РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 25 15.05.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 2023 по описа за 2019 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 8424/15.10.2019 г. от Н.А.К., със съдебен
адрес гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 4,
подадена чрез адв.Женета Иванова., против решение № 176/19.09.2019 г., постановено
по гр.д.№ 660/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което е допусната ДЕЛБА между С.Я.Н. и Н.А.К. по отношение на
следните недвижими имоти:
1)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.22 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота:
гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.4, находящ се в Сграда № 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор 11538.2.95; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по документ 45.18
кв.м.; прилежащи части: 3.81 кв.м. общи части; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 11538.2.95.3.23, 11538.2.95.3.21, под обекта –
11538.2.95.3.16, над обекта – няма;
2)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.23 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота:
гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.5, находящ се в Сграда № 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор 11538.2.95; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по документ 38.11
кв.м.; прилежащи части: 3.21 кв.м. общи части; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 11538.2.95.3.24, 11538.2.95.3.22, под обекта –
11538.2.95.3.17, над обекта – няма;
3)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота:
гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.6, находящ се в Сграда № 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор 11538.2.95; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по документ 66.71
кв.м.; прилежащи части: 5.63 кв.м. общи части; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 11538.2.95.3.23, под обекта – 11538.2.95.3.18, над
обекта – няма,
при квоти по ½ и.д.ч. за всеки един от
съделителите.
С първоинстанционното решение на
основание чл.344, ал.2 ГПК е постановено трите жилищни имота, представляващи:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.22, Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.23 и Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 11538.2.95.3.24, всички по КККР на гр.Свети Влас, да се ползват от
С.Я.Н. до окончателното извършване на делбата, като е
ОТХВЪРЛЕНА претенцията на Н.А.К. да му бъде предоставено ползването на
същите имоти до приключване на делбата.
Тази част на решението е обжалвана от Н.А.К. с
частна жалба, по която настоящият въззивен съд се е произнесъл с Определение №
ІІ-2546/30.12.2019 г. по възз.гр.д.№ 2023/2019 г. по описа на БОС, поради което
частната жалба не е предмет на настоящото въззивно производство.
С въззивната жалба на
Н.А.К.,
решението НРС се обжалва в частта му по
допускане на съдебната делба по отношение на недвижимите имоти. Въззивникът счита
постановеното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, постановено при липса на мотивна част. Според
въззивника, решението е неправилно, тъй като с исковата молба ищецът е поискал
от съда да допусне до делба трите самостоятелни обекта, легитимирайки се като
собственик въз основа на договор за доброволна делба, според който е придобил правото
на строеж на четири самостоятелни обекта, а с исковата молба е поискана делба
на три обекта, които обаче никога не са били изграждани, тъй като вместо тях е
било изградено едно единствено функционално обособено пространство. Поради това
и тъй като в решението си НРС не е коментирал каква е квадратурата на делбения
имот, въззивникът счита, че по делото не е конкретизиран процесния имот и дали
в неговите граници влиза ап.1, на ет.4, на кота +8,25, с площ от 70.07 кв.м.,
ведно с 5.12 кв.м.ид.ч., или този имот е изключен от процесния. При това
положение, според въззивника делбата е недопустима само за частта, която е
поискана в исковата молба, тъй като имотите, описани в нея не представляват
самостоятелни обекти, а са само част от реално съществуващия обособен обект,
т.е. описания в исковата молба предмет, за който се иска да се допусне делба,
не съществува и не може реално да се индивидуализира, както и няма пълно
съвпадение на неговите граници и площ с реално съществуващия обособен обект,
поради което районния съд е следвало да отхвърли иска. Сочи се също, че в
обжалваното решение е налице сериозно противоречие, тъй като съдът е допуснал
съдебна делба на трите имота, въпреки, че е установил от приетата СТЕ, че в
действителност тези имоти са обединени в едно общо обособено жилище и не
представляват самостоятелни обекти. При това съдът е индивидуализирал имотите по данните от КККР, без да изложи
мотиви защо е игнорирал експертното заключение, което според въззивника
съставлява порок на решението, който сочи на необоснованост на същото и е
основание за неговата отмяна. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да отхвърли иска за делба. В случай, че се допусне делба на процесните имоти,
моли съда да се съобрази, че същите са делими. Не се правят доказателствени
искания.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия-ищец С.Я.Н., подаден чрез пълномощник адв.Таня Илиева, с които
въззивната жалба на И. Б.се оспорва като неоснователна, като са изложени
пространни съображения. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваните части. Не се правят нови
доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата
на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Производството по делото е за делба в първа фаза – по допускане
на делбата.
