Р Е Ш Е Н И Е - 88
гр. Видин,
12.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Владимир
Крумов
при секретаря Г. Начева, като
разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 45 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ/отм./,
предложение първо и чл. 86 от ЗЗД от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, против Ж.Г.Т., ЕГН ********** с адрес: ***
62.
Твърди
се, че на 15.05.2015г. в 18.00часа в гр. Видин на ул.“Цар Симеон Велики“ срещу
бензиностанция „Ромпетрол“, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № ВН 6470 ВХ, собственост на ответника и управляван от същия, при движение
с несъобразена скорост и след употреба на алкохол 3.66 промила, губи контрол
върху автомобила, навлиза в насрещната пътна лента и се удря челно с лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ВН 9677 ВТ, управляван от
Светослава Любомирова Каролева, и собственост на същата. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие е съставен констативен протокол № 176/2015г. Лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ВН 6470 ВХ, е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество със
застрахователна полица № 2214002049313 със срок от 07.08.2014г. до 07.08.2015г.
Светослава Любомирова Каролева е предявила претенция за заплащане на
обезщетение и е образувана щета № 0501-1000-63-15-7362. В резултат на
пътнотранспортното произшествие на третото лице са нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в счупване на лявата ключица. Ищцовото дружество е определило
размера на застрахователното обезщетение в размер на 6 000,00лева за
неимуществени вреди и 1 660,05лева застрахователно обезщетение за
имуществени вреди. Подписано е споразумение № 619/03.11.2015г. между ищцовото
дружество и пострадалото лице, като застрахователните обезщетения са изплатени.
Твърди се от
ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 2864 / 2019г. на Районен съд Видин. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от Съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 7 660,05лева
представляваща общ сбор на заплатените застрахователни обезщетения. Иска
разноски по производството.
В
срока по чл. 131 от ГПК
от ответната страна, чрез назначения особен представител, е постъпил писмен
отговор. Оспорва основателността на исковете. Въведено е възражение за погасени
по давност претенции.
По делото са представени писмени
доказателства.
С оглед данните по делото, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че
ответникът е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния лек автомобил към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие. Не се спори относно настъпване на въведеното с исковата молба
застрахователно събитие. На 27.11.2015г. ищецът е заплатил застрахователни обезщетения
на третото увредено лице в размери, съответно на 6 000,00лева за
неимуществени вреди и 1 660,05лева за имуществени вреди.
Ответникът е изпробван за наличие
на алкохол в кръвта чрез техническо средство Алкотест Дрегер 7410, като е
отчетена концентрация на алкохол в кръвта 3,66 ‰ на хиляда. От извършено химическо
изследване на проба кръв, иззета от ответника се доказало етилов алкохол в
кръвта в количество 3,40%.
С Присъда № 37 от 02.02.2016г. по
НОХД 1012/2015г. на Районен съд Видин, влязла в законна сила на 25.04.2016г.,
ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. І, б. „а”, алт.
2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр.
с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1
и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 03.10.2019г. като е образувано гр.д. № 2864/ 2019г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 1944 от 04.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Останалите събрани по делото доказателства
съдът намира, че не са необходими към правния спор поради което не следва да се
обсъждат.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна
страна :
Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена
на ответната страна при хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното
производство.
Исковете са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1,
предложение първо от Кодекса за застраховането/отм./, застрахователят има право
да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахования при настъпване на ПТП е управлявал моторно превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, т.е. над 0,5 на хиляда. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.
„б” от ЗДвП максималната допустима концентрация на алкохол в кръвта, при която
е позволено от закона да се управлява МПС е 0,5 на хиляда. Концентрацията на
алкохол при случай на ПТП се установява с медицинско изследване или с
техническо средство. Не се спори, че при ПТП –то ответникът е изпробван за
наличие на алкохол в кръвта с техническо средство, и чрез медицинско
изследване, като е отчетена концентрация на алкохол в кръвта съответно 3,66 ‰ и
3,40промила на хиляда. Безспорно е, че ответникът при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е бил употребил известно количество алкохол, като
концентрацията на алкохол в кръвта превишава максимално допустимите от закона
над 0,5‰. Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност"
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, като
има право на регресен иск само в описаните в чл. 274, ал.1, т. 1 от КЗ случаи
– управление на моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или когато е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В настоящия случай,
безспорно се доказа, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника
превишава максималното допустимо от закона 0,5 промила. Налице са визираните в
чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ/отм./ предпоставки за уважаване на предявения
регресен иск, поради което същият ще следва да се уважи.
С оглед основателността на исковете, следва да се разгледат възраженията на ответната страна за погасени по давност претенции. Същите са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 197 от КЗ/отм./ правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на &31 от ПЗР на КЗ за давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 – 6 и 8 и чл. 379. Съгласно чл. 378, ал. 6 от КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10-13, раздел ІІ, б. "А" от Приложение № 1 /като т. 10 е гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство/ срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В настоящия случай плащането на увреденото лице е извършено на 27.11.2015г. като към момента на образуване заповедното производство – 03.10.2019г. петгодишния давностен срок не е изтекъл.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на 809,60лева, включваща разноски за държавна такса в размер на 153,20лева, за разноски за особен представител в размер на 556,40лева и за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00лева. В заповедното производство ответната страна дължи разноски в размер на 153,20лева за държавна такса и 50,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.
Воден
от следното, Съдът
Р Е Ш И :
Признава за
установено по отношение на Ж.Г.Т., ЕГН ********** с адрес: *** Евтимий 62, че Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, има вземане спрямо Ж.Г.Т. ЕГН ********** с адрес: *** 62, за сумата от : 7 660,05лева
– главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 03.10.2019г.
до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 1944 от 04.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК издадена
по гр. д. № 2864 / 2019г. на Районен съд гр. Видин.
Осъжда Ж.Г.Т., ЕГН ********** с адрес: *** 62, да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата в общ размер на 809,60лева
разноски в настоящето производство и сумата в общ размер на 203,20лева разноски
по заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен
съдия :