Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 26.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното
съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №
8334 по описа за 2020г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 162824/10.07.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 20137535/13.06.2021г. по гр.д.
№ 50126 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 58-ми състав на основание на чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на П.С.
П., ЕГН ********** , извършено със Заповед № 73/2016г. на изпълнителния директор на К.Н.С.”ЕАД и тази
заповед е отменена, като „К.Н.С.”ЕАД,
ЕИК ******с адрес *** е осъдено да заплати на П.С. П., ЕГН ********** със съдебен адрес/***, офис 35 сумите в
размери и на основание, както следва: на основание на чл.
221, ал.1 от КТ сумата от 1680лв., ведно със законната лихва от
01.09.2016г. до изплащането й, представляващо обезщетение за прекратяване на
договора по чл. 327, ал.1,, т.2 от КТ; на основание на чл. 224, ал.1 от КТ сумата от 180,03лв., ведно със законната лихва
от 01.09.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск; на основание на чл. 215 от КТ вр.
с Наредба да командировките и специализациите в чужбина сумата от 621,18 евро, ведно със законната лихва
от 01.09.2016г. до изплащането й, представляващи неизплатени дневни от по 27
евро на ден за периода от 01.05.2016г. до 17.05.2016г; на основание на чл. 128 от КТ вр.
с чл. 121,ал.3 от КТ /отм/ вр. с Регламент ЕО № 561/2006г. на
Европейския парламент и Съвета на ЕС сумата от 861,52 евро, ведно със законната лихва от 01.09.2016г. до
изплащането й, за работа като шофьор в Република Германия за периода от
01.02.2016г. до 17.05.2016г. при минимална часова ставка от по 8,5 евро на час ;
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 59,67лв.; като
неоснователен е отхвърлен иска по чл. 128 от КТ вр. с
чл. 121,ал.3 от КТ /отм./ вр. с Регламент ЕО № 561/2006г за горницата над
861,52 евро до предявен размер от 8844,09 евро, като „К.Н.С.”ЕАД, ЕИК ******е осъдено да
заплати по сметка на Софийски районен
съд на основание на чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 314,59лв. разноски
за държавна такса , допуснато е предварително изпълнение на решението в частта
за трудови възнаграждения и обезщетения.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1. въззивна
жалба вх. № 5127914/29.07.2019г. по региктъра на СРС от ответника по исковете - „К.Н.С.”ЕАД, ЕИК ******уточнена в
о.с.з. от 27.05.2021г. в частта, в която искове са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила, необосновано и в нарушение на
материалния закон. Посочило е, че неправилно било прието от СРС че
правоотношението между страните е прекратено на основание на чл. 327, ал.1,т.2
от КТ по заявление от 04.07.2016г.
поради забавяне на плащанията за трудово възнаграждение за май
2016г. С исковата молба ищецът посочил,
че възнаграждението се плаща до 30-то число на месеца следващ този, за който се
дължи, такива били и вътрешните правила за работната заплата на работодателя, с
които ищецът е бил запознат. Независимо от безспорността на обстоятелство районният
съд приел, че срок не бил спазен и имало основание за прекратяване на
правоотношението от работника. Платежното нареждане от 30.06.2016г. включвало заплатата
за май 2016г., обстоятелство че поради технически проблеми в банковия софтуер
това нареждане било изпълнено на 04.07.2016г. не обосновавало обратен извод. Не
можел да преодолее този технически проблем, защото ищецът имал банкова сметка ***ила издадена на 21.07.2016г., изписването на датата
21.06.2017г. в представената от ищеца уволнителна заповед било техническа
грешка Това следвало и от съдържането на самата заповед, сочещо причина за
уволнение неявяване на работа на дати след 21.06.2017г., писмо от 01.07.2016г.,
получено на 18.07.2016г. Поради неосъществяване на прекратително
основание по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ не дължал обезщетението по чл. 221, ал.1
от КТ. Обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ платил и това се установявало от
фиша за юли 2016г.. Неоснователно било отхвърлено възражението му за прихващане
срещу иска по чл. 215 от КТ. Вземането за 455,74 евро придобито от С.”АД било
установено. Вземаниято
по чл. 215 от КТ не било несеквестируемо и нямало
пречка да се направи прихващане с него. Претенцията по чл. 128 от КТ в размер на 3650
евро не включвала и извънреден труд, недопустимо районния съд се произнесъл по
такава, едва с молбата от 17.05.2017г. се сочи и претенция за извънреден труд
като се сочи и друга сума от 8844,09 евро, неправилно това било допуснато като
предмет на делото, защото не представлявало изменение на иска по чл. 214 от ГПК, променяло се и основание и
размер. Неправилно било прието от СРС че
платената сума е само 5054,48 евро.
Представените с молбата от 22.03.2017г. фишове за заплати установявали
плащане на още нетно 983,26 евро. и
така неправилно иск бил уважен за 861,52 евро. Установено било, че ищецът бил в отпуск по
болест от 13.06.2016г. до 26.06.2016г., не се явил на работа на от 27.06.2016г.
до 30.06.2016г. без уважителна причина, отказал да даде обяснения, уволнението
било законно. Изявлението за
прекратяване на правоотношението от ищеца било получено на 04.07.2016г., тоест
след извършване на нарушението, същото било злоупотреба с права с цел да
избегне дисциплинарното уволнение. Не било доказано ищецът да е полагал
извънреден труд. В случая била приложима чл.
121, ал.3 от КТ и тя изключвала плащането на дневни за командировъчни по чл. 215
от КТ. Общият брой на отработените
часове бил 629 часа 15 минути и 19 секунди съгласно отбелязванията
по картата на водача, припадащото се възнаграждение било 5355 евро , а се
установявало че му е платено по-голяма сума от 5937, 75 евро.
Възизваемият-ищец П.С. П., ЕГН **********
в е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.
Претендирал е разноски.
2. въззивна жалба вх. № 5134328/12.08.2019г. по регистъра на
СРС депозирана от ищеца П.С. П., ЕГН
********** в часта, с която е отхвърлен иска за
сумата от 7982,09 евро по по чл.
128 от КТ вр. с чл. 121,ал.3 от КТ /отм/ вр. с Регламент ЕО № 561/2006г. Изложило е съображения, че решението
в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила, необосновано и в нарушение на
материалния закон. Посочил е, че неправилно било прието от СРС че му е платена
сумата от 5054, 48 евро. Трите платежни
нареждания за тази сума сочели основание закриване на различни по номера отчети
и не установявало погасяване на процесните вземания
Сумите не кореспондирали нито по основание нито по размер с претенциите. Ако се
приемело, че това плащане е за командировъчни, то оставал открит въпроса как и
кога са платено трудово възнаграждение, командировъчните по наредбата дължими
от 01.02.2016г. до 17.05.2016г. Неправилно било прието от СРС, че отработените
часове били отразени само в колони 4 и 5 на таблицата. Установявало се от
колони 6 и 7 по тази таблица, че работният му ден започва рано сутринта предимно около 06:00 ч. и завършва вечерта в амплитуда
между 18:23ч. на 19.02.2016г. и в 20:03ч. на 01.02.2016г. В работното време съгласно
чл. 3, буква „а”, т.1, пр. 2 от директива 2002/15/ЕО на ЕП и на Съвета от
11.03.2002г. се сочело, че времето, в което работникът не разполага с времето
си, а е на разположение на работодателя е част от работното време. За периода
от 01.02.2016г. до 17.05.2016г. ищецът в работните дни е шофирал по различни
дестинации в Германия, времето за попълване на документи, товаро-разтоварна
дейност било част от работното време, през това време не си бил почивал. За естеството на работата на ищеца извън
времето на шофиране били събрани и гласни доказателства Така з работно време
следвало да се приемат и часовете посочени в колона 6 и 7 на таблицата. Претендирал
е разноски.
