Р Е Ш Е Н И Е
№ 362
29.06.2020 г. гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело
№ 278 по описа
за 2020 г. на Административен съд
– гр. Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на реда на чл.253,
вр. с чл.257 от Закона за ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/, вр. с
чл.145 от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба от „КАПИНА 71“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от П.И.К.,
депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. М.Б. против Разпореждане за насочване за
унищожаване на суровини и храни от животински произход № 0000364/04.03.2020 г., издадено от Официален ветеринарен лекар към
Областна дирекция по безопасност на
храните гр. Плевен, с което на основание чл. 257, ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 2, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВМД) са насочени за унищожаване 21311.122 кг месни продукти, находящи се в обект „Хладилна камера № 2“ в гр. Плевен, УПИ ХIII, кв. 609, собственост
на „КАПИНА 71“ ООД, който не е регистриран по реда на чл. 12 от Закона за
храните.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е постановен при неспазване на установената форма, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби - основания за оспорване по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК, поради следното:
В разпоредбата
на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК са установени изискванията за форма на
индивидуалния административен акт, като между тях в
т. 4 е визирано наличие на фактически и правни основания за издаване на акта. В
обжалваното разпореждане не се сочат фактически основания, досежно изводите на
административния орган, коя от хипотезите на чл. 257, ал. 1, т. 1-4 от ЗВМД е
приел, че е налице в настоящия случай, като не е посочено и начина, по който са
установени основанията за насочване за унищожаване.
Твърди се, че не е посочена и конкретна правна
норма на чл. 257, ал. 1 от ЗВМД. Съобразно същата разпоредба са предвидени шест
хипотези, в които могат да бъдат насочени за унищожаване суровини и храни от
животински произход, странични животински продукти и продукти получени от тях.
Сочи се че,
в разпореждането органът се е задоволил единствено да посочи най-общо, че на
основание чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 253, ал. 1, т. 3 от ЗВМД издава
съответния акт, като в текстовата част на разпореждането и като мотив е написал
съхраняване на посоченото в акта количество в обект
нерегистриран по реда на чл. 12 от ЗХ.
Навеждат се
доводи, че съобразно посочените от органа разпоредби в съответния закон липсва
предвидена възможност за налагане на принудителна административна мярка по реда
на чл. 253, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 257, ал. 1 от ЗВМД, поради съхраняване
на посочена стока в нерегистриран обект
и това е така, тъй като съобразно
разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗВМД изрично са посочени хипотезите, по
отношение на които е възможно налагане на ПАМ.
Сочи
се, че единствената хипотеза, която касае нерегистрирани обекти по реда на ЗХ е
точка 5 на чл. 257, ал. 1 от ЗВМД, където изрично е посочено, като изпълнително деяние производство. Навеждат се
доводи, че ако законодателят е приел, че принудителна
административна мярка по тази точка ще се прилага и по отношение на съхранението,
то същото е щяло да бъде предвидено и изрично обективирано в
съответната разпоредба.
Счита се, че не е приложена правилно и съответната
материална норма, тъй като само съхранението в нерегистриран обект липсва, като
предпоставка за налагане на ПАМ, която да обоснове разпореденото унищожаване.
На
следващо място се отбелязва, че посочената в разпореждането разпоредба на чл.
12 от ЗХ съдържа единадесет алинеи, като отново в акта не е посочено коя от
всичките алинеи на съответния член следва да се приеме, като основание за
съответната ПАМ.
Моли се да бъде отменено Разпореждане за насочване за унищожаване на
суровини и храни от животински произход № 0000364/04.03.2020 г., издадено от
Официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните -
гр. Плевен, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Ответната страна Официален ветеринарен
лекар към ОДБХ - Плевен д-р Д. К.
се явява лично. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваният
административен акт е законосъобразен. Излага твърдения, че качеството си на
специализиран орган за упражняване на държавен санитарно-ветеринарен контрол, на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 и т. 5, официалният ветеринарен лекар при ОДБХ –
Плевен доктор К. е наложила мярка по чл. 253, ал. 2, т. 3, като сочи, че това е
превантивна ПАМ, която се прилага с цел ликвидиране на всяко нарушаване на
задължителните ветеринарно-медицински изисквания и санитарни правила, което би
могло да има за последица вредно влияние върху
здравето на хората, свързано с консумацията на храни от животински
произход. Сочи, че Разпореждането съдържа както правни, така и фактически
основания за неговото издаване, както и, че в хода на извършената проверка
резултатите, от която са станали основание за издаване на разпореждането е
присъствал служител на проверяваното дружество – Х.Х., управител на склад. Твърди,
че документите както и процесното разпореждане са били връчени на същия
съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК, а обстоятелството, че констативният акт е
съобщен чрез присъствалия на проверката Х.Х. по никакъв начин не го опорочава и
не опорочава административното производство. Сочи, че в присъствието на този
служител на фирмата е съставено разпореждането и останалите документи, което е удостоверено
с подписа му. Излага аргументи, че прилагането
на ПАМ може да се разгледа и като преустановителна, тъй като не е известно какво
количество храни и дали храните са били
вече разпространени в търговската мрежа. Твърди, че за част от продуктите не
може да се извърши никаква проследяемост, която се изисква по закон, тъй като
фирмата производител, посочена на етикетите, именно „Деком” ЕООД гр. Силистра
не съществува в националния регистър за производство на храни от животински
произход, както и че такава фирма въобще не е съществувала. Излага доводи, че към
момента на проверката дружеството не е имало право да приема, съхранява и
реализира каквито и да е продукти от животински произход. Твърди, че по
безспорен начин е установено, че част от продуктите са с етикети на
несъществуваща фирма за производство на храни от животински произход. Сочи, че
при констатация за неустановен произход на част от храните и факта, че са
произведени в обект, нерегистриран по реда на Закона за храните, същите
правилно са насочени за унищожаване с разпореждане на официалния ветеринарен
лекар. Твърди, че от представените по делото документи се установява, че част
от насочените за унищожаване продукти са натоварени на камиони за унищожаване и
са получени в екарисаж-Варна. Сочи, че Х.Х. е присъствал лично при натоварване
на стоките за унищожаване. Излага съображения, че ПАМ се налага независимо от
административнонаказателното правоотношение, което е възникнало от извършеното административно нарушение,
както че издаването на НП и налагането на ПАМ не може да бъде
незаконосъобразност на мярката. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 256 от ЗВМД
мерките могат да се налагат самостоятелно или
едновременно с налагане на административното наказание. Относно доводите
на насрещната страна за прилагане на ПАМ, сочи че от приложената
административна преписка е видно, че е наложена само мярката по чл. 253, ал. 1,
т. 3 от ЗМВД - запечатването с отличителни знаци на обекта не е ПАМ, а се прави
до изпълнение на разпореждането за унищожаване. Излага твърдения, че не може и
не е налагана мярка по чл. 253, ал 1. т. 4 от ЗМВД, както и че никъде не
фигурира разпореждане за спиране на част или цялата дейност на обекта. Относно
разликата в килограмите, която твърди жалбоподателят, уточнява, че става въпрос
за 4.200 кг карначета, счита, че е допусната техническа грешка при пресмятането,
като изтъква, че предвид намерените огромни
количества храни, тези килограми
се явяват минимално отклонение от общото количество. Твърди, че реално
става въпрос за 21 тона и половина храни. В заключение моли за решение, с което
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По допустимостта на жалбата: Настоящият
съдебен състав, намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в
срок, от страна, която има правен интерес от обжалването, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
По основателността на жалбата, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото
доказателства с писмо рег. № 316000-8681/02.03.2020
г. (л. 86) на ВПД Директора на ОД на
МВР-Плевен във връзка с провеждането на специализирана полицейска операция /СПО/ на
територията на област Плевен е отправено искане до директора на ОБДХ -
Плевен да бъде осигурено участието на
двама представители от ОБДХ- Плевен.
Със Заповед № 410
/02.03.2020 г. (л. 85) на Директора на ОДБХ - гр. Плевен на основание чл. 31,
т. 1 от устройствения правилник на БАДХ и писмо
с вх. № 1462/02.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Плевен за
извършване на съвместни проверки определил
служителите от ОБДХ Плевен – д-р М.М.и д-р Д.А.– главни инспектори КХ да вземат участие за извършване на
съвместни проверки със служителите на ПИП
при ОД на МВР - Плевен.
На 04.03.2020 г. комисия в състав: д-р И.Б., д-р Д. К., д-р М. М.,
д-р Д. А. – главни инспектори в отдел контрол на храните /КХ/ при ОБДХ гр. Плевен и Х.Д.– служител в
ПИП към ОД на МВР – Плевен извършила
проверка на 3 броя хладилни
камери на адрес: гр. Плевен, УПИ ХIII, кв. 609, стопанисван от „Капина 71“ ООД.
