значение, били само
актуалните фактори за безопасност на движението, настъпили към момента на
местопроизшествието и на конкретно определеното място и ситуация, в която
се е случило това ПТП.
Моли да се потвърди присъдата, постановена от СОС с всички законни
последици от това.
Подс.Р.Р. счита, че основателно е оправдан и моли да се потвърди
присъдата.
Софийският апелативен съд в настоящия съдебен състав, след като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира, че
протеста и въззивната жалба на частните обвинители са основателни.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Р. е роден на *** г. в гр. ***, общ. ***, обл. ***, с ЕГН
**********, българин, български гражданин, с полувисше образование,
женен, безработен, неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС,
категории В и АМ и към 13.07.2016 г. работел в „ТИ - ВИ 67" ЕООД
Ботевград - разнасял с товарен автомобил хлебни изделия. На посочената дата
през нощта подсъдимият управлявал товарен автомобил марка „Опел", модел
„Мовано" с peг. № ***, собственост на „ТИ - ВИ 67" ЕООД Ботевград, като
около 03.30 - 03.40 часа се движел по първокласен път от републиканската
пътна мрежа № 1, в посока от с. Трудовец към гр. Ботевград. Било тъмно,
пътният участък бил извън населено място, прав, равнинен, неосветен и сух,
с едрозърнесто гладко асфалтово покритие, без нарушение на повърхностния
слой, като подс.Р. управлявал автомобила с включени къси светлини.
Платното за движение в участъка било двупосочно, с една лента за движение
в посока с. Трудовец - гр. Ботевград, с широчина 4 метра, и две ленти за
движение в обратната посока с широчина по 3.70 метра всяка. Двете ленти за
движение в посока гр. Ботевград - с. Трудовец били отделени с единична бяла
прекъсната линия M3, а от лентата за движение в посока с. Трудовец - гр.
Ботевград - с единична непрекъсната линия Ml. В посока към гр. Ботевград
вдясно на платното за движение и на нивото на асфалтовото покритие се
намирал затревен, неоформен земно-каменист банкет., със средна широчина
от около един метър. Тревата в банкета била окосена, а вдясно от него имал
затревено необработваемо пространство. Вляво - в посока към гр. Ботевград,
асфалтовото покритие се ограничавало от бетонов бордюр с височина около
10 сантиметра, вляво от който имало затревено пространство с широчина 2
метра. След това затревено пространство се намирало асфалтирано на места
пространство, разположено успоредно по дължината на пътя
Подс. Р. управлявал автомобила със скорост от около 96 км/час, в
4

средата на лентата си за движение. Пред него в същата посока от с. Трудовец
към гр. Ботевград, се движел с велосипед пострадалият М. Ц.. Същият нямал
светлоотразителна жилетка, велосипеда бил черен на цвят със затворена
рамка и не бил снабден с устройство, излъчващо добре различима бяла или
жълта светлина. Велосипеда нямал и светлоотразител в задната си част, а на
спиците и на двете джанти имало привързани с тел светлоотразителни
елементи с оранжев цвят. Пострадалият се движел със скорост от около 10
км/час, вдясно в лентата си за движение.
Срещу товарния автомобил се задал неустановен автомобила с
включени дълги светлини на фаровете, които превключил на къси.
Подсъдимият Р. съсредоточил вниманието си в автомобила и се разминал
безопасно с него, без да намалява скоростта на движение. В участъка от пътя
нямало поставени пътни знаци.Когато товарният автомобил се намирал на
37.73 метра зад велосипедиста Ц., последният се отклонил наляво пред
автомобила и след 42.10 метра между тях настъпил удар - в предната дясна
част на товарния автомобил и в задната лява част на велосипедиста. Ударът
възникнал по дължина на пътното платно на около 10 - 11 метра западно от
линията на приетия в протокола за оглед на местопроизшествие ориентир № 1
и по широчина на около 1.0 - 1.5 метра южно от северната граница на
платното за движение. В момента на удара надлъжната ос на велосипедиста
била разположена под ъгъл около 19 градуса спрямо надлъжната ос на
товарния автомобил. След инициалния удар велосипедът и пострадалия М. Ц.
били качени на предната броня на автомобила нагоре и носени върху
предната част на товарния автомобил около 20 - 22 метра - в права посока от
с. Трудовец към гр. Ботевград. Тялото на велосипедиста било отхвърлено по-
нагоре, като деформирало последователно дясната страна на предния капак и
десния калник, а главата му достигнала и се ударила в предното стъкло, което
предизвикало счупване и напукването му.
След удара подсъдимият Р. задействал спирачната система на
автомобила и отклонил движението му в ляво от първоначалната му посока
като се установил на мястото фиксирано в протокола за оглед на
местопроизшествие - ориентиран с челната си част към гр. Ботевград. Задно
ляво колело на автомобила отстояло на 63.70 метра от линията на ориентир №
1 (мислената линия, разположена перпендикулярно на платното за движение
и отстояща на 458 метра от ориентир № 1 - източния край на надлез,
представляващ общински път, свързващ АМ „Хемус" с ПИК Ботевград и
преминаващ перпендикулярно на пътя Ботевград - Трудовец) и на 0.4 метра
вдясно от левия край на асфалтовото покритие. Предно ляво колело на
автомобила се намирало на 67.70 метра от линията на ориентир № 1, в посока
към гр. Ботевград и непосредствено върху левия край на асфалтовото
покритие. Тялото на велосипедиста Ц. и велосипеда били отхвърлени напред
и леко надясно, прелетели във въздуха известно разстояние и паднали върху
дясната част на платното за движение, в посока към гр. Ботевград.
Велосипедиста Ц. получил закрита черепно мозъчна травма - масивно
5

