НОХД № 1891/10 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подс. А.Б.Н. ***, с ЕГН ********** за престъпление по чл.206 ал.1 от НК за това, че през
м.април 2010г. в с.Церово, обл.Пазарджик
противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Опел
Калибра” с ДК*** на стойност 1300 лв., собственост на С.К.А. ***, ползван от П.С.
***, който е владеел по силата на устна
уговорка с К за извършване на ремонт.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави
нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения.
Пледира за признаването на подсъдимия за виновен в извършването на
престъплението като му се наложи наказание лишаване от свобода, ефективно.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със
служебно назначен защитник, като не се признава за виновен по обвинението и
дава обяснения.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
През м.юни 2009г. св. П. *** закупил лек
автомобил „Опел Калибра” с ДК № *** от св.Д.А. за сумата от 1 500 лева, но
продажбата не била оформена с писмен договор с нотариална заверка на подписите,
т.к. А. не
бил юридически собственик на автомобила.
Формално като собственик на лекия автомобил към онзи, а и към настоящия момент,
фигурирала С.К.А. ***, която от няколко години живеела извън пределите на
Република България. Синът на А. имал пълномощно за продажба на автомобила и през 2007г.
той предал владението му на сина на св.А. срещу опреде парична сума. Както вече се посочи, св. А. *** 2009г.
предал владението на лекия автомобил
„Опел Калибра” на св. К срещу 1 500 лева по молба на сина му, намиращ се
на работа в Република Гърция.
След като фактически закупил лекия автомобил от А., св. К го ползвал известно време, а в началото на
2010г. автомобилът се повредил.
На
16.03.2010г. в дома на св.К. *** дошли неговият племенник – подс.Н., заедно с
баща си – св.Б Н.. Още тук е мястото да се посочи, че св.К. е едноутробен брат
на майката на подс.Ал.Н. – св.Е Николова. В процеса на разговор св.К. споделил
с племенника си, който се занимавал с ремонт на автомобил, че колата му е
повредена и се нуждае от ремонт, но в автосервизите му искали висока цена за
това. Подс.Н. обещал на К., че ще ремонтира колата му и във всички случаи
ремонтът ще струва по-евтино. По този повод К. се съгласил да даде колата си на
подсъдимия, който трябвало да я ремонтира в родното си с.Церово,
обл.Пазарджишка. На посочената дата, преди обяд, св.К. заедно с подсъдимия и
неговият баща тръгнали от гр.Пловдив, като К. и Ал.Н. пътували в автомобила на
горния, а св.Б Н. управлявал автомобила на подсъдимия, също „Опел Калибра”,
т.к. Ал.Н. бил неправоспособен водач на МПС.
Пристигнали в
гр.Пазарджик около обяд и спрели пред блока на чичото на св.К. – св.М.К.. Св.К
казал на подсъдимият, че ще остане у чичо си, поради което Ал.Н. се обадил по
телефона на своя приятел от с.Церово – св.К.Т..***, за да управлява колата на К.
до селото. Св. К.Т. се съгласил и забрал със себе си за компания св.П П, като
двамата хванали автобус от селото за гр.Пазарджик.
Пред блока на
св.К., в негово присъствие и в присъствието на св.О.К., подс.Н. се уточнил за
последно със св.П.К., че след като ремонтира колата му ще му съобщи каква е
цената за ремонта, а последният го уверил, че ще му изпрати пари от Германия,
където щял да заминава на работа. След това те се разделили, като П.К. отишъл в
дома на чичо си - К..*** пристигнали св.Т. и св.П те намерили подсъдимия, след
което с двата автомобила тръгнали за с.Церово, като Т. управлявал този на К. ,
а бащата на подсъдимия управлявал неговият автомобил.
Автомобилът на св.К останал
във владение на подс.Н. до мес. април 2010г., когато един ден, на неустановена
дата, той решил да се разпореди с него. В
изпълнение на замисъла си подс.Н. обявил, че продава лекия автомобил, което било
научено от св.М. ***, който в средата на месеца отишъл в дома на Н.. След като
огледал лекия автомобил св.М. предложил на подсъдимия да направят замяна, като му
даде своя автомобил „Опел Вектра”, а Н. му даде лекия автомобил „Опел Калибра”. Подсъдимият
приел предложението и двамата разменили автомобилите. При тази среща, подс.Н.
уверил св.М., че той е фактическия собственик на автомобила, който му бил
продаден от лице с малкото име С., която в момента е в Република Гърция и ще се
върне скоро. Уверил го също, че въпросната жена ще му прехвърли автомобила
официално.
В края на м.април 2010г. св.М. продал автомобила „Опел
Калибра” на неустановено лице от с.Злокучене, обл.Пазарджик без какъвто и да е
договор.
Св.К. междувременно бил заминал за Германия, където
работил. От там се обадил на подсъдимия, за да пита дали автомобилът му е
ремонтиран и разбрал, че Н. го е продал. На въпросът защо е сторил това
подсъдимият започнал да казва на К., че му дължи пари и затова продал колата. Същите
причини подс.Н. изтъкнал и в телефонен разговор с приятелката на К. – св.А.Г..
Когато тя му се обадила, за да пита къде е колата той отговорил, че тя не е
никоя да му иска обяснения, както и че няма да видят колата. К. се обадил на
сестра си и леля на подсъдимия, а също и сестра на неговата майка – св.С.Т.. Тя
говорила по телефона с подсъдимия и той се държал изключително груба с нея,
като й заявил, че не е нейна работа да търси колата, както и че я продал , т.к.
К. му дължал пари.
По молба на св.К. сестра му - С.Т. ***, по повод на което
било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената
и изслушана по делото съдебно- автооценъчна експертиза, което
съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че стойността на движимата вещ, предмет на престъпното
посегателство към инкриминираната дата възлиза на сумата от 1300 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе, въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели – П.К., Д.А., А.Г., З К, М.К., К.М., С.Т., О.К. и В.Г. – последните
четени при условията на чл.281 от НПК, както и от заключението на съдебно-автооценъчната
експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал
по чл.283 от НПК.
При формирането на изводите си, съдът цени изцяло
показанията на горепосочените свидетелите, които са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и хронологично точни, като кореспондират с останалите
доказателства по делото.
Основният въпрос от който зависи изхода на делото се
свежда до това дали К. е дал автомобила си на
подс.Н. за ремонт, след което е следвало да му бъде върнат или в залог
като обезпечение за заем от 2000 лева, в каквато посока депозира обяснения
подсъдимия, неговите баща и майка – свидетелите Е и Б Н, а отчасти и св.К.Т. и
св.П П.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, т.к.
те са нелогични житейски недостоверни, изразяват защитна позиция, а отделно от
това противоречат в голяма степен на показанията на посочените от подсъдимия
свидетели Е и Б Н, К.Т. и П П, като безспорно се опровергават от показанията на
посочените по-горе свидетели, които
съдът кредитира.
В общи линии подс.Н. твърди, че К. му дал автомобила
си като залог, т.к. в деня на предаването бащата на подсъдимия му дал заем от
2000 лева с уговорката ако не върне парите да продадат колата. Твърди още, че
за тази сделка била оформена разписка, която била написана като съдържание
лично от него и то на предния капак на автомобил, в присъствието на неговите
майка, баща и свидетелите Т. и П. В същото време заявява, че бил изгубил
разписката при едно преместване от квартирата, в която живеел. Това последното
звучи абсурдно, т.к. още в края на
мес.март 2010г. К. и неговата приятелка и сестра са започнали да говорят
по телефона с подсъдимия и да го питат къде е автомобила, при което той е бил
наясно, че би могъл да има проблеми в този връзка. При това положение е
неприемливо да се мисли, че се е отнесъл безотговорно към въпросната разписка,
ако наистина е имало такава, а не е положил усилия да я съхрани, за да докаже с
нея правото си на разпореждане с колата.
Факта на написването на разписката заявен от
подсъдимия се опровергава първо от показанията на неговата майка Е Николова,
която недвусмилено сочи, че когато били дадени парите не е правен никакъв
договор или разписка. Тя обаче заявява, че била разбрала по-късно, че всъщност
имало такава разписка, дори твърди, че била чела документа, съставен на бял
лист хартия и разпознала почерка на брат си К. Заявеното от св.Николова противоречи
с казаното от нейния син, който сочи че документът бил съставен на кариран лист
и бил написан от него, а не от К.. Съдът установи, че всъщност св.Е Николова
въобще не присъствала в деня на предаването на автомобил в гр.Пазарджик пред блока
на К.. От показанията на св.З К – майка както на П. К , така и на Е Николова по
майчина линия на подсъдимия, се установява, че в гр.Пловдив на 16.03.2010г. са
били само подсъдимия и неговият баща.
Ако св.Е Николова наистина е била в този ден в гр.Пловдив, а след това
са тръгнали с двете коли за гр.Пазарджик то не би твърдяла, че на връщане брат
й – П.К. си бил карал неговата кола и пътувал сам, а тя , съпруга й и сина й
били в тяхната си кола. Това противоречи дори на казаното от подсъдимия, който
категорично сочи , че на връщане от гр.Пловдив пътувал в колата на К..
Факта на написването на разписката заявен от
подсъдимия се опровергава също и от
показанията на неговия баща Б Н.. Той е
категоричен, че в момента на даването на парите не искали, респ. не е съставян
никакъв документ, т.к. с П.К. били роднини и си имали доверие.
С оглед на всички тези противоречия съдът не даде вяра
на подсъдимия и неговите родители както относно факта, че бащата на подсъдимия
е дал 2000 лева на заем на К, така и относно това, че той бил дал автомобила си
като залог за връщането на сумата. Не
убягна от вниманието на съда и противоречието, че се твърди, че подсъдимия бел
дал парите на заем, а в същото време разписката била оформена така сякаш подс.Н.
бил дал парите и не него се предава колата в залог, в което няма никаква
логика. Отделно от това и св.К.Т. и П П не потвърждават факта, че е била
съставяна разписка за давенето на парите, а напротив опровергават го, като не
сочат такова обстоятелство. Св.Т. е категоричен, че бил в колата, когато в един
момент подс.Н. взел големия контролен талон и след това на капака на голата
гледали нещо по него заедно с К., но не сочи да са писали каквото и да е, а
няма съмнение, че ако бяха писали щеше да му направи впечатление.
Извън казаното до тук освен от показанията на К. и от
тези не сестра му – С.Т., майка му – З К и приятелката му – А.Г. се установи
категорично, че колата е била дадена във владение на подсъдимия за ремонт, след
което той е дължал връщането й. Тук е мястото да се посочи, че ако св.А.Г. не
казва истината, в смисъл, че се е обаждала по мобилния телефона на подсъдимия и
той се е държал груба с нея, като й казал, че колата няма да я видят, то тя не
би знаела номера на телефона на Н.. А факта, че го знае се установи безспорно в
съдебно заседание, т.к. тя посочи точния телефонен номер, а Н. потвърди, че
той е негов.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подс. А.Н. е осъществил престъпния състав на чл.206 ал.1 от НК, като през
м.април 2010г. в с.Церово, обл.Пазарджик
противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Опел
Калибра” с ДК№ *** на стойност 1300 лв., собственост на С.К.А. ***, ползван от П.С.
***, който е владеел по силата на устна
уговорка с К за извършване на ремонт.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимият е имал
представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи видът и размерът на
наказанието съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието, която в конкретния случай е висока, предвид
демонстративния начин на извършване на деянието, с манифестиране на чувство за
безнаказаност . Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена опасност. Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, същият е с обременено съдебно
минало.
Действително за осъжданията му по НОХД
№ 428/05г., НОХД № 199/06г. и НОХД № 2678/06г. , с които подс.Н. е бил осъждан
на лишаване от свобода условно е настъпила реабилитация по право. Това е така,
защото деянията по тези три присъди са били в условията на реална съвкупност по
смисъла на чл.25 ал.1 от НК, но не са били групирани. Съдът обаче следва да ги
разглежда така сякаш са били кумулирани и е било определено едно общо най-тежко
наказание, което в случая е 1 година ЛС по НОХД № 199/06г. Изпитателния срок по
това дело в размер на три години е изтекъл на 27.04.2009г., като по време на
изпитателния срок подс.Н. не е извършил друго престъпление, поради което да е
следвало при условията на чл.68 ал.1 от НК да изтърпи отложеното наказание ЛС.
При това положение досежно осъжданията на лишаване от свобода условно подс.Н. е
реабилитиран по смисъла на чл.86 ал.1,т.1 от НК и следва да се третира като
неосъждан на ЛС. Той е осъждан за деяния, извършени в рамките на горепосочения
изпитателен срок, но му е налагано наказание пробация, което е способствало да
настъпи реабилитацията по право за споменатите вече три осъждания. Извън тях обаче подс.Н. е осъждан преди това
деяние още три пъти за престъпления отг ОХ, за които му е наложено наказание
пробация. В същото време е негативно охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането от страна на подсъдимия на установения
в страната правов ред, на правото на собственост и в желанието му да се
облагодетелства от чуждата вещ по бърз и престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, съдът прецени тежкото семейно материално положение и имотно
състояние на подсъдимия. Отегчаващо отговорността обстоятелство са негативните характеристични
данни и обремененото съдебно.
С оглед на горното и
като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, съдът даде превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като счете, че за постигане целите на наказанието
по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция спрямо подсъдимата и
обществото, на А.Н. следва да бъде наложено наказание от две години лишаване
от свобода.
С оглед данните за личността на
подсъдимия и преди всичко поради фактът, че той не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от ОХ – реабилитиран по право, както и поради обстоятелството,
че живее на съпружески начала с жена, от която има дете на 1 година и два
месеца, то намери, че преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание към
момента не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание
лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото
за изпитателен срок от пет години. Определянето на максималния изпитателен срок
следва да се обоснове отново с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
с данните за личността на подсъдимия и високата степен на обществена опасност
на деянието.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189 ал.3 от НПК, в а тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по
делото разноски за експертиза и същият бе осъден да заплати в полза на държавата,
по сметка ОД на МВР Пазарджик сумата в размер на 53 лева, а по сметка на ПРС –
в размер на 15 лева.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: