РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 03.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1067 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт А. твърди, че ответникът С.Й.Б. му дължи сумата от 1 423,19 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя в с. Д. с ИТН 3123350 електрическа енергия за периода от 13.06.2017 г. до 12.01.2018 г. и сумата от 102,39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2018 г. до 26.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4846/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

         Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът му дължи процесните суми и да му бъдат присъдени разноските в исковото и заповедното производство.

         Ангажира писмени доказателства и заключения на вещи лица.

         В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.Й.Б. чрез пълномощника си адвокат Д. намира иска за допустим, но неоснователен.

         Признава, че е собственик на имот, представляващ УПИ … в кв. .. по плана на с. Д. с площ от … кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна сграда със застроена площ от .. кв.м., който е закупил на 22.05.2017 г., но твърди, че имотът е напълно необитаем, в него няма условия за използване на електроенергия и дори няма поставен електромер. Отрича да е възлагал на ищцовото дружество да снабдява обекта с електроенергия и да е ползвал ИТН 3123350.

         Оспорва размера на претенцията с ноторно известния факт, че ако стойността на електроенергията не бъде заплатена до следващия месец, захранването на обекта ще бъде прекратено, а в случая се търси сума за период от седем месеца.

         Счита, че се касае до грешка при начисляване на електроенергията и ищецът следва да установи, че действително е доставил твърдяното количество електроенергия до имота на ответника.

         Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

         Ангажира писмени и гласни доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

         Установява се от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .. от … г., том .. рег. № .., нот.д. № … г. на нотариус Анета Илкова и от справка от Служба по вписванията – гр. П., че ответникът С.Й.Б. и третото неучастващо по делото лице Т. Д. К. са закупили от РПК „Еледжик“ следния недвижим имот: УПИ .. – за търговия и услуги, в кв. .. по плана на с. Д., обл. П., общ. Л., с площ от … кв.м., ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда със застроена площ от.. кв.м. при съседи на имота: УПИ.. – за търговия и услуги, УПИ .., УПИ … и от две страни улици.

         Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, допусната по делото, след извършена проверка на документите по делото и на тези, намиращи се при ищеца, и след извършване на оглед на място в с. Д., вещото лице е установило, че за периода от 13.06.2017 г. до 12.01.2018 г. до процесния обект – търговска сграда в с. Д. с ИТН 3123350, клиентски № ********** с титуляр С.Й.Б. има доставена, консумирана и отчетена (измерена) електроенергия от електромер фабр. № 46082055 в размер на 6 623 kWh, от които нощна 2 181 kWh и дневна 4 442 kWh. Отчетената консумирана електроенергия е предоставена до ИТН 3123350 кл. ********** чрез Мрежа Ниско Напрежение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

         През процесния период електромер фабр. № 46082055 е отчитан ръчно с оптична глава от отчетник Иван Спасов, който ги е предавал в отдел „Билинг“ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез клавиатура от терминал 24018 в КЕЦ П.. отчетената електроенергия по показанията на електромер фабр. № 46082055 съвпада с фактурираната електроенергия от отдел „Билинг“ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за същия период.

         За процесния период електромер фабр. № 46082055 – трифазен, електронен, марка „Искра“, тип МТ17, монтиран в ИТН 3123350 на кл. ********** е преминал изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията в срокове съгласно Заповед № А-333/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН с периодичност на проверката 4 години и е притежавал необходимите стикери, пломби и знаци за това.

         В съдебно заседание вещото лице уточни, че не е посещавало обекта, а единствено електрическото табло, което е монтирано на стълб срещу обекта. До електромера в таблото няма достъп, тъй като таблото е с двойна заключваща се врата. Обектът представлява търговски обект в центъра на с. Д. За това, че обектът е търговски, а не жилищен, вещото лице прави извод и от обстоятелство, че според фактурата предоставената мощност е шест киловата.

         Установява се от заключението по съдебносчетоводната експертиза, прието по делото без възражения от страните, че информацията в издадената от ищеца данъчна фактура № **********/28.02.2018 г. на обща стойност 1 423,19 лв. с включен ДДС е отразена надлежно в счетоводната система на дружеството съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Това е станало на 28.02.2018 г. по дебита на счетоводна сметка № 411 „Вземания от клиенти“ – клиентски № **********.

         Начисляването на дължимите суми за консумираната електроенергия и достъп до мрежата в процесната фактура е станало по цени, определени съгласно решения на КЕВР през 2017 г., касаещи отделни периоди през тази година.

         Сумата на претендираното обезщетение за забава за периода от 13.03.2018 г. до 26.11.2018 г. е в размер на 102,39 лв.

         Няма извършени от ответника плащания по фактурата.

         От показанията на разпитания по делото свидетел А. Б. Ц., без родство и служебни отношения със страните, се установява, че е кмет на с. Д. от три мандата. Познава ответника и знае, че е закупил бивша сграда на РПК „Еледжик“. Според свидетеля сградата е голяма, разделена на две и разположена под формата на буквата „Г“. Предната част, която е двуетажна е закупена от лице на име А. и се ползва като магазин, а задната част, която е на един етаж, е собственост от ответника. Някога е била ресторант, но повече от 15 години не работи, не се използва нито като заведение, нито за нещо друго. В тази част от сградата няма електроуреди, а единствено печки на дърва и осветление за лампите. Двете части на сградата са с отделни входове.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване в полза на ищеца на вземания за главница и лихва за забава за доставена до обекта на ответника електроенергия.

         За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по доставка на електроенергия, по което ищецът е изпълнил задълженията си да достави електроенергия до обекта на ответника, количеството доставена електроенергия и нейната стойност, както и изтичането на срока за плащане.

         При условията на насрещно доказване ответникът следва да установи твърденията си, че имотът е необитаем и няма монтиран електромер.

         За да установи съществуването на валидна облигационна връзка с ответника по доставяне на електроенергия до притежавания от него обект, ищецът ангажира писмено доказателство – справка за притежаваните от ответника недвижими имоти, а за да установи, че през процесния период е изпълнил задължението си да достави на ответника електрическа енергия – експертно заключение.

         От тези доказателства, обаче, не може да се направи категоричен извод за наличие на валидно обвързваща страните облигационна връзка, по която ищецът да е изпълнил задължението си да достави на ответника електрическа енергия.

         Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г., които са публично известни съгласно чл. 98а ЗЕ, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и не се е възползвал от правото си да избере друг доставчик, а съгласно ал. 2 снабдяването с електрическа енергия на нови клиенти започва в срок до 7 дни от датата на подаване на писмено заявление от клиента. По силата на чл. 13, ал. 8 от Общите условия продажбата започва след протоколиране на показанията на електромера и с поставяне под напрежение на електрическите присъединителни съоръжения до границата на собственост на ел.мрежа.

         Ищецът не твърди, нито представи по делото доказателства, че след датата на придобиване на процесния имот ответникът е подал писмено заявление за начало на електроснабдяването на обекта по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Общите условия, нито представи протокол за показанията на електромера в обекта или доказателства за поставяне под напрежение на електрическите присъединителни съоръжения до границата на собственост на ел.мрежа, каквото условия поставя чл. 13, ал. 8 от Общите условия, за да започне електроподаването към обекта.

         При тези данни съдът приема, че между страните не е възникнала валидно обвързваща ги облигационна връзка по доставка на електроенергия.

         На следващо място, въпреки че по делото се установи посредством заключението по съдебно-техническата експертиза, че през процесния период ищецът е доставял до обект в с. Динката електроенергия, то не се установи, че това е именно сградата, притежавана от ответника.

         При наличието на спор за електроснабдения имот ищецът не ангажира доказателства, че процесната измервателна точка се отнася именно за имота на ответника.

         В тази насока ответникът ангажира гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля Ц., според който електроснабденият имот представлява сграда от две части с отделни входове, които имат различни собственици. Ответникът е собственик на едноетажната част от сградата, която преди се е използвала като ресторант, но повече от 15 години не се използва за никаква дейност. От преките си наблюдения свидетелят е установил, че в обекта няма електрически уреди – единствено печки на дърва и осветителни тела. Другата, двуетажна част от сградата, се използва като търговски обект – магазин, но е собственост на трето лице.

         Съдът възприема показанията на свидетеля Ц., тъй като са незаинтересовани, непосредствени, детайлни и логични, а освен това се подкрепят от писмените доказателства по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и справка от Служба по вписванията, според които притежаваната от ответника сграда е едноетажна.

          От преките впечатления на свидетеля, че сградата, собственост на ответника, не се използва повече от 15 години и в нея няма електроуреди, съдът прави извод, че електрифицираният обект, до който е доставено процесното количество електроенергия през процесния период не е тази част от сградата, която е собственост на ответника, а другата, двуетажна част, която е собственост на трето лице, и която понастоящем се използва като търговски обект – магазин. До този извод съдът стигна и предвид констатацията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза при извършения оглед на място, че електроснабденият обект е търговски, както и извода му, че фактурираната мощност се отнася именно за търговски обект.

         Доколкото ищецът не проведе по делото пълно и главно доказване на твърдението, че е доставял на ответника електроенергия, съдът приема, че доставената и отчетена през процесния период електрическа енергия е ползвана от друг потребител, а не от ответника, поради което на същия не може да се вмени задължението да заплати стойността й, а исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид представените от ответника доказателства за направата на разноски ищецът следва да бъде осъден да му заплати сторените разноски в производството, а именно заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв.

Направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, тъй като заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е под минималния размер от 629,62 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед броя и цената на предявените искове.

         По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против С.Й.Б., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът С.Й.Б. дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 1 423,19 лв., представляваща стойността на консумираната от обект в с. Динката с ИТН 3123350 електрическа енергия за периода от 13.06.2017 г. до 12.01.2018 г., и сумата от 102,39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2018 г. до 26.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4846/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на С.Й.Б., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 440 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

        

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: