№ 5
гр. Добрич, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200858 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. С. С., ЕГН **********, с адрес: *****,
срещу наказателно постановление № 21-0851-001034 от 25.06.2021 г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, в
частта, с която на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: *****, за нарушение по:
- чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лв.
- чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 3 /три/ месеца.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
С оглед липсата на жалба относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено
1
административно наказание глоба в размер на 10 лв., наказателното
постановление в тази му част е влязло в сила и не подлежи на разглеждане от
съда.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в обжалвана
му част, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA № 438709/08.06.2021 г., съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния
състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите
„Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по Закона за
движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че
актосъставителят М. Г. Г. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - Добрич.
2
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на един
свидетел, надлежно е връчен на нарушителя, удостоверено с подписа му,
положен в разписката към акта и съдържа необходимите реквизити по чл. 42
от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран,
нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е
отбелязано: „Нямам възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Видно от
приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което
обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния
адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля ВЛ. Б. С.,
но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по
местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган
и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че
въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения
при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка
чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
3
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица
от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния
състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са
посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени, поради което
съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че НП не отговаряло на
изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения,
съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав
следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
Относно нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
АУАН е съставен на С. С. С. за това, че на 08.06.2021 г., около 08:27
часа, в община Добричка, по път ІІ-27, на около 500 метра преди табелата за
начало на с. П., в посока гр. Балчик, управлявайки лек автомобил ******,
предприел изпреварване на лек автомобил *****, без да се е убедил, че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното моторно превозно
средство, без да го принуждава да изменя посоката си на движение, като го
блъска в предната лява част, с което допуска пътнотранспортно произшествие
материални щети по двата автомобила, след което не остава на мястото да
установи последиците от произшествието – нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което С. С. С. е санкциониран за това, че на
4
08.06.2021 г., около 08:27 часа, в община Добричка, по път ІІ-27, на около 500
метра преди табелата за начало на с. П., в посока гр. Балчик, управлявайки
лек автомобил ******, предприел изпреварване на лек автомобил *****, без
да се е убедил, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
моторно превозно средство, без да го принуждава да изменя посоката си на
движение, като го блъска в предната лява част, с което допуска
пътнотранспортно произшествие материални щети по двата автомобила, след
което не остава на мястото да установи последиците от произшествието –
нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че С. С. С. виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която, водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение.
За това нарушение, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.
5, предл. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на С. С. С. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание актосъставителят М. Г. Г. и свидетеля ВЛ. Б. С. потвърждават
констатациите в акта.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Г. Г. и ВЛ. Б.
С., които са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви, като
липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава
вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.
Съдът кредитира и показанията на другия участник в
пътнотранспортното произшествие, а именно водачът на лекия автомобил
***** - свидетелят АНН. ИВ. Ж., чийто показания са логично подредени и
вътрешно безпротиворечиви, както и в унисон с показанията на свидетелите
М.Г. и В.С..
5
Така описаната фактическа обстановка не оспорва от жалбоподателя.
Релевантни за наказателната отговорност, респективно -
административнонаказателната отговорност са само онези нарушения на
правилата за движение по пътищата, допуснати от нарушителя, които се
намират в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици. Именно нарушението на правилата за движение по пътищата - чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е в пряка причинна връзка
с настъпилите общественоопасни последици.
Съгласно разпоредбата на & 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на
Закона за движение по пътищата „Пътнотранспортно произшествие” е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
По делото безспорно е установено, а и не се спори, че по двата
автомобила, участвали в пътнотранспортното произшествие са причинени
щети, описани в протокол за ПТП № 1750761 от 08.06.2021 г., т.е. налице е
пътнотранспортно произшествие по смисъла на Закона.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 42,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание
чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание: Предвиденото наказание по
чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е глоба в размер на
200 лева. Наложеното от административнонаказващия орган наказание глоба
в размер на 200 лева е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от
съда.
Конкретното нарушения не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения. Обект на защита са обществените
отношения по опазването животът и здравето на участниците в движението
6
по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи, че
нарушението, извършено от С. С. С. се отличава с висока степен на
обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена
опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на
извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата. Особено
укорими са нарушенията, извършвани от водачите на моторни превозни
средства, довели до причиняване на пътнотранспортни произшествия,
отчитайки, че управлението на моторно превозно средство е
правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите
с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и
пешеходци.
При това положение съдът намира, че така наложеното наказание е
справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така
както визира чл. 12 от ЗАНН.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока
следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която
7
подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-
отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на
водачите и информационно - статистическа от гледна точка на контролните
органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при
отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се
предопределя от факта на налагане на административно наказание за
извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на
предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Із-2539
от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП
/за неправилно изпреварване, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението/ са отнети 10 контролни точки.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
Видно от показанията на свидетелите М.Г. и В.С., както и от
показанията на другия участник в пътнотранспортното произшествие -
свидетелят А.Ж., жалбоподателят С.С. не е продължил в посоката си на
движение, а е спрял управлявания от него автомобил, обърнал е в обратна
посока и е продължил, за да уведоми полицейските служители, които
непосредствено преди пътнотранспортното произшествие е видял, че се
намират на КПП на гр. Добрич, в посока Балчик, а именно - свидетелите Г. и
С., след което се е върнал на мястото на пътнотранспортното произшествие.
Иначе казано – видно от събраните гласни доказателства, обективирани
8
посредством показанията на свидетелите Г., С. и Ж., които съдът кредитира
изцяло, жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, поради което наказателното постановление в тази му част следва да
бъде отменено.
Страните не претендират разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0851-001034 от
25.06.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР-Добрич, в частта, с която на С. С. С., ЕГН **********, с адрес:
*****, за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2
във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10
контролни точки.
ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която за
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/
лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 3 /три/ месеца.
Наказателното постановление в останалата му част, като необжалвано е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9