№ 1302
гр. Плевен, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430102663 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК:
*********, седалище: гр. София, бул. България № 49, 6n. 53E, ex. B, чрез
пълномощника си юрк. Глория Ивова Петрова, редовно упълномощен с
пълномощно с рег. № 1712/23.02.2022г. на нотариус с рег. № 271 против Т. П. ВЛ.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, Долни Дъбник, ул. Васил Левски 3, чрез
адв. Д.Н. ОТ АК – ПЛЕВЕН, съд . адрес :гр. Плевен, ул. Димитър Константино
№ 23 А, етаж 5,офис № 17,телефон **********, с правно основание чл. 415, ал. 1,
т.1 от ГПК с цена на иска: 1 968.38 лева, от които главница - 1036.69
лева,Договорно възнаграждение - 396.61 лева Възнаграждение за закупена услуга
Фаст в размер на 193.84 лева. Възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 341.24 лева.
. Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Искът е неоснователен и недоказан по размер по следните съображения:
Т. П. ВЛ. не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение поч. гр. д. № 1365/2022 г. на РС - Плевен, с която е осъден да заплати на
1
кредитора ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ********* , с адрес : гр.
София, бул. България № 49 , бл. 53 Е , вх. В , посочените суми . Вземането по иска
произтича от Договор за потребителски кредит № 40000082354/03.06.2020г, ОБЩИ
УСЛОВИЯ НА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ към договор № 40000082354,
погасителен план към договор за потребителски кредит № 40000082354, стандартен
европейски формуляр за предоставен на информация, АНЕКС № 1 КЪМ ДПК №
40000082354 и извлечение по сметка .
Не са възникнали валидни облигационни отношения между страните .
Процесният договор за потребителски кредити съдържа неравноправни клаузи по
смисъл на чл. 143 т. 19 от ЗПК заради неспазване на чл.11 т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр с
чл. 22 от ЗПК и произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Видно от
процесния договора за потребителски кредит ищецът е предоставил на починалата
съпруга на ответника заемни средства в размер на 1300 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент (ГЛП) по заема 41.00% и годишен процент на разходите (ГПР) 48.87%.
Срокът за погасяване на заема е 24 месеца, с месечна вноска по кредита в размер на
109.42лв., или общото задължение по кредита е 2626.08лв. Видно от поисканата и
закупена допълнителна услуга , споразумение към договора за паричен заем на
заемателя е предоставен пакет от три услуги, фаст -260 лв, флекси -455лв, размер на
вноска по закупуни допълнителни услуги -29.79 лв, сред които приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за смяна датата на
падежа и др.Съпругата му е усвоила кредита, нотя не дължи плащания за главница
,лихва и за споразумение за пакета от допълнителни услуги, тъй като договорът за
кредит е нищожен. Договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на
41.00% нарушава добрите нрави и внася неравноправност между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е
налице нищожност на уговореното възнаграждение. Реалният размер на дължимата
договорна лихва е по-голям от предвидения в договора от 41.00 %поради скритото
увеличаване на печалбата на кредитодателя чрез включването на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за паричен заем.
Противоречаща на добрите нрави е уговорка предвиждаща
2
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, каквато в
случая е налице. Неприложима е нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. При неспазване на
императивните изисквания, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал.1,
т. 7-9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва,
договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Нищожността на
клаузата, регламентираща лихвения процент, представляваща част от същественото
съдържание на договора, прави цялото заемно съглашение нищожно. Нищожни са ,
като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 9 от
ЗПК, клаузите в раздел VI от договора за кредит, в които е посочено, че годишният
процент на разходите е в размер на 48.87 %, тъй като действителният годишен процент
на разходите е в различен от посочения размер, с което съпругата ми като
потребителят е била въведена в заблуждение ,относно стойността на разходите, които
ще направи по обслужването на заема. Предвиденото възнаграждение от 744.79 лв. за
пакета от допълнителни услуги е скрит добавък към възнаградителната лихва и като
такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент
на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута. Посочването в кредитния договор на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ,т.
1 от ЗЗП и е основание за преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в
договора, сочеща неверен ГПР, води до недействителност на кредитната сделка,
поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не е изпълнено и
изискването на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по
кредита, тъй като потребителят -съпругата е била заблудена, относно действителния
му размер, в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл. 22 от ЗПК
,когато не са спазени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, да бъде посочен
точният размер на дължимия лихвен
процент и на ГПР договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда
права и задължения за страните по заемното правоотношение. От друга страна,
3
застрахователят трябва да плати тази сума, а не аз съпругът на починалата Емилия
В.а.
Съгласно определение на съда № 732 / 21.02. 2022г. по
ч. гр. д. № 6681 / 2021г. на Районен съд - Плевен, вписано в особената книга на съда е
приел по опис наследството, останало след смъртта на Емилия Василева В.а.
По гореизложените съображения, съдът намира, че искът следва да бъде
отхвърлен. При този изход на процеса, разноските по делото се възлагат на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТВЪРЛЯ предявения иск от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК:
*********, седалище: гр. София, бул. България № 49, 6n. 53E, ex. B, чрез
пълномощника си юрк. Глория Ивова Петрова, редовно упълномощен с
пълномощно с рег. № 1712/23.02.2022г. на нотариус с рег. № 271 против Т. П. ВЛ.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Плевен, Долни Дъбник, ул. Васил Левски 3, чрез адв.
Д.Н. ОТ АК – ПЛЕВЕН, съд . адрес :гр. Плевен, ул. Димитър Константино № 23 А,
етаж 5,офис № 17,телефон **********, с правно основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК с
цена на иска: 1 968.38 лева, от които главница - 1036.69 лева,Договорно
възнаграждение - 396.61 лева Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на
193.84 лева. Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 341.24 лева,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред горестоящия съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4