Определение по дело №36543/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30862
Дата: 15 ноември 2022 г. (в сила от 15 ноември 2022 г.)
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20211110136543
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30862
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110136543 по описа за 2021 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД срещу
ответниците „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“ ЕООД. В уточнението към исковата молба
е допусната неточност, във връзка с която съдът следва да даде на ищеца съответни
указания.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „ФИРМА“ ЕООД. В
срока по чл. 131 ГПК обаче е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„ФИРМА“ ЕООД. С него е направено главно възражение за прихващане, а в същия
срок с отделна молба този ответник е направил и второ евентуално възражение за
прихващане.
Възражението на ответника „ФИРМА“ ЕООД за местна неподсъдност на спора
трябва да бъде оставено без уважение, защото при ответници от различни съдебни
райони ищецът сам избира съда от съответен район, пред който да предяви иска (чл.
116 ГПК). Макар и да са предявени два субективно съединени иска, обосновани с два
различни фактически състава, исковете все пак имат връзка помежду си и следва да
бъде избегнат риска от противоречива произнасяне по тях, поради което настоящият
състав намира, че не следва да разделя разглеждането им по чл. 213 ГПК.
По искането на ответника за спиране на настоящото производство съдът намира,
че следва да се произнесе след изискването на данни за страните, предмета и етапа на
развитие на т. дело № 625 по описа на Варненския окръжен съд за 2021 г. Съдът
намира, че следва служебно освен това да изиска същите данни от Варненския районен
съд по отношение на гр. дело № 1463 по описа му за 2021 г.
Към исковата молба, отговора на исковата молба и молбата от 10. 03. 2022 г. са
приложени писмени доказателства, които са относими към предмета на доказване,
необходими и допустими, поради което следва да бъдат приети. Същото се отнася и до
формулираното от ответника „ФИРМА“ ЕООД доказателствено искане за изискване на
заверен препис от изпълнително дело.
Във връзка с доказателствените искания, направени от ищеца с исковата молба,
настоящият съдебен състав приема, че предвид липсата на твърдения или възражения
за извършени плащания по предполагаемия договор за кредит допускането на съдебно-
1
счетоводна експертиза не е необходимо.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца да уточни до края на първото открито съдебно заседание
следното изречение от уточнението на исковата молба от 14. 09. 2021 г.:
Съпричиняването на вредата от страна на първия ответник „ФИРМА“ ЕООД се
изразява в това, че към дата 23. 10. 2014 г. е знаел, че процесното вземане вече е било
собственост на „ФИРМА“ ЕООД и въпреки това го е прехвърлил повторно на
„ФИРМА“ ЕООД, като по този начин го е снабдил с активна процесуална
легитимация да иска и наложи допуснатото от ВРС обезпечение“.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „ФИРМА“ ЕООД за
местна неподсъдност на делото.

ДА СЕ ИЗИСКАТ данни от Варненския окръжен съд за страните, предмета и
етапа на развитие на т. дело № 625 по описа за 2021 г. ДА СЕ ИЗИСКАТ данни от
Варненския районен съд за страните, предмета и етапа на развитие на гр. дело № 1463
по описа за 2021 г. ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника „ФИРМА“
ЕООД за спиране на настоящото дело до постъпването на съответните данни.

ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и
молбата от 10. 03. 2022 г. писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от изп. дело № 20197180400377 от частния
съдебен изпълнител С.К.Д. с район на действие Варненския окръжен съд.

НАСРОЧВА гр. дело № 36543 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 14. 12. 2022 г. от 10, 45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че ответникът „ФИРМА“ ЕООД недобросъвестно прехвърлил
вземане в полза на другия ответник „ФИРМА“ ЕООД, което вече бил прехвърлил на
ищеца. Това действие на „ФИРМА“ ЕООД било съгласувано и в „предварителен
сговор“ с „ФИРМА“ ЕООД. По този начин „ФИРМА“ ЕООД започнало да конкурира с
ищеца относно прехвърленото вземане. Ответникът „ФИРМА“ ЕООД поискало
обезпечение на бъдещ иск за присъждането на 4 022 лева и 91 стотинки с правно
основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД срещу ищеца, при което Варненският районен съд уважил
искането и наложил обезпечителна мярка забрана на частния съдебен изпълнител
С.К.Д. да предава на ищеца внесени суми за разноски по девет изпълнителни дела при
парична гаранция 402 лева. След това „ФИРМА“ ЕООД внесло паричната гаранция,
обезпечителната мярка била наложена и ищецът обжалвал определението за
2
допускането й, при което то било отменено от Варненския окръжен съд. Изтъква, че от
налагането на обезпечителната мярка до отменяването на допуснатото обезпечение не
е имал възможност реално да събере и да се удовлетвори от сумата 4 022 лева и 91
стотинки, която иначе е била налична по сметка на съдебния изпълнител. Иска от
Софийския районен съд да осъди двамата ответници да му заплатят солидарно сумата
80 лева и 46 стотинки, съизмерима с обезщетение за забава върху главницата 4 022
лева и 91 стотинки за съответния период. Претендира разноски и прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„ФИРМА“ ЕООД. Оспорва исковата молба изцяло като неоснователна и недоказана.
Изтъква, че никъде не се твърди „ФИРМА“ ЕООД да има някакво участие във
фактическия състав по обезпечаването на бъдещия иск. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, като заявява, че последователното сключване на цесиите за едно
и също вземане е било осъществено през октомври 2014 г. Освен това поддържа, че
ищецът може да претендира от „ФИРМА“ ЕООД само договорна отговорност. Намира,
че умисъл е налице, но че той всъщност е между ищеца и ответника „ФИРМА“ ЕООД,
чиито управители са първи братовчеди и които имали общи представители, че
„ФИРМА“ ЕООД предало изпълнителния лист на ищеца, а не на „ФИРМА“ ЕООД и
че по други дела „ФИРМА“ ЕООД встъпвало да помага на ищеца. Отрича ищецът да е
носител на съответното вземане, във връзка с което твърди, че е завел дело. Намира, че
не може да носи обективна отговорност. Оспорва иска и по размер. Ако иска въпреки
това бъде уважен, то прави главно и второ евентуално възражение за прихващане.
Първото възражение за прихващане е със сумата 402 лева, представляваща разноски по
изпълнително производство, а второто е със сумата 932 лева и 20 стотинки,
представляваща законна лихва върху главницата 1 861 лева и 12 стотинки – платена
без основание стойност на коригирана електроенергия. Претендира разноски и прави
евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ФИРМА“ ЕООД.

Предявени са два субективно съединени осъдителни иска. Първият от тях е
срещу „ФИРМА“ ЕООД и е с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК. В тежест на ищеца
по този иск е да установи при условията на пълно и главно доказване, че 1) „ФИРМА“
ЕООД не е предявило в определения от съда срок бъдещия иск, че го е предявило в
този срок, но производството по съответното дело е било прекратено или че го е
предявило в този срок, но искът е бил отхвърлен; 2) твърдените вреди в размер на 80
лева и 46 стотинки; 3) причинна връзка между обстоятелствата по т. 1) и вредите по т.
2). Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца
е да установи също така и 4) наличието на основание за спиране и/или прекъсване на
течението на погасителната давност.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника по този иск
„ФИРМА“ ЕООД предвид направените две възражения за прихващане е да докаже
пълно и главно, че 1) е носител на парично вземане срещу ищеца за разноски в размер
на 402 лева, съответно на парично вземане срещу ищеца за законна лихва в размер на
932 лева и 20 стотинки (начислена върху главницата 1 861 лева и 12 стотинки –
платена без основание стойност на коригирана електрическа енергия); 2) настъпването
на изискуемостта на паричното вземане за разноски в размер на 402 лева, съответно
настъпването на изискуемостта на паричното вземане за законна лихва в размер на 932
лева и 20 стотинки, включително чрез съобщаването на цесията на последното вземане
3
на длъжника; и 3) ликвидността на паричното вземане за разноски в размер на 402
лева, съответно ликвидността на паричното вземане за законна лихва в размер на 932
лева и 20 стотинки.

Вторият иск срещу ответника „ФИРМА“ ЕООД е с правно основание чл. 49 ЗЗД.
В тежест на ищеца по този иск е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че 1) „ФИРМА“ ЕООД е цедирало в полза на ищеца вземане в размер на
4 022 лева и 91 стотинки; 2) представител на „ФИРМА“ ЕООД е сключил втори
договор за цесия на същото вземане с ответника „ФИРМА“ ЕООД; 3) обстоятелството,
че „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“ ЕООД са свързани лица; 4) настъпването на вреди в
размер на 80 лева и 46 стотинки; и 5) наличието на причинна връзка между вредите и
двойната цесия.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника „ФИРМА“
ЕООД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че представителят му
е действал невиновно.

УКАЗВА на ищеца „ФИРМА“ ЕООД, че не сочи доказателства за следните
обстоятелства от предмета на доказване:

по иска с правно основание чл. 403 ГПК срещу „ФИРМА“ ЕООД: че бъдещият
иск на „ФИРМА“ ЕООД не е бил предявен в определения от съда срок или че
производството по него е било прекратено или че е бил отхвърлен;

по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу „ФИРМА“ ЕООД: че ответникът
„ФИРМА“ ЕООД е сключило два договора за цесия на едно и също вземане в
размер на 4 022 лева и 91 стотинки и че „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“ ЕООД са
свързани лица.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят
служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са
от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят
становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на
съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
4
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването на преписа в частта, в която се оставя без
уважение възражението на „ФИРМА“ ЕООД за местна неподсъдност на делото.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5