Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 903 20
юли 2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на осми юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар Вяра Стоянова
като разгледа административно дело номер 1772 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на С.М.Т. ***, против
заповед № РД -09-138 от 04.11.1998 г. на кмета на община Камено, с която, на
основание чл.93 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство/ППЗТСУ/ и доброволното съгласие на пряко заинтересованите стопани, предявено с нотариално заявление, вх.№ 203/02.11.1998 г.,
е одобрено изменението на дворищната
регулация на парцел I 121 и II 121, кв.64 по плана на с.Ливада и са
обособени парцели I
121 и II 121 по червените черти, надписи и щрихи на приложената към
заповедта скица-проект.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че заповедта е
издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния
закон. Сочи, че като собственик на УПИ I 121 не е инициирала изменение на
действащата към 1998 г. дворищна регулация; не е участвала в производството и
не е изразила становище. Като заинтересована страна, не уведомена за издаването
на оспорената заповед, с която се променят границите и площта на имота. Иска да
се отмени заповедта. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - кмет на община Камено, редовно уведомен, не се явява,
не се представлява и не е взел становище по жалба. Представил е
административната преписка по издаване на процесната заповед.
Заинтересованите страни - В.Д.К. и Р.Д.К./наследници
на Е.М.Д./, представлявани от техния законен представител Д.В.К., чрез
процесуалния си представител, оспорват жалбата. Считата същата за недопустима,
респ. неоснователна. Ангажират доказателства. Претендират разноски. Представени
са писмени бележки.
Административен съд Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбоподателят се легитимира като собственик
на УПИ І 121, кв.64 по плана на с.Ливада, засегнат от процесното изменение на
дворищната регулация, не е участвала в административното производство по
издаване на процесната заповед, за която не е била и уведомена по надлежния
ред.
Ето защо, съдът приема, че жалбата е подадена
в предвидения от закона срок, от надлежна страна, атакува индивидуален
административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е основателна, при
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с нотариален акт № 129, том I, дело
№ 231/95 г. от 18.01.1995 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка на нотариус, районен съд Бургас, М.* Георгиев и Я.*
Георгиева са прехвърлили на жалбоподателя С.М.Т. правото на собственост върху
недвижим имот, засегнат от процесното изменение, представляващ дворно място
парцел I 121, кв.64 по плана на
с.Ливада, Бургаско, регулиран от 1 150.00 кв.м/л.5 от делото/.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 111, т.X, дело № 3502/96 от 07.05.1996 г. на нотариус, районен
съд Бургас, М.* Георгиев и Я.* Георгиева са прехвърлили на Г.* Владева недвижим
имот, засегнат от процесното изменение, представляващ дворно място, парцел II 121, кв.64 по плана на
с.Ливада, Бургаско, регулиран от 650.00 кв.м/л.28 от делото/.
Със заявление, подадено от Г.* Владева и М.*
Георгиев, чрез кмета на община Камено до Обл. НС, у-ние „ТСУ“, рег. №
203/02.11.1998 г., с нотариална заверка на съдържанието и подписите на
заявителите, е поискано, на основание чл.93 ППЗТСУ, изменение на дворищната
регулация на парцел II 121 в кв.64 по плана на
с.Ливада по червените защриховани линии в скица, приложена към заявлението/л.17
от делото/.
Въз основа на подаденото заявление, рег.№
203/02.11.1998 г. и на основание чл.93 ППЗТСУ, е издадена оспорената в
настоящото производство заповед № РД -09-138 от 04.11.1998 г. на кмета на община
Камено, с която е одобрено изменението на дворищната регулация на парцел I 121 и II 121 в кв.64 по плана на с.Ливада и са обособени парцели I 121 и II 121 по червените черти,
надписи и щрихи на приложената към заповедта скица-проект/л.16 и 18 от делото/.
На 27.07.2015 г., Г.* Владева и Д.* Владев са
продали на Е.М.Д./ наследодател на заинтересованите страни В.Д.К. и Р.Д.К.,
съобразно удостоверение за
наследници, изх.№ 94-01-42154/16.12.2019 г./л.16 от делото/, дворно място,
представляващо УПИ II 121, кв.64 по плана на
с.Ливада, община Камено, с площ 650.00 кв.м/виж.нот.акт №74, т.27, дело №4816,
вх.рег.9387827.07.2015 г. на служба по вписванията Бургас, л.27 от делото/.
Заповед № РД -09-138 от 04.11.1998 г. на кмета
на община Камено е предмет на оспорване в настоящото производство.
При тези факти се налагат следните правни
изводи:
На първо място, заповед №РД-09-138 от
04.11.1998 г. е издадена от компетентен орган-кмет на община Камено, съобразно
нормата на чл.93, ал.5 ППЗТСУ/ред.ДВ, бр.48/1985 г./ и в предвидената от закона
форма.