охлузване на лицевите части и теменните области, подлежащо кръвонасядане
на меката черепна покривка, тотален субарахноидален кръвоизлив (под
меките мозъчни обвивки); закрита гръдна травма - двустранно счупени ребра
и наличие на излив на течна кръв в обем 500 мл вдясно - хемоторакс;
разкъсване на аортата и долния дял на десния бял дроб; закрита коремна
травма - разкъсвания на капсулата и паренхима на черния дроб и корена на
чреводържателя с наличие на течна кръв в свободната коремна кухина -
хемоперитонеум - 500 мл; травма на опорно-двигателния апарат - пълно
прекъсване на гръбначния стълб на две нива - атлантоокципиталното
съчленение и на нивото на 10-11 прешлени; травматичен джоб на гърба;
счупване на дясната раменна кост и на костите на лявата подбедрица;
признаци на остра кръвозагуба - бледи и оскъдни послесмъртни петна, бледи
вътрешни органи, петна на Минаков, сбръчкана капсула на слезката. В
резултат на тази тежка съчетана черепно- мозъчна, гръдно-коремна и на
опорно-двигателния апарат травма, М. Ц. починал на мястото на
пътнотранспортното произшествие. Подсъдимият Р.Р. позвънил на тел. 112 и
съобщил за случилото се. На местопроизшествието били изпратени
свидетелите И. И. - мл. автоконтрольор в РУ Ботевград, А. Й. и Н. Н. -
двамата мл. инспектори в РУ Ботевград, които установили там само
подсъдимия - до товарния автомобил. Свидетелят И. изпробвал подсъдимия Р.
с техническо средство „Алкотест дрегер 7510" и пробата била положителна, с
резултат 0.30 промила в издишвания въздух. Пристигнал и екип на ЦСМП
Ботевград, като свидетелят Х. М. установил смъртта на пострадалия М. Ц..
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на
събраните в хода на производството доказателства съдържащи се в
обясненията на подсъдимия Р., приобщените по реда на чл. 283, вр. чл. 373,
ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3 от НПК показания на свидетелите И., Й., Н., М., Ц.Ц. и
И., разпит на експертите, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, талон от ЦСМП, талон за медицинско изследване,
удостоверение за наследници, справка за съдимост, справка от КАТ, справка
от тел.112, справка от търговския регистър, справка от НИМХ, заключения по
съдебномедицинска експертиза на труп, химическа експертиза, СМЕ, авто-
техническа експертиза, КМАТЕ, допълнителна КМАТЕ, химическа
експертиза по показания на Дрегер, Комплексна автотехническа и
трасологична експертиза.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност
налагат следните фактически и правни изводи:
Факта на възникване на ПТП-ие, участвалите в него превозни средства
и настъпилите в резултат на същото последици са установени по категоричен
[1]
начин. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, предмет на
това процесуално-следствено действие е бил участък от път № 1 от
републиканската пътна мрежа между с. Трудовец и гр. Ботевград. При огледа
6