Възизваемият ответник по исковете - „К.Н.С.”ЕАД, ЕИК ******е оспорил
жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 8018757/01.09.2016г. изменена и
уточнена с молби от 13.03.2017 и от
17.05.2017г. на П.С. П., ЕГН ********** срещу К.Н.С.”ЕАД, ЕИК ******, с която е поискал
от съда на основание на чл. 344, ал.1,
т.1 от КТ да признае за незаконно и да отмени уволнението му, извършено със
заповед № 73/2016г. на изпълнителния
директор на К.Н.С.”ЕАД, и да осъди ответника да му заплати сумите в размери и
на основание, както следва: на основание на
чл. 221, ал.1 от КТ сумата от
1680лв., ведно със законната лихва от 01.09.2016г. до изплащането й,
представляващо обезщетение за прекратяване на договора по чл. 327, ал.1,, т.2
от КТ; на основание на чл. 224, ал.1 от КТ сумата от 180,03лв., ведно със законната лихва от 01.09.2016г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; на основание на чл. 215 от КТ вр. с Наредба да
командировките и специализациите в чужбина сумата от 621,18 евро, ведно със законната лихва от 01.09.2016г. до изплащането
й, представляващи неизплатени дневни командировъчни от по 27 евро на ден за
периода от 01.05.2016г. до 17.05.2016г; на основание на чл. 128 от КТ вр. с чл. 121,ал.3 от КТ
/отм./ вр.
с Регламент ЕО № 561/2006г. на Европейския парламент и Съвета на ЕС сумата
от 8844,09 евро, ведно със законната лихва от
01.09.2016г. до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за работа
като шофьор в Република Германия за периода от 01.02.2016г. до 07.05.2016г. при
минимална часова ставка от по 8,5 евро на час. Навел е твърдения, че работил
при ответника по трудов договор като „шофьор международни превози” при основно
възнаграждение от 560лв. месечно платимо до 30-то число на месеца следващ този,
за който се дължи, поради поредното забавяне на плащане на същото за май 2016г.
отправил по електронна поща до прекия си ръководител на 01.07.2016г. изявление
за прекратяване на трудовия договор на
основание на чл. 327, ал.1,т.2 от КТ ,
то било получено от работодателя и заведено под № 75 на 04.07.2016г. и
от тази дата договорът между тях бил прекратен. Разбирайки още на 01.07.2016г.
за желанието му да прекрати договора едностранно, работодателят му го поканил с
писмо от 01.07.2016г. да се яви в офиса, за да даде обяснения защо не е дошъл
на работа считано от 01.07.20916г., това
писмо получил едва на 18.07.2016г. Нямал
работно място в гр. София, работата му предполагала да работи в камиона
пътувайки по назначените дестинации. Заявил е, че на 11.07.2016г. поискал да му
бъде оформена трудовата книжка, но прекият му ръководител М.П.му казал, че
правоотношението ще бъде прекратено или по взаимно съгласие или ще бъде уволнен
дисциплинарно, представена му била молба за прекратяване по взаимно съгласие,
намекнато му било, че ще има дисциплинарно производство, което всъщност се
оказало че вече е започнало, а и била издадена на 21.06.2016г. уволнителната
заповед. Уволнителната заповед от
21.06.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание била незаконна, защото било
извършено след прекратяване на правоотношението от ищеца, а и не била спазена
процедурата за налагането му, не бил извършил нарушенията. Никога не бил имал
работно място в София, не му било
съобщено, че следва да се яви в офиса на работодателя на 27.06.2016г. поради което
и нямал задължение да го направи.
Искането за обяснения било от 01.07.2016г., дадения срок бил считано от
01.07.2016г. но работодателят знаел, че това писмо се изпраща в Бургас и няма
как да се спази посочени в него срок. Имало разминаване между нарушението за което е искано обяснение и това за
което е наложено наказанието. Не му
били платени процесните суми, а те били дължими. Неправдоподобно
звучали твърденията, че забавата на плащането на възнаграждението се дължи на
технически проблем на банката. , плащането било на 04.07.2016г. можело да се извърши плащане и от други
банки, твърденията на ответника сочели че този проблем съществувал е преди това
и следвало да бъде съобразен от него, не се твърдяло в жалбата до банката да
е имало проблем на 29.06. и н
30.06.2016г. От присъствената форма се установявало че целият юни 2016г- е в
почивка, нямало данни кога е направена поправка за самоотлъчка. Оспорил е
възражението за прихващане като неоснователно, същото противоречало на чл. 272
от КТ, правоотношението със „С.“АД и с
Меридиан 21”ЕООД не било по чл. 123 от КТ, С.”АД можел да ангажира имуществената му отговорност ако имал невърнати
суми, но това не било направено, а и нямало съгласие на кредитора по чл. 105 от ЗЗД, което в случая било необходимо. Не дължал сумата от 400 евро на „С.”АД, в отчета му за
декември 2014г. и януари 2015г. се сочело че предал сума на шофьора, който го
заместил - С.Б.. Първоначално иск по чл. 128 вр. с
чл. 121 от КТ и Регламент е бил заявен за 1000 евро – частичен целият за 3650
евро, като с молба от 17.05.2017г. е
направено уточнение и изменение като е предявена претенция за 8844,09 евро. Претендирал
е разноски.
Ответникът „К.Н.С.”ЕАД, ЕИК ******в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Навело е твърдения, че изпратеното по
пощата на 01.07.2016г. уведомление било без подпис и не пораждало правни
последици, полученото на 04.07.2016г.
уведомление не сочело кое възнаграждение не е платено Заплатата за май 2016г.
следвало да се плати до 30.06.2016г., работодателят наредил сумата по сметка на
ищеца, но поради технически проблем в банката същото било изпълнено едва на 04.07.2016г.,
но това не можело да се вмени в отговорност на работодателя. Невярно било
твърдението на ищеца че това било поредното забавяне на плащанията на
възнаграждението му. Не били налице основанията за прекратяване на трудовия
договор по чл. 327, ал.1,т.2 от КТ. Невярно било твърдението на ищеца, че нямал
работно място в гр. София. Действително, естеството му на работа изисквало
по-голямата част от работното време да преминава в управлявания от ищеца камион
и места, свързани със същото, но работното му място било в седалището на
работодателя , оформянето на всички документи, вкл. и командировъчни ,
инструктажите, предпътните медицински прегледи,
оформянето на отчетите се извършвало там. Комуникацията по телефона с тези,
които не живеели в София била за улеснение на шофьорите , но това било
изключение. При липса на наряди и превози шофьорът не бил освободен от
задължение да се яви на работа при работодателя. В случая ищецът без уважителна
причина не се явил на работа от 01.05.2016г- до 12.06.2016г. , както и от
27.06.2016г. до 30.06.2016г. и така бил извършил дисциплинарно нарушение , на
01.07.2016г. било съставено искане за обяснения, същото било получено на
18.07.2016г. от ищеца , още на 11.07.2016г. устно му били поискани такива
обяснения, обяснения не били дадени и така на
21.07.2016г. била издадена заповедта за дисциплинарното му уволнение, която
била законна, допусната била техническа грешка при ръкописното изписване на
датата на тази заповед в екземпляра, връчен на ищеца, което се установявало от
съдържането на заповедта, тази заповед била вписана в дневника на работодателя
на 21.07.2016г. , получена от ищеца на 29.07.2016г. и от този момент
правоотношението било прекратено. Не дължал обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ
защото правоотношението не било прекратено по чл. 327, ал.1,т.2 от КТ. Начислил обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ
за 6 дни в размер на 180,03лв., не дължал пращането му поради погасяване чрез прихващане с дължимото
от ищеца на ответника обезщетение по чл.
221, ал.2 от КТ цялото за 570,08лв. Посочил е, че ищецът имал вземане за 621,18 евро за командировъчни, но
същото било погасено чрез прихващане
със сумата от 208,02 евро /406,85лв/ остатък от дължимото от ищеца на
ответника обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ и със сумата от 455,74 евро, вземане за която сума от ищеца
ответникът по договор за цесия от 16.08.2016г. със С.”АД ответникът
придобил. Посочил е, че ищецът работел в
С.”АД, но не отчел даден му аванс от 22.01.2015г. и дължал на С.”АД 455,74 евро, която сума С.”АД
прехвърлило на ответника. Вземането на С.”ЕАД било за 700 евро неотчетен аванс,
правоотношението между С.”АД и ищеца било възникнало по реда на чл. 123, ал.1,
т. 4 от КТ поради преобразуване на Меридиан 21”ЕООД, задълженията на С.”ЕАД към
ищеца били за 244,26 евро за трудово възнаграждение и командировъчни, така след прихващане непогасно
вземане на С.”АД към ищеца било 455,74 евро и това вземане било прехвърлено с
цесията от 2016г. на ответника. В о.с.з. от 17.05.2017г. е посочил, че
приложима била Наредбата за командировъчни съгласно която на ден се дължи по 27
евро. Отработените от ищеца часове били посочени в колона 4 и 5 на справката на
лист 102 от делото.
С определение от 17.05.2017г.
районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелства, че ищецът е управлявал превозното средство, посочено в справка на лист 102-104 от делото,
че управлението е било в часове и минути посочено в колона № 4 , че е извършвал
друга работа във време, посочено в колона № 5, включително и товаро-разтоварна дейност, попълване на документи ; че
начална и крайна дата на работа, час на започване и на завършване и изминати километри са посочени в колони от
№ 6 до № 9 включително на
справката.
По делото е приет неоспорен от
страните трудов договор № 88/12.03.2015г., носещ подписи на страните по него,
съгласно който ищецът се е съгласил да работи при ответника по трудов договор
за неопределен срок на длъжността „шофьор международни превози” при основно
месечно възнаграждение от 560лв. платимо по банков път в срок съгласно чл. 5,т.5 от договора до 30-то число на
месеца следващ този, за която се дължи. Съгласно чл. 2 от договора
работното място е седалището на работодателя в гр. София или всяко друго място,
когато това е необходимо да нуждите на работодателя. Съгласно чл. 11 от
договора срокът за предизвестието за прекратяване на договора е 3 месеца но не повече от остатъка от
срока на договора.
Прието е неоспорено от страните
уведомление, носещо подпис за ищеца, съгласно което на 01.07.2016г. ищецът е
съставил изявление до ответника, с което на основание на чл. 327, ал.1,т.2 от КТ е прекратил трудовия договор между тях поради забавено плащане на трудовото
възнаграждение, същото е заведено в деловодството на ответника под №
75/04.07.2016г.
Прието е извлечение от електронна
поща, съгласно което на 01.07.2016г. М.П.е изпратил писмо до ищеца по ел.поща,
сочещо че не може да приеме уведомлението му без подпис.
Прието е писмо № 151 от ответника
до ищеца съставено на 01.07.2016г-., с което ответникът е поискал от ищеца
незабавно да се яви при ответника в гр. София, за да даде обяснения по реда на чл. 193 от КТ „ … за неявяването на работа, считано от 01.072016. ...“ ,
което е предпоставка за налагане на
дисциплинарно наказание, като представи доказателства в подкрепа на твърденията
му.
Приети са известия за доставяне
изготвени от „Спиди” АД, съгласно които на
04.07.2016г. ответникът е изпратил писмо до ищеца в гр. Бургас.
Приета е представена от ищеца в
препис заповед № 73/21.06.2016г. на
изпълнителния директор на ответника, с
която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание на чл. 188,
ал. 3 вр. с чл. 190 , ал.1 т. 2 от КТ поради
безпричинно отсъствие от работа повече
от два последователни дни. В заповедта е посочено, че е постъпила
информация че ищецът не се явил на
работа считано от 27.06.2016, изпратено му било писмо №131/ 01.07.2016г. на
домашен адрес в гр. Бургас с искане за даване на обяснения за причини за
неявяване на работа, писмото било получено на 18.07.2016г., обяснения не били
дадени.
Приета е представена от
ответника в препис заповед № 73/21.07.2016г. на изпълнителния директор
на ответника, с която му е наложено
дисциплинарно наказание уволнение на основание на чл. 188, ал. 3 вр. с чл. 190 , ал.1 т. 2 от КТ поради безпричинно
отсъствие от работа повече от два последователни дни. В заповедта е посочено,
че е постъпила информация че ищецът не се явил на работа считано от 27.06.2016,
изпратено му било писмо №131/ 01.07.2016г. на домашен адрес в гр. Бургас с
искане за даване на обяснения за причини за неявяване на работа, писмото било
получено на 18.07.2016г., обяснения не били дадени.
Прието е извлечение от дневник на
ответника, съгласно който на 21.07.2016г. е изведена заповед № 73/21.07.2016г.
за П. П., не се явява на работа.
Прието е неоспорено от страните
известие за доставяне, съгласно което на 29.07.2016г. ищецът е получил от
ответника писмо .
Приет е фиш за заплати за май
2016г, изготвен от ответника за ищеца, съгласно което дължимото му се месечно възнаграждение
е 517,45лв. , ползван е отпуск от 9 дни платен годишен.
Приет е фиш за заплати на ищеца
за юли 2016г. в който е начислено обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за 6
дни в размер на 180,03лв. за окето е отбелязано че е прихванато с обезщетение по чл.
221от КТ , което е 570,08лв.
Прието е споразумение от
16.08.2916г. носещо подписи за страните по него съгласно което С.”АД е
прехвърлило на ответника вземане към ищеца за плащане на сумата от 455,74 евро,
представляващи неотчетен аванс по командировка от 22.01.2015г.
Приети са извлечения от система
от банка „Сосиете
Женерал Експресбанк”
съгласно което на 04.07.2016г. е съставен документ за превод на запрати за май
2016г. – масов превод, и същото е изпълнено с вальор
от 04.07.2016г. за общо 40159,69лв., документ е изпратен на 04.07.2016г.,
създаден е на 30.06.2016г., в сумата е включена 517,45лв. заплата за ищеца
Приета е жалба носеща подпис за
ответника, съгласно която на 04.07.2016г.
ответникът е съставил жалба до „Сосиете Женерал
Експрес Еспресбанк”,
сочещ че през 2016г. няколко пъти поради неизправност на софтуер на банката не
са изпълнен в срок заявени платежни операции, забавяне било повече от 24 часа,
последно такъв случай бил на 28.06.2016г.
за повече от 24 часа, довело до забавяне на обработване на 135 платежни
нареждания, това се повторило и на 01.07.2016г.,
забавило се плащането на заплатите.
Приета е присъствена форма за юни
2016г., в която за ищеца е отбелязано че е в отпуск от 12 дни, но същото е
поправено, като ръкописно е изписано 12
дни в графата озаглавена „самоотлъчка”.
Приет е болничен лист, съгласно който
ищецът е бил в отпуск поради болест от 13.06.2016г. до 26.06.2016г.
Разпитан по делото св. П.К.е заявил, че от 01.02.2016г. е
ръководител група в транспорта, което означава бригадир, познавал ищеца,
свидетелят бил направил поправката на присъствената форма за ни 2016г., като
отбелязал 12 дни самоотлъчка, защото ищецът отказал да подпише бланките за
отпуск. В края на ни 2016г. ищецът бил в офиса на ответника и тогава казал че
бланка за отпуска ще я разпише в присъствието на адвокат, но не се явил да я
подпише нито с адвокат нито без него и затова свидетелят оформил така формата,
поправката нанесъл в началото на юли 2016г. След работа от 3 месеца се полагал
отпуск от 2 седмици и автоматично водели
шофьорите в отпуска, защото нямало случай някой да иска да поеме веднага
нов курс след връщането от предишния, но шофьор трябвало да подаде заявление за
отпуск. Бил се обадил по телефона на ищеца да дойде на работа , по принцип
ищецът тръгвал в петък и пътувал за Германия, в случая свидетелят не издал
заповед за командироване, защото не били уточнили нещата с ищеца.
Разпитан по делото св. М.П.е заявил, че от 08.12.2014г. е ръководител транспорт при
ответника и отговаря за целия транспортен процес. В началото на юли 2016г. от Сосиете Женерал Експресбанк”АД разбрал че има проблем при банкирането, довело
до забавяне на плащането на заплатите в края на юни 2016г. , от счетоводството
също разбрал за този проблем. Заявил е,
че той бил изпратил отговора на ел.писмо на ищеца, че не може да приемат
заявлението за напускане, защото няма подпис.Посочил е, че в началото на юли
2017г. ищецът дошъл в офиса и свидетелят и бригадирът К.му поискали обяснение
защо не идва на работа след изтичане на болничния лист, преди това му било
изпратено писмо със същото искане, но ищецът отказал да даде обяснения. Писмото
за обяснения било съставено от свидетеля Ковачев-бригадира и то било на лист 21
от делото, не знаел дали това писмо е било получено от ищеца в момента в който
се срещнали в началото на юли 2016г. На зададените въпроси от свидетеля ищецът казал,
че ще отговаря в присъствието на адвокат. К.уведомил свидетеля, че ищецът е
повикан по телефона на работа но вече 3 дни не се явява. Посочил е, че той бил
съставил таблицата на лист 102-104 от делото, начална и крайна дата означавало часовете , които е на територия на
Германия с поставена карта на тахографа, но следвало да се съобрази, че картата стои
в тахографа и когато шофьор е в почивка, така карта може да сочи 12 часа, но шофьор работил 8 часа управление на
автомобила, а останалите 4 часа можело и да е в почивка. При товаро-разтоварни работи , попълване на документи шофьор
натискал бутон на тахографа
и се отчитало времето като „други работи”, а не като управление на автомобила.
При изключване на двигател 5 минути след това тахограф
преминавал в режим „почивка” и това време не било отразено в колона 4 и 5. По
норматив 9 часа можело дневно да се управлява автомобил, но 2 дни в седмицата
можело да се превиши и да е по 10 часа, почивки били поне по 45 минути на 4,5
часа шофиране. При ищеца всеки ден имало отразяване на „други работи”, което
означавало че е натискал своевременно бутона на тахографа.
Разпитан по делото св. Г.К.е заявил, че е професионален
шофьор от 2006г., познавал ищеца от дете. През периода февруари-март 2016г.
заедно с ищеца били на курс в Германия, 2 автомобила с 5-ма водачи, П. карал
двата автомобила дневна смяна, като започвал от около 06,00ч. След като се върнели от дълъг курс имали право
на отпуск. К.му се обадил да го пита дали ще продължат да работят, защото
свидетелят не бил сигурен поради забавени плащания на възнагражденията. Знаел
че ищецът е уволнен дисциплинарно, ищецът му казал, тогава свидетелят вече бил
напуснал Посочил е, че тахограф при товаро-разтоварни работи е на „столче” това бил символ,
който означавал пауза. Другият символ бил „чукче” и той се натискал за „други
работи”, не натискали този бутон при товарене, почти нямало фирма която да го прави. Не го правили защото при случая с
ищеца той имал няколко товарения на ръка и ако отбелязвал „други работи” дори за
2 часа, тогава щяло да му остане много малко време и така нямало как да се върне
в квартирата, затова тахограф го поставяли на пауза.
При ответника свидетелят работил до 16.05.2016г.
По делото е приета заповед от
01.02.2016г. на ответника, съгласно която ищецът е командирован за 90 дни да извърши
превоз по маршрут България- държава в ЕС по пътен лист 20460 с влекач СВ7254АК
при възнаграждение съответстващо за длъжността
съответстващо на минималното за тази длъжност в приемащата държава на
основание на чл. 121, ал. 3 от КТ.
По делото е приета заповед от
01.04.2016г. на ответника, съгласно която ищецът е командирован за 90 дни да извърши
превоз в държава в европейски съюзи по маршрут България- Румъния-Н-А-D по пътен лист 20387 с влекач
СВ7254АК/ВН3379ВТ при възнаграждение съответстващо за длъжността съответстващо на минималното за тази длъжност
в приемащата държава съобразно чл. 121 ал.3 от КТ.
Приети са извлечения от тахограф.
Приети са платежни нареждания,
съгласно които на ищеца са платени 1500 евро като аванс по командировки в
периода февруари – май 2016г.. Приети са преводни нареждания за закриване на
отчети,
Приет е отчет 443/11.03.2016г., платежно нареждания, съгласно които на ищеца за февруари 2016г. са платени аванс от 400 евро , дължи се 1550
евро , сумата от 1150 евро е наредена по сметка на ищеца.
Приет е отчет 552/04.04.2016г., платежно
нареждания, съгласно които на ищеца
за март 2016г. са платени аванс от 400 евро , дължи се
1700,57 евро , сумата от 1229,68 евро е
наредена по сметка на ищеца.
Приет е отчет 674/013.05.2016г., платежно нареждания, съгласно които на ищеца за април 2016г. са платени аванс от 400 евро , дължи се 1450 евро , сумата от 1050 евро е наредена по
сметка на ищеца.
Приет е отчет № 812/22.06.2016г. платежно
нареждания, съгласно които на ищеца за
май 2016г. са платени аванс от 300 евро , дължи се 754
евро ,
Приет е отчет № 301/04.07.2016г.,
платежно нареждане съгласно което 124,80 евро е платена на ищеца
Приета е неоспорена от страните
справка по тахогарфски данни на лист 102-104 за процесния период, съгласно която за февруари 2016г. автомобил е управляван
175:17:00ч., друга работа” е била 7:31 часа; за март 2016г. автомобил е
управляван 174:58:35ч., друга работа” е била 6:14 часа; за април 2016г. автомобил
е управляван 179:11:00ч., друга работа” е била 7:33 часа; за май 2016г.
автомобил е управляван 75:26:00ч., друга работа” е била 3/04:00 часа. В тази
справката в колони 6 и 7 са озаглавени съответно „начална дата и час” и „крайна
дата и час”.
Приета е заповед № 40/ 30.11.2015г. на ответника за командироване
и отчитане на командировки, съгласно която командировъчни за шофьори са по 27
евро на ден за заминаване и прибиране от и за планови смени; валутна дневна
ставка е 40 евро на ден базово заплащане при спазен работен график, а при
неспазен график или като помощник на терминал – по 27 евро на ден; премии до 13
евро.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ответника е посочило, че за периода февруари-май 2016г.
на ищеца били начислени като трудово възнаграждение 2453,26лв. брутно
възнаграждение и то било изцяло изплатено. Посочило е, че за февруари 2016г. по валутен
отчет на ищеца се полагат 1550 евро във връзка с командировката, платени като
аванс са 400 евро на 05.02.2016г. и на 17.02.2016г. , не са представени
разходни документи за аванса и така те са приспаднати от дължими суми ,
задължение останало 1150 евро и тази сума била платена на ищеца на 23.03.2016г.
Посочило е че за март 2016г. по валутен
отчет на ищеца се полагат 1629,68 евро във връзка с командировката, платени
като аванс са 400 евро на 02.03.2016г. и на 17.03.2016г. , не са представени
разходни документи за аванса и така те са приспаднати от дължими суми ,
задължение останало 1229,68 евро и тази сума била платена на ищеца на
19.04.2016г. Посочило е че за април
2016г. по валутен отчет на ищеца се полагат
1450 евро във връзка с командировката, платени като аванс са 400 евро на
07.04.2016г. и на 19.04.2016г. , не са представени разходни документи за аванса
и така те са приспаднати от дължими суми , задължение останало 1050 евро и тази сума била платена на ищеца
на 25.05.2016г. Посочило е че за май
2016г. по валутен отчет на ищеца се полагат 754 евро във връзка с
командировката, платени като аванс са 300 евро на 10.05.2016г. и на
12.05.2016г. , представени са разходни
документи за аванса от 100 евро и така неотчетени 200 евро са приспаднати от
дължими суми , задължение останало 554 евро и тази сума не била платена на ищеца
.Посочило е че бил издаден валутен отчет 301 който бил от 01.06.2016г- и реално
бил за корекция и на ищеца била
начислена допълнително сума от 124,80 евро, която му била платена на
14.06.2016г. Тази сума се отнасяла за командировката през май 2016г. и така с
тази сума следвало да се намали сумата от 554 евро, така непратените задължения
оставали 449, 20 евро. Валутен отчет
301 бил за период преди процесния, той бил закрит и
всичко по него било платено, затова оформеното плащане на 14.06.2016г. по него
не било дължимо и тази сума следвало да се отнесе към валутния отчет за командировката
през май 2016г., нямало други непратени суми. Валутните отчети за процесните командировки били отчитани по сметка 422 –
отчетни лица. В документите за плащанията по валутните отчети като основания
сочели изрично че се плаща по конкретен валутен отчет. Това били суми по
заповеди за командироване и отмитане на шофьори, сумите съответствали на заповедта
от 2015г. сочеща 27 евро
командировъчни. Всички изчисления
по тези валутни отчети съответствали на заповедта от 2015г. Те се отчитали по
сметка 422. Сумите за работна заплата се отчитали по сметка 421. По счетоводна
сметка 422 се отнасяли валутните отчети за командироване, изплащане на
предварителни аванси, отчитане на тези аванси. По тази счетоводна сметка други
суми не се отчитали и затова вещото лице приело, че сумите по валутните отчети
са за командировъчни. По сметка 421 били трудовите възнаграждения и те
съответствали на фишовете за заплати. Вещото лице е посочило, че сумите по
валутните отчети били за дневна ставка от 40 евро за 29
дни през февруари 2016г. 29 дни през
март 2016г., 30 дни през април 2016г. и 14 дни през май 2016г. – по т.3.1. от
заподве0та от 2015г. Посочило е, че през
март 2016г- и през май 2016г. на ищеца били начислени и по 27 евро за 2 дни
като пътни по чл. 2.1. от заповедта от 2015г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са
предявени. Действително първоначално
исковете са били заявени за други суми, но доколкото в последствие размерите са
уточнени и увеличени, като съобрази че претенцията за 8844 евро е за трудово
възнаграждение, то твърденията на ответника по исковете, че решението по този
иск за горница над 3650 евро е недопустимо съдът приема за неоснователни.
Следва да се посочи, че дори да се приеме, че искането по молбата от 17.05.2017г.
не е било изменение на иск, а предявяване на нов иск, доколкото изрично е
посочено от районния съд, че претенцията се приема за разглеждане по делото, че
на ответника е дадена възможност да организира защитата си по тази претенция то разглеждането на претенцията за цялата сума от СРС не е нарушение, което да се
отрази на допустимостта на решението.
По правилността на решението в обжалваната част.
Предявените искове са с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, чл.
221, чл. 128 вр. с чл. 121, ал.3 от КТ, чл. 224, ал.
1 от КТ , чл. 215 от КТ при направени възражения за прихващане с вземане по чл.
221, ал.2 от КТ и с придобито по договор за цесия вземане на имуществена отговорност
н работника.
По иска по чл. 344, ал.1 т.1 от КТ:
За да се уважат така предявеня иск в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение за определена длъжност, прекратено едностранно от работодателя,
че уволнението е незаконно поради наведените от ищеца твърдения за факти.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че уволнението е законно, тоест че към момента
на уволнението правоотношението е съществувало, че ищецът е провел поведението, за което е наложено
наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл.
190 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за налагане на наказанието, че
наказанието съответства на тежестта на нарушението, като заповедта е
мотивирана.
Дисциплинарните наказания се
налагат и дисциплинарната отговорност се реализира по определен ред, като се
следва определено производство, скрепено със срокове, уредено с императивни
правни норми. Това производство най-общо има четири основни фази: по
установяване на факта на нарушението; по определяне на дисциплинарното наказание;
по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – писмена
форма, мотивирана – посочваща конкретните факти, субективни и обективни
признаци на поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване на
заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
без да разглежда спора по същество ако установи, че дисциплинарното наказание е
наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 от КТ или без да е дадена
възможност на работника да даде обяснения по случая.
По делото не се спори и се
установява от събраните по делото доказателства , че на 12.03.2015г. страните
са сключили валиден писмен договор и между тях е възникнало валидно трудово
правоотношение по договор за неопределено време, съгласно което ищецът е работил
при ответника на длъжност „ шофьор международни превози” при основно месечно
възнаграждение от 560лв., на 29.07.2016г. на ищеца е връчена уволнителната
заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. За тези
обстоятелства по делото не се спори, те се установяват от събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът приема че уволнителната
заповед е издадена на 21.07.2016г. като основателни са твърденията на ищеца, че
е допусната грешка при изписване ръкописно на датата й в екземпляра, изпратен
на ищеца. В уволнителната заповед се сочат факти, които са осъществени след
21.06.2017г., извлечението от дневника на ответника сочи че заповедта е
изведена на 21.07.2016г., тази е датата на екземпляра представен от ответника,
поради което и съдът приема, че уволнителна заповед е издадена на 21.07.2016г.
Уволнителната заповед е подписана
от изпълнителния директор на ответника, поради което и съдът приема, че
уволнението е извършено от лице с работодателска компетентност.
Приетата уволнителна заповед е мотивирана, като сочи нарушенията, за които е наложено
– неявяване на работа повече от два
последователни дни, считано от 27.06.2016г.
Посочената от работодателя правна квалификация на нарушенията съответства на твърденията за осъществените факти, ясно
е посочено поведението на ищеца и дадената
от работодателя квалификация на същото. При
така установеното съдът приема, че
уволнителната заповед в достатъчна степен индивидуализира поведението на ищеца, възприето
от ответника като нарушение на трудовата дисциплина,
за което е наложено наказанието, поради което и съдът приема, че заповедта
е мотивирана.
Същевременно съдът приема, че по
делото не е установено, че на ищеца
да е дадена възможност да изложи обяснения за нарушенията, за които му е
наложено наказание. Приетото по делото
писмо от ответника до ищеца от 01.07.2016г. съдържа искане за даване на
обяснения във връзка с процедура по налагане на дисциплинарно наказание, като
искането е даде обяснение за „...
неявяване на работа, считано от
01.07.2016г. ...”. Така поисканите обяснения са за факти, различни от тези,
за които е наложено наказанието – неявяване
на работа за повече от 2 последователни дни считано от 27.06.2016г., поради което и
съдът приема, че на ищеца не е дадена възможност
да даде обяснения по смисъла на чл. 193 от КТ и само на това основание
уволнението е незаконно. Показанията на свидетелите К.и П.не установяват на
ищеца да са поискани от работодателя обяснения за поведението, за което му е наложено наказание. Само свидетелят М.е дал
показания в тази насока, но нито той
нито св. К.са представител на работодателя, те не са и били упълномощени от работодателя да реализират
работодателска власт, поради което и дори да са поискали обяснения от ищеца,
същото не установява спазване на процедурата по чл. 193 от КТ. .При така възприето
и като съобрази разпоредбата на чл. 193, ал.2 от КТ то съдът приема, че дисциплинарното наказание е незаконно и следва да се
отмени без да е нужно да се разглежда спора по същество.
Доколкото релевантно за делото по
останалите искове е дали правоотношението е прекратено едностранно от ищеца на
основание на чл. 327, ал.1,т.2 от КТ, а и за пълнота на изложението по иска по чл 344, ал.1,т.1 от КТ
съдът приема, че следва да посочи следното:
Съдът приема и че към 18.07.2016г.,
когато ищецът е получил искането от 01.07.2016г. , както и към момента на
връчване на уволнителната заповед – 29.07.2016г., правоотношението между
страните вече не е съществувало. Това е
така, защото то е било прекратено едностранно от работника на 04.07.2016г. с
писмено изявление за същото на основание на чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ връчено
на работодателя на 04.07.2016г. По делото не се спори, че такова изявление е
съставено от ищеца и е връчено на ответника на 04.07.2016г., това се установява
и от прието по делото уведомление по
делото. Съдът приема за установено по
делото осъществяване към 04.07.2016г на основанието по чл. 327, ал.1,т.2 от КТ за
прекратяване на договора едностранно от работника без предизвестие. Установява
се по делото, че трудовото възнаграждение
за месец май 2016г. е било дължимо от ответника на ищеца, че срок за
плащане на същото съгласно чл. 5.5. от трудовия
договора е 30.06.2016г. /четвъртък, присъствен ден/, като е следвало да се
извърши по банков път съгласно чл. 3, ал.1 от трудовия договор, същото е
платено от ответника на ищеца на 04.07.2016г. /понеделник/. Така установеното
обосновава извод, че трудовото възнаграждение на ищеца за май 2016г. е платено
от ответника със закъснение. Недоказани са по делото твърденията на ищеца че
забавата се дължи на технически проблем със софтуера на банката, която е
следвало да изпълни платежното нареждане. Приетата жалба от ответника до
банката представлява частен документ, съставен от ответника и съдържащ твърдения
за изгодни за него факти, поради което и на същата не може да се признае доказателствена стойност. Събраните гласни доказателства не
са от естество да обосноват извод, че действително причината за забавеното
плащане е неизправност в софтуера на банката.
Това е така, защото показанията на св. П.са схематични в тази част, не
сочат кой представител на банката му е казал че това е причината за забавата.
Следва да се посочи, че жалбата на ответника от 04.07.2016г. не съдържа твърдения,
че е имало технически проблем на
30.06.2016г. в система за банкиране на „Сосиете Женерал Експресбанк”АД което е
допълнително основание да се приеме, че не е установено да е имало обективна
пречка за ответника за изпълни задължението си да плати възнаграждението за май
2016г. в срок до 30.06.2016г. Приетите по делото извлечения от банкиране не
установяват твърденията на ищеца, защото сочат че платежното нареждане е
изпратено на 04.07.2016г., без да установяват да е имало пречка за същото да се
направи по-рано. При така възприетото съдът приема, че за забавата на плащането
на трудовото възнаграждение на ищеца за месец май 2016г. отговорност носи
ответника. С оглед гореизложеното и на това допълнително основание съдът приема
за незаконно уволнението, извършено с уволнителната заповед № 73/2016г. и
решението на районния съд в частта, в която е уважил иска по чл. 344, ал.1,т.1
от КТ е правилно и следва да се
потвърди.
По иска по чл. 221, ал.1 от КТ:
Съгласно чл. 221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал.
1, т. 2, 3 и 3а
от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение. В конкретния случай по делото
се установи, от приетия по делото трудов договор, че същият е за неопределен
срок, уговорен е срок на предизвестие от 3 месеца, основно възнаграждение на
ищеца е 560лв. месечно. По делото е установено, че по съображения изложени
по-горе че договорът е прекратен на 04.07.2016г. едностранно от работника на
основание на чл. 327, ал.1,т.2 от КТ. При така възприето съдът приема за установено по делото валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника по чл. 221, ал.1 от КТ за сумата от 1680лв.
Срещу така предявеният иск не е
предявено правопогасително възражение поради което и
правилно иск е уважен за сумата от 1680лв. от районния съд и е присъдена
законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до изплащането й..
По иска по чл. 224, ал.1 от КТ :
По делото не се спори, че към
момента на прекратяването на правоотношението между страните ищецът е имал
неизползван платен годишен отпуск от 6 дни, парично обезщетение за което е в
размер на сумата от 180,03лв. Същото е изрично признато от ответника, претенцията
е съобразена с това признание от ищеца, обстоятелството се установява и от
издадения от ответника фиш за заплати на ищеца за юли 2016г., сочещо дължимостта на това обезщетение.
При така възприето съдът приема за установено по делото валидно
възникнало вземане на ищеца към ответника по чл. 224, ал.1 от КТ за сумата от 180,03лв.
Твърденията на въззивника-ответника по исковете, въведени с въззивната жалба за плащане на тази сума са въведени едва с
въззивната жалба, а и са неоснователни, защото сочения
от въззивник фиш за заплати за юли 2016г. не
установява , че сумата е платена, а само че е начислена и че е приспадната от
обезщетение по чл.221 от КТ.