Исковата
молба е подадена от С.Я.Н. против Н.А.К. за делба на съсобствени между тях недвижими
имоти:
1/ СОС
с идентификатор 11538.2.95.3.22 по
КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота: гр.Свети Влас, сграда 3, ет.4, ап.4, с площ от 45.18
кв.м. и
прилежащи части 3.81 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж,
2/ СОС
с идентификатор 11538.2.95.3.23 по
КККР на гр.Свети
Влас, общ.Несебър,
адрес на имота: гр.Свети
Влас, сграда 3, етаж 4, ап.5, с площ от 38.11
кв.м. и
прилежащи части 3.21
кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж,
3/ СОС
с идентификатор 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър,
адрес на имота: гр.Свети Влас, сграда 3, етаж 4, ап.6, с площ от 66,71 кв.м. и прилежащи части 5.63
кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж,
всички самостоятелни обекти находящи се в сграда № 3,
разположена в ПИ
с идентификатор 11538.2.95 по КККР на
гр.Свети Влас.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е придобил недвижимите имоти по време на брака си с Е.
Ц. П.-Н.и изброява документите, които го легитимират като собственик на 1/2 ид.ч. от тях, а ответникът е придобил придобил
другата 1/2 ид.ч. от процесните имоти чрез продажбени и дарствени сделки, по които прехвърлител е Е. Ц. П.-Н., като се описват документите, които
обективират тези сделки. Моли делбата да бъде допусната между страните при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всеки един
съделителите.
С допълнителна молба ищецът уточнява, че по силата на учредено и реализирано
право на строеж и последваща доброволна делба, той заедно с бившата си съпруга Е. П.-Н. са придобили по време на брака
собствеността върху процесните недвижими имоти и са притежавали същите в режим
на съпружеска имуществена общност до прекратяването на брака им с развод,
когато е възникнала обикновена съсобственост между тях, а впоследствие Е. П. е
прехвърлила имотите на ответника Н.К..
В депозирания в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът Н.К.
е оспорил иска
за делба като неоснователен с твърдения за недоказаност наличие на съсобственост с ищеца. Ответникът е признал, че притежава 1/2 ид.ч. върху трите
недвижими имота, но счита за невъзможна реалната им делба, поради това, че върху имотите е наложена възбрана
до размера на 1/2 ид.ч.
В
съдебното заседание пред НРС ответникът чрез
процесуалния си представител е изразил становище за
основателност на иска
за делба на имотите при
квоти между съделителите по 1/2 ид.ч.
за всеки от двамата.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, и съдебно-техническа експертиза,
ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения.
След извършен съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че въведеното като предмет на делбата имущество е
категорично установено по делото, като процесните имоти са придобити от страните, както следва: Ищецът С.Н. –
въз основа на надлежно учредено, възникнало и упражнено право на строеж, което е станало по време на брака му с Е. П., като с изграждането на обектите, същите са се
притежавали от двамата съпрузи в режим на СИО до
прекратяване на брака им с развод на 10.06.2016 г., когато в резултат на прекратената имуществена общност е
възникнала обикновена съсобственост по отношение на трите процесни имоти, като всеки от бившите съпрузи е
продължил да бъде собственик на по 1/2 ид.ч., съгласно чл.28 СК,
поради което на това основание ищецът С.Н.
