№ 20986
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110173557 по описа за 2024 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Следва да се уважи искането на ищеца за изискване преписка по извършена на
ответника проверка № . на . което искане е обосновано с твърдение, че същата е инициирана
във връзка с прекратяване на трудовия договор на ищцата, поради което се явява относимо
към предмета на доказване по делото.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ищеца за допускане събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели за установяване на
характера и естеството на работата с оглед забраната на чл. 165, ал. 1, т. 3 ГПК за
установяване със свидетели на същественото съдържание на трудовия договор и липсата на
съгласие от страна на ответника за допускане на свидетели и изричното му
противопоставяне. Искането в останалата част относно допускане събиране на гласни
доказателствени средства за установяване на други относими факти е неконкретизирано,
поради на което на ищеца следва да се даде възможност да посочи за какви други факти иска
да бъдат събирани гласни доказателства.
Не следва да се уважават доказателствените искания на ищцата за задължаване на
ответника да представи намиращи се в негово държане документи по реда на чл. 190 ГПК,
включително в оригинал по реда на чл. 183 ГПК (трудов договор от 06.03.2003г.), тъй като
част от тях са представени от ответника в заверен от адвокат препис, поради което имат
силата на официално заверени документи по чл. 32 ЗА, а представянето на такъв препис е
приравнено по значение на представяне на оригинала на същия съгласно чл. 183 ГПК, в
друга част са неотносими към предмета на доказване по делото (работни графици за
положен извънреден труд, графици относно дните и смените на работа на работниците на
ответника), а трета част не касаят спорни между страните обстоятелства.
1
Не следва да се допуска и поисканата от ищцата съдебно-икономическа експертиза,
което е насочено към установяване на факти, неотносими към предмета на доказване по
делото, а установяване на въпроса относно размера на последното получено от ищцата
брутно трудово възнаграждение не е спорен между страни и установяването му по делото не
е необходимо.
На ответника следва да се издаде поисканото съдебно удостоверение за снабдяване с
информация от . за провеждане на насрещно доказване по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, с молбата на ищцата с вх. № 15410 от
16.01.2025г. и отговора писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК . в едноседмичен срок от съобщението да
представи по делото в заверен препис документи по преписка за извършена проверка по
сигнал № . от 25.11.2024г., подаден от А. И. К..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата най-късно в съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да му послужи пред ., за
снабдяване с информация дали А. И. К. е получавала доходи от трудови или други
правоотношения за периода от 15.10.2024г. до датата на справката, по проект, представен от
ответника в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис
за връчване на ответника, да посочи за какви други факти по делото иска да бъдат събирани
гласни доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.06.2025г. в 10.30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са обективно съединени искове – установителен иск с правна
квалификация чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ за прогласяване на недействителността на клаузата на
чл. 2.1 от допълнително споразумение № .г., в сила от 01.07.2024г. към трудов договор № .
конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № .г., с която трудовият й договор
е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ, конститутивен иск с правна квалификация чл. 344,
2
ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност . и
осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане
на ответника да заплати сумата от 18720 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие незаконното уволнение, за периода от 15.10.2024г. до 15.07.2025г.
Ищецът А. И. К. твърди, че по силата на трудов договор № .г. заемала при ответника
длъжността .. Със споразумение № .г. страните се съгласили за изменение на длъжността и
мястото в организационната структура на ответника, по силата на което ищцата преминала
на длъжността . при ответника. С посоченото споразумение (чл. 2.1) бил уговорен 6-
месечен срок за изпитване в полза на работодателя, а в чл. 2.2. от договора било уговорено,
че при неуспешно преминаване на изпитателния срок, служителят ще премине на старата си
позиция .. Твърди, че длъжностната характеристика за новата длъжност не била подписа от
страните по трудовото правоотношение, нито била датирана. Със заповед № .г. трудовото
правоотношение на ищцата било прекратено, считано от 15.10.2024г., на основание чл. 71,
ал. 1 КТ преди изтичане на срока за изпитване, но работодателят не спазил чл. 2.2. от
споразумението относно преминаването на ищцата на старата й длъжност .. Ищцата
поддържа, че уволнението е било мотивирано от несъгласието й и изразеното становище за
нарушаване на графиците на работа, нарушение на междудневната почивка и повече от 300
часа положен извънреден труд без нейно съгласие. За това била сезирана и „. с подаден от
ищцата сигнал № . от 25.11.2024г. Ищцата оспорва клаузата на чл. 2.1 от допълнителното
споразумение от 01.07.2024г., предвиждаща срок за изпитване в полза на работодателя, като
счита, че същата е недействителна, тъй като е включена след приемането й на работа и
изпълнение на трудовите й задължения повече от 20 години при същия работодател за
длъжност със същото съществено съдържание, каквото е имала и предходно заеманата
длъжност при ответника. Счита, че клауза за срок за изпитване, включена за първи път при
преназначаването е недопустимо, а освен това представлява заобикаляне на закона,
действие, с което работодателя е целял прекратяването на трудовия договор по облекчен ред,
не по причини, свързан с изпълняваната длъжност. Това личало и от основните трудови
функции на длъжността . и ., които се припокривали, като втората включвали в обема си
трудовите задължения на първата и отделно допълнителни отчетнически и ръководни
функции. Същите били и в един отдел от структурата на работодателя, като годността на
ищцата да изпълнява длъжността била изпитана още при сключване на трудовия договор на
06.10.2003г. Работодателят не провел и обещаното въвеждащо обучение за новата длъжност,
което било аргумент в подкрепа на поддържаното, че същият е третирал двете длъжности
като еднакви. С оглед изложеното моли съдът да прогласи недействителността на клаузата
по чл. 2.1. от споразумение от 01.07.2024г. поради противоречие на закона (чл. 70, ал. 5 КТ)
и поради неговото заобикаляне по гореизложените причини, както и да приеме за незаконно
и да отмени уволнението, извършено със заповед № .г. Като отделно основание за
незаконността на уволнението поддържа и неспазването от страна на работодателя на
предвиденото в чл. 2.2. от споразумението от 01.07.2024г. задължение при неуспешно
преминаване на изпитателния срок да възстанови ищцата на заеманата до уволнението
длъжност .. Моли да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност .. Твърди,
3
че вследствие на незаконното уволнение е претърпяла вреди под формата на пропуснати
ползи вследствие неполучаване на уговореното месечно брутно възнаграждение, с оглед на
което претендира ответникът да й заплати обезщетение в размер на 18720 лв. за периода от
15.10.2024г. до 15.07.2025г., като твърди, че по силата на действащ към датата на
уволнението колективен трудов договор в предприятието срокът на дължимото обезщетение
поради оставане без работа вследствие на незаконното уволнение е уговорен на 8 месеца, а
последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
се равнява на сумата от 2340 лв. Претендира и разноски за производството.
Ответникът . е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който е
оспорил предявените искове. Посочва, че между страните първоначално е бил сключен
срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ с № .г. на длъжността ., който е
изменен с допълнително споразумение № . с което е увеличено трудовото й възнаграждение,
а с допълнително споразумение № .г. трудовото правоотношение е изменено в такова за
неопределен срок. Със следващо допълнително споразумение № .г. страните се съгласили да
изменят наименованието на длъжността от . в ., която длъжност ищцата е заемала до
30.06.2024г. с трудови функции, определени в длъжностна характеристика от 01.01.2010г.,
връчена на ищцата за подпис на 22.12.2009г.С допълнително споразумение от 27.06.2024г.
ищцата била преназначена на от длъжност . в длъжност ., за която нова длъжност бил
включен срок за изпитване в полза на работодателя. Трудовите задължения за новата
длъжност били определени в длъжностна характеристика, която ответникът счита, че е
стигнала до знанието на ищцата щом същата я представя като доказателство с исковата
молба. Ответникът-работодател счита, че законосъобразно е упражнил правото си да
прекрати трудовия договор преди изтичане на срока за изпитване, тъй като не е нарушена
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ поради факта, че до подписване на допълнителното
споразумение от 27.06.2024г. не е имало предходна клауза за изпитване, а такава е включена
едва в допълнително споразумение № .г. и то за новата длъжност ., възложена на ищцата за
изпълнение. Поддържа, че законът не въвежда ограничение за момента за включване на
клауза за изпитване в трудов договор, а качествата на ищцата за изпълнение на предходната
длъжност . са неотносими към оценката на нейните качества и умения да се справя с новата
длъжност .. С оглед еднократния характер на клаузата за изпитване счита за ирелевантен
въпросът дали е налице сходство между двете заемани при ответника от ищцата длъжности,
но в случай че същите бъдат изследвани поддържа и че двете длъжности не са еднакви по
обем и характер на трудовите задължения, като длъжността . включва две нови групи
съществени задължения, каквито са отчетническите и ръководни функции. Ответникът
счита и че клаузата на чл. 2.1 от допълнителното споразумение от 27.06.2024г. не е
недействителна и поради заобикаляне на закона, тъй като с включването й в споразумението
работодателя не е преследвал забранен или непозволен от закона резултат, а е било
единствено с цел проверка годността на ищцата за длъжността .. Оспорва действителността
на клаузата на чл. 2.2 от допълнителното споразумение, с което страните са постигнали
съгласие при неуспешно преминаване на изпитателния срок да възстанови ищцата на
4
заеманата до уволнението длъжност . поради противоречие със закона, а именно опит да се
уговори основание за прекратяване на трудовия договор, извън изчерпателно посочените в
КТ или специален закон основания, както и поради противоречие на чл. 71 КТ поради
уреждане на трета, различна възможност от предвидените в тази разпоредба – прекратяване
на трудовото правоотношение в срока за изпитване или сключване на окончателен трудов
договор. Поради изложеното ответникът намира, че като е имал право да прекрати трудовия
договор преди изтичане на срока за изпитване без предизвестие законосъобразно е упражнил
това свое право, с оглед на което предявеният иск за отмяна на уволнението и обусловените
от същия искове за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение са
неоснователни и следва да се отхвърлят. Независимо от изложеното искът за заплащане на
обезщетение за оставане без работа се оспорва и по основание и размер поради липса на
доказателства за оставане на ищцата без работа за пълния 8-месечен срок, предвиден в
колективния трудов договор. Ответникът не оспорва, че размерът на последното получено от
ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението се
равнява на сумата от 2340 лв. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски за производството.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи съществуването на трудово
правоотношение с ответника със съответните изменения, което е било прекратено с
процесната заповед на посоченото основание, които обстоятелства не са спорни между
страните, както и че е останал без работа за съответния период, наличието на сключен
колективен трудов договор, действащ в предприятието към датата на уволнението,
установяващ максимален период от 8 месеца на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ,
съответно размера на последното получено брутното трудово възнаграждение преди
уволнението, както и твърдените основания за нищожност на клаузата на чл. 2.1 от
допълнителното споразумение от 27.06.2024г., в сила от 01.07.2024г. и по-специално за
нейното повторно уговаряне за една и съща работа, както и да е включена с единствената
цел да се прекрати трудовото правоотношение на ищцата по облекчен ред, а уволнението да
е извършено при злоупотреба с право по причини, свързани с несъгласието на ищцата и
изразеното становище за нарушаване на графиците на работа, нарушение на междудневната
почивка и повече от 300 часа положен извънреден труд без нейно съгласие.
В тежест на ответника е да твърдяното основание за недействителност на клаузата на
чл. 2.2 от допълнителното споразумение от 27.06.2024г., в сила от 01.07.2024г., както и
законността на извършеното уволнение – че е извършено в уговорения между страните срок
за изпитване.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото на обстоятелствата,
че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността ., както и че с допълнителното споразумение от 27.06.2024г., в
сила от 01.07.2024г, същата е преназначена на длъжност . с уговорен срок за изпитване в
полза на работодателя от шест месеца, предвиден в клаузата на чл. 2.1 от споразумението, че
страните са уговорили в чл. 2.2 от споразумението, че при неуспешно преминаване на
5
изпитателния срок ищцата ще премине на заеманата преди това длъжност ., че с процесната
заповед № .г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 71, ал. 1
КТ, че в предприятието на ответника е към датата на уволнението, установяващ максимален
период от 8 месеца на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, както и че размерът на
последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
преди уволнението се равнява на сумата от 2340 лв.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6