Срещу това вземане е направено правопогасително възражение от ответника за прихващане с дължимо от ищеца на ответника обезщетение по чл. 221,
ал.2 от КТ цялото в размер на 570,08лв. Съдът приема за неоснователно така
направеното възражение за прихващане. Съгласно чл. 221, ал.2 от КТ при
дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение. В случая дисциплинарното
уволнение на ищеца е незаконно по съображения
изложени от съда по-горе, поради което и вземане на работодателя срещу
работника по чл. 221, ал.2 от КТ не е възникнало и възражението за прихващане е
неоснователно.
С оглед гореизложеното правилно иск е уважен за сумата от 180,03лв.
от районния съд и е присъдена законна лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба до изплащането й..
По иска с правно основание на чл. 215 от КТ вр. с Наредба за
командировките и специализациите в чужбина за периода от 01.05.2016г. до
17.05.2016г. и
по иска с правно основание чл. 128 от КТ вр. с чл. 121,ал.3 от КТ /отм/
вр. с
Регламент ЕО № 561/2006г. на Европейския парламент и Съвета на ЕС за
периода от 01.02.2016г. до 17.05.2016г.:
При
командироване при хипотезите на чл. 121,
ал. 3-5 от КТ /отм./, действала през процсения
период е нужно съгласие на страните под
формата на споразумение и същото следва да
уговаря финансовите условия, при които се извършва това командироване, а не се дължи по силата на КТ и НСКСЧ
изплащане на дневни командировъчни. Предназначението на дневните командировъчни
е да компенсират неудобството на работника, когато изпълнява трудовата си
функция извън границите на мястото на
работа. В хипотезата на чл. 121, ал. 3-5 от КТ /отм/ приложението на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ не се прилагат. Същото е дерогирано с разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от КТ /отм/ и на чл. 215 от КТ. При тези случаи работодателят дължи осигуряване на минималните условия на
труд, които са приложими в държавата, в която се полага труда. Ставките за
заплащане на труда в тези държави са такива, че същите не водят до неудобства
за работника при полагане на труд в тези държави и така основание за
начисляване на дневни командировъчни
без за същото да е постигнато изрично съглашение между страните не съществува.
/В този смисъл Решение № 224/10.12.2019г. по гр.д. № 1056/2019г. на ВКС, 3-то
Г.О.; Решение № 10/24.01.2019г. по гр.д. № 2424/2018г. ва
ВКС, 4-то Г.О./. В случая нито с трудовия договор, нито с командировъчните заповеди страните са
уговорили плащане на суми като дневни
командировъчни, поради което и основание за плащане на такива по делото не е установено. Заповедта
от 30.11.2015г. на работодателя също не сочи задължение за плащане на такива.
Сумите по т.2 от тази заповед са за времето на придвижване до започване на
смяната, а не по време на самото изпълнение на работата в чужбина, поради което
и съдът приема, че същите не са за дневни командировъчни. Следва да се посочи,
че заповедта от 30.11.2015г. е едностранен акт, който не е установено да е част
от трудовото правоотношение, отделно следва да се посочи, че командировъчните
заповеди са постигнато между страните съглашение след издаването на тази
заповед, поради което финансовите
условия по командировката съдът приема, че е уговорено с приетите по
делото заповеди за командироване. При
така възприето съдът приема за установено по делото, че за процесния
период работодателят е дължал плащане на ищеца на възнаграждение съобразно разно
уговореното в командировъчната заповед и по чл. 121, ал. 3 от КТ /отм/ - минималните
условия на труд, които са приложими в държавата, в която се полага труда - в случая РГермания,
но не се дължат дневни командировъчни. С оглед гореизложеното основателни
са оплакванията на ответника по исковете в тази част и съдът приема за
неправилно решението на СРС в частта в която е уважил иска по чл. 215 от КТ .
При така възпирето безпредметно е произнасянето на
съда по евенуталното възражение за прихващане срещу
този иск.
Във въззивното
производство не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС за фактите в частта
че е положен труд от за три месеца и 8 дни за процесния
период, които при ставка от по 8,5 едро на ден възлизат на възнаграждение от
5916 евро, поради което и като съобрази и разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то
съдът приема за установено по делото, че за процесния
период за ищеца са възникнали валидно вземания срещу ответника за плащане
на трудово
възнаграждение от 5916 евро при
ставка от 8,5 евро на час, която е минималната ставка за шофьор в Германия за процесния период. За последното обстоятелство не се спори по делото, оплаквания срещу този
извод на СРС не са въведени във въззивното производство и съдът го приема за установено.
Неоснователни са доводите на ищеца, че е
положил повече часов труд, посочени в колона 6 и 7 на справката на лист 102-104
сочели работното му време. Тази
справка сочи часовете на управление в колона 4 и часовете за „друга работа“, в колона 5.
Последното не се спори по делото, а и се
установи от събрани гласни доказателства, че
е време, през което ищецът е извършвал товаро-разтоварни
дейности , попълване на документи и др. Установи се от показанията на св.
Петков, че той е изготвил справката по
данни от тахографа, че в колона 6 и 7 се сочат дати и
час, в който картата на шофьора е била поставена в тахографа,
но това не означава, че шофьор е работил, можело и да е почивал, работата извън
управлението на автомобила се отразявала с активиран бутон „други дейности“ и
при управление на автомобила, при ищеца имало отчитане на „други дейности“,
което означавало, че бил активирал бутон за същото. Съдът кредитира тези
показания като верни, резултат от личните впечатления на свидетеля,
неопровергани от останалите доказателства по делото. Действително, св. К.е
заявил, че често шофьорите не натискат бутона на тахографа
за „други дейности“, защото това ще доведе
до превишаване на разрешено работно време“. Този свидетел обаче не е посочил конкретни часове и отрязък в които
през процесния период ищецът е работил, но не е
активирал съответния бутон, поради което и неустановени са твърденията на
ищеца, че през цялото време, в което карта е била в тахографа,
той е полагал труд.
Неоснователни са доводите на
ищеца, че неправилно районният съд приел, че плащането на сумата от 5054, 48
евро била за процесните командировки. Приетото по
делото заключение по съдебно счетоводната експертиза което съдът кредитира като
вярно и задълбочено , неопровергано от останалите доказателства по делото установява,
че плащанията на тези суми са по валутни отчети, които са издадени във връзка с
процесните командировки. Вещото лице е посочило, че
сумите по приети валутни отчети съответстват изцяло на заповедта на
работодателя от 30.11.2015г., която е точно за командировките в чужбина, че
сумите са отчитани по счетоводна сметка 422, която е отчети във връзка с
командироване. При така установеното съдът приема, че сумите по валутните
отчети и по платежните нареждания в размер на 5054, 48 евро са били плащания във
връзка по командировките в периода от февруари до май 2016г. Начисленията
съгласно заключението са отразени във връзка с командировъчните но съответстват
на дневната валутна ставка по заповедта, не са дневни или пътни по
командировъчните, поради което съдът приема, че същите са били за
възнаграждение. В случая вещото лице е
било категорично в извода си, че начислените суми са за възнаграждение по
валутната ставка по заповедта от 2015г., тоест това е възнаграждението при
командировка. Отчитането по сметка 422 не е от естество да промени този извод,
защото осчетоводяването е дейност, която не е от естество да промени
основанието на вземането.
Неоснователни са доводите на
ищеца, че колона 6 и 7 на справката на лист
102-104 сочели работното му
време. Тази справка сочи часовете на
управление и часовете за „друга работа“, което не се спорил по делото, а и се
установи от събрани гласни доказателства, че
е време, през което ищецът е извършвал товаро-разтоварни
дейности , попълване на документи и др. Установи се от показанията на св. Петков,
че той е изготвил справката по данни от тахографа, че в колона 6 и 7 се сочат дати и час, в който
картата е била поставена в тахографа, но това не
означава, че шофьор е работил, можело и да е почивал, работата се отразявала с
активиран бутон „други дейности“ и при управление на автомобила, при ищеца
имало отчитане на „други дейности“, което означавало, че бил активирал бутон за
същото. Съдът кредитира тези показания като верни, резултат от личните
впечатления на свидетеля, неопровергани от останалите доказателства по делото.
Действително, св. К.е заявил, „е честно не натискат бутона за други дейности“,
защото така ще превишат разрешено работно време“, но този свидетел не е посочил конкретни часове и отрязък в които
през процесния период ищецът е работил, но не е
активирал съответния бутон, поради което и неустановени са твърденията на
ищеца, че през цялото време, в което карта е била в тахографа,
той е полагал труд.
Установява се от приетите по
делото платежни нареждания, заключение по съдебно счетоводната експертиза,
което съдът кредитира по съображения изложени по-горе, че ответникът е платил
на ищеца за процесния период нетно трудово
възнаграждение 1923,11лв. , тоест 983,26
евро, както и по валутните отчети във връзка с командироването е платил 5054,48 евро. Районният съд неправилно
е съобразил само плащането на сумата от 5054,48 евро по валутните отчети като
плащане на дължимото възнаграждение и доводите на ответника по исковете с
жалбата са основателни. Плащането на сумата от 1923,11лв. е за трудово
възнаграждение, същото е изчислено от
работодателя съобразно посоченото в трудовия договор, но тази сума е част от
дължимото при командироването, а не допълнително освен посоченото в заповедта
за ковандироване. В случая дължимо е това, което е
било минималното възнаграждение за длъжността в Германия, поради което и
независимо че 1923,11лв. е начислено и платено съобразно договора и осчетеводено по сметка 421, то представлява плащане на част
от дължимо трудово възнаграждение по командироването. При така установеното съдът
приема, че неправилно районният съд е приел, че са останали неплатени
възнаграждения на ищеца и решението на СРС в частта, в която е уважил иска по
чл. 128 от КТ следва да се отмени и следва да се отхвърли за сумата, посочена от СРС,
следва да се потвърди решението на СРС в частта, в която е отхвърлил този иск.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че решението на СРС следва да се отмени в частта, в която е осъдил ответника да заплати държавна такса
за производство пред СРС в размер на 160,18лв.
Решението на СРС следва да се
отмени и в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца по компенсация съдебни разноски от 59,67лв. За този извод съдът съобрази
дължимите от всяка страна разноски, възприет от СРС, но при съобразяване
пререшаването на спора по два от исковете. Така за производство пред СРС ищецът
има право на разноски от 500,13лв., а ответникът има право на разноски от
596,39лв. и така при компенсация срещу която нито една от страните не е
възразила пред СРС и следва да се приеме ищецът дължи на ответника разноски от 96,26лв. За производство пред СГС
ищецът е претендирал разноски от 600лв. за възнаграждение за адвокат без да
посочва по кой иск каква сума е уговореното възнаграждение, минималното
възнаграждение по неоценяемия иск е 610лв. Същото е
уговорено след получаване на въззивна жалба на
насрещна страна и договор сочи че е за процесуално представителство по цялото въззивно дело, а не само по жалбата на ищеца. При така съдът приема, че 460лв. е уговореното
възнаграждението по неоценяемия иск - толкова е прието
че е същото от СРС, пред СГС не е организирана защита по неоценяемия
иск, който да обоснове извод, че са положени усилия различни от тези пред СРС.
Така ищецът за производство пред СГС има право на разноски за възнаграждение за
адвокат от 460лв. по неоценяемия
иск и на 12,78лв. възнаграждение за
адвокат по уважените осъдителните
искове.
Ответникът по исковете не е
претендирал разноски за производство пред СГС и такива не му се следват.
Вещото лице пред СГС е било
назначено по задачи по исковете по чл.
128 и по чл. 215 от КТ, поради което и с оглед на изхода по тези искове на
ответника по исковете не следва да се възлагат разноски за възнаграждение за
вещо лице, а на ищеца не следва да се възлагат по аргумент от чл. 83 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 162824/10.07.2019г. поправено по
реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
20137535/13.06.2021г. по гр.д. №
50126 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 58-ми състав в
частта, с която „К.Н.С.”ЕАД, ЕИК ******с
адрес *** е осъдено да заплати на П.С. П.,
ЕГН ********** със съдебен адрес:***, офис 35 на основание на чл. 128 от КТ вр.
с чл. 121,ал.3 от КТ /отм./ вр. с Регламент ЕО № 561/2006г. на
Европейския парламент и Съвета на ЕС сумата от 861,52 евро, ведно със законната лихва от 01.09.2016г. до
изплащането й, за работа като шофьор в Република Германия за периода от
01.02.2016г. до 17.05.2016г. при минимална часова ставка от по 8,5 евро на час;
на основание на чл. 215 от КТ вр. с Наредба да командировките и специализациите в чужбина
сумата от 621,18 евро, ведно със
законната лихва от 01.09.2016г. до изплащането й, представляващи неизплатени
дневни командировъчни от по 27 евро на
ден за периода от 01.05.2016г. до 17.05.2016г., на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 59,67лв.; както
и в частта, с която „К.Н.С.”ЕАД, ЕИК ******е осъдено да заплати по сметка
на Софийски районен съд на основание
на чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 160,18лв. разноски за държавна такса и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.С. П., ЕГН срещу „К.Н.С.”ЕАД,
ЕИК ******за заплащане на сумите, както
следва: на основание на чл. 128 от КТ вр. с чл. 121,ал.3 от КТ /отм./ сумата от 861,52 евро, ведно със законната лихва
от 01.09.2016г. до изплащането й, представляващи неплатено трудово
възнаграждение за работа като шофьор в Република Германия за периода от
01.02.2016г. до 17.05.2016г.; на основание на
чл. 215 от КТ вр. с Наредба да командировките и специализациите
в чужбина сумата от 621,18 евро,
ведно със законната лихва от 01.09.2016г. до изплащането й, представляващи
неизплатени дневни от по 27 евро на ден за периода от 01.05.2016г. до
17.05.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162824/10.07.2019г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20137535/13.06.2021г. по
гр.д. № 50126 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 58-ми
състав в останалата обжалвана част
по исковете по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ, по чл. 222 от КТ, по чл. 224, ал.1 от КТ, по чл. 128 от КТ вр.
с чл. 121, ал.3 от КТ /отм/.
ОСЪЖДА „К.Н.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес *** да заплати на
П.С. П., ЕГН ********** със съдебен адрес:***, офис 35 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК по съдебни разноски
от 472,78 лв. /четиристотин
седемдесет и два лева и 0,78лв/, за производство
пред СГС.
ОСЪЖДА П.С. П., ЕГН ********** със съдебен адрес:***, офис 35 да заплати на „К.Н.С.”ЕАД, ЕИК ******с адрес *** на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК от 96,26лв. /деветдесет и шест лева и 0,29лв/ представляващи съдебни
разноски по компенсация за производство пред СРС.
Решението в частта по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ по иска по чл.
128 от КТ може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.