Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1164
гр.
Пловдив, 17.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на дванадесети юни, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2914 по описа за 2019 година на ПРС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 413610-F463254/27.02.2019 година на Ж.Н.М. на
длъжност Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и
чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН на
„ГИРО ЛЕНД” ЕООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.”България” № 142Б, представлявано от А.Х.К. с ЛНЧ ********** е наложена „имуществена санкция” в размер на 600
/шестстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Дружеството –
жалбоподател с жалбата си твърди, че НП е незаконосъобразно, моли същото да
бъде отменено и представя доводи по същество на искането си.
Дружеството –
жалбоподател редовно призовано чрез своя представляващ, в съдебно заседание не
се представлява.
Въззиваемата
страна редовно призована, в съдебно заседание изпраща представител юрк.И.К.която представя становище за неоснователност на
жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В пледоарията си представи доводи по
същество на искането си.
Съдът след като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление /НП/, намери за установено следното:
На 19.12.2018г., в 18,45 часа в гр.Пловдив, от
свидетелката А.Г.И. и Й.Н.Й.- служители на ЦУ на НАП е извършена проверка в обект – заведение за
бързо хранене, находящ се на бул.”България” № 142Б стопанисван от дружеството –
жалбоподател. Служителите на НАП, в присъствието на представляващия дружеството
А.К. извършили проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта
фискално устройство „DATECS DP - 25 T KL” с индивидуални номера DT 507779 и ИН на ФП 02507779. В хода на
проверката е било установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно
изведени” суми промяна на касовата наличност в размер на 595,90 лева,
представляваща парични средства налични във ФУ. При проверката било установено,
че наличното в обекта фискално устройство конструктивно притежава възможността
да се извършват операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Проверяващите
възприели нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че в
случая не е регистрирана промяна на касовата наличност в размер на 595,90 лева
чрез операцията „служебно изведени" суми.
На основание чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
фискалното устройство /ФУ/ се регистрира във фискалното устройство чрез
операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.
На място в обекта бил съставен и връчен протокол
за извършена проверка /ПИП/ № АА 0223556 от 19.12.2018г.
На 27.12.2018г. свидетелката А.И. съставила
и връчила на представляващия дружеството акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ сер. АN № F463254/27.12.2018г. за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който саморъчно вписал в акта „нямам
възражения”. Въз основа на този АУАН, в срок е издадено атакуваното НП, в който е посочено че нарушението не е довело до неотразяване на
приходи и че е извършено за първи път.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приетите писмени доказателства - ПИП № АА 0223556 от 19.12.2018г., показания на
свидетелката А.И., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви и
убедителни.
По
делото няма доказателства противни на така възприетото, което да налага
отделното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок и от
надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да
си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната
административно – наказателна санкция.
Разгледана по съществото съдът намира жалбата
като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да
се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване.
В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган
или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение
може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с
тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание
или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите
на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:
С
обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран за нарушение реда и начина за
отчитане на фискално устройство, което не е довело до неотразяване на приходи,
изразяващо се в това, че на 19.12.2018г. е констатирана разлика в размер на 595,90
лева представляваща разлика между
наличността по документи и фактическата наличност /в касата/ в размер на 699,10
лева, т.е. не е регистрирана промяна на касовата наличност в размер на 595,90
лева чрез операцията „служебно изведени" суми, като наличното в
проверявания обект фискално устройство, конструктивно притежава възможността да
се извършват операциите „служебно въведени" и „служебно изведени"
суми – нарушение на чл.33, ал.1 от горецитираната наредба вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
При
така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган
законосъобразно е приел, че е нарушен чл.33, ал.1 от горецитираната наредба вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, поради което и на основание
чл.185, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600 лева.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган като същото съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл.57 от ЗАНН. В него са посочени времето,
мястото и начина на извършване на
нарушенията, доказателствата, които го потвърждават,
което е напълно достатъчно да бъде индивидуализирано нарушението. Административното обвинение е формулирано ясно и точно, както
от фактическа, така и от правна
страна и при издаване на обжалваното
наказателно постановление са спазени всички
административно-производствени правила.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
наказателното постановление обуславящи неговата отмяна.
|
|
В чл.93 т.9 от НК, приложим съгласно чл.11
от ЗАНН и в административно-наказателното производство, е дадено определение на
понятието „маловажен случай”. Такъв е налице когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. В конкретния случай не може да обоснове
маловажност на нарушението липсата на настъпили вреди от него, тъй като то е от
типа на формалните нарушения и е съставомерно и при
липса на вредоносен резултат. Извършването на нарушение, от което има настъпили
щети за фиска е друго по вид нарушение, санкционирано
със съответното наказание.
В случая за
извършеното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева,
която по размер е предвиден в чл.185, ал.1 от ЗДДС който посочва, че „На лице,
което не издаде документ по чл.118, ал.1 се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.”/ при
съблюдаване разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС която определя, че „Извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1”
В същото време съдът намира, че наказващият орган не е
съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил имуществената
санкция в размер над установения в
санкционната разпоредба законов минимум без да посочва мотиви за неговото
определяне в този размер. При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства по случая - от една страна обстоятелството, че
деянието не води до неотразяване на приходи, а от друга страна нарушението е
извършено за първи път и не са налице настъпили допълнителни вредни последици
съдът намира, че е налице превес на смекчаващите спрямо отегчаващите
обстоятелства, поради което наложената на дружеството – жалбоподател
имуществена санкция следва да се определи
на законоустановения минимум а именно 500 лева, в какъвто смисъл следва да се
измени обжалваното наказателно постановление.
Водим от изложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № /НП/ № 413610-F463254/27.02.2019
година на Ж.Н.М на длъжност Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/
и чл.3, ал.2 от ЗАНН на „ГИРО ЛЕНД” ЕООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.”България” № 142Б, представлявано от А.Х.К.
с ЛНЧ ********** е наложена „имуществена
санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС в ЧАСТТА относно размера на Наложената Имуществена
Санкция КАТО Я НАМАЛЯВА на 500
/петстотин / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
чрез Районен съд гр.Пловдив пред Административен съд град Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
съдия: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.