Резултатите от проверката били
обективирани в констативен протокол № 034191/04.03.2020 г. (л. 20-23). В този протокол било посочено, че в момента на проверката в хладилни помещения
1, 2 и 3, наша маркировка е установено
съхранение месо и месни продукти, без да
има регистрация по реда на чл. 12 от Закона за храните. В хладина камера №1 е
установено наличието на 4516.806 кг млечни продукти. В Камера №2 е установено наличието на 21311.122 месо и
месни продукти. В камера № 3 е установено наличие на 9178.79 кг месо и месни
продукти и 1432 кг продукти от неживотински произход.
Според
административния орган по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 275 от ЗВМД,
поради което и на основание чл. 253, ал. 2, т. 1 от ЗВМД, с Предписание № 0001110/04.03.2020 г. (л. 10) д-р И.Б.– главен инспектор в отдел „Контрол храни“ към
ОБДХ гр. Плевен за отстраняване на
нарушенията е дала указания да се представи договор с фирма да обезвреждане СЖП категория 3 със
срок за изпълнение на предписанието до 09.03.2020 г. Издаденото предписание
е връчено на 04.03.2020 г. на управителя на склада
Х.Х..
С
Разпореждане № 0000364/04.03.2020 година
за насочване за унищожаване на суровини
и храни от животинско произход, издадено
от главен инспектор Д. К. – официален ветеринарен лекар към ОБДХ Плевен на
основание чл. 257, ал.1, във вр. с чл.
253, ал. 2, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), стоките,
описани в протокол № 000401/04.03.2020 г., неразделна част от разпореждането, находящи се в обект хладилна камера № 2 в гр. Плевен, УПИ ХIII, кв. 609,
собственост на „КАПИНА 71“ ООД 21311.122 кг месни
продукти, който
не е регистриран по чл.
12 от Закона за храните са насочени за
унищожаване, чрез предаване на екарисаж.
Разпореждането
е връчено на управителя
на обекта Х.Х. на 04.03.2020 г.
Несъгласно със същото, дружеството
сезира Административен съд – Плевен, с искане за неговата отмяна с жалба,
подадена с вх. рег. № 1447/09.03.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт и в преклузивния срок за упражняване на правото на
жалба. Предявена е от процесуално легитимирано лице адресат на акта, поради
което са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
допустимостта на производството.
При преценка на
законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен
да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Разпореждането
е постановено с правно основание чл. 257, ал. 1, вр. с чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД. Според разпоредбата на чл. 253, ал.
1 от ЗВМД в зависимост от вида и
степента на нарушенията, посочени в протокол или доклад по чл. 222, ал. 4,
се предприемат една от следните мерки,
като посочената по т. 3 мярка е
„насрочване за преработване или унищожаване на суровини и храни от животински
произход и продукти, получени от странични животински продукти“, която по аргумент от ал. 2, т. 3 на същата
разпоредба се налага с „разпореждане“. Според текста на чл. 253, ал. 4 от ЗВМД
разпореждането е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване
по реда на АПК.
Оспореното Разпореждане
№ 0000364/04.03.2020 г. за насочване за унищожаване на продукти и храни от
животински произход, е издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 2
от ЗВМД
официалният ветеринарен лекар е компетентен да наложи принудителна
административна мярка от вида на процесната. Със заповед № ОСПД
-1348/01.03.3011 г. /л. 92/, издадена от Изпълнителния директор на БАБХ, д-р Д. В. К. е преназначена от длъжност главен инспектор в
отдел „ДВСК“ при РВМС на длъжност: главен
инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ Плевен.
Оспореният акт е постановен в съответствие с
предписаната от закона форма. В съответствие с нормата на чл. 253, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗВМД насочването за унищожаване на храни от животински произход е извършено
с разпореждане. Последното е в писмена форма и в него са посочени правното и
фактическо основание за издаването му. Актът е постановен съгласно чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД и като причини за издаването му са посочени в
хладилната камера № 2 се съхраняват 21311. 122 кг месо и месни продукти в обект, който не е регистриран по реда на чл.12 от Закона за храните. Горното е
подробно описано в протокол № 034191/04.03.2020 г., подписан и връчен на Х.С.Х.
– управител на склад (трудов договор
№ 6/09.05.2003 г. (л. 87). Продуктите
са описани по видове и тегло, с което са спазени изискванията на чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗВМД. Въз основа на горните констатации административния орган е издал
предписание № 0001110/04.03.2020 г., с което на основание чл. 253, ал. 2, т. 1
от Закона за ветиринаромедицинската
дейност, за отстраняване на нарушенията са дадени задължителни указания, а
именно да се представи договор с фирма за обезвреждане, като е пределен срок за
изпълнение до 09.03.2020 г. Предписанието било подписано и връчено на Х.Х.. По същество това са мотивите, обосноваващи
издаването на административния акт. От събраните по делото доказателства се
установи, че стоките са индивидуализирани по вид, количество, брой, грамаж в
опис на камера № 2 към КП № 034191/04.03.2020г. (л. 20). Разпореждането
съдържа конкретно предписание за това, че описаните в него месо и месни продукти от животински произход
следва да бъдат насочени за унищожаване, като е посочен и начина на унищожаване, чрез предаване на екарисаж.
Храните и продуктите от животински произход, предмет на акта, са
индивидуализирани и със съставения на 04.03.2020 г. протокол, неразделна част
по смисъла на чл. 257, ал. 3 ЗВМД от процесното разпореждане, в който както бе посочено
подробно са отбелязани различните видове и количество месни продукти. Ето защо
разпореждането е издадено в съответствие с предписаната от закона форма.
При постановяване на
оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Административното производство е
образувано след съвместна проверка от
служители от ОБДХ Плевен и служители на ПИП при ОД на МВР-Плевен във връзка със заповед със
Заповед № 410/02.03.2020 г. (л. 85) на Директора на ОДБХ-гр. Плевен, извършена
на 04.03.3020 г. в обект на жалбоподателя. Съставен е констативен протокол № 034191/04.03.2020 г., подписан от състава на комисията, връчен на
същата дата с опис на стоките, от който е видно, че в обекта са налични общо
количество храни и суровини от животински произход – 21311.122 кг, като част от продуктите са с изтекли срокове на годност към момента на
проверката, с липса на етикетировка /без етикети за
произходи, фирма производител, условия за съхранение, срок на годност/, без
идентификационна марка. Дадено е предписание № 0001110/04.03.2020 г. като на основание чл. 253, ал. 2,
т.1 от ЗВМД, за
отстраняване на нарушенията са дадени задължителни указания да се представи
договор с фирма за обезвреждане на СЖП кат. 3. Проверките са проведени в присъствието на
служители на жалбоподателя, също подписали протоколите за проверки. По този
начин жалбоподателят е уведомен за всички действията на контролните органи, а с
това е осигурено и правото му на участие в административното производство. От
събраните по делото доказателства е установено, че представените от
жалбоподателя доказателства в административното производство не оборват нито
констатациите, нито изводите на административния орган.
Съдът констатира, че
оспорения акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби.
Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на
предвидените в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД предпоставки. По делото не е налице
спор досежно факта, че в нерегистиран обект хладилна камера на адрес: гр.
Плевен, УПИ ХIII, кв. 609, стопанисван от „Капина 71“ ООД се съхраняват 21311.122
кг месо и месни подукти. Процесната мярка е приложена, тъй като складовете
стопанисвани от „Капина 71” ООД не са регистрирани по реда на чл.12, ал.1 от
Закона за храните /ЗХ. Разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за храните
предвижда, че производство и търговия с храни в страната се извършва само в
обекти, регистрирани по реда на този закон, като реда за регистрация е
подробно описан в разпоредбите на ал. 2 – ал.8 на цитираната правна норма.
Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни, с изключение на
обектите за производство на
бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, се извършва от
областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ по местонахождението на
обекта – аргумент от нормата на чл.12, ал.2 от ЗХ. Според дефиницията на
понятието „търговия” в § 1,т. 60 от ДР на закона, това е процес на внос, износ,
съхранение, транспорт, продажба представяне за продажба. Съгласно § 1, т. 37 от ДР на закона за храните:
„Обект за производство на храни е всяко помещение или сграда, в което се
извършва добив, частична или цялостна подготовка, приготвяне, пакетиране,
препакетиране, етикетиране, бутилиране и съхранение на храни предназначени за
консумация от човека“. Безспорно е, че
дружеството жалбоподател "Капина 71“ ООД е търговец на храни по смисъла
на § 1, т. 61 ЗХ. Съгласно
разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 1-13 компетентните органи имат право
на свободен достъп до всички обекти за производство и търговия с храни, както и
до транспортните средства; да изискват сведения и документи, свързани с
производството и търговията с храни, и да получават копия от тях; да
ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци; да посочват в писмен вид конкретно
установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават
указания за начина на отстраняване; да предлагат на държавната приемателна
комисия за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България решение
за отказ за приемане на обекти за производство и търговия с храни, когато
установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с
нормативен акт; да спират експлоатацията на обекти за производство и търговия с
храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на
нормите и изискванията, определени с нормативен акт; да извършват мониторинг; да
спират реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на
хората, и да разпореждат те да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени
или използвани за други цели; да съставят актове за констатиране на
административни нарушения; да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез
удостоверителни знаци; да ограничат или забранят пускането на пазара на храни;
да предприемат необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и
съответствие с нормативните изисквания; да предприемат всякакви други действия,
необходими за изпълнение на правомощията им.
По силата на чл. 21а, ал. 1 и ал. 2 ЗХ производителите и търговците на
храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички
други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще
бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и
дистрибуция, като за целта: 1. изискват и съхраняват информация за всеки свой
доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на
вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат
вложени в храни; 2. съхраняват информация за производителите и търговците на
храни, на които те са доставили своите продукти. За изпълнение на изискванията
на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и
процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват
предоставянето й на компетентните органи при поискване.
В този смисъл неоснователно
е възражението на ответника, че ПАМ в случая не може да се приложи, тъй като в
проверявания обект не е установено да са
произведени храни и суровини от животински произход. Съгласно
чл. 27, ал. 3 от Закона за храните официалният контрол се извършва на
всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и включва
контрол на обектите за производство и търговия с храни, употребата и
съхранението на храни, процесите, материалите, веществата, дейностите или
действията, включително транспортирането на храни. Съответствието на
разпореждането с материалноправните норми е установено от всички събрани по
делото доказателства - протоколи, предписание, заповед за забрана и
разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински
произход, както и събраните в хода на процеса гласни доказателства. Неоснователно е възражението да е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя чрез непосочването като правна квалификация
на кое предложение от чл. 271, ал. 1 от
ЗВМД Се издава съответния акт. В конкретния случай, макар и да не е изрично
посочено в разпореждането цифром т. 5 от чл. 271, ал. 1 от ЗВМД, в разпореждането е
формулирано словесно, че ПАМ се
налага поради това, че в нерегистриран обект по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за
храните се съхраняват 21311.122 кг месо и месни
продукти. Липсата на изрично посочване
на конкретното предложение не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като заради това точно нарушение, а не за другите
нарушения, се прилага процесната ПАМ и не е довело до ограничаване правото на
защита на ответника, така че да няма яснота относно характера на допуснатото
нарушение и не съставлява основание за отмяна на оспорения административен
акт.
Следва да се
посочи, че принудителните административни мерки са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове
на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове
и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на
издаването им, така и по отношение на изпълнението им. С ПАМ не може да се налага санкция,
тя не може да бъде ползвана за наказание, тя има за цел да обезпечи някаква
нужда на органа, който я налага в защита на обществен интерес.
Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Разпореждането за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни
последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният
акт, с който се налага административно
наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на
административно наказание.
По силата на чл. 256, ал. 1 от ЗВМД
мерките по чл. 253, ал. 1 могат да се налагат самостоятелно или едновременно с
налагане на административно наказание.
Изхождайки от
обществените отношения, които наложената принудителна административна мярка
брани – защита и осигуряване на животът и здравето на гражданите, съдът приема,
че процесното разпореждане е в съответствие и с целта на закона.
Налага
се извод и при съобразяване на тълкуването дадено в решение № 5843/ 20.05.2020
г. постановено по адм. д. № 3119/2019 г. от състав на ВАС, Пето отделение, за
наличие на предпоставките на чл.
257, ал. 1, т. 2,
вр. т.
5, пр. 2 от ЗВМД,
съгласно която официалните ветеринарни лекари с разпореждане по чл. 253, ал. 2,
т. 3 насочват за унищожаване суровини и храни от животински произход, странични
животински продукти и продукти, получени от тях, когато установят, че са с
неизвестен произход и, че са произведени в обекти, нерегистрирани по реда на Закона за
храните.
С оглед на изложеното следва, че
оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в
съответствие с целта на закона, поради което жалбата против Разпореждане №
0000364/04.03.2020 г. на Официален ветеринарен лекар към ОДБХ-Плевен д-р К.
следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият състав на Административен
съд – Плевен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КАПИНА
71“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от П.И.К.,
депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. М.Б., против Разпореждане за насочване за
унищожаване на суровини и храни от животински произход № 0000364/04.03.2020 г.,
издадено от Официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните гр. Плевен, с което на основание чл. 257,
ал. 1, във вр. с чл. 253, ал. 2, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
(ЗВМД) са насочени за унищожаване 21311.122
кг месни продукти, находящи се в обект
„Хладилна камера“ № 2 в гр.
Плевен, УПИ ХIII, кв. 609, собственост на „КАПИНА 71“ ООД, който не е
регистриран по реда на чл. 12 от Закона за храните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/