По отношение приложението на материалния закон
и процесуалните правила, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.93, ал.1 ППЗТСУ, очертанията и размерите на парцелите по влезли в сила
дворищнорегулационни планове могат да се изменят по искане на пряко
заинтересуваните собственици, ако изменението не противоречи на правилата за
регулацията. При същите условия от парцели, отредени за определен имот, могат
да се образуват повече или по-малко парцели за същия имот. Правилото на чл.93,
ал.4 ППЗТСУ сочи, че искането по ал. 1
се прави с нотариално заверено заявление. Исканията по ал. 1 и 2 се придружават
от скица-проект за изменението, а искането по ал. 2 - и от съответния документ
за собственост. Според чл.93, ал.5 ППЗТСУ, когато искането е основателно,
изменението се одобрява със заповед на кмета общината или натоварено от него
длъжностно лице - за градове със съвет за териториално и селищно устройство,
строителство и архитектура, и със заповед на кмета на общината или натоварено
от него длъжностно лице - за другите населени места. Съобразно нормата на чл.93,
ал.6 ППЗТСУ, заповедта за изменение на дворищнорегулационния план по ал. 2 се
съобщава по реда на Гражданския
процесуален кодекс на заинтересуваните собственици, които могат да я
обжалват съгласно чл.
138, ал. 1, т. 2 и чл. 145 и следващите от закона.
В конкретния случай, липсва нотариално
заверено съгласие от жалбоподателя Т.,
която, към датата на подаване на заявление, рег.№203 от 02.11.1998 г., от Г.*
Владева и М.* Георгиев, е собственик на засегнатия от изменението УПИ І 121. Няма
данни жалбоподателят да е уведомен за инициираното от тях административно
производство. Не му е дадена възможност да се запознае с материалите по
административната преписка, да представи доказателства и да направи възражения.
Налице е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по чл.93, ал.4 ППЗТСУ, отм. което е
довело до нарушение на материалния закон-липса една от предпоставките, посочена
в чл.93, ал.1 ППЗТСУ, отм., а именно да бъде направено от всички пряко
заинтересувани собственици, за допускане на изменението, което налага отмяната
на заповедта като незаконосъобразна.
Вещото лице, по извършената съдебно-техническа
експертиза, прието без възражение, е изследвало урегулирането на дворище 121 в
кв.64 на с.Ливада от първата регулация с плана от 1935 г. до сега действащия
план на селото и е онагледило графиката на промените в дворищната регулация за
североизточната част от кв.64, включително за УПИ I 121, II 121, III 121 и IV121 в два броя комбинирани схеми/л.85 от делото/. В
резултат на одобреното с оспорената заповед
изменение на регулационната граница между УПИ I 121 и II 121 в кв.64 по плана на
с.Ливада, от площта на УПИ I 121 се
отнема площ от 650.00 кв.м, която се придава към УПИ II 121, т.е УПИ I 121 става с площ 500.00
кв.м, а УПИ II 121 с площ 1 300.00 кв.м.
Вещото лице е посочило, че при извършени справки в община Камено не са му
представени документи, удостоверяващи уреждане на сметките по регулация между
собствениците на двата УПИ за отнетата и придадена площ, което води на извода
за неприложена дворищна регулация, одобрена с процесното изменение.
Доводите, изложени от процесуалния
представител на заинтересованите страни, относно обхвата на притежаваното,
респ. прехвърлено право на собственост върху УПИ І 121 на жалбоподателя от
нейния праводател М.* Георгиев, касаят вещноправен спор и са неотносими към
предмета на спора.
Изложеното мотивира съда да приеме, че
заповедта е незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този изход на спора и предвид направеното искане,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски,
които са общо в размер на 1 384.00/хиляда триста осемдесет и четири/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и
заплатена за производството държавна такса; 674.00/шестстотин седемдесет и
четири/лева възнаграждение за вещо лице и 700.00/седемстотин/ лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така и на
основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № РД -09-138 от 04.11.1998 г.
на кмета на община Камено, с която, на основание чл.93 ППЗТСУ, и доброволното
съгласие на пряко заинтересованите стопани, предявено с нотариално заявление с вх.№ 203/02.11.1998 г.,
е одобрено изменението на дворищната регулация на парцел I 121 и II 121 в кв.64 по плана на с.Ливада и са обособени парцели I 121 и II 121 по червените черти,
надписи и щрихи на приложената към заповедта скица-проект.
ОСЪЖДА община Камено да заплати на С.М.Т. ***,
разноски в размер на 1 384.00/хиляда триста осемдесет и четири/ лева.
Решението може да се обжалва, в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: