№ 1259
гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100998 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е сключил с ответника
договор за револвиращ потребителски кредит № *** от 06.09.2019г., по силата на
който му е предоставил кредитен лимит в размер на 1500 лв. Сочи, че за усвояването
му е издал на кредитополучателя кредитна карта „***”, чрез която да осъществява
всякакви транзакции – теглене на пари в брой от АТМ устройство, плащания чрез ПОС
терминал за закупуване на стоки и услуги и др. Ищецът твърди, че срещу
предоставения му кредит при усвояване на суми по него ответникът се задължил да
плаща минимална погасителна вноска във фиксиран размер, чийто падеж е първо
число на месеца. Изтъква, че върху усвоените суми кредитополучателя дължи лихва от
момента на теглене до момента на възстановяването им, както и такси по Тарифа.
Уточнява, че до 15-число на месеца издава извлечение за осъществени транзакции,
което се изпраща на ел. поща на ответника. Ищецът сочи, че кредитополучателя е
активирал кредитната карта на 04.11.2019г. като е извършил покупка на изплащане по
см. на чл. 4 от договора. Допълва, че при наличие на усвоени суми и при забава в
плащането на минималната погасителна вноска, последната се удържа от кредитния
лимит с начисляване на лихва, от деня на падежа. Ищецът твърди, че ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредита на 01.01.2020г., когато е извършил
последното плащане по него. Посочва, че при забава на две или повече вноски, считано
1
от датата на втората непогасена вноска, вземането му по кредита става предсрочно
изискуемо в пълен размер. В тази връзка изтъква, че е изпратил до длъжника покана за
доброволно изпълнение от 12.06.2020г., с която му е обявил предсрочната изискуемост
на кредита. Ищецът твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда непогасеното задължение по процесния договор е било в общ размер на
1758, 24 лв., от което сумата от 1690, 87 лв. – главница, сумата от 18, 80 лв. –
възнаградителна лихва за периода 01.01.2020г. – 08.06.2020г. и сумата от 48, 57 лв. –
мораторна лихва за периода от 08.06.2020г. до 16.09.2020г. Сочи, че за тях се е снабдил
със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3196/2020г. на ВТРС, срещу която длъжника е
подал възражение. Ищецът уточнява, че след издаване на заповедта за изпълнение
последният е платил сумата от 500 лв., с която съгласно правилата на чл. 76 ЗЗД е
погасил изцяло вземанията за лихви и част от главницата до размер на 1258, 24 лв. По
изложените съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за установено по
отношение на длъжника, че му дължи по процесния кредит непогасения остатък от
главницата в размер на 1258, 24 лв., ведно със законната лихва върху него от датата на
подаване на заявлението в съда. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че представените от ищецът документи сочат различен размер на
задължението за главница, както и че претендирания по делото е по – висок от
отпуснатия кредит. С тези доводи се моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD –
17290012 от 06.09.2019г. се установява, че ищецът е предоставил на ответника
револвиращ кредит в размер на 1500 лв. и му е издал кредитна карта „***” за
усвояването му чрез теглене на пари в брой от банкомати, плащания чрез ПОС
терминал и плащания в интернет /чл. 1 и чл. 2/. За ползването на кредита
кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 35 пункта, която се начислява
върху усвоената сума от кредитния лимит за времето на ползването, както и такси,
съгласно приложимата Тарифа /чл. 14 от договора и Тарифата към него/. Съгласно чл.
12 от договора кредиторът издава и изпраща на ответника месечно извлечение за
осъществените трансакции до 15-то число на месеца. Последният е поел задължение да
погасява усвоения кредит с изплащането на месечни погасителни вноски до 1 число на
месеца, следващ издаването извлечението, като минималния размер на погасителната
вноска съгласно Тарифата е 120 лв. /чл. 13/. Според чл. 17 при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава
2
в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка просрочена вноска. При
забава в плащането на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер.
Със сключването на договора кредиторът е предоставил възможност на
кредитополучателя да ползва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори, като за всяко конкретно ползване на услугата се подписва приложение към
договора за потребителски кредит, а неплатените вноски по услугата се удържат от
разполагаемия кредитен лимит /чл. 4 от договора за револвиращ кредит/. От
представеното с исковата молба приложение за усвояване CREX – ***/06.09.2019г. е
видно, че ответникът се е възползвал от предоставената му услуга и е закупил на
изплащане по револвиращия кредит мобилен телефон на стойност 1210 лв., както и
застраховка „сигурност на плащанията” в размер на 108, 90 лв. Същият е следвало да
върне общия размер на кредита от 1318, 90 лв., ведно с дължимата договорна лихва, на
12 месечни вноски, всяка в размер на 124, 09 лв. или общо сумата от 1477, 08 лв., с
падеж на последната вноска на 01.10.2020г.
От заключението на изслушаната ССчЕ и от обясненията на вещото лице се
установява, че предоставеният на кредитополучателя кредитен лимит е усвоен, както
чрез използване на сумата от 1318, 90 лв., представляваща стойността на закупения на
изплащане мобилен телефон и застраховката „сигурност на плащанията”, така и чрез
извършено на 04.11.2019г. теглене от банкомат на сумата от 140 лв. Отделно от това по
револвиращия кредит са начислени такси в общ размер на 24, 80 лв. и застрахователни
премии в размер на 26, 83 лв. по застраховка „защита на плащанията по кредитни
карти”. Начислени като дължими са и договорни лихви в размер на 158, 18 лв. по
допълнителната услуга CREX – ***/06.09.2019г. и в размер на 101, 38 лв. по
револвиращия кредит CARD, като първата сума изцяло е прибавена към главното
вземане, а от втората са капитализирани 82, 85 лв. В тази връзка размера на
задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението в съда, след
отчитане на извършено от него плащане в размер на 60 лв. на 23.12.2019г., възлиза на
1758, 24 лв., от които – 1690, 87 лв. – главница, 18, 80 лв. – договорна лихва и 48, 57 лв.
мораторна лихва. Вещото лице е установило, че кредита е в просрочие от 15.01.2020г. и
че по него е извършено още едно плащане на 26.01.2021г. в размер на 500 лв., с оглед
на което от процесните суми дължима е само главницата до размера на сумата от 1258,
24 лв.
С оглед на допуснатата забава в плащанията до длъжника е изпратена покана от
12.06.2020г., че поради просрочие на две или повече месечни вноски кредита е обявен
за предсрочно изискуем. Ищецът е представил товарителница от куриерска фирма,
носеща подписа на ответника, от която обаче не може да се установи какво и кога му е
3
връчено.
От приложеното ч.гр.д. № 3196/2020г. по описа на ВТРС се установява, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 1336/31.12.2020г.
за сумата от 1690, 87 лв. – главница, за сумата от 18, 80 лв. – договорна лихва за
периода от 01.01.2020г. до 08.06.2020г. и за сумата от 48, 57 лв. – мораторна лихва за
периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г. Длъжникът е оспорил дължимостта на тези
вземания с подаване на възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Ето
защо в тежест на ищеца е да докаже на наличието на валидно облигационно отношение
между страните по договор за револвиращ потребителски кредит, усвояването на
предоставения кредитен лимит, включително чрез закупуване на вещ на изплащане,
размера на вземанията си за главница, възнаградителна лихва и обезщетението за
забава и настъпване на изискуемостта им.
Въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи
категоричния и обоснован извод, че между страните е възникнало валидно кредитно
правоотношение по силата на договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 17290012 от 06.09.2019г.
Последният притежава необходимите и съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и валидно обвързва страните по
него. Спазени са изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора и неговите
елементи. Ищецът е изправна страна по него, тъй като е предоставил на ответника
кредитен лимит в размер на 1500 лв., за ползването на който му е издал кредитна карта
„***”. От събраните по делото доказателства и от заключението на ССчЕ се
установява, че кредитополучателят е усвоил част от предоставения му кредитен лимит
като е закупил стока на изплащане и застраховка „сигурност на плащанията” на обща
стойност 1318, 90 лв., за което в съответствие с изискванията на чл. 4 от договора за
револвиращ кредит е подписано приложение CREX – ***/06.09.2019г. Използването на
тази сума е породило задължението на кредитополучателя да я върне, ведно с
уговорената договорна лихва по погасителния план, обективиран в това приложение.
4
Друга част от кредитния лимит е усвоен от ответника на 04.11.2019г. чрез теглене на
пари от АТМ устройство в размер на 140 лв. Тази сума е следвало да бъде погасена,
ведно с дължимата лихва с плащането на месечни погасителни вноски по чл. 13 от
договора, поне в минимален размер от 120 лв. Използването на кредитната карта е
породило задължението на ответника да плаща и следващите се по Тарифата към
договора такси за месечно обслужване в размер на 4 лв. и за теглене на пари в брой –
2лв. плюс 2% от изтеглена сума, които според вещото лице понастоящем възлизат на
24, 80 лв. От заключението на изслушаната ССчЕ, което се кредитира от съда, като
обективно и компетентно дадено, се установява, че преди образуване на делото
длъжникът е извършил едно плащане на сумата от 60 лв. за погасяване на
задълженията си по кредита. След отчитането му кредиторът е начислил като дължими
по револвиращия кредит главница в размер на 1690, 87 лв. и възнаградителна лихва в
размер на 18, 80 лв. Според вещото лице в този размер на вземането за главница, освен
горепосочените усвоени суми и такси, е включена застрахователна премия по
застраховка „защита на плащанията по кредитни карти” в размер на 26, 83 лв., както и
договорни лихви по допълнителната услуга CREX – ***/06.09.2019г. и по
револвиращия кредит CARD в общ размер на 241, 03 лв.
Последните две суми са недължими от ответника и следва да се изключат от
главното му задължение. По отношение на застрахователната премия ищецът не е
твърдял и не е доказал сключването на застраховка „защита на плащанията по
кредитни карти” към договора за револвиращ кредит. От съдържанието на същия не се
установява ответникът да се е съгласил да сключил такъв вид застраховка и да е поел
задължение да заплаща следващата се за това застрахователна премия. Следователно
включената в претеднирания размер на главницата сума от 26, 83 лв. за
застрахователни премии не произтича от процесния договор за револвиращ кредит.
Доколкото ищецът е основал нейната дължимост на тази договорна връзка тя се явява
недължима от кредитополучателя на това основание. Сумата от 241, 03 лв. е
недължима, тъй като в сключения между страните договор липсва клауза, която да дава
право на кредитора за включване на просрочени задължения за лихва към главницата.
Отделно от това прибавянето на изтекли лихви към размера на редовната главница,
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10 изр. 3 ЗЗД, който е допустим само между
търговци съгласно чл. 294 ал. 1 ТЗ. В случая договора за револвиращ кредит има
характер на потребителски и преструктурирането на дълга чрез капитализиране на
просрочени задължения за лихви е недопустимо като противоречащо на закона, както е
недопустимо и върху тях да се начисляват лихви – чл. 26 ал. 1 вр. чл. 10 изр. 3 ЗЗД. В
този смисъл е решение № 60118/15.10.2021г. по т.д. № 2848/2019г. на I т.о. на ВКС и
цитираните в него актове. В тази връзка към датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда задължението на ответника за главница е възлизало на 1423, 01 лв.
/1690, 87 лв. без 267, 86 лв./, това за договорна лихва в размер на 18, 80 лв., а това за
5
мораторна лихва за периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г., предвид размера на главното
вземане от 1423, 01 лв., е възлизало на 39, 93 лв., изчислено по реда на чл. 162 ГПК,
чрез интернет калкулатор за законна лихва.
Предвид допуснатото по кредита просрочие от 15.01.2020г. /заключение на
ССчЕ/ към датата на изпращане на уведомлението за предсрочна изискуемост
/12.06.2020г./ длъжникът е бил в забава в плащането на повече от две месечни вноски.
Макар представената с исковата молба товарителница да не установява сигурното
връчване на това уведомление на ответника преди образуване на заповедното
производство, с оглед качеството на представеното заверено копие от нея, с
получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея, последният следва
да се счита за уведомен за волята на кредитора да преобразува кредита в предсрочно
изискуем. Това обстоятелство като релевантен към спора факт, макар и настъпило след
предявяване на иска, следва да се съобрази по правилото на чл. 235 ал.3 ГПК. В този
смисъл т. 9 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК, ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017г. на
ОСГТК; Решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на II Т.О. на ВКС и др. В тази
връзка вземанията на ищеца по процесния договор за револвиращ кредит, за които има
издадена заповед за изпълнение се явяват изискуеми към приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция.
С извършеното в хода на процеса плащане от длъжника на сумата от 500 лв.
вземанията за договорна лихва в размер на 18, 80 лв. и за мораторна лихва в дължимия
размер от 39, 93 лв. се явяват изцяло погасени в съответствие с правилото на чл. 76 ал.
2 ЗЗД. Вземането за главница се явява частично погасено със сумата от 441, 27 лв.,
поради което се явява дължимо до размера на 981, 74 лв.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният установителен иск
по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 1258, 24 лв.
– главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD – 17290012 от 06.09.2019г. и приложение CREX –
***/06.09.2019г. към него се явява частично основателен до размер на 981, 74 лв. и
следва да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски в
исковото производство се явява частично основателна. Съразмерно с уважената част от
иска ответникът следва да понесе разноски в размер на 273, 09 лв. В съответствие с т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС исковият съд
следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство. За него ищецът
има право на разноски в размер на 71, 77 лв., съразмерно с уважената част от иска и
при съобразяване, че извършеното плащане на сумата от 500 лв. е след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Въпреки частичното отхвърляне на исковата претенция, в
полза на пълномощника на ответника не следва да се присъжда адвокатско
6
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА, тъй като по делото не е представен сключен
договор за оказване на безвъзмездна правна помощ. Представената декларация от
процесуалния представител за предоставена безплатна правна помощ по делото е
едностранно изявление и няма характеристиките на договор за защита и съдействие.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че П. П. П., ЕГН:
********** от гр. *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост-4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, СУМАТА от 981, 74 лв.
/деветстотин осемдесет и един лева и 74 стотинки/ –главница по договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD –
17290012 от 06.09.2019г. и приложение за усвояване към него CREX – ***/06.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.09.2020г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 1336/31.12.2020г. по ч.гр.д. № 3196/2020г.
на ВТРС, КАТО отхвърля иска за главница за разликата над уважения размер от 981,
74 лв. до пълния предявен размер от 1258, 24 лв. или за сумата от 276, 50 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН: ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-4”, Бизнес Парк София, сгр. 14
СУМАТА от 273, 09 лв. /двеста седемдесет и три лева и 9 стотинки/ - разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от иска, както и СУМАТА от 71,
77 лв. /седемдесет и един лева и 77 стотинки/ - разноски за заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 3196/2020г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7