Решение по дело №783/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).

Образувано е по жалба от Х. Н. Г. с [ЕГН] от гр.Плевен, [жк], вх.Г, ет.6, ап.71, против Заповед за прилагане на ПАМ №24-4332-003546/1.07.2024 год., издадена от полицейски инспектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Санкциониран е за нарушение, което не е извършил. Твърди, че не отговарят на истината записаните в Заповедта за ПАМ № 24-4332-003546 от 01.07.2024г. фактически констатации. Административно наказващия орган неправилно е приложил ЗАНН. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи, че разпоредбата на чл.171, т.2а, б.а от ЗДП визира шест хипотези и в заповедта нито една от тях не е посочена, което нарушава правото му на защита. Твърди още, че оспорената заповед не е мотивирана. Моли за нейната отмяна.

Ответникът - полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от упълномощен от ответника юрисконсулт П., в което са изложени подробни съображения за неоснователност на подадената жалба, претендира се същата да бъде отхвърлена, като се присъдят разноски, прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокат.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По данни от писмо вх.№5295/24.09.2024 год. на л.21 от делото, оспорената заповед е изпратена за връчване на адресата си, но към датата на справката, все още не бил върнат при ответника екземпляр с отразена дата и подпис на връчване. Следователно и предвид липсата на данни за датата на връчване а същата на адресата й, съдът приема, че същата е допустима за разглеждане по същество. Жалбата е подадена от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С АУАН серия [рег. номер]/19.06.2024 год., съставен от старши полицай при СДВР, РУ 01, е ангажирана отговорността на В. К. А. затова, че на 19.06.2024 год. в 09:24 часа в гр.София, ул „Никола Габровски“ с посока на движение от улица „Тинтява“ към улица „Апостол Карамитев“, управлява лек автомобил „Пежо 3008 с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Х. Н. Г., като при извършена проверка срещу номер 20 на улица „Никола Габровски“ е установено, че водачът е български гражданин, управляващ МПС с чуждо национално свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от три месеца. След извършена справка с ОДЧ Първо РУ, СДВР е установено, че водачът е влязъл на територията на РБългария на 2.03.2024 год. и управлява с UK СУМПС. АУАН е връчен на А. на 19.06.2024 год.

Издадена е и оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ №24-4332-003546/1.07.2024 год., от полицейски инспектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Заповедта е издадена затова, че Х. Н. Г., [ЕГН] - собственик на лек автомобил Пежо 3008, бежов металик на цвят, с табели с регистрационен №[рег. номер], чието МПС е управлявано от В. К. А. [ЕГН] на 19.06.2024г. около 09:244. в град София, по ул.“Никола Габровски“ с посока на движение от ул.“ Тинтява“ към ул.“ Апостол Карамитев“. Водачът не притежава СУМПС, валидно за територията на република България - водачът е български гражданин, управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство (СУМПС, издадено от Обединено Кралство Великобритания с №FZ45354578), без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца в РБългария, от наличната информация в А. Г. - последното влизане в страната е регистрирано на 2.03.2024г. На основание чл.162, ал.1 от ЗДП на водача е съставен АУАН серия GA №778276/19.06.2024г.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е полицейски инспектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия с т. 1 от Заповед рег.№ 513p-6400/7.07.2023 год. на Директора на СДВР, приложена на л.17 от АД 8492/2024 год. на АССГ, да прилага със заповеди принудителните административни мерки по ЗДвП, в т.ч. такива по чл.171, т.2а. Директорът на СДВР съставлява ръководител на служба за контрол - СДВР по смисъла на чл.165 от ЗДП, определена от Министъра на вътрешните работи с приложената на л.18-19 от АД 8492/2024 год. на АССГ Заповед №8121з-1632/2.12.2021 год. да осъществява контрол по ЗДП. Именно полицейски орган от структурата на СДВР е териториално компетентен да приложи процесната заповед, по аргумент от разпоредбата на чл.18б, ал.5 и ал.6 във вр. с ал.1, т.9 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Оспорената заповед е в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и съдържа регламентираните от закона реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването си. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици. Срокът на принудителната административна мярка е определен конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.

От събраните по делото писмени доказателства, не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед, обаче е материално незаконосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Видно от изложеното в мотивната част на заповедта, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", пр. 2-ро – адресатът на заповедта е собственик на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по тази разпоредба, а именно - не притежава валидно СУМПС за управлението му.

От приложените писмени доказателства безспорно е установено, че водачът притежава валидно към датата на проверката свидетелство за управление на МПС /driving licence/, издадено на 07.04.2017 г. в Обединено кралство Великобритания, със срок на валидност 06.04.2027 г., включително за категорията на процесния лек автомобил. Чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина, е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. "а" от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария.

В случая СУМПС на В. К. А. е издадено на 07.04.2017 г. от Обединено кралство Великобритания. Към момента на издаването му е влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от 31.01.2020 г. / и държавата – издател е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, тя е приложима и в Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020 г. От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават, издадените от тях СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена на 8.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г., макар и различаващи се визуално, включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дати, е предоставена на всяка отделна държава – членка на ЕС. В този смисъл е Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединено кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г., общодостъпно на адрес: https: //ec. europa. eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7. Pdf. В т. 6. 1 от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се свържат с отговорните органи на държавата членка във връзка с правилата за признаване на свидетелствата за управление на МПС. На официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на Република България, в раздел Б. / https: //www. mvr. bg/, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към нея.

Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив, в съответствие с Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 2.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният й орган – Министерство на вътрешните работи, е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея. Посоченото изпълва едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС, издадено от друга държава.

В настоящия случай свидетелството за управление на МПС на водача на лекия автомобил е издадено от Обединено кралство Великобритания на 07.04.2017 г. и е със срок на валидност до 06.04.2027 г., затова по силата на Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от 02.12.2021 г., официално обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, е валидно свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на територията на Република България.

Предвид изложеното, не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се отмени.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на Х. Н. Г. с [ЕГН] от гр.Плевен, [жк], вх.Г, ет.6, ап.71, Заповед за прилагане на ПАМ №24-4332-003546/1.07.2024 год., издадена от полицейски инспектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.172, ал.5 от ЗДП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.