е собственик към момента на предявяване от него на иска за делба на 1/2 ид.ч. от всеки от трите делбени имота. Ответникът Н.К. е придобил собствеността върху останалата 1/2 ид.ч. от трите самостоятелни обекта на основание сключените на 31.08.2017 г. сделки за дарение и покупко-продажба с прехвърлител Е. П., поради което е собственик на 1/2 ид.ч. от процесните имоти към момента на предявяване на иска за
делба. Районният съд е приел, че
делбата на имотите следва да бъде допусната
съгласно вписаните основни техни кадастрални данни, макар те да не отразяват
действителното им състояние
(трите имота са обединени фактически в едно жилище), което би имало значение за начина на извършване на
делбата, но не и за допускането на имотите до делба. За неоснователни са счетени доводите
на ответника, че вписаната възбрана върху
недвижимите имоти, респ. идеална част от тях, представлява пречка на бъде
извършвана делба и въобще собственикът да се разпорежда с възбранения имот, за което съдът се е позовал на
практика на ВКС. По тези съображения, НРС е приел, делбата следва да бъде допусната между ищеца и
ответника, на които се установи, че принадлежи правото на собственост върху
трите процесни имота, при доказаните равни дялове от правото на собственост –
по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата съделите, поради което е уважил иска за делба между
посочените страни и квоти.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на решението се проверява само в
рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
След преценка
на събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира следното:
Фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд
е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства,
въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни
за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и
изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което БОС я
възприема изцяло и препраща към нея,
като не е необходимо събраните пред районния съд доказателства
отново да се преповтарят в настоящото решение.
По възраженията на ответника, съдът намира следното:
По делото не
се спори, че към момента на подаване на исковата молба за делба страните са
съсобственици на процесните имоти – СОС с идентификатор
11538.2.95.3.22, с площ
45.18
кв.м. и
прилежащи части 3.81 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и от
правото на строеж; СОС с идентификатор 11538.2.95.3.23, с площ
38.11
кв.м. и прилежащи части 3.21 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж; и СОС
с идентификатор 11538.2.95.3.24, с площ 66,71 кв.м.
и прилежащи части 5.63 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,
всички обекти находящи се на четвърти етаж в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор 11538.2.95 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър. За всяка от страните са представени
писмени доказателства – нотариални актове и договори за доброволна делба, които
ги легитимират като собственици на по 1/2 ид.ч. от имотите, като не са оспорени
по делото.
Възраженията
във въззивната жалба се свеждат до наличието според въззивника на противоречие
в индивидуализацията на недвижимите имоти, предмет на съдебна делба и
фактическото им състояние, като се твърди, че с исковата молба е поискана делба
на три обекта, които никога не са били изграждани, тъй като като вместо тях е
било изградено едно функционално обособено пространство, поради което въззивникът
счита, че по делото не е конкретизиран процесния имот и не е ясно дали в
неговите граници влиза ап.1, на ет.4, на кота +8,25, с площ от 70.07 кв.м.,
ведно с 5.12 кв.м.ид.ч., или този имот е изключен от процесния. Настоящият съд
намира тези възражения за неоснователни.
Действително,
видно от легитимиращия собствеността на ищеца документ – договор за доброволна делба от 14.11.2006
г., в дял на С.Н. и Е. П., които са били съпрузи към този момент, е поставено правото на строеж да изградят и станат
изключителни собственици
на:
1) Апартамент № 1, на четвърти жилищен етаж, на кота +8.25, на площ от 70,07
кв.м., ведно с 5,12 кв.м. ид.ч.
от общите части; 2) Апартамент № 4, на четвърти жилищен етаж, на кота +8,25, на площ от
45,18 кв.м., ведно с 3,81 кв.м. ид.ч. от общите части; 3) Апартамент № 5, на четвърти жилищен
етаж, на кота +8,25, на площ от 38,11 кв.м., ведно с 3,21 кв.м. ид.ч. от общите части, и 4)
Апартамент № 5, на четвърти жилищен етаж, на кота +8,25, на площ от 66,71
кв.м., ведно с 5,63 кв.м. ид.ч. от общите части, които апартаменти са предвидени да се
изградят,
съобразно одобрени архитектурни проекти и строителни разрешения в Жилищна
сграда № 3, състояща се от три етажа и складово
помещение, построена в поземлен имот с идентификатор 11538.2.95.
От приетата пред първата инстанция съдебно-техническа
експертиза се установява, че съгласно
архитектурните проекти на четириетажната жилищна сграда № 3, изградена в ПИ с идентификатор
11538.2.95, на
кота +8,256, т.е. на четвърто ниво на
строежа, на което
се намират процесните имоти, са предвидени
по проект складови помещения – 15 бр. складове, 6 бр. антрета и 9 бр. тераси, но този етаж е преустроен вътрешно без одобрени строителни книжа
в един апартамент – жилище. По този
начин, процесните три имота на място са обединени в едно жилище, действителното им
фактическо състояние е, че същите са функционално свързани и представляват едно
жилище, а
не са отделни самостоятелни обекти,
както са нанесени в кадастралната карта. Становището
на вещото лице е, че свързването на
отделните самостоятелни обекти в едно общо
жилище не е извършено въз
основа на одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, а е станало по време на
строителството в отклонение на одобрения проект, който предвижда на четвъртия етаж, на който се
намират процесните имоти, да бъдат изградени складови помещения, антрета и
тераси с етажна светла височина 2,50 м.
При изслушването на експертизата, вещото лице е заявило, че трите апартамента
се намират на четвъртия етаж, който е последен и всички помещения на този етаж
са превърнати в едно жилище, като на етажа няма друг самостоятелен обект освен
това обособено жилище, то заема целия етаж и е с чиста жилищна площ 150 кв.м.,
колкото е общата площ на отразените в КК процесни имоти като три самостоятелни
обекта.
С оглед заключението на вещото лице, съдът намира, че не
е налице противоречие в конкретизацията и идентичността на делбените имоти,
доколкото изграждането им не е било извършено въз основа на одобрения
архитектурен проект и функционалното им свързването в едно обособено жилище,
каквото е действителното им фактическо състояние, е извършено по време на
строителството също в отклонение от проекта. При така установените по делото данни,
несъстоятелно е да се застъпва обратната теза от въззивника в смисъл, че не е установен
имот, който да е обект в делбено производство, тъй като като горните
обстоятелства са му били известни, понеже правата на неговата праводателка Е.
П. също са произтичали от договора за доброволна делба от 14.11.2006 г., с
който тя се е легитимирал като собственик при извършването на сделките за
дарение и за продажба в полза на ответника. Не е налице неяснота и по въпроса дали в границите
на обособеното от трите процесни апартамента едно жилище е включен и ап.1, на
ет.4, на кота +8,25, с площ от 70.07 кв.м. или този имот е изключен от
процесния, тъй като от експертното заключение е установено, че на четвъртия
етаж няма друг самостоятелен обект освен
това обособено жилище, то заема целия етаж и е с чиста жилищна площ 150 кв.м.,
колкото е общата площ на отразените в КК три процесни имота. Предвид това,
настоящият съд намира за правилни изводите на НРС, че въведеното като предмет на
делбата имущество е категорично установено по делото, като изложените в тази
връзка възражения на въззивника са неоснователни.
Следва да се отбележи, че при допускането на делба съдът
следва да опише недвижимите имоти съобразно техния актуално-правен статут по
кадастралната карта и регистри на населеното място, а действителното им
фактическо положение е от значение за преценката на съда при извършването на
делбата. В този смисъл, съществуващото в случая несъответствие между описаните
в исковата молба имоти и тяхното действително фактическо състояние не води до
недопустимост на делбата на това основание.
Предвид
горните съображения, въззивният съд напълно споделя решаващите изводи на НРС,
че към момента на предявяване на иска за
делба е налице съсобственост между С.Н. и Н.К. по отношение на процесните
недвижими имоти, както и за размера на дяловете на съделителите, като тези
изводите на първата инстанция са формирани след обстоен анализ на доказателствения материал
и установяване на
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В случая,
обаче, след постановяване на първоинстанционното решение и в хода на въззивното
производство са настъпили нови факти от значение за спорното право, които съдът
е задължен да съобрази, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Пред настоящия
съд въззивникът Н.К. е представил Постановление за възлагане на недвижим имот
от 09.12.2019 г., издадено по изпълнително дело № 20197090400052 по описа на
ЧСИ Янко Бъчваров, рег.№ 709 с район на действие БОС, с което на основание
чл.496, ал.1 ГПК притежаваната от длъжника по изпълнението С.Я.Н. 1/2 ид.част от
процесните имоти – СОС с идентификатор 11538.2.95.3.22, СОС с идентификатор
11538.2.95.3.23 и СОС с идентификатор
11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, е възложена на Н.А.К.,
обявен за купувач след проведена публична продажба на имотите в периода
06.11.2019 г. – 06.12.2019 г. Видно от отбелязванията върху Постановлението за възлагане,
същото е влязло в сила на 06.01.2020 г. и е вписано в СВп – Несебър на 23.01.2020 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК, от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота. Постановлението за възлагане е
крайният акт, с който приключва публичната продан и с него обявеният за купувач
се легитимира като собственик на имота,
поради което публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за
придобиване на вещни права (ТР
№ 4/11.03.2019
г. на ВКС по т.д.№ 4/2017 г., ОСГТК).
Това
обуславя извода, че въззивникът Н.А.К. е станал единствен и изключителен
собственик на процесните имоти, които е придобил по силата на възлагане след
проведената публична продан на притежаваната от ответника С.Н. 1/2 ид.ч. от
имотите. Следователно, към момента на приключване на производството по делото
съсобствеността между страните е прекратена.
В случая не е налице основание за прекратяване на делото, тъй като няма сливане
на качеството на страните, нито липса на предмет на делото, а е установена липса
на съсобственост между страните, което обстоятелство е въпрос на преценка по
основателност на иска за делба.
С
оглед изложеното и съобразявайки
разпоредбата на чл.235,
ал.3 ГПК относно извънсъдебното ликвидиране на съсобствеността между страните по отношение
на процесните имоти, следва да се приеме, че предявеният иск за делба на тези имоти е неоснователен и следва бъде отхвърлен.
При този изход
на делото, съдът намира, че въззиваемият Н. има право на разноски за настоящото
производство, но такива не следва да му се присъждат, поради липсата на представени
доказателства за направените разходи пред БОС.
На основание чл.9
от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ищецът С.Н.
следва да заплати държавна такса в размер на 50 лв. за отхвърления иск за
делба.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 176/19.09.2019 г., постановено
по гр.д.№ 660/2018 г. по описа на РС-Несебър, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Я.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, против Н.А.К., роден на ***г., адрес: Р. Г.,
гр.В., област А., ул.“И.“ №*, иск за ДЕЛБА на следните недвижими имоти:
1)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.22 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота:
гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.4, находящ се в Сграда № 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор 11538.2.95; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по документ 45.18
кв.м.; прилежащи части: 3.81 кв.м. общи части; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 11538.2.95.3.23, 11538.2.95.3.21, под обекта –
11538.2.95.3.16, над обекта – няма;
2)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.23 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота:
гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.5, находящ се в Сграда № 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор 11538.2.95; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по документ 38.11
кв.м.; прилежащи части: 3.21 кв.м. общи части; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 11538.2.95.3.24, 11538.2.95.3.22, под обекта –
11538.2.95.3.17, над обекта – няма;
3)
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.2.95.3.24 по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър, адрес на имота:
гр.Свети Влас, Сграда 3, етаж 4, ап.6, находящ се в Сграда № 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор 11538.2.95; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ по документ 66.71
кв.м.; прилежащи части: 5.63 кв.м. общи части; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 11538.2.95.3.23, под обекта – 11538.2.95.3.18, над
обекта – няма,
ОСЪЖДА С.Я.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.9
ТДТССГПК да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер
на 50 лв. (петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.