са установени участвалите в ПТП-ие товарен автомобил марка „Опел" модел
„Мовано" с рег.№***, велосипед и тялото на починалия М. Ц.. Двете ППС-ва
са били с деформации, сочещи на съприкосновение между тях. Със
заключението по допуснатата в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция комплексна автотехническа и трасологична експертиза (КАТТЕ),
изготвена от вещите лица М. и Д., се установява, че място на удара по
широчина на пътното платно е на 1.0 - 1.5 метра южно от северната граница
на платното за движение, като широчина на лентата за движение в същата
посока е била 4 метра. Посоченото експертно заключение в частта относно
мястото на удара по широчина на пътното платно кореспондира и с
установеното от експертите по допуснатата в хода на досъдебното
производство КСМАТЕ, изготвена от вещите лица Т., А. и Д. и със
заключението по допуснатата в хода на ДП допълнителна КМАТЕ изготвена
от вещите лица Т., П. и Д.. По дължина на платното мястото на удара е било
на около 10 - 11 м западно от ориентира приет в протокола за оглед, за
установяването на което също допринася съществено заключението по
комплексната автотехническа и трасологична експертиза. С това заключение
категорично е доказан и механизма на възникване на ПТП-ие. Управлявания
от подсъдимия автомобил и велосипедиста Ц. са се движили в една и съща
посока. Подс.Р. е управлявал т.а. „Опел Мовано“ по дясната лента на
платното за движение на пътя с. Трудовец - гр. Ботевград в посока от изток на
запад. По същото време велосипедиста Ц. се е движел по дясната лента на
платното за движение на пътя и в същата посока, пред т.а. „Опел Мовано“.
Когато моторното превозно средство е било на около 37,73 м зад
велосипедиста, съответно на около 42,10 м пред мястото на удара,
велосипедиста се е отклонил на ляво пред автомобила със скорост около 10
km/h. Ударът е настъпил в предната дясна част на т.а. „Опел Мовано“ и в
задната лява страна на велосипедиста М. П. Ц.. В момента на удара
надлъжната ос на велосипедиста е била разположена под ъгъл около 19° на
ляво спрямо надлъжната ос на автомобила.
В резултат на удара велосипедиста е получил множество увреждания,
наличието на които се доказва със заключението на СМЕ на труп. Видно от
него Ц. е получил закрита черепно мозъчна травма - масивно охлузване на
лицевите части и теменните области, подлежащо кръвонасядане на меката
черепна покривка, тотален субарахноидален кръвоизлив (под меките мозъчни
обвивки); закрита гръдна травма - двустранно счупени ребра и наличие на
излив на течна кръв в обем 500 мл вдясно - хемоторакс; разкъсване на аортата
и долния дял на десния бял дроб; закрита коремна травма - разкъсвания на
капсулата и паренхима на черния дроб и корена на чреводържателя с наличие
на течна кръв в свободната коремна кухина - хемоперитонеум - 500 мл;
травма на опорно-двигателния апарат - пълно прекъсване на гръбначния
стълб на две нива - атлантоокципиталното съчленение и на нивото на 10-11
прешлени; травматичен джоб на гърба; счупване на дясната раменна кост и на
костите на лявата подбедрица; признаци на остра кръвозагуба - бледи и
7

оскъдни послесмъртни петна, бледи вътрешни органи, петна на Минаков,
сбръчкана капсула на слезката; наличие на етилов алкохол в
газхроматографски изследваната проба кръв – 2,75 промила. Настъпилата
бърза смърт на М. Ц. се дължи на тежката съчетана черепно- мозъчна,
гръдно-коремна и на опорно-двигателния апарат травма. Травмите са резултат
на действие на твърди тъпи предмети с висока кинетична енергия в задно-
предно направление и са се получили при удара от МПС-во. Експертните
изводи от това заключение са преповторени и в заключенията на КСМАТЕ и
допълнителна КМАТЕ.
Сходни фактически изводи е направил и първоинстанционния съд, но
въз основа на тях са формулирани неправилни правни такива. Събраните в
хода на съдебното следствие доказателства според окръжния съд
опровергавали категорично първоначалната обвинителна теза, а по делото не
било установено виновно извършено деяние от страна на подсъдимия Р.,
което да се намира в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на М. Ц..
Всъщност, съдът не е анализирал поведението на подсъдимия, а се е
ограничил до това на велосипедиста, в което е открил изцяло причините за
неговата смърт. Безспорен факт е, че Ц. е управлявал велосипеда без да има
светлоотразителна жилетка и без самия велосипед да е оборудван отзад със
светлоотразители или светлини. Това е категорично установено при огледа на
велосипеда и е отразено в експертните заключения. Видно от същите,
светлоотразители е имало монтирани на спиците на двете колела на
велосипеда, но те не са били ясно видими за движещите се зад него.
Същевременно, по делото е доказано, че велосипедиста е бил и алкохолно
повлиян, като установената концентрация на алкохол в кръвта му е била 2,75
на хиляда. Видно от заключението на експерта по СХЕ преди настъпване на
смъртта Ц. е бил в тежка степен на алкохолно опиване, при която има
различна клинична изява, но по правило се нарушават координацията на
движенията, адекватността на реакциите, равновесието и се намалява
зрителната острота - особено нощем се свива зрителното поле. В конкретния
случай, независимо от тежката степен на алкохолно опиване, пострадалият Ц.
е съумявал да пази равновесие и да кара велосипед.
На фона на тези безспорното установени и отнасящи се към
поведението на велосипедиста факти, първоинстанционният съд не е дал
убедителен отговор на въпросите длъжен ли е бил водачът на МПС да очаква
възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и
поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и
субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има
виновно нарушение на конкретни правила за движение.
Със заключението на експертите по КАТТЕ М. и Д., са изследвани
деформациите по велосипеда и при съпоставка с всички останали обективни
находки и данни по делото, скоростта на движение на товарния автомобил е
определена по разстоянието на отхвърляне на тялото, като е отчетено, че при
конкретния удар то е ударено по- високо от центъра на тежестта и е
8

отхвърлено успоредно на пътя напред. Експертите са взели предвид
разстоянието на отхвърляне на тялото, според данните от протокола за оглед
и графичното мащабно построение на пътната ситуация; средния коефициент
на съпротивление между тялото и асфалта и константата на ускорението,
предизвикано от земната гравитация - като по този начин скоростта на
товарния автомобил е определена от тях на около 96 км/час. Съдът приема, че
деформациите на елементи и части от конструкцията на велосипеда - основата
на затворената рамка е с дъговидно изкривяване отляво надясно на височина
55 см.; вертикалата, в която се поставя седалката в лявата си страна и с ъглова
деформация, чийто преден край е на височина 66 см., а задният - 68 см., като
седалката е вдясно, а лявата пружина е отчупена; багажникът е счупен и
изкривен надясно; дъговидна деформация на височина 66 см. върху лявата
вертикала на V-образната част от рамката на велосипеда, свързваща оста на
задната гума; предният калник е с две деформации, разположени на височина
44 см. и 61 см., а джантата е силно деформирана и гумата е спаднала и
частично извън джантата; задният калник е деформиран на височина 42 см., а
джантата е силно деформирана, гумата е спаднала и частично извън нея, са
получени при въздействие на движещия се с висока скорост зад велосипеда
т.а. „Опел Мовано“ и удар в него с посока отзад- напред и отляво-надясно.
Съдът споделя изводите на експертите, че посоката на ударния импулс, при
който са получени деформацията на рамката, тръбата и завъртането на
седалката, като е нагледно представена схема на удара при ъгъл около 19
градуса - при който удар главата на велосипедиста попада в мястото, на което
върху автомобила има съответстваща деформация на предното стъкло сочи,
че в момента на удара надлъжната ос на велосипедиста е била разположена
под този ъгъл наляво спрямо надлъжната ос на товарния автомобил. За
определяне скоростта на автомобила допринася и мястото на фиксираните в
протокола за оглед отломки, което е след мястото на удара. С оглед на това в
хода на съдебното следствие е било категорично установено, че скоростта на
движение на управляваното от подсъдимия МПС-во е била 96 км/ч и тя не
само не е била съобразена по смисъла на чл.20, ал.2, изр.1-во от ЗДвП, но е
била и по-висока от максимално позволената съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Въззивният съд приема, че деянието на подсъдимия е съставомерно тъй като
пътнотранспортното поизшествие е настъпило и от негово виновно и
общественоопасно поведение. Той е бил длъжен да съобрази движението си с
всички обективни пътни условия, имащи значение за безопасността на
шофиране в този момент и за конкретния пътния участък. Подсъдимият
твърди, че е било тъмно и срещу него се е задало МПС-во движешо се на къси
светлини. Без да промяна скоростта си на движение, подс.Р. по собствените
му думи съсредоточил вниманието си върху това МПС-во докато приключило
безопасното разминаване с него. Всичко това е сторил без да намали
скоростта си на движение. По делото не е установено къде се е случило това
разминаване спрямо мястото на удара, а и при липсата на каквито и да било
обективни факти е невъзможно да се установи, но според обясненията на
9

подсъдимия, който е единственото останало живо лице възприело ПТП-ие,
този удар не е настъпил непосредствено след описания момент. През цялото
това време подс.Р. се е движил поне с изчислената скорост. С това си
поведение той е нарушил правилото по чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, тъй
като не се е движел със съобразена с пътните предпоставки скорост,
допускайки управляваният от него автомобил да застигне и удари
велосипедиста. Едва след удара подсъдимият е предприел действия за
намаляване на скоростта и промяна траекторията на движение. Видно от
заключението на експертите по комплексната автотехническа и трасологична
експертиза и при движение с позволената за този участък скорост от 90 км/ч,
произшествието би възникнало. Въпреки, че обвинението не се свързва от
прокурора с бланкетна препратка към чл.21 от ЗДвП, за пълнота следва да се
отбележи, че движението със забранена скорост в случая не е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на пътнотранспортното
произшествие, защото удар би настъпил и при движение с разрешената
максималната скорост от 90 км/ч, но въпреки това е допринесло за
възникване на произшествието, тъй като се отразява върху характеризирането
на скоростта като несъобразена. Поради това въззивният съд прима, че
квалифицирането на престъпното поведение на подсъдимия по чл. 343, ал. 1,
б. "в", пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК с бланкетна препратка към чл. 20,
ал. 2, изр. първо от ЗДвП е правилно.
В нормата на чл.20,ал.2, изр.1-во са посочени общо факторите на
пътната обстановка, които водачът на пътното превозно средство е длъжен да
следи, за да избере съобразена скорост за движение като във всеки конкретен
случай те имат различно фактическо съдържание. При движение нощно време
скоростта на водача трябва да е такава, че да му позволи да спре в зоната,
осветена от късите светлини. В случая подс.Р. е управлявал автомобила със
скорост от 96 км/ч, която, освен, че не е била съобразена със зоната на
конкретна видимост /такава според експертите е била скорост от 75 км/ч/, във
всички случаи не е позволявала предотвратяване на произшествието.
Експертите са посочили, че видимостта към велосипедист без
светлоотразители е била 35 м, като произшествието е можело да се
предотврати чрез спиране от страна на подсъдимия при движение със скорост
56км/ч или по-ниска. Въззивният съд приема, че са без основание доводите на
защитника, че извън конкретните условия на видимост през нощта на къси
светлини, не са съществували други негативни фактори, налагащи движение
със скорост, по-ниска от разрешената. Вярно е, че не е установено да е имало
предупредителни знаци, нито пък неблагоприятни атмосферни условия или
особености на пътната настилка, но факта, че движението на автомобила е
осъществявано нощно време на къси светлини е достатъчен да предпостави
необходимост от съобразяване на скоростта именно с това отрицателно
обстоятелство. Нещо повече, подсъдимият е заявил, че е пътувал често по
този път, както и че е виждал да се движат по него велосипедисти. Ранният
час не е изключвал възможността на платното да се появи такъв, още повече,
10

че произшествието е възникнало през лятото- на 13.07.2016г., т.е. в сезона в
който активно се използва велосипед за предвижване.
Ето защо, не могат да бъдат възприети като основателни и
възраженията на защитника, че велосипедистът „не е съставлявал предвидимо
препятствие“ и е неприложима разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1-во от ЗДвП.
Въпреки, че пострадалият е управлявал велосипеда по пътното платно в
нарушение на правилата за движение, с тъмни дрехи и без светлоотразителни
знаци, той не се е появил внезапно и непредвидено в опасната зона, а се е
намирал в коридора на движение на лекия автомобил, застигнат е и е блъснат
от него. Именно поради управлението с несъобразена скорост подсъдимият
сам се е поставил в невъзможност да възприеме неправомерно движещия се
пострадал и да избегне ПТП. Пострадалият велосипедист в случая не е
представлявал внезапно препятствие в опасната зона, защото тя е била
обусловена от несъобразената с конкретните условия на видимост скорост.
Все пак, следва да се държи сметка, че произшествието е настъпило на около
1,0-1,5 м навътре в платното за движение. Видно от заключението на
експертите по КАТТЕ, припокриването между товарния автомобил и
велосипедиста/онагледено и на схемата на л.17 от експертизата/, в момента на
удара е било по-малко от 50 см. Това се установява от деформациите по
предната дясна част на автомобила и задната лява на велосипеда. С оглед на
това, ако се приеме, че мястото на удара е на 1,50м от десния край на лентата
за движение-максимално навътре според заключението, то до срещуположния
ляв край на същата остават 2,5 метра-разстояние по-голямо от габаритите на
товарния автомобил/под 2 метра/. С оглед на това е видно, че въпреки
установената траектория на движение на велосипедиста, подс.Р. е можел да
премине покрай него и без да напуска лентата си за движение. Ако бе
управлявал автомобила със съобразена скорост, подсъдимия би имал
възможност да реагира своевременно на присъствието на велосипедиста на
платното за движение и да предотврати произшествието. Това е било
възможно не само със спиране, за което се доказва, че е било осъществимо
при движение със скорост не повече от 56 км/ч, при приетата скорост на
велосипедиста от 10 км/ч. Експертите са посочили, че скорост съответстваща
на зоната на видимост на къси светлини в конкретните условия би била 75
км/ч. При тази скорост управлявания от подсъдимият автомобил би
изминавал 20, 35 m/s. С тази скорост разстоянието до мястото на удара би
било изминато от автомобила за 2,068 сек. Времето за реакция на водача е
определено от експертите на 1,4 сек. Следователно, ако бе управлявал
автомобила със скорост 75 км/ч, или по-ниска, подсъдимият дори обективно
да не би могъл да спре зад велосипедиста, който е станал видим за него на
разстояние 35 метра, би имал достатъчно време да реагира, предприемайки
едновременно спиране и промяна траекторията на движение на
автомобила/както е постъпил след удара/, така, че да заобиколи
велосипедиста, и то без да напуска лентата в която се е движил. Пред водача е
съществувала обективна възможност при управление на автомобила със
11

скорост от 75 км/ч, съответстваща на зоната на видимост на къси светлини, да
предотврати ПТП-ие. Това не е било възможно да се случи при скорост от 96
км/ч, с каквато е управлявал подсъдимия автомобила в момента на удара.
Експертите са категорични, че велосипедиста е станал видим за подсъдимия в
момент, в който отстоянието между двете ППС-ва е било 35 м. Скоростта на
движение е била 26,76 m/s. и времето за което е изминато разстоянието до
мстото на удара е било 1,3 s, т.е. по-малко от времето за реакция.
С оглед на това, изводите на първоинстанционния съд, че било „ без
значение кога точно, от какво разстояние е възприел велосипедиста и дали
изобщо го е възприел.“, са необосновани. Доказано е по делото, че
подсъдимият не е реагирал по никакъв начин на намиращия се на платното
велосипедист и то, след като обективно е можел да го възприеме от
разстояние поне 35 метра. Силно надценен и неправилно интерпретиран от
съда и защитника е факта, че траекторията на движение на велосипедиста е
била под ъгъл от 19 градуса спрямо тази на товарния автомобил. На първо
място следва да се има предвид, че не е възможно да се установи по делото,
къде се е движил по пътното платно велосипедиста, преди да промени
траекторията си. Ако се приеме, че той е се е движил най-вдясно по лентата,
а мястото на удара е на 1, 5 метра навътре в нея/възможно е да е и на 1,0 м
както са посочили експертите/, то велосипедиста е навлязъл не повече от 1
метър/заради собствената му ширина от около 40-50 см./. При установената
скорост е изминал 4, 37 м., но според първоинстанционния съд „ внезапното
пресичане на траекторията на товарния автомобил от велосипедиста под ъгъл
около 19 градуса спрямо надлъжната ос на лекия автомобил е основна и
единствена причина за произшествието“. Този извод е необоснован,
противоречи на обективно установени в хода на съдебното следствие факти и
не се споделя от настоящата инстанция.
Както бе посочено по-горе, свободни за преминаване са били поне 2,5
метра от лентата по която са се движили автомобила управляван от
подсъдимия и велосипедиста. Наред с това, с оглед приетия механизъм на
възникване на ПТП-ие е необоснован извода , че пострадалия не се е намирал
„ в коридора на движение на лекия автомобил“ и не е бил застигнат от него.
Напротив, доказателствата сочат, че велосипедиста се е движил в същата
посока както подсъдимият, който с оглед избраната скорост на движение се е
поставил в невъзможност да предотврати произшествието. Подсъдимият
изобщо не е реагирал на появата на велосипедиста в зоната му за видимост,
като при съпоставка времето за реакция е установено, че при избраната
скорост разстоянието до мястото на удара е изминато за по-малко време от
нужното за реакция. Не така би стоял въпроса, ако подсъдимият бе
управлявал автомобила със скорост 75 км/ч или по-ниска. Тогава той би имал
възможност да реагира своевременно и да предприеме действия за
предотвратяване на произшествието. Последното е било предотвратимо със
спиране при скорост до 56 км/ч, а над тази скорост, с такава до 75 км/ч, е
било предотвратимо с едновременното намаляване на скоростта и
12

отклоняване движението на товарния автомобил и безопасното заобикаляне
на велосипедиста. Всъщност, точно такава реакция е обективирал
подсъдимия, но това е сторил след удара, защото при избраната скорост не е
успял да реагира преди него.
Въпреки липсата на светлоотразителна жилетка и светлоотразители по
велосипеда, подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме
велосипедиста на разстояние 35 метра, което е било достатъчно, за да
предприеме действия за предотвратяване на ПТП-ие. С оглед на това
въззивният съд приема, че подс.Р. е управлявал МПС-во с несъобразена
скорост, допуснал е нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП и е
причинил ПТП-ие довело до смъртта на велосипедиста Ц..
Извода на окръжния съд, че подсъдимият „нито е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди, че велосипедистът внезапно и рязко ще се отклони в
неговата посока и ще навлезе в коридора му на движение, като в момента, в
който това се е случило, ударът е бил технически непредотвратим при
каквото и да е скорост на автомобила над 44 км/час.“ е необоснован. Той е
формулиран на основата на неправилното разбиране, че велосипедиста е
станал „препятствие“, след като е променил посоката си на движение, при
това, не толкова значително, както се интерпретира от първата инстанция и
защитника. Всъщност, велосипедиста е бил участник в движението и
подсъдимият е бил длъжен да съобразява поведението си с него. Нещо
повече, съгласно чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, точно към такъв участник в
движението подс.Р. е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив, защото
велосипедиста Ц. е бил от уязвимите участници в движението. Вместо това,
подсъдимият изобщо не е реагирал на присъствието на велосипедиста на
платното за движение до момента в който го е ударил. Това се дължи на
обективната невъзможност да реагира, в която сам се е поставил поради
незаконосъобразно избраната скорост. Същевременно, напълно невярно е
твърдението, че произшествието е можело да се предотврати само чрез
спиране. Подсъдимият не е бил възпрепятстван като водач от никакви
фактори, пречещи му да използва цялата ширина на лентата за движение/дори
и цялото платно, тъй като не е имало насрещно движещи се ППС-ва/, освен от
незаконосъобразната скорост с която е управлявал. Именно поради това
деянието за него не е случайно по смисъла на чл.15 от НК, както се опитва да
внуши защитника. Въпреки незаконосъобразното поведение и на
велосипедиста, ПТП-ие е настъпило и по вина на подсъдимия, който е
управлявал товарния автомобил с несъобразена скорост при която опасната
зона е била много по-голяма от осветеното пространство. В случая е налице
несъответствие на видимостта и възможността за спиране при необходимост,
дължащо се и на виновно поведение на подсъдимия. Той не е намалил
скоростта на движението когато е възникнала опасност. Въз основа на
данните за не предприето намаляване на скоростта, налагащо се от
възникналата конкретна ситуация въззивният съд приема за доказана
обвинителната теза, че подсъдимия е нарушил правилата за движение по чл.
13

20, ал. 2 от ЗДвП. Подс. Р. е имал възможност да възприеме наличието на
велосипедист на платното за движение. Опасността за движението е
възникнала от момента в който подсъдимият реално е имал видимост към
велосипедиста. Разстоянието от не по-малко от 35 метра е било достатъчно
той да.предприеме действия за намаляване на скоростта и промяна
траекторията на движение. Тези действия биха довели до предотвратяване
възникването на произшествието, ако подсъдимият бе управлявал автомобила
със съобразена скорост. Съобразена с оглед изчисленията на експертите и
конкретната пътна обстановка би била скорост от 75 км/ч и по-ниска.
Изложеното дава основание на съдът да приеме, че подс.Р. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
б. "в", пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП.
На 13.07.2016 г. по първокласен път от републиканската пътна мрежа № 1 - в
участъка между с. Трудовец и гр. Ботевград, обл. Софийска, в посока от с.
Трудовец към гр. Ботевград, при управление на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Опел", модел „Мовано", с peг. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, - чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП като се
движил със скорост, несъобразена с конкретните условия на видимоста и по
непредпазливост причинил смъртта на М. П. Ц. от с. ***. Съгласно чл. 20, ал.
2,изр. 1-во от ЗДвП подс.Р. като водач е бил длъжен при избиране скоростта
на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да предотврати произшествието, но
избирайки несъобразена скорост на движение, той обективно се е поставил в
невъзможност да стори това. В резултат на ПТП-ие е настъпил и вредоносния
съставомерен резултат-смъртта на велосипедиста Ц..
От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост под
формата на небрежност. Подсъдимият не е предвидждал настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед опита му на водач е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Подс.Р. е знаел, че като водач на МПС-во е длъжен да
съобрази поведението си при избиране на скорост на движение с ред фактори,
включително с с конкретните условия на видимост. Нещо повече, той е знаел,
че в пътния участък в който се е движел ограниченията на скоростта е било
дот 90 км/ч. Същият от интелектуална страна е разбирал, че се движи с
превишена скорост, която е и несъобразена с конкретните условия на
видимост. Той е знаел, че по този пътен участък, по който многократно е
преминавал, по принцип се движат велосипедисти. Въпреки, че е пътувал в
ранните часове от денонощието, предвид летния сезон в който е възникнало
произшествието възможността да се пови велосипедист на платното за
движение е била реална и предвидима от всеки водач на МПС-во. Именно
поради това поведението на подс.Р. е субективно съставомерно. Подсъдимият
не е искал, нито допускал настъпването на общественоопасните последици,
но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
14

Изложеното дава основание на възивният съд да приеме, че изводите на
първоинстанционния такъв относно обективната и субективна
съставомерност на поведението на подс.Р. са необосновани, а изложените в
протеста и жалбата на частните обвинители оплаквания -основателни. Това
налага отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава, като на
подсъдимия се наложат съответни наказания.
При индивидуализацията на наказанията съдът отчита чистото съдебно
минало на подсъдимия, трудовата му заетост и незаконосъобразното
поведение на велосипедиста. Като отегчаващо обстоятелство следва да се
приемат управлението с превишена скорост, както и несъставомерната в
случая употреба на алкохол от подсъдимия. Видно от заключението по
химическата експертиза, към момента в който е подаден сигнал на телефон
112, концентрацията на алкохол в кръвта му е била в интервала от 0,37-0,39
промила.
Съпричиняването в настъпването на престъпния резултат от страна на
велосипедиста следва да се приеме като изключително смекчаващо
обстоятелство, даващо основание за определяне на наказанието под
предвидения в НК минимален размер. Това поведение на велосипедиста,
както бе отбелязано по-горе, не изключва, нито ограничава обективната и
субективна съставомерност на поведението на подс.Р.. В резултат и на
поведението на последния пострадалият е получили установените със
заключенията на експертите увреждания. Между тези увреждания и
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение е налице
пряка причинно-следствена връзка. С оглед на това съдът намира за
неоснователно твърдението на защитника, че „няма как да предвиди един
човек, че буквално на метър два пред него, дори да съм го видял и да съм
решил да го изпреваря, той няма да завие пред мен съзнателно или
несъзнателно“. Подсъдимият, за когото е доказано по категоричен начин, че е
пренебрегнал правилата за движение, управлявайки не само с несъобразена,
но и с превишена скорост е можел да възприеме велосипедиста в момент, в
който той вече се е движил под ъгъл от 19 градуса спрямо траекторията на
товарния автомобил. С оглед на това, твърдението на защитника цитирано по-
горе не намира упора в доказателствата по делото. Поведението на
велосипедиста не изключва тежестта на допуснатото от подс.Р. нарушение и
от там не омаловажава приносът му за настъпване на обществено опасния
резултат, тъй като по същото време той е управлявал автомобила си
несъобразена скорост.
Съдът приема, че при отмерване на основното наказание лишаване от
свобода специфичната тежест на деянието следва да се отнесе към данните за
личността на дееца, които са в по-голямата им част положителни и налагат
извод за ниската му лична обществена опасност. Внимателната оценка на
всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани в своя
комплекс и многообразие, сочи, че за постигането на целите по чл. 36 от НК и
преди всичко за поправянето му наказанието лишаване от свобода следва да
15

се отмери в размер на ЕДНА ГОДИНА. Съдът намира, че не е нужно
подсъдимият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява
ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Значението и
смисъла на приложението на института на условното осъждане е в преценката
за възможността да се въздейства на дееца с целите на наказанието главно
чрез специалната превенция. Точно поради това, съдът определи на основание
чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от три години, който е гаранция за
поправянето на дееца, тъй като той ще следва да организира поведението си
към спазване не само правилата за движение по пътищата, но и общия правов
ред така, че да не извършва престъпни посегателства, поради заплахата от
постановяване изтърпяването и на отложеното за изпълнение наказание.
Размерът на наказанието бе съобразен както с обстоятелствата имащи
значение за индивидуализирането му, така и с тежестта на настъпилите
общественоопасни последици. По този начин конкретно отложеното за
изпълнение наказание ще има генерален предупредителен и възпиращ
характер, както спрямо дееца, така и спрямо останалите членове на
обществото.
Размерът на кумулативното наказание лишаване от правоуправление, с
оглед този на наложеното наказание лишаване от свобода и практиката на
ВКС в случая не може да бъде по-малък от една година. Съдебната практика
е непротиворечива и последователна в застъпване на становището, че при
кумулативното налагане на наказания «лишаване от свобода» и «лишаване от
права», продължителността на второто наказание не може да бъде по-кратка
от тази на наказанието «лишаване от свобода», независимо дали е
постановено ефективното му изпълнение, или е приложен институтът на
[2]
условното осъждане. Отмерения размер е съответен на горните
обстоятелства и би допринесъл за постигане на визираните в чл.36 от НК
цели.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените по
делото разноски
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

[1] Вж. протокол на л.5-11 от ДП;
[2] Вж. Тълкувателно решение №61/1980г., решение № 371/27.10.2009г. по описа на ВКС, решение от 25.10.2005г.
по описа на ВКС по НОХД №15/2005г., решение № 10/18.10.2010г.; Решение № 42 от 611.1991 г. по н. д. №
625/90 г., III н. о.; решение № 371 от 27.10.2009 г. на ВКС и др.
16

Номер на акта:	18
Дата:	21 октомври 2021 г.
Съдия:	Десислав Любомиров

Дело:	20211000601053
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 септември 2021 г.

Присъда по дело №1053/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите