Р Е Ш Е Н И Е № 323
гр. Сливен, 11.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В. като разгледа докладваното
от председателя гр. д. № 295 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано
по молбата за допускане на развод по
взаимно съгласие с правна квалификация чл. 50 от СК. Движи се по реда на чл. 330
и следващите от ГПК.
Предявена е молба
за прекратяване на брака, сключен на 31.05.1987 г. в гр. Сливен по взаимно
съгласие, който е първи по ред и за двамата. Сочат, че от брака си нямат
ненавършили пълнолетие деца. От дълги години не живеят заедно, тъй като
молителката живее и работи извън България.
Постигнали са
споразумение при условията на чл. 51 от СК по всички пунктове в брачния процес.
Молят брака да се прекрати без съда да се произнася относно вината. След
прекратяване на брака молителката ще продължи да носи брачното си фамилно име Н..
Страните нямат претенции, относно семейното жилище, нямат неуредени имуществени
отношения. Не претендират издръжка един спрямо друг. Разноските по делото да
останат така както са ги направили.
В съдебно заседание молителите се явяват лично
и с пълномощник, поддържат молбата и изложеното в нея споразумение.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Молителите са сключили граждански брак на 31.05.1987 г. в гр. Сливен, за
което е съставен Акт за граждански брак № 337. Нямат ненавършили пълнолетие деца.
Съпрузите
са решили да прекратят брака си по взаимно съгласие, което е сериозно взаимно и
непоколебимо, без да се издирват причините довели до разстройство на брачните
отношения.
Молителите са постигнали съгласие по всички
въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 51 от СК и са уредили личните и
имуществените си отношения след прекратяване на брака.
Горната фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Молбата е допустима. Налице е
положителната процесуална предпоставка, визирана в чл. 50 от СК за водене на
настоящото производство. Молбата за развод по взаимно съгласие е
основателна и като такава следва да бъде уважена. Желанието на страните е
сериозно и непоколебимо по време на проведения процес.
Съдът не следва да издирва мотивите за това
решение на съпрузите. Изложеното споразумение отговаря на изискванията на чл.51
от СК. В него са уредени всички лични и имуществени отношения между съпрузите.
След
прекратяване на брака молителката ще носи брачното си фамилно име Н..
Нямат претенции, относно семейното жилище, тъй
като не е било тяхна собственост и отдавна не живеят в него. Не претендират
издръжка помежду си. Нямат неуредени имуществени отношения. Разноските по
делото остават за страните, така както са ги направили, а дължимата държавната
такса ще заплатят поравно.
Окончателната
д.т., която съда определя е в размер на 60 лв. и съгласно споразумението ще се
заплати поравно от молителите.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключеният
граждански брак с Акт № 337 на 31.05.1987 г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние в гр. Сливен между Й.В.Н.,
с ЕГН ********** и Я.М.Н., с ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: ***-3-12, чрез адв. Р. ***.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между страните споразумение с правно основание чл. 51 от СК.
След прекратяване
на брака Я.М.Н., с ЕГН **********, ще носи брачното си фамилно име Н..
Страните не
претендират издръжка помежду си.
ОСЪЖДА Й.В.Н., с ЕГН **********
да
заплати в полза на съдебната власт
окончателна д.т. в размер на 30 лева.
ОСЪЖДА Я.М.Н., с ЕГН ********** да
заплати в полза на съдебната власт
окончателна д.т. в размер на 30 лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: