Р Е Ш Е Н И Е
Номер 377 от 06.03.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря К. Л. и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 108 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Кърджали против Решение № 216/10.12.2019 г., постановено по а.н.д. №
537/2019 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 09-002255/11.09.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Кърджали, с което за нарушение на чл.152 от Кодекса на
труда (КТ), на основание чл.414, ал.1 от КТ на „Алюр инвест“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост
на оспореното съдебно решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново,
с което да бъде потвърдено НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация – „Алюр инвест“ ООД, редовно уведомен, е депозирал
отговор по касационната жалба, в който оспорва същата с твърдения, че решението
на районния съд е правилно, тъй като нарушението не е надлежно
индивидуализирано в наказателното постановление, а освен това, същото е
издадено и от некомпетентен орган, доколкото
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – София не може да делегира правомощия на административнонаказващ орган
по чл.47, ал.2 ЗАНН на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали,
който всъщност е издал акта.
В с.з. ответникът по касацонната
жалба се представлява от адвокат, който моли за оставяне в сила на решението на
районния съд. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
С процесното постановление
отговорността на ответното дружество е ангажирана за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е осигурил на 20.08.2019 г.
непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на Е. Е. К.– сервитьор
в обект, стопанисван от дружеството.
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд е приел, че актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според съда, обаче, административнонаказващият
орган е нарушил разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не
е описал правилно в АУАН и НП извършеното от дружеството нарушение на чл.152 от КТ. В решението е посочено, че и в акта, и в НП неправилно е описано
изпълнителното деяние, като е посочено, че на 20.08.2019 г. дружеството не е
осигурило междудневна почивка на Кондева, която не може да бъде по-малка от 12
часа. Според районния съд, съставът на чл.152 от КТ изисква да бъдат посочени
две дати, между които липсва най-малко 12-часова почивка, а не една дата, тъй
като междудневната почивка касае времето между два работни дни. Поради наличието
на допуснато съществено процесуално нарушение в тази връзка, съдът е отменил
НП.
Решението на
първоинстанционния съд е неправилно, по следните съображения:
Напълно се споделят изводите
на районния съд, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Относно компетентността на актосъставителя Митко
Здравков Кехайов – гл.инспектор в ДИТ „Кърджали“, по делото е налична Заповед №
З-0634/02.07.2019 г., с която на осн.чл.6, ал.2, т.14 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ“ – София е разширен териториалният обхват на контролната
дейност на посочения служител с територията на Област Бургас, като на същия са
дадени правомощия на инспектор по чл.21, ал.1 от устройствения правилник, за
периода от 08.07.2019 г. до 30.09.2019 г. Така делегираните правомощия не
влизат в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал.3 от устройствения правилник
на ИА „ГИТ“, съгласно която само служителите от специализираната администрация
на Централното управление имат компетентност на инспектор по труда за цялата
територия на Р България. Последната разпоредба има предвид, че за тези
служители не се налага командироване, респ. изрично делегиране и разширяване на
правомощия от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Обстоятелството, че съгласно
устройствения правилник на агенцията, всички останали служители по чл.21, ал.2
от правилника имат териториална компетентност само на територията на
дирекцията, в която са назначени, не означава, че същите не могат да бъдат
командировани да изпълняват тези функции на територията на друга дирекция. С
цитираната Заповед № З-0634/02.07.2019 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, в съответствие с чл.6, ал.2, т.14 от устройствения правилник е разширен
териториалният обхват на контролната дейност на актосъставителя с територията
на Област Бургас, което на практика означава, че издателят на заповедта е имал
волята да командирова този служител да изпълнява функциите на инспектор и на
територията на Обл. Бургас. Процесният АУАН е издаден от актосъставителя в
рамките на така предоставените му правомощия, на територията на гр. Приморско,
Обл. Бургас, поради което не се споделят възраженията на ответното дружество за
липса на компетентност.
Относно възраженията на ответното дружество за
липса на компетентност на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали,
следва да се посочи, че видно от приложената по делото Заповед №
3-0793/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, на осн.чл.6, ал.5
вр.чл.16, ал.4, т.2 от устройствения правилник са делегирани на директора на
Дирекция „ИТ“ – Кърджали правомощия на административнонаказващ орган по чл.47,
ал.1 ЗАНН във връзка с издаване и подписване на наказателни постановления по
съставени актове за установяване на административни нарушения от инспекторите
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали за констатирани нарушения с място
на извършване, находящо се в рамките на територията на друга Дирекция
„Инспекция по труда“. Няма спор, че според чл.399 КТ вр.чл.416, ал.5 от КТ, по
силата на законова делегация изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ се явява
овластен да осъществява цялостен контрол върху спазването на трудовото
законодателство на територията на Р България, като в тази връзка има правомощия
и на административнонаказващ орган за цялата страна – именно той се явява
„ръководителят на съответния орган по чл.399 КТ“ съгласно чл.416, ал.5 КТ, тъй
като според чл.399 КТ цялостният контрол по спазване на трудовото
законодателство се осъществява от ИА „ГИТ“. Ето защо, по силата на Заповед №
3-0793/31.07.2018 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, директорът на Д
„ИТ“ – Кърджали се явява надлежно овластен за издаването на оспореното НП.
Настоящата инстанция не
споделя мотивите на районния съд, довели до отмяна на процесното НП. Вярно е,
че разпоредбата на чл.152 от КТ предполага при индивидуализиране на нарушението
изрично да бъдат посочени двете дати, между които не е осигурена междудневната
почивка от не по-малко от 12 часа. Както посочва и касаторът в касационната
жалба, обаче, дните, между които се установява, че „Алюр инвест“ ООД не е
изпълнило изискването на чл.152 от КТ, са изрично посочени и в акта, и в НП,
при описване на констатираното от проверяващите нарушение, и това несъмнено са
19.08.2019 г. и 20.08.2019 г. Доколкото Евгения Кондева е установена да полага
труд в обект на дружеството на 19.08.2019 г. от 16:00 часа до 23:40 часа, то
няма спор, че тази междудневна почивка от не по-малко от 12 часа е следвало да
бъде осигурена именно на 20.08.2019 г., както е посочил и административнонаказващият
орган. Безспорно изискването на чл.152 от КТ не е изпълнено, тъй като на
20.08.2019 г. Кондева е установена да полагала труд в обекта от 08:00 часа. С
оглед изложеното, касационният състав не намира, че при описване на нарушението
има допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, тъй
като от същото става ясно в достатъчна степен кога е следвало да бъде осигурена
междудневната почивка.
По същество на спора, както
приема и въззивният съд, от доказателствата по делото се установява, че
дружеството е осъществило състава на чл.152 от КТ, като не е осигурило
междудневна почивка на Кондева не по-малка от 12 часа. Относно размера на
наложената санкция, същият като определен в предвидения от чл.414, ал.1 от КТ
минимален размер е правилен и не подлежи на редуциране.
Като е стигнал до изводи,
различни от изложените, и е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото
НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло
наказателното постановление.
Относно претендираните от
ответника разноски, съобразно изхода на спора, такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 216/10.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 537/2019 г. по описа на Районен съд – Царево,
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002255/11.09.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, с което за
нарушение на чл.152 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ на „Алюр инвест“ ООД
е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.